Решение по дело №3059/2019 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№1597

гр. Русе, 15.10.2019 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на седми октомври, две хиляди и деветнадесета в състав:

 

Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3059 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Н. Б. – ю. на „Мелон България“ ЕАД заявява, че на 20.11.2006г. „Българска пощенска банка“ АД сключила с ЕТ „А.Т. – Маталия“ договор за банков кредит №BL4020, по силата на който банката предоставила, а едноличния търговец усвоил заем в размер на 10 000 лева за посрещане краткосрочни оборотни нужди. Съобразно чл.3 от контракта, годишната лихва съставлявала сбор от действащия базов лихвен процент  - малки фирми за лева, обявен от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 4 пункта. Към 20.11.2006г.  обявения от банката БЛПМФ бил в размер на 10 %. Дължимата лихва се начислявала ежемесечно и следвало да бъде заплащана на 21-во число всеки месец, след месеца на откриване на заемната сметка.

Въпреки поетите с договора задължения и настъпилия падеж (21.11.2016г.), ответникът не обслужвал кредита според уговорените срокове и начини.

На 21.06.2017г. по силата на договор за покупко – продажба на вземания, банката прехвърлила на „Мелон България“ ЕАД пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, между които и задължението, възникнало от сключения между „Българска пощенска бенка“ АД и ЕТ „А.Т. – Маталия“ договор за кредит. На база изрично пълномощно, предоставено от „Юробанк Българи“ АД (предишни наименования: „Юробанк И Еф Джи България“ АД и „Българска пощенска банка“ АД), ищцовото дружество изпратило уведомително писмо до А.Т.Т. за извършената цесия. Молителят пояснява, че при извършена справка в Търговския регистър установил, че ЕТ „А.Т. – Маталия“ е служебно заличен и единствен длъжник по договора е физическото лице А.Т.Т.. Уведомлението за прехвърленото вземане, било получено от ответника на 09.11.2017г.

За събиране на вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа на което в РРС било образувано ЧГД №154/2019г. и се снабдил със заповед за изпълнение на задължения по чл.410 ГПК срещу А.Т.Т. за сумите: 10 000 лева – просрочена главница по договор за банков кредит №BL4020/20.11.2006г.; 3254.86 лева – непогасени вземания за лихви по чл.3 от Договора; 1380.83 лева – законна лихва за периода 25.03.2016г. – 03.08.2017г.

Предвид дадените от заповедния съд указания, Никола Белев моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че А.Т.Т., ЕГН ********** дължи на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Мария Луиза“№100, ет.3, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П.и сумите: 10 000 лева - просрочена главница по договор за банков кредит №BL4020/20.11.2006г.; 3254.86 лева – непогасени вземания за лихви по чл.3 от Договора; 1380.83 лева – законна лихва за периода 25.03.2016г. – 03.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед №88/15.01.2019г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №154/2019г. по описа на РРС.

Претендира разноските, направени по заповедното и настоящото производство.

В срока от чл.131 от ГПК А.Т.Т. не е депозирала отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

На 20.11.2006г.  между „Българска пощенска банка“ АД и ЕТ „А.Т. – Маталия“ договор за банков кредит №BL4020, по силата на който банката предоставила, а едноличния търговец усвоил на 22.11.2006г. заем в размер на 10 000 лева за посрещане краткосрочни оборотни нужди. Вземането на кредитора е обезпечено с договор за поръчителство от 22.11.2006г., сключен между „Българска пощенска банка“ АД от една страна и от друга: А.Т.Т. и Манол Райчев Тодоров.

Страните постигнали съгласие, обективирано в чл.3 от контракта относно размера на годишната лихва - сбор от действащия базов лихвен процент  - малки фирми за лева, обявен от банката и 4 пункта договорна лихвена надбавка. Към 20.11.2006г.  обявения от банката БЛПМФ бил в размер на 10 %. Дължимата лихва се начислявала ежемесечно и следвало да бъде заплащана на 21-во число всеки месец, след месеца на откриване на заемната сметка.

На 21.06.2017г. „Юробанк България“ АД (предишни наименования: „Юробанк И Еф Джи България“ АД и „Българска пощенска банка“ АД) прехвърлило срещу заплащане на „Мелон България“ ЕАД вземанията си, индивидуализирани в Приложение №1, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, между които и това произтичащо от процесния договор за банков кредит.

Съобразно изрично пълномощно, ищецът, действащ от името и за сметка на цедента изготвил уведомление, на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, адресирано до А.Т.Т. за извършената цесия.

За събиране на вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа на което в РРС било образувано ЧГД №154/2019г. и се снабдил със заповед №88/15.01.2019г. за изпълнение на задължения по чл.410 ГПК срещу А.Т.Т. за сумите: 10 000 лева – просрочена главница по договор за банков кредит №BL4020/20.11.2006г.; 3254.86 лева – непогасени вземания за лихви по чл.3 от Договора; 1380.83 лева – законна лихва за периода 25.03.2016г. – 03.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2019г.; 292.71 лева – деловодни разноски и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 10 000 лева - просрочена главница по договор за банков кредит №BL4020/20.11.2006г.; 3254.86 лева – непогасени вземания за лихви по чл.3 от Договора; 1380.83 лева – законна лихва за периода 25.03.2016г. – 03.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед №88/15.01.2019г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №154/2019г. по описа на РРС.

От приложеното в настоящото производство цитирано гражданско дело е видно, че на 22.05.2019г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес.  

Ищецът, чрез процесуалния си представител, в първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 22.05.2019г. са му указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №154/2019г. по описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на установителния иск.

По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва да бъде уважена.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на 442.71 лева – заплатена държавна такса и  възнаграждение за процесуално представителство.

Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 442.71 лева – разноски по ЧГД №154/2019г. по описа на РРС.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че А.Т.Т., ЕГН ********** дължи на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Мария Луиза“№100, ет.3, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П.и Н.В.сумите: 10 000 лева - просрочена главница по договор за банков кредит №BL4020/20.11.2006г.; 3254.86 лева – непогасени вземания за лихви по чл.3 от Договора; 1380.83 лева – законна лихва за периода 25.03.2016г. – 03.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед №88/15.01.2019г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №154/2019г. по описа на РРС.

 

ОСЪЖДА А.Т.Т., ЕГН ********** да заплати на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 442.71 лева – разноски по делото.

            ОСЪЖДА А.Т.Т., ЕГН ********** да заплати на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 442.71 лева – разноски по ЧГД №154/2019г. по описа на РРС.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: