№ 300
гр. Благоевград, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р. Бункова
Членове:Божана Манасиева
КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Р. Бункова Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20251200600067 по описа за 2025 година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по протест на
прокурор от Районна прокуратура Благоевград- Териториално отделение /ТО/
Разлог, и е за проверка на невлязлата в сила присъда № 500331 от 27.09.2024
год., постановена по нохд № 150/2021 год. по описа на РС Разлог.
С цитираната присъда, районният съд е признал подсъдимия Г. И. Т., с ЕГН
**********, от гр. Р., за невиновен в това, че на **** г. в гр. Р., обл. Б., в
нотариална кантора, пред надлежен орган на власт - нотариус С.К., с район на
действие Районен съд - Разлог, вписана под peг. № 505 в регистъра на
Нотариалната камара на Република България, като свидетел при извършена
обстоятелствена проверка по реда и условията на чл. 587, ал. 2 от ГПК по
нотариално дело № 55/2015 г. по описа на нотариус С.К., устно съзнателно е
потвърдил неистина, като е заявил: „Знам имота, за който ще свидетелствувам.
Намира се в гр. Р., промишлена зона, в местността „С.“. Молителят го ползва
отдавна, повече от 20 години го стопанисва. Не зная дали го е получил в
наследство или го е закупил, но го ползва като земеделски имот отдавна. Това
го знам от момента на възстановяване на земята….. . Това което казах го знам
от **** година. Молителят си ползва имота като собствен и само той си го
работи....“, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за
престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. Със същата присъда, РС е признал и
подсъдимия Г. Г. А., с ЕГН **********, роден на **** г. в с. О., общ. К., обл.
1
Б., живущ в гр. Р., обл. Б., за невиновен в това, че **** г. в гр. Р., обл. Б., в
нотариална кантора, пред надлежен орган на власт - нотариус С.К., с район на
действие Районен съд - Разлог, вписана под peг. № 505 в регистъра на
Нотариалната камара на Република България, като свидетел при извършена
обстоятелствена проверка по реда и условията на чл. 587, ал. 2 от ГПК по
нотариално дело № 55/2015 г. по описа на нотариус С.К., устно съзнателно е
потвърдил неистина, като е заявил: „Знам имота, за който ще свидетелствувам,
намира се на пътя за село Б., в промишлена зона на гр. Р.. Местността е „С.“.
Молителят го ползва отдавна .... Работи го повече от 20 години ……, ползва
се като земеделски. Това което казах го знам от 20 години. Молителят си
ползва имота като собствен....", и го оправдал на основание чл.304 от НПК по
обвинението за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
Несъгласен с така постановената оправдателна и по отношение на двамата
подсъдими присъда, останал прокурора, който в срок е депозирал въззивен
протест- първоначално бланкетен, твърдейки, че атакуваната присъда е
неправилна, тъй като решаващия съд не обсъдил правилно доказателствения
материал. Претендира отмяната й и постановяване на нова присъда от
въззивния съд, с която и двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по
така повдигнатите им обвинения и да им бъде наложено съответно наказание.
След изготвяне на мотивите от районния съд към атакуваната присъда,
прокурора е депозирал и допълнение на протеста си. В него е изложил
подробни съображения, твърдейки, че в нарушение на процесуалните правила
РС е отказал да прочете и приобщи към доказателствения материал
показанията на свидетеля Ц.К., дадени пред съдия в хода на ДП / който в
последствие и преди хода на съдебното следствие е починал/, приемайки, че
не е ясно кой точно е разпитвания свидетел, тъй като в протокола от разпита
му е посочено, че е разпитван свидетеля Р. И., макар и да е снета
самоличността на Ц.К.. Прокурорът счита, че се касае за техническа грешка на
секретаря с участието на който е проведен разпита. Счита, че е несъмнено, че
разпита е на свидетеля К., тъй като от една страна такова е и искането до РС
от разследващия, от друга е снета самоличността именно на К., а също така и
съдията извършил разпита при снемането на самоличността на свидетеля се е
убедил в същата чрез проверка на документ за самоличност. Поради това и
претендира от въззивния съд да прочете и приобщи писмените показания от
ДП. Наред с това в допълнението на протеста прокурорът е извършил анализ
на гласните доказателства, като намира, че съда неправилно е интерпретирал
същите, поради което е и стигнал до направилния извод, че и двамата
подсъдими са невиновни по повдигнатите им обвинения, тъй като категорично
било установено, че „..Ц.К. не е обработвал целия имот…“.
В съдебно заседание прокурора поддържа доводите на въззивния протест,
както и искането за осъждане на подсъдимите Г. А. и Г. Т.. Счита, че
обвинението и по отношение на двамата подсъдими е доказано чрез гласни
доказателствени средства, поради което и неправилно РС е признал А. и Т. за
невиновни по повдигнатите им обвинения.
Подсъдимите Г. А. и Г. Т., редовно призовани не се явяват във въззивното
производство /то не е и задължително по аргумент на чл.329 от НПК/,
2
представляват се от защитници. Адв. С. е процесуален представител на
подсъдимия Г. А. и в това му качество счита протеста за неоснователен, а
атакуваната присъда за правилна и законосъобразна. Основните му аргументи
са свързани с това, че голяма част от свидетелите- Ж., Ч., С., Т., К. твърдят, че
те са обработвали части от имота а не свидетеля К., но от назначената пред ОС
експертиза се изяснява, че те не претендират за този имот, а за други такива.
Според защитника обвинението не е доказано и то е повдигнато без да е
изяснено с категоричност за кой имот са свидетелствали двамата подсъдими, и
за кои- посочените свидетели. Също така адв.С. счита, че присъдата,
постановена от РС следва да бъде потвърдена, тъй като по делото чрез
графологическа експертиза е изяснено, че молбата до нотариуса за започване
на охранително производство по извършване на обстоятелствена проверка не
е подписана от свидетеля К., а двамата подсъдими в показанията си пред
нотариус не са посочили кой е молителя /като име/, поради което и не може да
се прави извод, че те са лъжесвидетелствали по начина по който им е
повдигнато обвинението. Отделно от това намира, че обвинението не е
доказано, тъй като липсват доказателства, събрани по предвидения
процесуален ред, които да установяват от субективна страна, че двамата
подсъдими съзнателно са изложили в показанията си факти, които не са
възприели.
Адв.Д. е защитник на подсъдимия Г. Т.. Той също намира протеста срещу
атакуваната присъда за неоснователен. Мотивира твърдението си, че
обвинението не е ангажирало доказателства, че двамата подсъдими не са
възприели свидетеля Ц.К. на процесния имот да го стопанисва, още повече, че
той може да го стопанисва по различни начини- с личен труд, с отдаване под
наем и т.н. Също така показателно, че свидетелите по делото- Т., Ж., С.
свидетелстват, че всеки от тях е обработвал собствения си имот, който попада
в големия имот с площ от 15340 кв.м с идентификатор №61813.750.192, което
пък се опровергава от заключението на съдебно-техническата експертиза,
назначена по делото, от която се изяснява, че имотите на тези свидетели не
попадат в процесния такъв, както и се изяснява, че за процесния имот не са
предявявани претенции от други лица, извън К..
Двамата подсъдими- Г. И. Т. и Г. Г. А. не се явяват във въззивното
производство и не вземат становище.
Окръжният съд, в настоящия въззивен състав, след като взе в предвид
изложеното в протеста, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след като сам проведе съдебно следствие, в което назначи
нова съдебно-техническа експертиза, извърши цялостна проверка на
атакуваната присъда и извън основанията, посочени от страните, съгласно
разпоредбите на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, при което намира следното:
От доказателствата по делото, събрани по предвидения процесуален ред, вкл.
и съдебно-техническата експертиза, изготвена прев въззивния съд се
установява от фактическа страна, че и двамата подсъдими- Г. А. и Г. Т. живеят
в гр.Р.. И двамата не са осъждани, не са освобождаване отхнаказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от
3
НК. Познават се със свидетеля Ц.К. /починал в хода на наказателното
производство/.
Последният кадастрално регулационен план на гр.Р. е одобрен със заповед
№19-0051 от 21.02.1990 год. В него е отразен УПИ || , квартал 102, с два
планоснимачни номера- № 2683 и № 2533, като и двата планоснимачни
номера са попълнени в разписния лист към плана. За пл. №2533 е записано
„запазено“, в последствие възстановен имот на наследници С., а за Ц.К. е
записано УПИ || , квартал 102. Поземленият имот с идентификатор №
61813.750.192 обхваща както УПИ ||, в квартал 102 , така и част от картата на
възстановена собственост, заключена между линията за край на регулацията и
отразената железопътна линия. Няма възстановени земеделски имоти в
контура на поземленият имот с идентификатор № 61813.750.192, нямало е и
такива претенции. Този имот е записан в кадастралната карта в местността
„С.“.
С молба- декларация от 11.11.2014 год., подадена от името на свидетеля Ц.К., е
поискано от нотариус с район на действие РС Разлог отрИ.е на процедура по
издаване на констативен нотариален акт за поземлен имот с идентификатор №
61813.750.192, по реда на чл. 587 от ГПК. В декларацията е посочено, че Ц.К.
притежава по давност имота и иска да бъде извършена обстоятелствена
проверка за признаване на правото му на собственост и издаване на
нотариален акт. Подписите в молбата декларация не били изписани от Ц.С. К.,
а от друго лице, което обаче не е установено по делото. За нуждите на това
производство, към молбата-декларация е приложено издаденото от Община Р.
удостоверение, в което се посочено, че имотът не е общински. Посочени са и
имчената на три лица, които да бъдат разпитани като свидетели за
удостоверяване на владението на имота от молителя, а именно подсъдимите Г.
И. Т., Г. Г. А., както и М.К.Ф.. Въз основа на молбата-декларация било
образувано нотариално дело № 55 от 2015 г. по описа на нотариус С.К.. На
**** г. в нотариалната кантора на нотариуса се явили Г. И. Т., Г. Г. А. и М.К.Ф.,
за да бъдат разпитани като свидетели по нотариалното дело. Показанията им
са отразени в нарочен протокол, съставен от нотариус К., като преди разпита
на свидетелите, тя ги предупредила и за наказателната отговорност по чл.290
от НК.
Подсъдимия Г. И. Т., разпитан като свидетел в нотариалното производство,
заявил пред нотариуса следното: „Знам имота, за който ще свидетелствувам.
Намира се в гр. Р., промишлена зона, в местността „С.“. Молителят го ползва
отдавна, повече от 20 години го стопанисва. Не зная дали го е получил в
наследство или го е закупил, но го ползва като земеделски имот отдавна. Това
го знам от момента на възстановяване на земята….. . Това което казах го знам
от **** година. Молителят си ползва имота като собствен и само той си го
работи....“.
Другият подсъдим- Г. Г. А. дал показания пред нотариуса, сочейки: „Знам
имота, за който ще свидетелствувам, намира се на пътя за село Б., в
промишлена зона на гр. Р.. Местността е „С.“. Молителят го ползва отдавна
.... Работи го повече от 20 години ……, ползва се като земеделски. Това което
4
казах го знам от 20 години. Молителят си ползва имота като собствен....".
Разпитана от нотариуса е и М.К.Ф. /починала в последствие/, която е заявила
следното: „Знам имота, за който ще свидетелствувам, намира се на пътя за
село Б., в местността е „С.“. Молителят го ползва отдавна .... Работи го повече
от 20 години ……. Това което казах го знам от 20 години. Молителят си
ползва имота като собствен.... Само той си работи имота…..".
Показанията на двамата подсъдими, както и тези на М.Ф. са послужили на
нотариус К. за издаване на Нотариален акт № 60, том 1, рег. № 415 по
нотариално дело № 55 от 2015 г., с който признала на Ц.С. К. правото на
собственост, придобито по давност, върху имот с идентификатор №
61813.750.192, находящ се в град Р., област Б., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-33 от 15.05.2006 г. на
изпънителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. Р., местност
С., с площ на имота от 15340 кв.м. На същия ден Ц.С. К. продал имота на „М.“
ЕООД посредством покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 61,
том 1, рег. № 416 по нотариално дело № 56 от 2015 г. по описа на нотариус
С.К..
На 26.04.2018 год. Т. Ж. и А.Ч. подали сигнал до РП Разлог, в който посочили,
че подават сигнала в качеството на наследници- първата на Д. Г.ев Р., а втория-
на Я.П. Б.. Твърдели, ча са в процедура по възстановяване на бивши
земеделски имоти, сега попадащи в регулация, при което установили, че за
техните имоти, а и други такива, Ц.К. се е снабдил с посочения по-горе
нотариален акт. Тоси сигнал е послужил за законен повод за започване на
настоящето наказателно производство.
От писмените доказателства, също така, е установено, че свидетелката Р.Т. Т.
е наследник на починалия през 1981 г. Я.П. Б.. С Решение № 333 от 11.08.****
г. на Общинската служба по земеделие и гори - гр. Р. на наследниците на Я.П.
Б. е било възстановено правото на собственост върху ливада от 2 декара,
находяща се в местността „Г.“, землището на гр. Р.. Между **** г. и **** г. Р.
Т. и семейството й обработвали горепосочената ливада. След **** г. за
известно време Р. Т. дала съгласието си имотът да се използва от Г. и И. С. за
пасище, като същите го използвали до към 2012 г.
Също така Г. М.К. бил наследник на починалия през **** г. М.Т.К.. С Решение
№ 166 от 11.08.**** г. на Общинската служба по земеделие и гори - гр. Р. на
наследниците на М.Т.К. било възстановено правото на собственост върху
ливада от 0.5 декара, шеста категория, находяща се в местността „Д.“,
землището на град Р.. За периода от **** г. до около 2003 г. Г. М.К. и
съпругата му Н. Г.ева К. обработвали посочения по-горе имот, а след като те
престанали да го ползват, същият се използвал от Г. С. за пасище.
В хода на производството пред Окръжният съд е назначена съдебно-
техническа експертиза, от която се узяснява, че имотите, на наследниците на
К. и Б.и не попадат в границите на процесния имот, за който няма други
претенции освен тези на К., а имота на наследници на С. е с номер 2533 и
собствеността на същият им е възстановен.
5
От така изложеното във фактическо отношение и въззивният съд, така както е
сторил решаващия съд, намира, че обвинението не е доказано по един
категоричен и несъмнен начин, така, както изисква разпоредбата на
чл.303,ал.2 от НПК.
Настоящият съдебен състав счита, че в хода на производството по делото, вкл.
и в хода на съдебното следствие пред този съд са събрани обективно
възможните доказателства за изясняване на относимите факти по делото и за
проверка на гласните доказателствени средства, които са противоречиви.
Отдалечеността във времето от инкриминираната дата също е предпоставка,
поради която се затруднява изясняването на фактите, в предвид, че с оглед
повдигнатото обвинение то често се базира на свидетелски показания.
В настоящето производство свидетелите –Р. Т., Н. К., А.Ч., всеки един от тях с
показанията си изяснява, че като наследници на бивши собственици на
земеделски имоти, попадащи в процесната местност /макар и с различни
имена на местности, всички те попадащи в местността „С.“, видно от
заключението на техническата експертиза/, през определени години са
работили собствените им имоти, след възстановяването им от поземлената
комисия и не са виждали там К. ири въобще не го познават. Поначало липсва
пречка показанията им в тази им част да бъдат кредитирани, тъй като от една
страна те сочат лични възприятия по обработване всеки на наследсдтвената
му нива. От друга страна пък твърденията на част от тях- Р. Т., Асен Ч., В.Ж.,
че нотариалният акт, издаден на името на К. е за имот, който включва и
техните имоти, възстановени им по реда на ЗСПЗЗ се оборват от посочената
назначена съдебно-техническа експертиза. Вещото лице К. е категорична, че
реституираните имоти на така посочените свидетели не попадат в краниците
на процесния имот, за който е нямало претенции нито по реда на ЗСПЗЗ, нито
претенции от други лица по друг ред, вкл. и след издаване на процесния
нотариален акт. Свидетелката Т. Ж. сочи в показанията си, че познава Ц.К.,
като заявява, че техния собствен имот е работен от тях до 1997 год., като след
това изобщо не е ходилана място и няма възприятия, но от съседи знаела, че
там К. няма имот. В показанията си отделните свидетели изясняват
възприятията си за различни периоди- Т. твърди, че работили имота си до 2004
год., като след това го предоставила на С. и не е посещавала същия, като
едновременно свидетелства, че не познава Ц.К., но и не го е виждала там.
Свидетеля Ч. в показанията си твърди, че имота, който са притежавали от
наследодателя им- Я. Б. в процесната местност, след реституиране останал във
владение на тетка му /леля му/, като той не е посещавал имота, като
същевременно свидетелства, че не познава К. и не знае дали е обработвал
имот. Свидетелката Н. К. твърди, че в качеството й на наследник като снаха на
М.К., знае, че им е възставовен земеделски имот в процесната местност, който
те след регституцията по ЗСПЗЗ са ползвали около 10 години, след което са го
предоставили на С.. Тази свидетелка също твърди, че не познава К., но
въпреки това той не е идвал на имота.
Противопоставени на показанията на така посочените свидетели, които в
показанията си твърдят едновременно, че не познават Ц.К. и не са го виждали
на процесната местност, са показанията на свидетелите- М. К.а, Е.Т., отчасти
6
тези на свидетеля И. С., както и на Г. Фарфаров. Първите две са дърещи на
Ц.К., като в показанията си изясняват, че не са посещавали имота, но от баща
си знаят, че той е работил такъв в местността „С.“, първоначално с личен труд,
а в последствие имота е гледан като ливада. Независимо от обстоятелството,
че тези две свидетелски са в пряка родствена връзка с Ц.К., поради което и
може да се предполага тяхната заинтересованост от изхода на делото, то
настоящата инстанция счита, че съпоставени с останалите гласни
доказателствени средства те не си противоречат. От една страна поради факта,
че те свидетелстват, че баща им е работил тази нива с личен труд в определен
период от време, засаждайки я с царевица, а от друга, защото те кореспондират
и с показанията на свидетеля С.. Последният твърди, че е засаждал люцерна и
свидетеля Ц.К. му е търсил рента. Показанията на свидетелката С. С.а не
изясняват по съществен начин съставомерните признаци на деянието, тъй като
тя свидетелства, че чрез свекър й имали насредствен имот в местността „С.“,
който работили до1999 год., като познавала само съседите на имота им, като в
местността над техния имало и други имоти, но не знае чия собственост са.
В хода на въззивното производство, съдът приобщи чрез почитане и
показанията на свидетеля Ц.К. /починал/, дадени в хода на ДП пред съдия.
Тези показания са годни да бъдат кредитирани, независимо от възраженията
на защитата, че в хода на проведения разпит пред съдия, в съдебния протокол
е записано, че до разпит се допуска лицето Р. К. И.. Защитата начира, че не е
ясно кой е дал показания пред съда- К. или И., поради това и не могат да бъдат
четени и приобщени към доказателствения материал тези показания.
Въззивния съд не се съгласява с тези доводи, приемайки категорично, че
отразеното в протокола, че се е явил за разпит лицето Р. И. е техническа
грешка на секретаря. От една страна, след като се изиска частното дело
№697/2018 год., в което е разпитан Ц.К. се установява, че искането на
разследващия до съда е за разпит на свидетеля Ц.С. К.. Това искане с
посочване на името на свидетеля първо е докладвано от съдията, в
присъствието на свидетеля, след което и съдията е снел самоличността на
свидетеля и то при изричното отразяване, че това е сторено по лична карта, а и
на следващо място разпита е извършен от разследващия, който също се е
убедил в самоличността на лицето. Така, на първо място въззивния съд
намира, че показанията на Ц.К. приобщени чрез прочитане са годно
доказателствено средство, а от друга страна намира, че тези показания следва
да бъдат кредитирани. Това е така, тъй като те кореспондират както с
показанията на свидетелите М. К.а, Е.Т. и И. С., а така също и със
заключението на техническата експертиза и скицата на имота, приложена към
заключението. В показанията си К. твърди, че първоначално е работил лично
имота, засаждайки царевица, като сочи за съседи имота на С., така, както е и
по скица. Твърди също така, че не познава лицата Р. Т., А.Ч. и Т. Ж. /както и
последните също твърдят, че не го познават/.
Проверявайки правилността на атакуваната присъда, въззивния съд намира
протеста за неоснователен. Анализът на тези доказателства, извършен по
сходен начин и от решаващия съд законосъбарзно е довел до извод, че
обвинението срещу подсъдимите Г. И. Т. и Г. Г. А. по чл. 290, ал. 1 от НК, не е
7
доказано с неоходимата категоричност по несъмнен начин. Изготвените
експертизи – и пред РС и пред въззивната инстанция изясняват, че имотити на
част от свидетелите- наследници на Б., К. не попадат в границите на
процесния имот- този, за който свидетеля Ц.К. се е снабдил с нотариалния акт.
Така показанията на двамата подсъдими- Т. и А., дадени като свидетели в
нотариалното производство, че знаят за имота, че молителя К. го ползва като
собствен, отдавна, като земеделски имот не се опровергава от доказателствата
по делото- нито от гласните такива, нито от заключенията на експертизите или
писмените доказателства. Свидетелите в настоящето производство, които са
наследници на реституирани земеделски земи в процесната местност
/изброени подробно по-горе/ свидетелстват за техните имоти, твърдейки, че
попадат в имота с идентификатор 61813.750.192, за който пък са
свидетелствали двамата подсъдими в нотариалното производтво и тези им
твърдения са категорично опровергани от заключението на вещото лице К.,
която притежава необходимата квалификация да даде заключение по така
поставените й задачи и поради което то напълно се кредитира от въззивния
съд.
Престъплението по чл.290, ал.1 от НК, каквото е повдигнатото обвинение на
двамата подсъдими може да е съставомерно само при условията на пряк
умисъл „съзнателно“, когато деецът съзнава, че твърди неистина, каквито
доказателства не са ангажирани от обвинението.
С оглед на изложеното, въззивния съд намира, че атакуваната присъда е
правилна и законосъобразна, тъй като и анализът на доказателствата и
правните изводи на съда са правилни, а при постановяването на атакувания
съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат нейната отмяна.
Воден от всичко изложено и на основание чл.334 т.6 във вр. с чл.338 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 500331 от 27.09.2024 год., постановена по нохд
№ 150/2021 год. по описа на РС Разлог.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9