РЕШЕНИЕ
№ 1317
гр. Пловдив, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300501917 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Община Пловдив, ЕИК *********,
чрез юрисконсулт Т. Д., против решение № 1324/19.04.2022 г., постановено
по г. д. № 6866/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което жалбоподателят е
осъден да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 410, ал. 1 от Кодекс за застраховането, сума в размер от 82,46
лева - главница, включваща 67, 46 лева - застрахователно обезщетение и
15,00 лева - ликвидационни разходи, представляваща регресна претенция за
изплатеното застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Каско
+“ № 440216213006174/4, за причинени имуществени вреди по МПС с рег.
*** в резултат на настъпило ПТП на дата 22.06.2020 г., при което лекият
автомобил попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно
на бул. „Д* в гр. П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 23.04.2021г., до окончателното
й изплащане, както и разноски в размер на 408,00 лева пред първата
инстанция.
По изложени в жалбата оплаквания за неправилност, поради
противоречие с материалния закон и необоснованост на обжалваното
решение се иска неговата отмяна и вместо това отхвърляне на предявените
претенции, а в условията на евентуалност, да бъде присъден по – малък
размер на обезщетение, поради съпричиняване на произшествието от страна
на водача на автомобила. Сочи се, че неправилни са фактическите и правни
1
изводи на първоинстанционния съд относно механизма на настъпване на ПТП
и причинно следствената връзка с настъпилите за собственика на лекия
автомобил вреди, като решението е постановено при неизяснена фактическа
обстановка, доколкото по делото липсват доказателства за това дали изобщо е
имало дупка на пътното платно, за действителното разположение на пътното
препятствие и неговите параметри, посоката и скоростта на движение на
МПС, свързани с определяне механизма на ПТП, както и дали водачът е
съобразил движението си с атмосферните условия, като приетата в тази
връзка автотехническа експертиза не е внесла необходимата безспорност на
ищцовите твърдения. Настоява се, че: съдът е кредитирал свидетелските
показания, без да отчете в достатъчна степен заинтересоваността и
специфичното емоционално и физическо състояние на свидетеля, като водач
на увреденото МПС по време на настъпване на ПТП; по делото не е
представен протокол за ПТП, съставен от външен и безпристрастен орган,
който да обоснове евентуална основателност на изложените от водача на
увреденото МПС свидетелски показания относно време, място и начин на
настъпване на ПТП; не са представени доказателства за валидността на
изплатеното застрахователно обезщетение и извършеното такова е
недействително, доколкото в противоречие с договореното в самата
застрахователна полица, е извършеното плащане на застрахованото лице и без
представяне на документи, обосноваващи извършена ремонтно – техническа
услуга на отделни автомобилни части от официалния сервиз на марката на
застрахованото МПС. Съдържат се оплаквания относно допуснати от
първостепенния съд съществени нарушения на процесуалните правила с
оглед неуточняването на посоката на движение на автомобила и това, че
делото е утежнено с необосновано назначена съдебно счетоводна експертиза,
вместо фактът на изплащане на застрахователното обезщетение да бъде
доказан, чрез друг способ – разписки, други документи от счетоводните книги
на застрахователя, задължаване на банката на наредителя да удостовери
превода, заверка на сметката на получателя на превода и др. Предявеното с
въззивната жалба възражение за съпричиняване на свой ред се обосновава с
доводи, че водачът на автомобила не е съобразил правилата за движение по
пътищата и не е положил дължимата грижа за избягване на пътното
препятствие. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД, чрез адвокат Б. Б., с който се оспорва същата като
неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на обжалваното с нея решение и
се моли то да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правна
квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД, предявен от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД против Община
Пловдив, с който се претендира присъждане на сумата от 82,46 лева -
главница, включваща 67,46 лева - стойността на заплатено застрахователно
2
обезщетение по сключена застраховка „Каско+“ във връзка със заведена щета
№ 44011512003929 и 15,00 лева - ликвидационни разходи за определянето му,
за причинени имуществени вреди по МПС с рег. № **, в резултат на
настъпило ПТП на дата 22.06.2020 г., при което автомобилът попада в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на бул. „Д.“ в гр.
Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 23.04.2021г., до окончателното й
изплащане.
Претенцията е обоснована с твърдения за съществуващо между ищеца и
„МКБ Аутопарк“ООД договорно правоотношение по силата на сключена
застраховка „Каско+“ за МПС марка „Форд“, модел **“, с рег. № ***
съгласно застрахователна полица № 440216213006174/4 с период на покритие
от 02.09.2019 г. до 01.09.2020 г., в срока на действие на която, настъпили
увреждания по застрахования автомобил при ПТП на дата 22.06.2020 г.,
когато същият попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно на бул. „Д.“ в гр. П*. По образувана за случая при ищеца преписка по
щета № 44011512003**, след извършен оглед са констатирани и описани в
калкулация по претенция и опис - заключение, нанесените в резултат на ПТП
щети на застрахования автомобил, а именно увредена задна дясна гума. Въз
основа на ликвидационен акт от 18.12.2020 г. е одобрена, определената сума
за обезщетение в размер на 67,46 лева, като същата е изплатена с нареждане
за групово плащане от 18.12.2020 г., в полза на „Куадрант Бевъриджис“АД –
дружество ползвател на увреденото МПС, по силата на сключен с „МКБ
Аутопарк“ООД (собственик на вещта) договор за лизинг. С твърдения, че
вредите по процесното МПС са в резултат от неизпълнение на задължението
на ответната община да обозначи и обезопаси дупка на пътното платно на
път, за чиито поддръжка и обслужване отговаря и доколкото ответникът
отказал да възстанови същите, въпреки отправена покана и уведомяване за
наличието на възникнали в негова полза регресни права, ищецът претендира
възстановяване на така платеното обезщетение и 15,00 лева ликвидационни
разходи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва основателността на исковете. Оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на
увреденото МПС, настъпването на ПТП по посочения начин, вида и размера
на описаните вреди, наличието на причинно – следствена връзка между
механизма на ПТП и щетите по МПС, както и заплащане на посоченото
обезщетение от застрахователя на увреденото лице. Предявява възражение за
съпричиняване на вредите от водача на МПС, с твърдения, че последният се е
движил с несъобразена скорост и е предприел неуместни действия.
За да постанови обжалваното сега решение, с което предявените
претенции са уважени изцяло, районен съд е приел, че по отношение
увреденото МПС е налице валидно сключена имуществена застраховка
„Каско+“, в срока на действие на която, е настъпило застрахователно събитие
по покрит риск. Приел е надлежно възникнало в полза на застрахователя
регресно право, с оглед изплащане на определеното застрахователно
3
обезщетение, на дружеството ползвател на МПС по силата на договор за
лизинг, като неговият размер е в съответствие с действително претърпените
към датата на увреждането вреди. Поради липсата на установен друг
възможен, за механизъм на ПТП е приел описаният от вещото лице в
заключението по назначената автотехническа експертиза, като предвид
събраните свидетелски показания и автотехническа експертиза, е достигнал
до извод за наличие на причинно следствена връзка между поведението
довело до наличната неизправност на пътя в участъка по бул. „Д.“ в гр. П. и
настъпилите вреди, като механизмът на ПТП съответства изцяло на
уврежданията по МПС. Ангажирането на гаранционно - обезпечителната
отговорност на жалбоподателя е обосновано с наличието на законово вменено
задължение на Община Пловдив да поддържа пътя в рамките на населеното
място в изправност, съответно да сигнализира неизправностите. Направеното
своевременно възражение за съпричиняване на вредите е прието за
недоказано, при указана доказателствена тежест на ответника да го установи.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни
материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да
има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните
указания дадени с тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и по отношение
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на
чл. 269, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното
решение:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя, за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която, са възникнали вреди по
чл. 49 от ЗЗД. Следователно, за да бъде уважен предявеният регресен иск, е
необходимо да се установи наличието на валиден договор за имуществено
застраховане, в срока на действието на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
Пред настоящата инстанция не се оспорва, а и от представената на л. 10
застрахователна полица № 440216213006174/4 се установява, че за
4
увреденото МПС е налице валиден договор за имуществено застраховане
„Каско+“, с период на покритие от 02.09.2019 г. до 01.09.2020 г., в който при
ищцовото дружество е образувана преписка по щета № 44011512003929, за
настъпили увреждания по застрахования автомобил при ПТП на дата
22.06.2020 г., когато същият попада в необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно на бул. „Д.“, в гр. П., в резултат на което възникват
имуществени вреди – увредена задна дясна гума на МПС. Последното
представлява покрит риск, по клауза „Пълно каско“, съгласно чл. 2, т.2.1. от
Рамков договор за застраховане № **********/26.05.2014 г. между
застрахователя и собственика на МПС (л. 58 от делото на РС), в хипотезата на
„сблъскване с или удар от МПС и/или други физически тела, в това число
ПТП, съгласно ЗДВП“.
С оглед събраната в първоинстанционното производство
доказателствена съвкупност, настоящата инстанция намира за категорично
установено настъпването на описаното в исковата молба ПТП от 22.06.2020 г.
с участието на процесното МПС, при посочения механизъм, респективно
наличието на пряка причинно следствена връзка между ПТП и процесните
увреждания по МПС. За това свидетелстват показанията на водача на МПС по
време на ПТП – Б. И., който изяснява, че на посочената дата, при управление
на автомобила в рамките на гр. П*, кв. Гагарин, по бул. „Д*“, в дъждовно
време, при преминаване през участък от пътя, изпълнен с дупки и неравности
и движение със скорост около 30 км/ч., колата преминала през една от
дупките, която не е била обозначена и не се е виждала, поради дъжда, при
което се спукала задната дясна гума. Свидетелят сменил гумата със закупена
чисто нова и продължил пътя си. Водачът посочва също така, че дупката е
била с достатъчна дълбочина, за да влезе в нея наполовина автомобилна гума.
Няма причина да не бъдат кредитирани показанията на водача на увредения
лек автомобил. Същите са логични и последователни, житейски обосновани и
достатъчни, за да установят, че лекият автомобил, който свидетелят е
управлявал, е преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно по бул. „Д.“, в гр. Пловдив, при което е ударил задна дясна гума на
автомобила, в резултат на което са причинени имуществените вреди.
Информацията, дадена от свидетеля, като пряк участник в ПТП, кореспондира
и на останалите събрани по делото доказателства, не е опровергана по
никакъв начин в хода на производството, поради което и за неоснователни се
считат доводите в жалбата за неговата заинтересованост и ненадеждност.
Показанията на този свидетел са в унисон с приетото заключение по съдебно
автотехническа експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от
настоящата инстанция, като компетентно изготвено и обосновано. Експертът
е извършил оглед на място на зоната на инцидента, където е констатирал, че
има следи от предходни нарушения на асфалтовата пътна настилка на
платното за движение и обработени и преасфалтирани участъци с различно
местоположение, форма и размери. За сравнение е представил изглед на
същата зона към месец октомври 2019 г., когато тези участъци не са били
обработени и са налице неравности на платното. Вещото лице е посочило, че
увреда, като констатираната от приложения снимков материал, а именно
5
срязване на страницата на гумата, е възможно да настъпи при контакт с удар
или притискането в страните на неравността дори и при скорост по ниска от
25 км/ч. и е категорично, че при посочения в исковата молба механизъм на
ПТП е възможно от техническа гледна точка да бъдат повредени съответните
авточасти, в посочената степен, при което ще е налице необходимост от
подмяна. В същото време по делото липсват твърдения, респективно данни за
наличие на друга възможна причина за увреждане на автомобила или това,
същият да е бил увреден преди преминаването през необозначената дупка на
пътното платно.
Ето защо неоснователни са оплакванията в жалбата за неизяснена
фактическа обстановка, неустановен механизъм на увреда на процесното
МПС, както и липсата на причинно следствена връзка между процесното ПТП
и посочените увреди по МПС. Не се споделят в тази връзка и доводите за
необходимост от установяване на ПТП, чрез съставяне на протокол от
безпристрастен орган доколкото случаят попада в хипотезата на чл.6, т. 3 от
Наредба № Із - 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им
при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния
център към Гаранционния фонд /Обн. ДВ бр.8 от 30.01.2009г./, съгласно
който не се посещават от органите на МВР и не се съставят документи за
повреди на МПС, които не са причинени от друго МПС.
На свой ред не е спорно по делото, че бул. „Д.“, се намира в границите
на гр. П., с оглед на което именно жалбоподателя е адресат на задължението,
вменено с разпоредбите на чл. 31 от Закон за пътищата и чл. 167, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП, съответната община, като собственик на общинския път, да го
поддържа и ремонтира, както и да обезпечава безопасното движение, като
сигнализира препятствията и ги отстранява. Като юридическо лице, тази
дейност общината осъществява, чрез своите служители или наети по
възлагане трети лица, поради което пътят на реализиране на нейната
отговорност е по реда на чл. 49 от ЗЗД. Касае се за отговорност за чужди
бездействия. Тя е безвиновна по своя характер и от гледна точка на увредения
има обезпечително-гаранционна функция. Налице е връзка на пряка
причинност на настъпилите вреди и поведението на лицата, натоварени от
Община Пловдив с поддръжка на пътя и сигнализиране при негови
неизправности, доколкото действия по обозначаване и обезопасяване на
процесния участик от пътя, към датата на ПТП, не се сочат и установяват от
жалбоподателя. Без тяхното противоправно бездействие вредите не биха били
търпени и не би се наложило преодоляването им. Не е оборена по делото и
законовата презумпция по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД по отношение на третите лица
преки изпълнители на работата.
Неоснователно е и възражението за липса на възникнало в полза на
застрахователя регресно право, доколкото плащането по щетата е
недействително – извършено в противоречие с договореното в самата полица,
без представяне на документ, обосноваващ извършена ремонтно- техническа
услуга на отделни автомобилни части от официален сервиз на марката на
застрахованото МПС и платено на застрахованото лице, а не на сервиза. От
представените в първоинстанционното производство доказателства се
6
установява, че за претърпените и декларирани имуществени вреди, при
застрахователното дружество са съставени експертна оценка за стойност на
необходими материали и труд за демонтаж и монтаж на детайлите и опис -
заключение на вещо лице (л. 13-л.14 от делото на РС). Въз основа на тях е
определена и одобрена сума за обезщетение в размер на 67,46 лева, като това
се явява в пълно съответствие с договореното в Рамков договор за
застраховане № **********/26.05.2014 г., съгласно чл. 10 „Оценка на щетите
и размер на обезщетенията“, т. 10.1 - при частични щети застрахователят
определя размера на застрахователното обезщетение, както следва: г/ по
експертна оценка на застрахователя, чрез прилагане на цени и методика на
„ДЗИ Общо застраховане“ЕАД. Установената увреда на МПС – срязана задна
дясна гума, представлява частична щета, която не налага извършване на
ремонт в автосервиз, респективно плащане на определеното обезщетение в
полза на автосервиз, тъй като може да бъде отстранена на място и от лице,
което не е автосервизен техник, без кумулиране на допълнителни разходи за
репатриране на увреденото МПС, както впрочем това е и сторено, съгласно
показанията на свидетеля И.. Поради това адекватен на конкретния случай, се
явява избраният от страните по застрахователното правоотношение, измежду
алтернативно дадените възможности, начин на оценката на щетата и
определяне размера на обезщетението. Сумата от 67,46 лева (по – малка от
посочената в заключението по приетата автотехническа експертиза
възстановителна стойност на щетите от 83,86 лева с включен ДДС) е
преведена по сметка на „Куадрант Бевъриджис“АД, като съгласно
заключението по съдебно счетоводната експертиза, прието без възражения в
първоинстанционното производство и кредитирано от настоящата инстанция,
като обективно и компетентно изготвено, банковата сметка на ползвателя по
договор за лизинг, е заверена със сумата на превода на 18.12.2020 г.
Плащането е надлежно извършено на правоимащото лице, определено
съгласно чл. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ, а именно на лизингополучателя. От този
момент – 18.12.2020 г. за ищеца възниква суброгационното право по чл. 410,
ал. 1 от КЗ да встъпи в правата на застрахования срещу ответника по делото,
включително да получи и обичайните разноски за определяне на
обезщетението, установени в случая на сумата от 15,00 лева – ликвидационни
разходи.
Не се споделят и доводите във въззивната жалба за съпричиняване на
вредите от страна на водача на процесното МПС. Макар и своевременно
заявено, за установяване на това възражение, жалбоподателят не е ангажирал
никакви доказателства в първоинстанционното производство, въпреки
указаната му доказателствена тежест за това, поради което и същото не е
доказано.
Налага се извод, че от събраните в хода на делото доказателства се
установява наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ
регресното право на застрахователя, както и акцесорното право на
обезщетение за времето на забава от датата на депозиране на исковата молба,
до окончателното изплащане. С оглед съвпадане на предявения размер с
установения от вещото лице по приетата съдебносчетоводна експертиза и
7
посочената от вещото лице по АТЕ възстановителна стойност на щетата,
която се явява по-голяма от претендираната, искът се явява установен не само
в своето основание, но и по размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Претенцията е доказана, чрез използване на допустими, относими и
необходими доказателствени източници, съгласно предписаното в ГПК,
поради което неоснователни са и оплакванията в жалбата за допуснати от
първостепенния съд съществени нарушения на процесуалните правила.
Предвид пълното съвпадане на фактическите и правни изводи на
въззивната инстанция с тези на първостепенния съд, въззивната жалба се
явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като
правилно.
С оглед крайния изход от спора на въззиваемата страна се дължат
разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По представен по реда на чл. 80
от ГПК списък те са в размер на 168,00 лева адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие № **********/06.06.2022 г.,
заплатено с платежно нареждане с референция №
B22061015925452I**/10.06.2022 г. Същите следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1324/19.04.2022 г., постановено по г. д. №
6866/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. П., пл. „** да
заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул.**, сумата от 168, 00 лева (сто шестдесет и
осем лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8