РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Карлово, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20235320101287 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 55 ал. 1 т.1 от
ЗЗД.
Ищецът А. И. Д. с ЕГН ********** от град Б., област П., улица „В.“
***твърди, че на *** г. сключил с ответното дружество договор за паричен
заем №*** към искане №***, по силата на който му били предоставени в
собственост заемни средства в размер на 1000.00 лева, при месечен лихвен
процент на заема - 3.340% и годишен процент на разходите - 49,068%.
В чл. 6 страните се съгласили договорът да бъде обезпечен с
гарант/и, отговарящ/и на условията по чл. 10 ал.2 т.1 от общите условия към
договора за заем и с още едно от посочените обезпечения по избор на
земателя, както следва: 1) Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10 ал.2
т.3 от общите условия; 2) Особен залог върху движимо имущество, съгласно
чл.10 ал.2 т.2 от общите условия; 3) Банкова гаранция, съгласно чл.10 ал.2 т.4
от общите условия; 4) Ценна книга издадена в полза на заемателя.
В чл. 8 се съдържала декларация от заемателя – ищец, че му е
известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в
чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или
предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10 ал.2
т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 763.82 лева, с начин на разсрочено
плащане подробно посочен в погасителния план към договора за заем.
Ищецът усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължал плащания за
неустойка на следните правни основания: заобикаляне на
1
материалноправните последици на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, като
счита, че неустойката представлява допълнителна скрита печалба. Счита, че
клаузата за неустойка е нищожна поради несъответствие с присъщите й
функции, както и с оглед принципа за справедливост с оглед необоснованият
й размер. С оглед изложеното, клаузата за неустойка била нищожна и поради
противоречие с добрите нрави. Предвидената неустойка в размер на в размер
на 763.82 лева изгубила присъщите за неустойката обезщетителна функция,
доколкото тя била в размер над 50% от заетата сума от 1000.00 лева, без да
зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по
никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Тя била
нищожна и поради това, че заемодателят не е търсил обезпечение на
вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служело за
обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и
договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на
кредита. Предвидено било неустойката да се кумулира към погасителните
вноски като по този начин водела до скрито оскъпяване на кредита и
създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със
задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите
нрави.
На плоскостта на конкретния казус били предвидени следните
ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни
договорното си задължение: за кредит от 1000.00 лева и обща сума за
плащане 1 140.18 лева, заемателят се задължил договорът да бъде обезпечен с
посочените по-горе обезпечения, така недобросъвестно и в ущърб на
потребителя, небанковата финансова институция поставила към нея
неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна
печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, би
следвало да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент,
чиито стойности в конкретния казус не отговарлит на действителните
параметри по договора. Чрез уговореното в клаузата на чл.8 от договора се
въвеждал още един сигурен източник на доход на икономически по- силната
страна. От една страна, неустойката била включена като падежно вземане-
обезщетение на кредитора, а от друга - същата била предвидена в размер,
който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като била
съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин заобикаляла
ограничението в чл.19, ал.4 ЗП при определяне ГПР - неустойката
представлява над 50% от заетата сума.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди „К.Й.“ ООД, да
заплати на А. И. Д. с ЕГН ********** от град Б., област П., улица „В.“ ***
сумата в размер на 763.82 лева, получена без основание от ответника по
сключен договор за паричен заем № *** към искане № *** от ***г. и
обективирана в чл.8, като противоречаща на принципа на добрите нрави,
заобикаляща материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
накърняване на договорното равноправие между страните и нарушаваща
предпоставките на чл. 11, т. 9 и чл. 10 от ЗПК.
Ответникът „К.Й.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
2
управление: гр. Х., ул. „Л.” ***, представлявано от В.М.И. оспорва иска като
неоснователен.
Признава факта, че ищецът е кредитополучател, който сключил с
дружеството „К.Й.“ ООД договор за паричен заем № *** на *** г., при общи
условия и предоставена съответна информация в стандартния европейски
формуляр. Договорената сума от 1 000.00 лева била получена от
кредитополучателя, за което той е подписал РКО от *** г. От страните било
уговорено връщането й на 34 месечни погасителни вноски, всяка по 33.53
лева. Едновременно с това било посочен и размер на погасителната вноска от
по 56 лева месечно, в който размер била включена и дължимата неустойка,
при липса на представено обезпечение, видно от приложения към договора
погасителен план.
Страните са постигнали съгласие за фиксиран месечен лихвен
процент от 3.340% и годишен процент на разходите от 49.068 %. Уговорено
било и предоставяне от страна на кредитополучателя обезпечение в 3-дневен
срок от сключване на договора, изразяващо се в осигуряване на поръчител и
ипотека, или особен залог, или банкова гаранция, или ценна книга, като при
неизпълнение се дължала неустойка в размер на 763.82 лева, съгласно 8 вр.
чл. 6 от договора вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ.
Неустойката, визирана в чл. 8 от договора за паричен заем се
дължала в пълен размер още в момента на възникване на основание за
начисляването й, а именно - при непредставяне в срок на поръчител, който да
обезпечи по достатъчно надежден и сигурен начин вземането на кредитора по
договора за заем, т.е. на поръчител, който да отговаря на условията на чл.10
ал.2 т.1 и т.4 от ОУ. Размерът на неустойката бил предварително точно
определен още в договора за заем, от момент предхождащ нейното
начисление. По този начин заемателят предварително бил запознат с размера
на последиците, които биха настъпили за него при непредставяне на исканото
обезпечение. Тя била посочена с цифри и думи, достатъчно ясно, за да може
да бъде прочетена от грамотен човек.
Това споразумение било постигнато в израз на доброволно
формираната воля на страните и в съответствие с принципите на свободата на
договаряне. Размерът на неустойката бил изначално определен до точно
фиксирана и определена от страните сума, без от длъжникът да се търси нещо
в повече, както бил съобразен и с поведението и кредитния риск на заемателя.
Към момента на сключване на договора, заемателят по него бил съгласен с
тази неустойка, изразил своята воля, посредством подписването на договора.
По този начин ищецът предварително бил запознат с размера на последиците,
които биха настъпили за него при непредставяне на исканото обезпечение.
Налице било пълно съответствие между съзнаваното желание и неговото
външно проявление, като страните по процесния договор в рамките на
свободата на договаряне се съгласили, че неустойка се дължи и са
определили нейния размер. Още при подписване на договора страните
определили ясно кое е задължението, каква е дължимата лихва, какво би
могло да бъде неизпълнението, а размерът на неустойката бил предварително
точно определен още в договора за заем, от момент предхождащ нейното
начисление. В тази връзка задължението на заемателя по договор за паричен
заем с № ***, сключен на *** г. било формулирано ясно: да върне заетата
3
сума, да заплати възнаградителна лихва за периода на договора, както и ако
не предостави обезпечение в тридневен срок от подписването на договора да
заплати договорената неустойка по чл. 8.
При сключване на процесния договор за паричен заем, страните по
него действали в рамките на свободата на договаряне (чл.9 ЗЗД) и по тяхна
воля формулирали клаузата по чл. 8 по начин, който да гарантира
изпълнението на задълженията на заемателя (обезпечителна функция), да
осигури обезщетяването на заемодателя за евентуалните вреди при
неизпълнение (обезщетителна функция), както и евентуално да санкционира
неизправния заемател чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза
на изправната страна (санкционна функция). Като клауза, уговорена в
договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в
частното право (чл.9 ЗЗД). С нея страните уговорят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не
изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на
вредите, настъпили от неизпълнението. Самият договор за заем имал за
предмет предоставяне на потребителски кредит по смисъла на ЗПК, като били
спазени изискванията към този тип договори. Уговорената в договор за
паричен заем с № *** сключен на *** г. и търсена неустойка съставлявал
разход, който заемателят плащал при неизпълнение на задълженията си за
предоставяне на надеждно обезпечение по него.
В конкретният случай тази неустойката била начислена, само и
единствено защото заемателят не предоставил в тридневен срок след
подписване на договора обезпечение, отговарящо на условията на чл.10 ал.2
т.1 от ОУ. Същата била начислена единствено защото заемателят не изпълнил
поетото от него задължение да предостави обезпечение, отговарящо на
условията на ОУ, като неустойката в случая се явявала санкция за това
неизпълнение. Обстоятелството, че се натрупало задължение за плащане на
тази неустойка било последица именно от неизпълнение от страна на
неизправния заемател, който не изпълнил едно доброволно и съзнателно
поето задължение при сключване на договор за паричен заем № ***, сключен
на *** г. Именно за това и дължимостта на неустойката била следствие
единствено и само от последващото неправомерно поведение на длъжника-
заемател.
Трябвало да се има предвид, че клаузата по чл.8 от договор за
паричен заем с № ***, сключен на *** г. била индивидуално уговорена с
кредитополучателя. Тя била съобразена с неговото желание, изразено в молба
му за кандидатстване за заем. Заемателят предварително уточнил и
индивидуализирал каква е сумата, която иска да получи. Конкретизирал
параметрите, които биха могли да са по неговите възможности - вид, размер,
срок, начин на усвояване, размер и брой, както и периодичност на
погасителните вноски. Предвид това бил уговорен и размерът на неустойката,
който бил изцяло съобразен с индивидуалните потребности и възможности на
заемателя по договор за паричен заем .
Също така, в интерес на обективното разглеждане на спора следвало
да бъде взето предвид и обстоятелството, че в процесният случай се касае за
отпускане на особен тип заем. Той се предоставял от небанкова финансова
институция, вписана в Регистъра по чл.3 ал.2 ЗКИ, като средствата в нея не
4
били набрани чрез публично привличане на влогове. При положение, че след
като вземането не е гарантирано и с ипотечно или заложно обезпечение,
заемът се явявал по-рисков и именно с цел да се обезпечи, дружеството
изисквало от заемателя да предостави едно достатъчно надеждно лично
обезпечение - банкова гаранция или поръчител/и, които да отговарят
самостоятелно или кумулативно на поставените от кредитора условия в чл.10
ал.2 т.1 от ОУ. При условията на евентуалност - при непредоставяне на
обезпечение, дружеството имало механизъм за обезпечаване на заема, а
именно чрез договаряне със заемателя тази неустойка и нейният размер. Едно
евентуално неизпълнение на договора поставяло кредитора в голям риск, като
неустойката била предвидена да обезщети заемодателят за поетият от него
риск. Възможността заемодателят да загуби предоставените в заем парични
средства при настъпване на евентуална неплатежоспособност на заемателя
била много по-голяма и оттук съвсем естествено поради съществуващия риск
била договорена и сумата, която трябва да поеме заемателя, за да са
гарантирани интересите на отпускащия този тип кредити. В конкретният
случай неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция има и
санкционна такава.
Така охарактеризираната неустойка се дължала в нейния пълен
размер още от момента на настъпване на основанията за нейното начисляване.
Предвид това, че се касаело за договор за паричен заем, разбираемо било
заемателят да не разполага с конкретната сума към момента на възникване на
задължение за заплащането й, поради което в чл. 8 от договора се договарял
начин на нейното разсрочване. Неустойката имала особен начин на
заплащане, който бил уговорен между страните предварително, още в
момента на постигане на съгласие за наличието на тази неустойка и нейния
размер. Не на последно място следвало да се има предвид, че дори съдът да
приеме за нищожна на клаузата на чл. 8 от договора, то същата не водела до
недействителност на целия договор.
За пълнота на изложението и с оглед наведените от пълномощника
на ищеца възражения сочи, че годишния процент на разходите на заема бил
фиксиран, а именно 49.068%. Същият не надвишавал пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България (по арг. от
чл.19 ал.4 от ЗПК) - основния лихвен процент на Българската народна банка в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни
пункта (в този смисъл Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения).
С оглед предвиденото в чл.19, ал.2 и ал.3 от ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита се изчислявал по формула, отразена в
приложение № 1 към закона, като се вземали предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания.
Във формулата не се включвали разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит.
Процесната неустойка представлява разход, уговорен във връзка с
неизпълнение на договорните задължения на потребителя, поради което не
5
можела се определи като възнаградителна лихва и съответно не може да се
отнесе към годишния процент на разходите (ГПР). Разпоредбата на чл.19 ал.3
т.1 ЗПК изрично изключвала от обхвата на ГПР на разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит. В противен случай би се стигнало до неправилно
определяне на размера на ГПР. Още повече, че член 19 т.2 от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета уточнявала, че с годишния процент на разходите се
определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на
сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му
според договора за кредит. В случая предвиденото задължение за заплащане
на уговорената в чл.8 от договора неустойка било за неизпълнение на
договорно задължение на заемателя.
С оглед на всичко изложено, счита, че процесният договор напълно
отговаря на изискванията на чл. 10 ЗПК и не е в противоречие с тях. Спазени
били изискванията на посочените разпоредби. Договорът бил изготвен на
разбирам език. Всички параметри по него били изчислени към момента на
сключването му и посочени по ясен и четлив начин, съгласно изискванията на
ЗПК. В него бил посочен общия размер на заема, условията за усвояването
му, лихвения процент, ГПР, общата сума, дължима от ищеца, изчислена към
момента на сключване на договора за заем, както и информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата (чл.5 от договора). Подписан бил
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. В настоящия случай заемът се
погасявал при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора. Нямало
промени в лихвения процент за срока на отпускане на кредита.
Предвид изложеното, отсъствало основание за нищожност на клаузи
от процесния договор, както и на същия в цялост. Същият отговарял на
изискванията, посочени в разпоредбата на чл. 10 от ЗПК.
Правата и интересите на кредитополучателя не били нарушени, тъй
като последният бил наясно с размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, съответно сумата за усвояване на кредита
и лихвения процент. Всичко това давало възможност на потребителя да
прецени обхвата на своето задължение.
Счита, че няма нарушение на императивната норма на чл. 11 т. 10 от
ЗПК. На първо място чл. 11 т. 10 от ЗПК не изисквал да се посочи в договора
математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в
рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно
предвидени две математически формули за изчислението на ГПР (т. 1 и т. 2 от
Приложение № 1 към ЗПК), които единствено можели да се прилагат за
изчислението на ГПР. Страните нито можели да прилагат друга
математическа формула за изчислението на ГПР, нито били длъжни да
възпроизвеждат в договорите си горните две формули.
Нормата на чл. 11 т. 10 от ЗПК не предвиждала в договора за
потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички
разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията,
6
използвани при изчисляване на ГПР. Думата допускания тук се използвала в
смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР.
Тези допускания или предвиждания били изчерпателно изброени както в чл.
19 от Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение
ЗПК и по-точно в точка 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.
В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че клаузата
от процесния договор за кредит, а именно предвиждаща неустойката - чл. 8 е
нищожна, счита, че това не води до недействителност на целия договор, a
именно процесния договор би бил сключен и без недействителната клауза,
като установената нищожност на неустоечната клауза не влече нищожност на
целия договор - чл.26 ал.4 вр. чл.23 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Тази клауза има
санкционен характер и не засягала основните престации на страните, които го
определят като договор за потребителски кредит, съответно договор бил
действителен.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като
неоснователен. Претендира деловодни разноски.
От събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори и се установява от представените писмени
доказателства – молба за заем № *** от *** г., декларация за обработване на
лични данни, стандартен европейски формуляр, договор, общи условия,
погасителен план и разходен касов ордер (РКО), че ищецът като
кредитополучател и ответникът като кредитор са сключили договор за
паричен заем № *** от *** г., по силата на който ответникът е предоставил на
ищеца сума в размер на 1 000 лева. Получаването на сумата не е спорно и се
установява от представения РКО от 20.10.2023 г. В чл. 3 са посочени
съществените условия по заема –размер на заема – 1000 лева; размер на
погасителна вноска – 33.53 лева; ден на плащане – сряда; вид вноска –
седмична; ГПР – 49.068%; брой вноски – 34; месечен лихвен процент –
3.340%; дата на първо плащане – 27.10.2021 г.; обезпечение, да – посочено в
чл. 6; дата на последно плащане – 15.06.2022 г.; такса за усвояване – няма;
обща сума за плащане – 1 140.18 лева. В чл. 6 страните са уговорили
договорът за заем да бъде обезпечен с две обезпечения – гарант/и
отговарящ/и на изискванията по чл. 10 ал.2 т.1 от общите условия и с едно от
посочените в същата разпоредба обезпечения по избор за заемателя, а именно:
1) Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10 ал.2 т.3 от общите условия;
2) Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.10 ал.2 т.2 от общите
условия; 3) Банкова гаранция, съгласно чл.10 ал.2 т.4 от общите условия; 4)
Ценна книга издадена в полза на заемателя. В чл. 10 ал.2 т.1 на общите
условия е посочено, че гарантите следва да отговарят на следните изисквания:
две физически лица, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
има нетен размер на осигурителния доход над 1000 лева; да работи на
безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със
същия заемател; да няма неплатени осигуровки за платените две години; да
няма кредити към банки или финансови институции с класификация,
различна от „Редовен“ както по активни, така и по погасени задължения. С
7
клаузата на чл. 8 от договора, ищецът е декларирал, че му е известно и се
счита уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл.
6 от договора в 3-дневен срок от сключването му или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ
към договора за заем, то заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер
на 763.82 лева, платима разсрочено съгласно посоченото в погасителния
план. В погасителния план е посочено, че седмичната погасителна вноска по
договорената неустойка е в размер на 22.47 лева, а седмичната погасителна
вноска заедно с разсрочената неустойка е в размер на 56.00 лева.
От представените по делото разписки за плащане и приходни касови
ордери се установява, че по процесния договор ищецът е заплатил суми както
следва: на 15.11.2021 г. – 120 лева; на 27.04.2022 г. – 170 лева; на 30.11.2021 г.
– 120 лева; на 30.05.2022 г. – 8.69 лева; на *** г. – 112 лева; на 30.05.2022 г. –
111 лева; на 28.03.2022 г. – 91 лева; на 22.03.2022 г. – 100 лева; на
28.03.2022 г. – 1 лев; както и сумата от 560 лева, за която е представен ПКО с
дата, която не се чете, но същият не е оспорен от ответника. Така, общата
сума, която ищецът е заплатил по процесния заем възлиза на 1393.69 лева.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Страните спор по фактите нямат, спорните въпроси касаят действителността
клаузите.
По основателността на иска на наведените основания:
За да установи дали в конкретната хипотеза е налице неоснователно
обогатяване на кредитора, съдът следва да разгледа направеното с исковата
молба възражение за нищожност на договорна клауза на посочените
основания, както и служебно да прецени дали не са налице основания за
нищожност на целия договор.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10
ал.1, чл. 11 ал. 1 т.7-12 и т.20, чл. 12 ал.1 т.7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Между страните е бил сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит и не се спори, че ответникът е изпълнил задължението
си да предостави сумата, предмет на договора. Ищецът се е задължил да
върне заетата сума по уговорения в договора начин и в уговорените размери.
Не се спори и се установява от неоспорените разписка за плащане и ПКО, че
ищецът е извършил плащания в общ размер на 1393.69 лева.
Кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор за кредит по своята правна характеристика и
8
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК вр. с чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК следва да се
съобрази и нормата на §2 от ДР на ЗПК, за въвеждане разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, като при съмнение в
действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат
тълкувани с оглед постигане целите на посочената директива, изложени в
съображения 19, 24 и 31, установяващи изискванията за предоставяне на
пълна и изчерпателна информация на заемателите, включваща всички техни
задължения, размерът на годишния процент на разходите, приложим за
кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. При
тълкуване на посочените разпоредби, следва да се приеме, че нарушение на
чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от
ЗПК ще е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и
когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин,
който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да
разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато
формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на
ГПР не съответства на действително прилагания между страните.
ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото в него са
включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е
посочено, че ГПР е 49.068%, а възнаградителната лихва (фиксиран ЛП) –
3.340% месечно. При умножение на посочения лихвен процент по 12 (броя на
месеците), се получава 40.08%, т..е число, различно от посочения ГПР. От
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво
представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.
Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като
сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание. В самия договор, освен задължението за
възнаградителна лихва, не са посочени никакви други суми, представляващи
разходи по кредита. Годишен лихвен процент не е посочен. Следва да се
отбележи, че още при сключването на договора е предвидено, че неустойката
по чл. 8 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като
общият й размер е 763.82 лева, т.е. в размер, представляващ 76.382% от
предоставената в заем сума, като според тази норма, препращаща към
погасителния план, към всяка седмична вноска за тази неустойка се прибавят
допълнително суми за целия срок на договора. Изчислено математически,
общото задължение по договора възлиза на 1904 лева, като срокът за
погасяване е по-малък от една година (34 седмици), а оскъпяването върху
9
заетата сума (изчислено ведно с начислената неустойка) възлиза на общо
90.40% за целия период на договора.
Въведените изисквания в цитираните клаузи от договора и общите
условия към него за вида обезпечение и срока за представянето му, създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то
изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази
възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на
заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното
договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по
договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до
скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните
вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната
лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно затова
процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 от
ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води
до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази
норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите
чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в
действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така,
че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая
липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че целият договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК,
във връзка с чл. 26 ал. 1 предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се
обсъждат останалите аргументи на ищеца. Оттук - след като целият договор
за кредит се явява нищожен, като на основание чл. 23 от ЗПК сумата
заплатена над предоставената в заем главница се явява получена от ответника
без основание поради което искът за осъждане на ответника да заплати на
ищеца общо сума в размер на 393.69 лева, колкото е надплатената сума над
главницата се явява основателен и до този размер същият следва да се уважи.
За разликата над 393.69 лева до пълния предявен размер от 763.82 лева, искът
следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като при доказателствена
тежест на ищеца, същият не ангажира доказателства да е заплатил пълният
размер на неустойката по договора.
ОТНОСНО разноските:
С оглед изходът от процеса и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК,
следва да се осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото
разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е реализирал разноски
за държавна такса в размер на 50 лева и съразмерно с уважената част от иска
му се следват разноски в размер на 25.77 лева.
Ответникът също претендира разноски и такива му се следват с
оглед отхвърлената част от иска, но по делото не са представени
доказателства за реализирани разноски, поради което не се присъждат такива.
10
Следва да се осъди ответника, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, да
заплати на адвокат С. Н. възнаграждение за процесуално представителство по
делото, на основание чл. 7, ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 07.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно с
уважената част от иска. Съгласно посочената разпоредба, възнаграждението
се определя в размер на 400 лева, а съразмерно с уважената част от иска се
дължи такова в размер на 206.17 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55 ал. 1 пр. І-о от ЗЗД, „К.Й.” ООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „Л.” ***,
представлявано от В.М.И. да заплати на А. И. Д. с ЕГН ********** от град Б.,
област П., улица „В.“ *** сумата в размер на 393.69 лева (триста деветдесет и
три лева, шестдесет и девет стотинки), представляваща получена без
основание сума по сключен договор за паричен заем № *** към искане № ***
от *** г., като за разликата над 393.69 лева до пълния предявен размер от
763.82 лева, отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, „К.Й.” ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „Л.” ***, представлявано от
В.М.И. да заплати на А. И. Д. с ЕГН ********** от град Б., област П., улица
„В.“ *** деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на
25.77 лева (двадесет и пет лева, седемдесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, „К.Й.” ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „Л.” ***, представлявано от
В.М.И. да заплати на адвокат С. К. Н. с ЕГН ********** със съдебен адрес:
град П., ул. „Й.Г.“ ***, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на А. И. Д. с ЕГН ********** в размер на
206.17 лева (двеста и шест лева и седемнадесет стотинси).
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени присъдените суми:
***
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
11