№ 943/13.12.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
Секретар:
Диана Динкова
Прокурор:
Н.Гугушев
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №931 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Агенция
за държавна финансова инспекция - чрез пълномощник гл.юрисконсулт, срещу
Решение №205/14.06.2019г., постановено по АНД №311 по описа на Районен съд – Хасково
за 2019г. Сочат, че решението е неправилно и постановено при нарушение на
материалния закон процесуалните правила. Жалбата срещу наказателното
постановление не била подадена в срок, като въпреки възражението в тази посока,
то съдът постановил акт по същество. Срокът за обжалване на НП бил 7-дневен
съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, а то било редовно връчено на 12.08.2013г., видно
от приложеното известие за доставяне. Така срокът за обжалване изтекъл на
19.08.2013г. и на следващия ден било влязло в законна сила. Жалбата била
заведена на 18.03.2019г. Срокът по чл.59, ал.2 от ЗАНН бил преклузивен и с
изтичането му се преграждал пътя за осъществяване на съдебен контрол, поради
което се счита, че подадената жалба не можела да породи последиците. Съдът не
изискал служебно сочените във въззивната жалба доказателства, а това
бездействие било съществено процесуално нарушение. Не били проверени
твърденията на жалбоподателя, че едва на 15.03.2019г. за първи път се запознал
със съдържанието на процесното НП, а още от 08.03.2019г. имало подадена молба
по изпълнителното дело на ТД НАП Пловдив и му било представено копие от него.
Срокът на обжалване не започвал да тече от 15.03.2019г. Изпълнителното
производство било образувано от 2014г. и през този период били предприемани
действия по събиране на публичното вземане, от което следвало, че от датата на
предприемане на първото действие, то ответникът бил наясно с изпълнителното
основание. Това бил моментът от който започвало да тече срока за упражняване на
правото на въззивна жалба. На 08.03.2019г. ответникът бил запознат с
образуваното изпълнително дело, а на 14.03.2019г. е искана информация за
връчване на НП, а на 15.03.2019г. разбира за наказателното постановление,
предмет на оспореното решение. В тази молба молба за прекратяване на
принудителното събиране по давност е посочен и изпълнителен титул –
наказателното постановление. Иска се съдът да обезсили обжалваното съдебно
решение поради недопустимост.
Ответната страна оспорва твърденията в касационната
жалба. Съгласно чл.58, ал.1 от ЗАНН връчването на НП следвало да бъде лично
срещу подпис. В ал.2 на чл.58 било регламентирано изключение от общото правило,
когато нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен. До момента на подаване на въззивната жалба НП не било връчено,
поради което съдът изискал преписката от административнонаказващия орган. На
база представените доказателства съдът правилно приел, че липсват такива за лично
връчване на нарушителя, поради което и било прието, че е неоснователно
твърдението, че жалбата е просрочена. Излагат се и съображения относно изтекла
абсолютна давност за реализиране на административнонаказателната отговорност.
Нарушението вероятно било извършено на 06.09.2012г., поради което давността
изтекла на 06.09.2015г. Иска се
решението да бъде оставено в сила.
Окръжна Прокуратура предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Хасковски
административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1
от АПК от легитимирано лице, имащо право и
интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1
от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С Решение №205/14.06.2019г.,
постановено по АНД №311/2019г., Хасковски Районен съд е отменил Наказателно
постановление №11012012/23.05.2013г. на Директор на Агенция за държавна
финансова инспекция София, с което на основание чл.32, ал.1, т.1 от Закона за
държавната финансова инспекция е наложена глоба в размер на 200,00 лева за
нарушение по чл.18, ал.2 от ЗДФИ. За да отмени наказателното постановление
въззивният съд установил при съставянето на АУАН и издаването на НП допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното
производство. В АУАН и в НП били посочени два различни периода на извършване на
нарушението – съответно 06.07.2012г. – 10.09.2012г. и 05.07.2012г. –
05.09.2012г., което създавало неяснота относно приетото нарушение и водело до невъзможност
да се установи кога точно е извършено нарушението, за което била ангажирана
административнонаказателната отговорност. Отделно от това установил и че е налице
обстоятелство, изключващо отговорността на жалбоподателя, тъй като отнесен към
периода на извършване на твърдяното нарушение /посочено в АУАН/, то абсолютният
давностен срок от 4години и 6 месеца бил изтекъл на 10.09.2017г.
Касационната
инстанция намира решението за правилно.
Разпоредбата на чл.81, ал. 3 от НК предвижда абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е
образувано производство, отговорността се погасява. Съгласно посочената норма,
независимо от спирането или прекъсването на давността,
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5 от НК. Така в конкретния случай давността, изключваща наказателното преследване,
е три години, а абсолютната давност
съгласно чл.81, ал.3 от НК е четири години и шест месеца от момента
на извършване или довършване на нарушението и за процесното нарушение е изтекла
на 10.03.2017г. Предвид изложеното настоящата инстанция споделя извода на
въззивния съд, който правилно е приел, че изтекла абсолютната давност, поради
което и обжалваното решение се явява законосъобразно и правилно и следва да
бъде оставено в сила.
Следва да бъдат обсъдени и възраженията на
касатора в насока твърдяната от него недопустимост на жалбата срещу
наказателното постановление, тъй като се счита, че наказателното постановление
влязло в законна сила преди да бъде подадена въззивната жалба. По делото са ангажирани
доказателства за връчване на наказателното постановление, но от тях не може да
бъде направен законосъобразен извод, че наказателното постановление е връчено и
е започнал да тече срокът за обжалване пред районен съд, както и че този срок е
изтекъл до постъпване в съда на въззивната жалба. С известие за доставяне – л.7
от анд №311/2019г. и л.11 от административната преписка, се установява
извършено връчване на 28.05.2013г. с получател В.В.на адрес: ул…. с. ., Х.,
както и отбелязване /без посочено връчване/ за второ извършване на 14.06.2013г.
Представеното известие за доставяне, прието от куриер на 25.07.2103г. – л.1 от
преписката, отново е адресирано до същия адрес, като от отбелязванията се
установява, че има извършено посещение на 26.07.2013г., както и второ на
12.08.2013г., за което вече има посочен получател Т.К.. По делото е представено
копие от лична карта на жалбоподателя, която е с дата на издаване 10.02.2010г.,
като се установява неговата адресна регистрация – Х., ул.Ш. с. …. При така
събраните доказателства не може да бъде направен извод за редовно връчване на
наказателното постановление. Освен, че разписките са получени от лица, различни
от адресата, то няма отбелязване дали те да са били упълномощени да получават
пратки за адресата. Наред с това следва да се има предвид и че пратка е била
адресирана до адрес, различен от адреса на Г.И., а и по административната
преписка няма данни този адрес да е посочен и на този адрес да е извършвана
кореспонденция. В този смисъл двете приложени известия за доставяне не доказват
дата на редовно връчване на обжалваното наказателно постановление. Няма данни
жалбоподателят да е бил известен за издаденото наказателно постановление по
предвидения в чл.58, ал.1 от ЗАНН, като следва да се има предвид, че
действително в молба от 08.03.2019г. пълномощник на жалбоподателя е описал
наказателното постановление, но видно от самото представено пълномощно за адв.Ф.
липсва право да представлява жалбоподателя във връзка с връчване на наказателно
постановление. Няма твръдения наказателното постановление да е връчено при
условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, както и не се установяват данни връчване да е
било извършено при приложение на посочената разпоредба. Като приема, че няма
доказателства за редовното връчване на НП преди депозиране на въззивната жалба,
то съдът намира, че не може да се счита срокът за обжалване за изтекъл или
пропуснат, поради което и жалбоподателят разполага с право на жалба против
санкционния акт по смисъла на чл.59 от ЗАНН. Административнонаказващият
орган – при така установените нередовности при оформянето на разписка за
връчване, е следвало да предприеме действия за ново редовно връчване. Правилен
е извода на въззивния съд, че срокът за обжалване не е изтекъл към датата на
депозиране на жалбата – 15.03.19г., поради което и не е преклудирано правото на
обжалване. Жалбата пред въззивния съдъ е процесуално допустима и липсват
основания за прекратяване на образуваното въз основа на нея съдебно
производство, както и за обезсилване на постановеното от Хасковски Районен съд решение, с което жалбата е
разгледана по същество.
По изложените
съображения решението на Хасковски Районен съд следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.1 от АПК, Административен съд Хасково
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №205/14.06.2019г., постановено по АНД №311 по
описа на Районен съд – Хасково за 2019г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.