О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 85
гр. П., 16.02.2021 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като постави на разглеждане гр.д. № 926/2020 г. по описа на ПпРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 389 и сл. от ГПК – за
допускане на обезпечение на висящ иск.
Делото
е образувано въз основа на искова молба, подадена от Ф.П. М П., роден на *** г.
в Б. Б., с удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № ***/31.03.2017 г. на МВР-Търговище, с
адрес: с. ***, с адрес за призоваване: чрез адв. Р. Р. ***, с кантора : гр. ***,
против Г.А.Г. ***.
В
исковата молба са изложени твърдения, че страните заедно решили да закупят имот
в гр. П., като първо подписали предварителен договор с нотариална заверка на
подписите, а след това закупили с нотариален акт № 145, т. ІХ, д.
3438/03.11.2017 г. на Служба по вписванията – П., при равни квоти, за сумата 45
000.00 лв., следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор
57649.503.1655 с площ 294 кв.м., с адрес: гр. П., ул. „Изгрев“ № 3, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при съседи на имота: № 57649.503.1656, 587649.503.1635,
57649.503.1636, 57649.503.1637; 57649.503.1654 и 57649.503.3518, заедно с
построените в имота: самостоятелен обект – сграда с идентификатор 57649.503.1655.1, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ от 75 кв.м.,
на два етажа; самостоятелен обект – сграда с идентификатор 57649.503.1655.2 с предназначение: хангар,
депо, гараж със застроена площ 18 кв.м., на един етаж и самостоятелен обект –
сграда с идентификатор 57649.503.1655.3 с предназначение: селскостопанска
сграда, със застроена площ 24 кв.м., на един етаж.
Тъй
като ответницата не разполагала с парични средства към момента на закупуване на
имота, договорката им била ищецът да заплати и нейната част от продажната цена
на имотите и разходите за закупуването им, а тя щяла да продаде неин апартамент
в гр. П. и по-късно да му възстанови направените разходи, а именно – половината
от продажната цена на имотите и половината от разноските по сключване на
предварителния договор и договора за покупко-продажба.
В
изпълнение на договорките между страните, ищецът заплатил цялата продажна цена
на имотите по банков път, по посочена от продавачите сметка, както и всички
нотариални и др. такси по прехвърлянето.
Към
края на 2108 г. на няколко пъти поканил ответницата да му възстанови половината
от заплатените от него суми, като тя му обещавала, но така и не изпълнила
обещанието си. Ищецът проверил в Служба по вписванията и установил, че
ответницата действително притежава апартамент в гр. П., но той бил съсобствен.
Тогава й изпратил покана да му възстанови половината от горепосочените суми по
покупко-продажбата на имота, но тя не само че не сторила това, но започнала да
подава жалби срещу него, заплашвала го, че ще го изгони от сградата, в която
живеел, че ще я продаде и т.н. Тогава ищецът я поканил да извършат доброволна
делба на имота, но тя не се съгласила.
Предвид
изложеното и като счита, че с ответницата неоснователно се е обогатила за
негова сметка, тъй като си е спестила горепосочените разходи по придобиване на
имота, а е придобила ½ ид.ч. от него, а в същото време ищецът е обеднял с посочените суми, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата 23491.22
лв., с която същата неоснователно се е обогатила за негова сметка, в т.ч. 22 500.00
лв. – половината от продажната цена на имота и 991.22 лв. – половината от
нотариалните такси и заверки, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до изплащане на задължението. Претендира разноски.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства.
В
хода на процеса е постъпила молба от адв. Р. Р. ***, действащ като пълномощник
на ищеца, в която твърди, че във връзка със заведено дело за съдебна делба на
горепосочения недвижим имот в гр. П., ул. „Изгрев“ № 3, с решение №
68/22.07.2020 г. съдът поставил в дял на ответницата Приземен етаж от
самостоятелен обект – сграда с идентификатор 57649.503.1655.1, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ от 75 кв.м.,
на два етажа И самостоятелен обект – сграда с идентификатор 57649.503.1655.2, с предназначение: хангар,
депо, гараж, със застроена площ 18 кв.м., на един етаж, ведно с ½ ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор 57649.503.1655 с площ 294 кв.м., с адрес: гр. ****,
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване, при съседи на имота: № 57649.503.1656,
587649.503.1635, 57649.503.1636, 57649.503.1637; 57649.503.1654 и
57649.503.3518, в който сградите са построени. С решение № 260041/18.12.2020 г.
по в.гр.д. № 266/2020 г. Търговищкият окръжен съд потвърдил изцяло решението на
ПпРС. Към момента Г.А.Г. била подала касационна жалба против решението на
въззивния съд. Съгласно чл.282, ал. 1 от ГПК подаването на касационна жалба не спирала изпълнението на решението.
Предвид
изложеното, моли като обезпечение на предявения иск да бъде наложена възбрана
върху частта на ответницата от имота, описана в съдебното решение, тъй като тя
на няколко пъти по време на разглеждане на делото от въззивния съд заявила, че
желае да продаде имота, за да се снабди с парични средства.Твърди, че
ответницата нямала друг имот, освен горепосочения, не работела, нямала доходи и
съществувала голяма вероятност да се разпореди с възложения й от ПпРС имот, а
това щяло да направи невъзможно удовлетворяването на правата на ищеца при едно
евентуално решение в негова полза. Моли обезпечението да бъде допусната без
гаранция, тъй като счита, че представените към исковата молба писмени
доказателства, са убедителни.
Към
молбата за допускане на обезпечение са приложени писмени доказателства.
След като се запозна с материалите по
делото, от правна страна съдът намира следното:
Обезпечение на
висящ иск чрез налагане на обезпечителна мярка се допуска, когато бъде установено,
че ищецът има право на обезпечаване на иска. Такова право той има, когато
предявеният иск е допустим и вероятно основателен, и когато е налице интерес от
обезпечаване на иска, т.е. обезпечителна нужда. Освен това, за да бъде
допуснато обезпечение на иска, ищецът е длъжен да посочи конкретна
обезпечителна мярка, която, за да бъде допусната от съда, трябва да бъде
подходяща.
В чл. 391, ал.
1 от ГПК са посочени предпоставките за допускане обезпечение на иска – когато
без него за ищеца ще бъде невъзможно или
ще се затрудни осъществяването на правата по решението и: 1. ако искът е
подкрепен с убедителни писмени доказателства, ИЛИ 2. бъде представена гаранция
в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД.
При преценката
за вероятна основателност на иска съдът изхожда от представените с исковата
молба, съответно в хода на производството писмени доказателства, доказващи било
факта, пораждащ претендираното право, било факт, изключващ, унищожаващ или
погасяващ отричаното с иска право. Законът допуска да се допусне обезпечение на
иска и при липса на доказателства, подкрепящи неговата основателност, при
положение, че ищецът изрази готовност да представи гаранция съгласно чл. 391, т.
2 от ГПК (в този смисъл определение № 57/26.01.2009 г. на ВКС по ч.т.д. №
425/2008 г., ІІ т.о.).
В настоящия
случай молбата за обезпечение на предявения иск е допустима и редовна. Посочена
е цената на иска, както и исканата обезпечителна мярка.
Предявеният
иск с правна квалификация по чл. 59 от ЗЗД – с цена 23 491.22 лв., е
допустим.
Съдът приема,
че въпреки представените с исковата молба писмени доказателства, които могат да
бъдат приети за убедителни, предвид началната фаза на процеса и неизследваните
към настоящия момент действителни отношения между страните, на този етап не
може да бъде направен еднозначен извод за вероятна основателност на иска.
От друга
страна, съдът намира, че е налице интерес от допускане на исканото обезпечение,
доколкото, в случай на евентуално уважаване на предявения иск, без
обезпечението би се затруднило осъществяването на правата на ищеца по
решението. И тъй като липсват данни, които опровергават обезпечителната нужда,
то тя трябва да се предполага.
Съдът намира,
че исканата обезпечителна мярка – възбрана на недвижим имот, собственост на ответника,
е подходяща, тъй като при едно евентуално разпоредително действие от ответника
с възложената й със съдебно решение част от имота, би могло да се затрудни
осъществяването на правата на ищеца при евентуално уважаване на претенцията му.
Предвид гореизложеното
и тъй като от една страна, чл. 391, т. 2 от ГПК дава възможност да бъде
допуснато обезпечение на иска и при липса на писмени доказателства, подкрепящи
неговата основателност, при положение, че ищецът представи гаранция, а от друга
страна, чл. 391, ал. 2 от ГПК дава възможност на съда да задължи ищеца да
представи парична или имотна гаранция дори и в случая по чл. 391, ал. 1, т. 1
от ГПК, т.е. когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства,
настоящият състав на съда намира, че молбата за обезпечение на предявения иск
чрез налагане на възбрана върху горепосочената част от недвижимия имот,
собственост на ответницата, следва да бъде уважена.
С оглед
охраняване правата на ответницата при евентуално отхвърляне на иска, исканото
обезпечение следва да бъде допуснато СЛЕД представяне на парична гаранция по
сметка на ПпРС в определен от съда размер, съобразен с нормата на чл. 391, ал.
3 от ГПК, който в случая съдът определя на 2350.00 лв., която сума според
настоящия състав на съда би компенсирала евентуалните вреди, които ответникът
може да претърпи от неоснователно допуснатото обезпечение.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 391 във
вр. чл. 389, във вр. чл. 397, ал.
1, т.1 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДОПУСКА
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявения по гр.д. № 926/2020 г. по описа на Поповския районен
съд, от Ф.П. М П.,
роден на *** г. в Б. Б., с удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № ***/31.03.2017
г. на МВР – Търговище, с адрес: с. ***, с адрес за призоваване: чрез адв. Р. Р.
***, с кантора : гр. ***, против Г.А.Г.,
ЕГН **********,***, ИСК по чл. 59 от ЗЗД, за присъждане на сумата
23 491.22 лв., с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, в т.ч. – 22 500.00 лв.
– половината от продажната цена на имот, закупен с нотариален акт № 145, т. ІХ,
д. 3438/03.11.2017 г. на Служба по вписванията – П. и – 991.22 лв. – половината
от нотариалните такси и заверки, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до изплащане на задължението, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху поставените
с решение № 68/22.07.2020 г. по гр.д. № 150/2019 г. по описа на Поповския
районен съд, потвърдено с решение № 260041/18.12.2020 г. по в.гр.д. № 266/2020
г. по описа на Търговищкия окръжен съд, в самостоятелен дял на Г.А.Г., както
следва: ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ ОТ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ – сграда с идентификатор 57649.503.1655.1, с предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна, със застроена площ от 75 кв.м., на два етажа И САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ – сграда с
идентификатор 57649.503.1655.2, с
предназначение: хангар, депо, гараж, със застроена площ 18 кв.м., на един етаж,
ведно с ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 57649.503.1655 с площ
294 кв.м., с адрес: гр. П., ул. „Изгрев“ № 3, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, при
съседи на имота: № 57649.503.1656, 587649.503.1635, 57649.503.1636, 57649.503.1637;
57649.503.1654 и 57649.503.3518, в който сградите са построени.
ОПРЕДЕЛЯ ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер 2350.00 лв. (две хиляди
триста и петдесет лева 00 ст.), КОЯТО
ищецът Ф.П. М П., действащ чрез пълномощника си: адв. Р.Р. ***, СЛЕДВА ДА ВНЕСЕ по сметка на ПОПОВСКИЯ РАЙОНЕН
СЪД и да представи доказателства за внасянето й.
На ищеца да
се издаде обезпечителна заповед САМО
СЛЕД представяне на доказателства за внасяне на определената от съда
гаранция.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд– Търговище в едноседмичен
срок, който за ищеца тече от връчването му, а за ответника – от връчване на
съобщението за наложената обезпечителна мярка
от Службата по вписванията.
СЪДИЯ: