Определение по дело №55438/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 26131
Дата: 25 юли 2023 г. (в сила от 25 юли 2023 г.)
Съдия: Ангелина Колева Боева
Дело: 20211110155438
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26131
гр. София, 25.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110155438 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „*************“ ООД,
чрез адв. Т. К., срещу Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ), с която
са предявени евентуално обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание
чл. 96, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4615
лева, представляваща необходими разноски за съхранение на собствения на ответника
товарен автомобил марка „**********“, модел „**********“, с рег. № **********,
направени от ищеца през периода от 20.03.2019 г. до 27.09.2021 г. поради забава на
ответника да репатрира автомобила си от сервиз на ищеца след прекратяване на сключения
между страните договор за изработка, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 4615 лева, с която ответникът се обогатил за сметка на ищеца
без основание, като спестил разходи за наем на паркомясто за собствения си товарен
автомобил марка „**********“, модел „**********“, с рег. № ********** за периода от
20.03.2019 г. до 27.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба, уточнена с молби от 19.10.2021 г. и 25.01.2022 г., се твърди, че на
02.05.2018 г. ищецът сключил със „ЗАД „**********“ АД договор за извършване на
автосервизни услуги. В рамките на тези облигационни отношения, на 16.03.2018 г. от
застрахователя било издадено възлагателно писмо, с което на ищеца било възложено
извършването на ремонт на товарен автомобил марка „**********“, модел „**********“, с
рег. № **********, собственост на ответника. В писмото се съдържало уточнение, че в срок
от 30 дни НИМХ трябвало да се свърже със сервиза, за да се уточни датата за започване на
ремонта. На 20.03.2018 г. автомобилът бил транспортиран от пътна помощ до сервиза на
ищеца, находящ се в гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 235, а впоследствие
застрахователят му изпратил и опис-заключение по процесната щета. На 23.05.2018 г.
1
ищецът бил уведомен от „ЗАД „**********“ АД, че щетата била приета за тотална и бил
предупреден да не предприема действия по ремонт на автомобила. Изразява становище, че
доколкото ответникът бил съгласен с избрания сервиз и изпратил в него за ремонт с пътна
помощ собствения си автомобил, то между страните бил сключен неформален договор за
изработка. Последният бил прекратен след пристигането на автомобила в сервиза на ищеца,
но преди да започнат ремонтните дейности по него, с изявлението на застрахователя, че е
налице тотална щета. След прекратяване на облигационните отношения между страните
ищецът канил няколко пъти ответника да си вземе автомобила, но след като от страна на
собственика не били предприети никакви действия, считано от 20.03.2019 г. ищецът
започнал да му начислява такса за паркинг в размер на 5 лева за всеки ден престой на
автомобила на територията на сервиза. В резултат от бездействието на ответника за ищеца
възникнали разходи по съхранението и опазването на чуждата вещ, а от друга страна това
бездействие препятствало ищеца да използва заетото от автомобила на ответника
паркомясто за обичайната си дейност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Национален
институт по метеорология и хидрология за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило
становище по същата чрез адв. Георги Сланчев. Процесуалният представител оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Възразява, че между страните не
съществували каквито и да било договорни отношения във връзка с ремонта на товарен
автомобил марка „**********“, модел „**********“, с рег. № **********. Ответникът не
бил възлагал на ищеца извършването на ремонт на собствения му автомобил, нито одобрил
предаването и съхраняването му в оторизиран сервиз на застрахователя. Твърди, че
първоначално автомобилът бил иззет като веществено доказателство от Районна
прокуратура – Ботевград, а впоследствие с прокурорско постановление от 13.04.2018 г. било
разпоредено връщането му на собственика НИМХ. Автомобилът бил откаран в сервиза на
ищеца по инструкция на застрахователя, без ответникът да бъде информиран за това.
Оспорва твърдението, направено в исковата молба, че ищецът канил многократно ответника
да предприеме действия по репатрирането на автомобила. Едва в свое писмо от 14.11.2019 г.
ищецът информирал ответника, че процесният автомобил се намира в сервиза му, както и че
дължи такса паркинг в размер на 5 лв. за всеки ден престой, считано от 20.03.2019 г., като до
заплащането й ищецът щял да упражни право на задържане върху автомобила. Едва на
24.02.2022 г. „*************“ ООД предал автомобила на собственика му, за което бил
подписан приемо-предавателен протокол. Оспорва твърдението, че в резултат от престоя на
автомобила в сервиза на ищеца през исковия период ответникът се бил обогатил за негова
сметка. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът не оспорва, че е собственик на товарен автомобил марка „**********“,
модел „**********“, с рег. № **********, застрахован при „ЗАД „**********“ АД по
имуществена застраховка „Каско“, както и че на 23.01.2018 г. автомобилът участвал в ПТП,
2
за което при застрахователя била образувана щета № 10018030102486/21.02.2018 г.
Посочените обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се
нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. по главния иск с правно основание чл. 96, ал. 2 ЗЗД:
1.1. наличието на валидни облигационни отношения между страните, възникнали по
силата на договор за изработка с предмет ремонт на увредения при ПТП собствен на
ответника товарен автомобил марка „**********“, модел „**********“, с рег. №
**********;
1.2. че ответникът му предоставил автомобила си за ремонт в сервиза в гр. София, бул.
„***************
1.3. прекратяване на договора за изработка след пристигането на автомобила в сервиза
на ищеца, но преди да започнат ремонтните дейности по него;
1.4. обстоятелството, че след прекратяване на облигационните отношения между
страните е поканил ответника да вземе автомобила си от сервиза му, както и че
собственикът отказал или не е предприел действия по транспортирането на вещта;
1.5. че поради изпадане на ответника в забава по отношение на задължението му да
прибере автомобила си от сервиза на ищеца, е направил разноски за съхранението му, както
и техния размер;
1.6. всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително че
представител на ответника е подписал и приел издадената от ищеца фактура № *********/
14.10.2019 г. за начислената до този момент такса за паркинг.
2. По евентуалния иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
2.1. увеличение на имуществото на ответника, включително чрез спестяване на разходи
за заплащане на наем за паркомясто през исковия период, за сметка на имуществото на
ищеца;
2.2. обедняването си поради невъзможността да използва цялата площ на собствения си
имот;
2.3. обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтичат от един общ
факт или от обща група факти;
2.4. размера на обедняването си;
2.5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираното вземане, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително:
1. че е настоявал пред ищеца собственият му автомобил да му бъде върнат, но ищецът е
отказвал, докато собственикът не заплати начислената такса за паркинг;
2. че на 24.02.2022 г. автомобилът е бил предаден на НИМХ и транспортиран от
3
сервиза на ищеца;
3. че се е противопоставил на извършените от негово име без представителна власт
действия – подписване и приемане на фактура № *********/14.10.2019 г., веднага след
узнаването.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства, както и да бъдат допуснати до разпит по един свидетел при режим на
довеждане в първото по делото съдебно заседание на всяка от страните за установяване на
обстоятелствата, посочени в исковата молба, респ. в отговора на исковата молба.
Основателни са исканията на ищеца за задължаване на основание чл. 192, ал. 1 ГПК на
„ЗАД „**********“ АД да представи копие на цялата преписка по застрахователна
претенция № 10018030102486/21.02.2018 г., както и за допускане на съдебно-оценителна
експертиза по втората задача, поставена в исковата молба – относно средния пазарен наем.
С оглед новите данни по делото за връщане на автомобил, първата задача е безпредметна, а
и за отговора на същата не се изискват специални знания, поради което доказателственото
искане на ищеца в посочената част следва да бъде оставено без уважение.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да заяви дали
поддържа иска си за реално изпълнение – за осъждане на ответника да вдигне от паркинга
на сервиза процесния автомобил, с оглед приложените към отговора на исковата молба
доказателства за транспортирането му на 24.02.2022 г.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са евентуално обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 96, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 4615 лева, представляваща необходими разноски за съхранение на собствения на
ответника товарен автомобил марка „**********“, модел „**********“, с рег. №
**********, направени от ищеца през периода от 20.03.2019 г. до 27.09.2021 г. поради
забава на ответника да репатрира автомобила си от сервиз на ищеца след прекратяване на
сключения между страните договор за изработка, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и в
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4615 лева, с която ответникът се обогатил
за сметка на ищеца без основание, като спестил разходи за наем на паркомясто за
собствения си товарен автомобил марка „**********“, модел „**********“, с рег. №
********** за периода от 20.03.2019 г. до 27.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата
4
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОТВЕТНИКЪТ НЕ ОСПОРВА, че е собственик на товарен автомобил марка
„**********“, модел „**********“, с рег. № **********, застрахован при „ЗАД
„**********“ АД по имуществена застраховка „Каско“, както и че на 23.01.2018 г.
автомобилът участвал в ПТП, за което при застрахователя била образувана щета №
10018030102486/21.02.2018 г. Посочените обстоятелства не се оспорват от страните, поради
което съдът намира, че НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. по главния иск с правно основание чл. 96, ал. 2 ЗЗД:
1.1. наличието на валидни облигационни отношения между страните, възникнали по
силата на договор за изработка с предмет ремонт на увредения при ПТП собствен на
ответника товарен автомобил марка „**********“, модел „**********“, с рег. №
**********;
1.2. че ответникът му предоставил автомобила си за ремонт в сервиза в гр. София, бул.
„***************
1.3. прекратяване на договора за изработка след пристигането на автомобила в сервиза
на ищеца, но преди да започнат ремонтните дейности по него;
1.4. обстоятелството, че след прекратяване на облигационните отношения между
страните е поканил ответника да вземе автомобила си от сервиза му, както и че
собственикът отказал или не е предприел действия по транспортирането на вещта;
1.5. че поради изпадане на ответника в забава по отношение на задължението му да
прибере автомобила си от сервиза на ищеца, е направил разноски за съхранението му, както
и техния размер;
1.6. всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително че
представител на ответника е подписал и приел издадената от ищеца фактура № *********/
14.10.2019 г. за начислената до този момент такса за паркинг.
2. По евентуалния иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
2.1. увеличение на имуществото на ответника, включително чрез спестяване на разходи
за заплащане на наем за паркомясто през исковия период, за сметка на имуществото на
ищеца;
2.2. обедняването си поради невъзможността да използва цялата площ на собствения си
имот;
2.3. обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтичат от един общ
факт или от обща група факти;
2.4. размера на обедняването си;
2.5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираното вземане,
5
както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително:
1. че е настоявал пред ищеца собственият му автомобил да му бъде върнат, но ищецът е
отказвал, докато собственикът не заплати начислената такса за паркинг;
2. че на 24.02.2022 г. автомобилът е бил предаден на НИМХ и транспортиран от
сервиза на ищеца;
3. че се е противопоставил на извършените от негово име без представителна власт
действия – подписване и приемане на фактура № *********/14.10.2019 г., веднага след
узнаването.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на един свидетел на ищеца при режим на довеждане в първото
по делото съдебно заседание за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.
ДОПУСКА изслушване на един свидетел на ответника при режим на довеждане в
първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в отговора на исковата
молба обстоятелства.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 ГПК, „ЗАД „**********“ АД в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да представи копие на цялата преписка по
застрахователна претенция № 10018030102486/21.02.2018 г.
УКАЗВА на „ЗАД „**********“ АД, че при непредставяне на изисканите документи в
срок, на основание чл. 192, ал. 3 ГПК, освен отговорността по чл. 87 ГПК (съдът може да
наложи глоба), носи отговорност и пред страната, която е поискала представянето на
посочените документи, за причинените й вреди.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-оценителна експертиза със задача № 2 (за
средния пазарен наем), поставена в исковата молба. Определя депозит в размер на 250 лева,
който следва да бъде внесен от ищцовото дружество в едноседмичен срок от получаване на
съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице Б.И.Т. специалност: оценител на недвижими
имоти, който да бъде уведомен за допуснатата експертиза и за датата на съдебното
заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебно-оценителна експертиза със задача № 1, поставена в исковата молба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 13.11.2023 г. от
15,00 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
6
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може
да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във
връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7