№ 972
гр. Варна, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Петя Хр. Великова
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110203767 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба от "Влайнаси - България" ООД, против НП № 23-0000964,
издадено на 25.06.2021г от Началника на ОО "АА" в ГД"АИ" –Варна, с което
за нарушение на чл. 10 § 2 от Регламент 561/06 на осн. чл. 105, ал. 1 от
ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.
Жалбата е процесуално допустима - предявена е в срок и от
процесуално легитимиран субект, при наличие на представителна власт,
поради което е приета от съда за разглеждане.
В жалбата се твърди, че липсвало ясно, конкретно и точно описание
на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Не е
приложено правилно санкционната норма.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, се
представлява от процесуален представител който подържа жалбата на
посочените в нея основания.
Въззиваемата страна не се представлява.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 31.03.2021 г. АНО извършил комплексна проверка на документите
1
на въззивното дружество, относно транспортната дейност за периода от
01.09.2020г. до 30.09.2020г. на превозвача, притежаващ Лиценз на Общността
№ 4004 за международен автомобилен превоз на товари. При проверката
било установено, че на 29.09.2020г. в гр. Варна, ул. "Сан Стефано" № 15, ет.
4, оф. 2, транспортното предприятие не извършва редовни проверки за
осигуряване на спазването на Глава II от Регламент ЕО 561/200бг., в резултат
на което водача Иван Костадинов при извършване на обществен превоз на
товари на основание пътен лист сер. "А" № 001949/29.09.2020г. с МПС
"ДАФ", кат. N3, с peг. № В1207ВВ, оборудван с дигитален тахограф за
периода от време 05:04ч. UTC на 29.09.2020г. до 13:3бч. UTC на 29.09.2020г.
общо е управлявал 5 часа и 15 минути, с което е надвишил времето за
управление с 45 минути. Водачът е следвало след период от управление от 4
часа и 30 минути да ползва почивка от 45 минути или почивка от 15 минути,
последвана от почивка от поне 30 непрекъснати минути. Извършилият
проверката свид.Й. установил тези факти от направените разпечатки с
програма CTD на предоставената на магнитен носител информация от картата
на водача.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства-
преписката по АНП, вкл. АУАН, справка за лицензи, тахографски листи,
покана, протокол от контролна проверка, приемо- предавателен протокол,
констативен протокол, справка за нарушител, пътен лист и др., както и от
показанията на св. Й., които съдът кредитира като добросъвестни и логични.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
При провеждането на АНП са допуснати процесуални нарушения и
материалният закон е приложен неправилно.
АУАН и НП СА издадени от компетентни лица, оправомощени с приложената по
делото заповед.
От АУАН и НП не става ясно кой е собственика на това превозно
средство, нито кой е превозвача и изобщо въз основа на какви факти е
направен извода, че именно въззивното дружество е лицето, което носи
отговорност за организиране работата на водача Костадинов, като не се сочи в
какви правоотношения са помежду си тези лица.
Чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр предвижда отговорност за всеки, който наруши
същия закон, или подзаконови нормативни актове по прилагането му. Видно
от НП, в конкретния случай санкцията е наложена за неспазване на чл. 10 § 2
изр. 2 пр. 2 от Регл. 561/2006 г., според която норма, "транспортното
предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки
за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от
настоящия регламент. " Нарушението не е описано от фактическа страна, като
2
не са изложени онези обстоятелства, от които да става ясно дали превозвача е
извършвал, или не е извършвал редовни проверки за осигуряване спазването
на регламента. Не се сочи дали такива проверки са извършвани и кога, не
става ясно дали изобщо АНО е изследвал този въпрос, не са ангажирани
доказателства да това дали са извършвани, или не са извършвани такива
проверки. От описаното, че водачът нарушил правилата за почивка не може
да се направи единствен и непоколебим извод, че не са били извършвани
дължимите по закон проверки за спазване на регламента.
Датата на извършване на нарушението – 29.09.2020г., когато водачът не
е спазил почивката си, и мястото на извършване на нарушението - седалището
на превозвача, правилно по принцип са преценени и посочени от наказващия
орган, доколкото именно на 29.09.2020г. са налице доказателства, че
транспортното предприятие не е осигурило спазване на разпоредбите за
почивките на водачите при извършване на обществен превоз. От посочените в
НП факти не става ясно дали превозвачът е извършвал или не редовни
проверки за осигуряване спазването на регламента. От една страна, не са
налице данни контролните органи да са изискали от превозвача данни за
извършвани редовни проверки за спазване на разпоредбите за почивките на
водачите. В хода на делото не се събраха доказателства дали изобщо
наказващият орган е изследвал конкретно този въпрос. От друга страна,
действително само фактът на установеното от органите неспазване на
изискванията за почивки от водача Костадинов на 29.09.2020г. не е
достатъчно, за да се ангажира административнонаказателната отговорност на
превозвача за "неизвършване на редовни проверки за осигуряване спазване на
изискванията за работно време и почивки от водачите". Извършването на
редовни проверки за осигуряване на спазването на глава II от Регламент №
561/2006 е положителен факт, който превозвачът следва да удостовери с
представянето при поискване от контролните органи на доказателства за
действията, които е предприел. Съответно, неизпълнението на задължението
за извършване на процесните проверки представлява бездействие от страна на
превозвача. Както се посочи в случая не са налице данни за изследване и
обосноваване на релевантния факт – неизвършване конкретно на редовни
проверки за осигуряване спазване на изискванията за работно време и
почивки. Действително неспазването на изискванията от водача за почивки по
време на управление на превозното средство е индиция за "неизвършването
на редовни проверки за осигуряване спазването на изискванията за почивки
от водача", но не е достатъчно посочването на този факт – следва да се
установи бездействието на превозвача, посредством даването на възможност
за представяне на доказателства за изпълнение на задължението му за
действие.
От посочените факти в НП и в АУАН става ясно, че повдигнатото
обвинение е за неизвършване на редовни проверки за осигуряване на
спазването на глава ІІ от Регламент (ЕО) № 561/2006, т. е. редовни проверки
3
за осигуряване спазването на изискването за почивки по време на работа от
водача К. С (чл. 7 от Регламента) – задължение за транспортното предприятие
съгласно чл. 10, § 2, изр. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006.
С нормата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАПр при извършване на превози на
товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от ППС имат
допустима максимална маса над 3, 5 тона, е въведено задължение и за
превозвачите, и за водачите да спазват изискванията на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на
Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета.
Задължението на превозвача за извършване на редовни проверки за
осигуряване на спазването на глава II от Регламент (ЕО) № 561/2006,
произтича пряко от разпоредбата на чл. 10, § 2, изр. второ от Регламент (ЕО)
№ 561/2006. Нормата на чл. 19, § 1, изр. 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006
задължава държавите-членки да определят правила относно санкциите,
приложими при нарушения на регламента. В ЗАвП не е налице състав на
нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението за извършване на
редовни проверки за осигуряване на спазването на глава II от Регламент (ЕО)
№ 561/2006. Националният законодател обаче въвежда самостоятелен състав
на нарушение в ЗАвП, изразяващо се общо в неосигуряване от превозвача на
спазването на разпоредбите за почивките на водачите при извършване на
обществен превоз, т. е. обявява това деяние за наказуемо – чл. 104, ал. 1 от
ЗАвП. Доколкото целта на въведеното с регламента задължение за
превозвачите за извършване на редовни проверки за спазване на изискванията
за работно време и почивки от водачите е именно с цел превозвачът да
осигури спазването на въпросните изисквания, то следва да се приеме, че
фактът на неизвършване на редовните проверки по своята същност
представлява неосигуряване от превозвача на спазването на разпоредбите за
почивките на водачите при извършване на обществен превоз, т. е. изпълва
състава на нарушението по чл. 104, ал. 1 от ЗАвП.
В случая при несъблюдаване на изискването за съответствие на
словесното описание на деянието със състава на
административнонаказателната разпоредба, отговорността на превозвача е
4
ангажирана на основание общата санкционна разпоредба на чл. 105, ал. 1 от
ЗАвП, а не на основание специалната санкционна разпоредба на чл. 104, ал. 1
от ЗАвП. Т. е. дори да се установява по делото безспорно извършването на
нарушение на чл. 10, § 2, изр. 2, предл. 2 от Регламент № 561/2006, във вр. с
чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП (каквото установяване липсва), то
незаконосъобразно е наложено наказание не на основание чл. 104, ал. 1 от
ЗАвП, за което нарушение е предвидено налагането на имуществена санкция
в размер на 1 000 лв., а на основание общата разпоредба – 105, ал. 1 от ЗАвП,
за което нарушение е предвидено налагането на имуществена санкция в
размер на 200 лева. Колкото и да е по-благоприятна за нарушителя общата
административнонаказателна разпоредба по отношение на размера на
санкцията, правилното приложение на закона налага извод, че
незаконосъобразно в случая е ангажирана отговорността на превозвача,
предвид наличието на специална административнонаказателна разпоредба за
нарушението на превозвача, изразяващо се в неосигуряване спазването на
разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на
обществени превози на пътници и товари.
Предвид горното, съдът споделя възраженията в жалбата относно
неописване на нарушението, извършено от дружеството. НП следва да бъде
отменено поради допуснати в хода на АНП съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
С оглед основанията за отмяна на НП, съдът намира че не следва да
се произнася и по справедливостта на наказанието.
С оглед изхода на делото и направените искания за присъждане на
разноски,на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът
намира, че следва на въз.Дичев да се присъди сумата от 330лв. за направени
разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е приложен Договор за
правна защита и съдействие , в който тази сума е посочена като платена.
Същата съответства на изискванията на Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения, не е прекомерна и е съотносима към невисоката
степен на правна сложност на делото, чието разглеждане приключи в едно
съдебно заседание. Поради това и съдът намира РД „АА”-Варна следва да
заплати на въз.Дичев направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в пълен размер. Водим от горното и на основание чл.63 ал.1
5
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО Постановление №23-0000964, издадено
на 25.06.2021г от Началника на ОО "АА" в ГД"АИ" –Варна, с което за
нарушение на чл. 10 § 2 от Регламент 561/06, на осн. чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр
на "Влайнаси България " ООД е наложена имуществена санкция в размер на
200,00 лв.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация”-Варна да заплати на
"Влайнаси България " ООД ЕИК *********, сумата от 330,00 лева,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6