Присъда по дело №279/2022 на Районен съд - Карлово

М О Т И В И

Към присъда по НОХД № 279/2022 г. по описа на КрлРС

По отношение на подсъдимия Я.. М. ИВ., ЕГН: ********** от спирка
„О.“, обл.П. е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че:
На 10.07.2021г. в гр.К., обл.П. е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
- престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, преди даване ход на съдебното следствие,
подсъдимият И. и неговият защитник - адвокат Ат. А. заявиха, че желаят
делото да се разгледа по реда на глава 28 от НПК, предвид реабилитацията на
подсъдимия Я.И., като последния се признава за виновен и не оспорва
фактическата обстановка изложена от прокурора в обвинителният акт.
Районна прокуратура П., ТО К., представлявана в съдебно заседание от
прокурора Б., поддържа повдигнатото обвинение. Счита вината на
подсъдимия в извършване на престъплението, в което е обвинен за безспорно
доказана. С оглед доказателствата по делото, излага становище за
приложението на чл.78а от НК и налагане на минимално административно
наказание на подсъдимия.
С Определение от 09.08.2022г. Съдът постанови разглеждане на делото
по реда на глава 28 от НПК.
Подсъдимия И. и неговият защитник - адвокат Ат. А. пледират за
налагане на административно наказание глоба в минимален размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимия Я.. М. ИВ. е роден на ******г. в гр.К., обл.П., с адрес за
призоваване в страната – ж.п. спирка „О.“ обл.П., ******, ******, с ****
образование, ******, *****, ***** ***/, ЕГН : **********.
На 10.07.2021г. около 16:15ч. подс.Я.И. се намирал в района на
бензиностанция „Л.“ в гр.К.. Той бил във видимо нетрезво състояние и
влезнал в бензиностанцията с намерение да си закупи алкохол – водка, но
св.Г. /л.12/, който работел там, му отказал поради забрана да се продава
алкохол на лица в такова състояние. Св. Г. му предложил да си закупи друго
питие – безалкохолна напитка, но подс.И. настоявал да получи алкохол с
което пречил на работата на обекта. По тази причина св.Г. го помолил на
няколко пъти да напусне търговската площ. Подс.И. обаче продължавал да
настоява да му дадат алкохол, поради което св.Г. го избутал навън извън
помещението. Подс.И. напуснал района на бензиностанцията, пресякъл
1

уличното платно на бул.“Ген. К.“ и влязъл в магазина за месо „Ш.“, намиращ
се южно от бензиностанцията. Още като влезнал, напълно безпричинно,
непредизвикано и агресивно започнал да псува с груби изрази намиращите се
там клиенти и персонал, след което излязъл от магазина. Свидетелките К.Ч.
/л.16/ и К.В. /л.17/ работещи като продавачки, познавали добре подс.И.,
защото той редовно пазарувал в този магазин и знаели, че когато е пиян
проявява безпричинна агресия към околните. Отвън, пред магазина, подс.И.
хвърлял бутилки и чанти наоколо, ругаел и псувал преминаващите граждани.
По тази причина те се уплашили и видели, че в магазина се намира
униформен полицай – св.Г. Г. /л.13-14/ - полицейски инспектор при РУ на
МВР гр.К.. Възмутени и уплашени от поведението на И., което продавачките
възприели, те съобщили на Г. какво е извършил подс.И.. Свидетелят -
полицейски инспектор Г. с излизането от магазина видял, че подс.И. се
намира на тротоара пред бензиностанция „Л.“, а после отново пресякъл
пътното платно с намерение да влезе в магазина. Там Г. го посрещнал и му
разпоредил да застане на тротоара за да провери самоличността му, до
намиращия се отвън паркиран патрулен полицейски автомобил, който Г.
ползвал. Разпоредил на И. да предостави личната си карта, като му се
представил, че е полицай, който изпълнява полицейско правомощие. Вместо
да изпълни полицейското разпореждане, подс.И. започнал да отправя реплики
към Г.: „Какъв си ти, че ще ти давам личната карта“. После обаче се подчинил
и предоставил на Г. личната си карта. Докато Г. проверявал данните в нея,
подс.И. внезапно се пресегнал с намерение да вземе личната си карта от
ръцете на полицая и му казал да му я дава защото си тръгва. Св.Г. му
разпоредил да остане до него за да му запише личните данни, но в отговор И.
тръгнал в източна посока, а след това внезапно тръгнал да пресича пътното
платно, без да се съобрази с натоварения трафик и така създал опасност за
възникване на ПТП и за движението на моторните превозни средства, чиито
водачи задействали екстремно спирачките. В тази ситуация полицай Г.
изтичал на пътното платно и последвал И. до северния тротоар за да
предотврати настъпването на произшествие. На северния тротоар полицай Г.
разпоредил на подс.И. да събере пръснатите от него и оставени наоколо
чанти, като му съобщил, че ще го отведе в районното управление. Вместо да
изпълни полицейското разпореждане, подс.И. отново демонстративно
хвърлил багажа си на земята и започнал да псува с груби изрази стоящите и
преминаващи наоколо хора. Внезапно направил опит да удари с юмрук св.Г.,
но той успял да се предпази, след което използвал физическа сила по
отношение на И. за да му постави белезници и да го задържи. Подс.И. не се
подчинявал, а продължавал да се дърпа и съпротивлява, като едновременно с
това отправял псувни и ругатни, както към преминаващите хора, така и към
полицейския служител Г.. Когато полицай Г. успял да постави белезници на
подс.И., последният демонстративно се претърколил на пътното платно, с
което отново създал опасност за участниците в движението. Това наложило Г.
да го изправи, изтегли и постави да седне на бордюра до градинката на
2

бензиностанцията. Вместо да се успокои и укроти, подс.И. започнал отново
да ругае преминаващите наоколо хора. Междувременно св.Г. поискал помощ
от дежурния в РУП К., като били изпратени полицейските служители Г.Г. и
П. И.. И пред тях и в патрулния автомобил И. продължил с агресивното си
поведение, изразяващо се в ругатни и псувни. Със Заповед /л.36/ на осн.
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР подс.Я.И. бил задържан за 24 часа.
След това било образувано ДП.
В качеството си на обвиняем И. признава вината си и изразява
съжаление за стореното.
От изготвена справка за съдимост се установява, че подс. И. е осъждан,
но е реабилитиран.
В хода на ДП била назначена съдебно-психиатричната експертиза
/л.21-27/ за И., като според заключението на вещото лице, по време на
извършване на инкриминираното деяние Я.И. е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване. Той е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си.
Според описанието на поведението му, предоставено от свидетелите, Я.И. е
бил в средна степен на алкохолно опиване. Я.И. не е регистриран в ЦПЗ гр.П.,
но е бил хоспитализиран двукратно с диагноза F10.0 (психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол Синдром на
алкохолна зависимост). Не се налага прилагане на принудителна мярка по
реда на чл.89 и сл. от НК. Я.И. може да участва пълноценно в наказателния
процес и да носи наказателна отговорност.
Изложената фактическа обстановка е приета от съда за категорично и
безспорно установена въз основа събраните по делото гласни и писмени и
доказателства, а именно: протокол за разпит на обвиняем /л.11/, протокол за
разпит на свидетели /л.12-19/, съдебно-психиатрична експертиза /л.21-27/,
писмо от ОД на МВР П. /л.30-35/, заповед за задържане за 24 часа /л.36/,
справка за регистрация на лице в централния полицейски регистър /л.43-48/,
справка за лице АИС БДС /л.49-50/, справка за съдимост /л.51-54/,
характеристична справка /л.55/, справки от ГДИН, справки от РП и ОП,
прочетени и приобщени като доказателства по делото.
Между тях не съществуват противоречия. Точно и категорично се
установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото –
извършването на деянието, авторството му и обстоятелствата от значение за
наказателната отговорност на дееца. Гласните и писмените доказателства, в
своето единство изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво
приетата от съда за установена фактическа обстановка.
При така констатираното, настоящият състав намира, че подс. Я.. М.
ИВ. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.325, ал.1 от НК. Същият на 10.07.2021г. в гр.К., обл.П.
е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
3

изразяващи явно неуважение към обществото.
От обективна страна съставът на чл.325 ал.1 от НК изисква да са
извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото. С тълкувателна съдебна
практика – Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г. на Пленума
на ВС са дадени задължителни указания относно престъплението
хулиганство. Пояснено е, че обект на престъплението са установеният в
страната ред и общественото спокойствие. Основният признак на деянието,
чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни
действия", с които грубо се нарушава общественият ред и се изразява явно
неуважение към обществото. Престъплението по чл.325, ал.1 от НК е налице,
когато и двата признака са осъществени.
По делото е установено по безспорен начин инкриминираното
поведение на подсъдимия. От обективна страна изпълнителното деяние е
осъществено с изречените на висок тон обидни изрази и псувни към
преминаващите граждани и към полицейските служители, хвърлянето на
вещи, опита да удари с юмрук св.Г., търкалянето по земята, които действия са
извършени напълно непредизвикано и на обществено място – на оживена
улица, пред множество търговски обекти в гр. К., като неговите действия са
възприети от присъстващите като възмутителни, крайно неприемливи и респ.
скандализиращи. Същите съдът преценява като непристойни, тъй като от
доказателствата се установи, че св.Г. или което и да е друго лице по никакъв
начин не са предизвикали подсъдимия, а напротив полицай Г. се опитал да го
успокои, усмири и да предотврати ПТП.
Гледката не само възмутила намиращите се наоколо граждани, но
непристойното поведение на подсъдимия продължило и след намесата на
полицията.
Оттук съдът преценява действията освен като непристойни, и за
извършени в пълен разрез с установения ред и спокойствие и явно
пренебрежение към присъствалите на мястото на инцидента лица като
членове на обществото.
Налице е основният признак от обективната страна на деянието, чрез
което се осъществява престъплението хулиганство - извършването на
непристойни действия, с които грубо се нарушава обществения ред и се
изразява явно неуважение към обществото. Изречените на висок тон обидни
изрази и псувни, хвърлянето на вещи, опита да удари с юмрук св.Г.,
търкалянето по земята, безспорно са действия, които грубо нарушават
обществения ред. Същевременно, тези действия, според съда, са израз и на
явното неуважение към обществото, изразено от страна на подс.И.. Налице е
обективно несъответствие на извършеното от подсъдимия с установения
обществен ред. Освен това, подс.И. чрез поведението си е демонстрирал явно
незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено
нормалното му съществуване. Налице е грубо нарушаване на обществения
4

ред, доколкото подсъдимият със своето поведение е изразил своята явна
демонстрация на незачитане и неуважение спрямо чуждата собственост и
личната неприкосновеност.
Извършените от обвиняемия действия са били в остро противоречие с
общоприетите норми за поведение.
Законодателят в чл. 325, ал.1 от НК не е посочил конкретно проявните
форми на хулиганско поведение, тъй като същите могат да бъдат
обективирани в различни противообществени действия. Независимо от това,
съгласно установената съдебна практика и задължителните указания, дадени
с Постановление на № 2/1974 г. на Пленума на ВС по н.д. № 4/74 г.,
хулиганските действия могат да приемат следните форми – да са извършени
на публични места /с уточнението, че публичността не е съставомерен
признак на деянието/; да са свързани с посегателства върху личността;
нанасяне на обиди или клевети; да са насочени срещу морала; да са свързани
с повреждане и и/или унищожаване на имущество. В настоящия случай
обвиняемият е осъществил хулигански действия на публично място, съчетани
с посегателство срещу личността на св.Г..
Описаната фактология дава основание на настоящия състав да
заключи, че подс.И. е извършил от обективна страна престъплението по чл.
325, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
Настоящият състав счита, че е налице и субективна съставомерност на
деянието. Очевидно е от дадените от подсъдимия обяснения, както и от
останалите гласни и писмените доказателства, че И. е имал целенасочено,
логично и последователно поведение. Възможен е единственият извод, а
именно, че подс.И. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е целял и искал
настъпването им.
В този смисъл е и заключението на изготвената в ДП СПЕ, която съдът
ползва и кредитира изцяло.
Деянието е извършено от субективна страна при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Всички действия на подсъдимия,
извършени в логическа последователност показват, че той е съзнавал, че по
този начин демонстрира явното си неуважение към обществото и чувство на
необвързаност и неангажираност спрямо общоприетите норми на поведение.
Налице е и хулиганския мотив като задължителен елемент от субективната
страна на престъплението хулиганство, който се изразява в стремежът на
дееца да прояви своето явно и грубо неуважение към обществото - чрез
отношението си към другите граждани и в частност да противопостави себе
си на общоприетите правила на поведение. В тази връзка следва да се отчете,
че подсъдимия е знаел, че се намира на оживено място в града, в близост до
множество заведения, където е имало много посетители, които са
възприемали действията му, но това не го е спряло да извърши описаните
5

действия, без да се съобразява с правнозащитените права и интереси на
присъстващите, т.е. изцяло е неглижиран и грубо нарушен обществения ред,
като проявеното явно неуважение към обществото е безспорно
демонстрирано.
С оглед изложените по-горе съображения, съдът намира, че деянието
на подсъдимия Я.. М. ИВ. е съставомерно, както от обективна, така и от
субективна страна. Извършеното от подсъдимия И. представлява
престъпление по чл.325, ал.1 от НК и следва същият да бъде признат за
виновен по повдигнатото срещу него обвинение за това престъпление.
Относно наказанието:
За престъплението по чл.325, ал.1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода до 2 години или пробация. Подсъдимия не е осъждан
***/ и не е освобождаван от наказателна отговорност. От извършеното от
него деяние не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Поради това,
съдът приложи разпоредбата на чл. 78 А от НК и освободи подсъдимия от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.325, ал.1
от НК. На същият следва се наложи административно наказание глоба.
Предвиденият от закона размер на това административно наказание е от 1000
лв. до 5000 лв. Съдът определи размера на административното наказание -
1000.00 лв., т.е. минималният. Наказание с такъв размер е справедлив и
достатъчен за осъществяване целите за персонална и генерална превенция.
Изводът на съда в тази насока е базиран на преценката на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, обществената опасност на
деянието и на дееца.
Подсъдимия, извършил престъплението е *****, съдействал е за
разкриване на обективната истина по делото и съжалява за извършеното.
Посоченото разкрива ниска степен на лична опасност на дееца. Горните
обстоятелства съдът прецени като смекчаващи отговорността. Липсват
обстоятелства, които да отегчават отговорността на обвиняемия. Поради
изложеното, съдът намери, че за извършеното от И. престъпление следва да
му бъде определено административно наказание глоба само при наличието на
смекчаващи обстоятелства, в най-ниския предвиден от закона размер – 1000
лв. С така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се
въздейства превъзпитателно върху обвиняемия, за да спазва установения в
страната правов ред.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подс.Я.И. да заплати в полза
на държавата, по бюджетна сметка на ОД на МВР гр.П. сумата от 273лв.
/двеста седемдесет и три лева/ за изготвяне на съдебно-психиатрична
експертиза, явяваща се разноски по делото от досъдебното производство.
По изложените мотиви Съдът постанови решението си.
МТ

6

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	17
Дата:	9 август 2022 г.
Съдия:	Гюрай Алиев Мурадов

Дело:	20225320200279
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 май 2022 г.

Присъда по дело №279/2022 на Районен съд - Карлово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите