Р Е Ш Е Н И Е
№1452
гр. Русе, 24.09.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на единадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело №8528 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
А.Д.Д. заявява, че на
24.10.2017г. около 10.30 часа при пълнене на парната инсталация в бл.“К. и М.“,
вх.В, апартамента на сем.М. бил наводнен в резултат на авария след извършен
ремонт. В жилището на ищеца, намиращо се под това на сем.М., проникнала вода по
вертикалните тръби на парната инсталация. В продължение на 10 – 15 минути
молителят и синът му се опитвали да спрат теча и да ограничат щетите. Качили се
до апартамента на ответника и установили, че от тръбите на парната инсталация
обилно се излива вода. Съобщили за аварията на „Топлофикация Русе“ ЕАД, но се
оказало, че дружеството вече е информирано за ситуацията.
Ищецът се надявал, че Х.М.
ще изрази загриженост за последствията, но той не проявил никаква
заинтересованост. Опитите за разговор с ответника не се увенчали с успех.
Поради това, съгласно изискванията на ЗУЕС и утвърдения от ОС на ЕС Правилник
за вътрешния ред, ищецъти членове на ЕС изготвили констативен протокол.
А.Д. твърди, че вследствие инцидента в имота
били нанесени щети, изразяващи се в: мокри петна и ивици по стените и тавана;
черни петна по коминското тяло; деформация на паркета в хола. Наложило се да
извърши ремонт, за който заплатил 1272.99 лева, от които 476.63 лева за
материали и 796.76 лева – труд. Предвид непланираните и свързани с редица
главоболия и неудобства дейности – изнасяне на мебели, пакетиране на стотици
книги и тяхното консервиране и др., претендира обезщетение за неимуществени
вреди (морални болки и страдания) в размер на 700 лева.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди Х.П.М. да му заплати сумите: 1272.99 лева –
обезщетение за имуществени вреди причинени вследствие неизправност на парната
инсталация в жилището на ответника, довела до наводнение на 24.10.2017г. в
жилището на ищеца и 700 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в морални болки и страдания в резултат на наводнението.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът Х.П.М. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи,
досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Заявява, че няколко дни
преди 23.10.2017г., когато било обявено, че ще се пуска вода в системата, Х.М.
решил да смени радиаторите. Монтирал сам новите отоплителни тела в кухнята и
спалнята, а за монтажа на тези в хола, наел ЕТ „Красимир Кръстев“. На
23.10.2017г. след като радиаторите били
подменени с нови, „Топлофикация Русе“ ЕАД напълнила системата с вода.
Същата вечер, ответникът проверил всички радиатори и установил, че няма течове.
На следващата сутрин –
24.10.2017г. дъщеря му забелязала мокро петно в кухнята до готварската печка.
След оглед, Х.М. констатирал, че тръбата, която подава вода към радиатора в
кухнята се е спукала и от пукнатината леко капе вода. Уведомил „Топлофикация
Русе“ ЕАД за това обстоятелство и поискал да бъде спряна водата до отстраняване
на проблема. Закупил необходимите материали и се прибрал в дома си. Докато
изчаквал да бъде спряно водоподаването към инсталацията, около 10.30 часа
започнал да тече крана в хола. Ответникът веднага се обадил на техника,
ангажиран със случая, уведомил го за аварията и помолил веднага да спре водата.
Същевременно направил всичко възможно да преустанови теча. Докато Х.М. се
опитвал да предотврати евентуални щети, ищецът посетил жилището му и започнал
„да вика, че е прокапало у тях“.
Впоследствие А.Д. ***,
по повод която била образувана административна преписка. В хода на извършената
проверка, служители на общината посетили имота и извършили оглед.
Ответникът направил опит
да разбере дали вследствие аварията са нанесени щети по апартамента на ищеца и
ако има такива да се разберат за отстраняването им. По молба на Х.М., А.Д. бил
посетен от медиатор, който го поканил да постигне споразумение с ответника, но
ищеца не допуснал до жилището си нито ответника, нито медиатора, за да се
установят вредите и да се разберат по какъв начин да бъдат компенсирани.
Предвид поведението на А.Д.,
ответникът прави извод, че в жилището на ищеца не са причинени описаните в
исковата молба щети. Счита, че след предприетите ремонтни дейности не може да
се установи имало ли е вреди и в какво се изразяват. В тази връзка оспорва
представените с исковата молба: „Протокол за установяване на нарушение“ и
счетоводните документи.
По изложените
съображения, ответникът моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.
Съобразявайки становищата на
страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
Страните по делото
обитават жилища в гр.Русе, бл.“Св.Св.К. и М.одий“, вх……………….., като апартамента
на Х.М. се намира над този на А.Д.. На 24.10.2017г. ответникът депозирал
заявление до „Топлофикация Русе“ ЕАД с искане, 10.2017г. да бъде дренирана
вътрешната отоплителна инсталация в имота, тъй като е възникнала авария – теч
от радиатора в кухнята.
С показанията на Г.Г.Т.,
И.М.К. и О. Е. И. се установява, че вследствие инцидента, в апартамента на
ищеца се просмукала вода и увредила тавана и стените в коридора и хола.
Св.И.К. поддържа, че А.Д.
не е вземал никакви медикаменти след нанесените щети в жилището, бил „корав и
издръжлив“. Към този момент имал по-големи проблеми („За наводнението като съм
го питал, махаше с ръка и не му се говореше. Преди това той имаше тревоги. Наводняването
не е проблем, то е проблем на този, който го е направил……“).
В хода на производството
е възложена и приета съдебно – техническа експертиза, чието заключение съдът
цени като пълно, ясно, обосновано и
компетентно. След извършен оглед в процесния имот и съседните апартаменти,
съобразявайки изнесените от свидетелите данни, вещото лице е описало ремонтните
дейности, необходими за отстраняване на щетите в пет варианта. Във всеки
вариант е посочен вида на ремонтните работи, количество, единична цена на труд,
единична цена на материали.
Експертът пояснява, че при огледа не е установено наличие на
подкожушена мазилка, но същия е извършен след ремонт. Сочи, че течът е по ръба
на границата между хола и коридора.
За установяване разходите, свързани с отстраняване на
щетите, ищецът е представил: фактура №84/12.11.2018г. за извършени услуги на
стойност 593.12 лева – шпакловка и боядисване на стени и таван; стокова
разписка и платежни документи от 19.11.2018г. общо за сумата 396.98 лева –
материали за подова настилка (паркет); стокови разписки и платежни документи от
19.11.2018г. на обща стойност 104.50 лева – материали.
Съдът не кредитира „Протокол за установяване на нарушение
№1“, тъй като изложените в частния документ данни, досежно настъпилите
вследствие аварията щети в жилището на ищеца не се подкрепят от свидетелските
показания. Св.С.Д. заявява, че не е посещавала апартамента на А.Д. и е
подписала протокола без да се запознае със съдържанието му. От съпруга си
разбрала, че след като огледал жилището забелязал „някакво жълто петно на
тавана в хола на г-н Д.“.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Въз основа изложените в исковата
молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно, обективно съединените искове по чл.45, вр.чл.50 ЗЗД.
Основният състав на
чл.45 ЗЗД е изграден върху общата забрана да не се вреди другиму.
Основателността на иск за деликтна отговорност предполага наличието на всички
елементи от фактическия състав на правната норма, а именно: противоправно
деяние (действие или бездействие) на ответника, довело до увреждане на ищеца;
причинна връзка между вредата и виновното деяние; причинени вреди, установено
по размер. Субективния елемент от състава на деликта - вината, разбирана като
конкретно психично отношение на лицето - изпълнител към собственото му
поведение и неговите обществено укорими последици се презюмира, съгласно чл.45,
ал.2 ЗЗД.
В случая, ищецът
претендира репариране на щети, причинени вследствие авария в топлинната
инсталация на ответника. Съобразно разпоредбата на чл.50 ЗЗД за вреди,
произлезли от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор
те се намират. Характерно за увреждането по чл.50 ЗЗД е, че произтича от
обективно присъщи (вътрешни) свойства, качества или дефекти на вещта.
Отговорността е обусловена от липсата на необходимия надзор върху вещта и се
ангажира в пределите, очертани в общия принцип на чл.45, ал.1 и чл.51 ЗЗД -
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Имуществените вреди засягат материалните интереси на увреденото
лице и се изразяват в претърпени загуби (намаление настоящото имуществено
състояние на увредения) или пропусната полза.
Безспорно бе установено,
че уврежданията в апартамента на А.Д. са следствие от наводнение, причинено от
авария в топлинната инсталация на имота, обитаван от Х.М.. Противоправното
деяние на последния, изразяващо се в неподдържане топлинната инсталация в
изправност е довело до вредоносния резултат. Следователно, ответникът отговаря
за причинените на ищеца щети, изразяващи се в разходите, необходими за
възстановяване увредените части от жилището.
Според показанията на Г.Г.Т.,
И.М.К. и О. Емануел И. вследствие аварията в апартамента на А.Д. се просмукала
вода и увредила част от тавана и стените в коридора и хола. Не са ангажирани
доказателства, водещи до извод, че са нанесени щети по подовата настилка,
наложили циклене, фугиране и лакиране на паркета в хола, както и закупуване на
PVC первази и аксесоари към тях.
Предвид заключението на
вещото лице и поясненията, дадени в о.с.з., съдът възприема пети вариант от
експертизата, като от посочената сума - 829.55 лева следва да се извадят
разходите, свързани с подобряване състоянието на подовата настилка - 406.90
лева. Съдът намира, че претенцията за обезщетяване претърпените имуществени
вреди, като доказана следва да бъде уважена в размер на 422.75 лева, а в
останалата част, до предявените 1272.99 лева - отхвърлена.
По отношение
претендираните от ищеца неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на
чл.52 ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. Понятието "справедливост", по смисъла на посочената
правна норма, не е абстрактно. Свързано е с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да
бъдат: вида и характера на увреждането; начина на извършването му и обстоятелствата,
при които е извършено; допълнително влошаване състоянието на здравето;
причинени морални страдания и др.
В случая, молителят поддържа,
че предвид непланираните и свързани с редица главоболия и неудобства дейности
за отстраняване щетите от аварията е претърпял морални болки и страдания, които
оценява на 700 лева.
Ноторно известно е, че
ремонтните дейности са свързани с известен дискомфорт, но предвид факта, че в
хода на производството не са релевирани доказателства досежно наличието на морални
болки и страдания извън обичайните (показанията на св.К.),
съдът намира, че по справедливост следва да присъди обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 100 лева. Не следва да се пренебрегва и факта,
че ответникът своевременно е предприел действия за ограничаване щетите от
аварията (лист 24) и направил постъпки за извънсъдебно споразумение (лист 40).
По отношение разноските:
Съобразно разпоредбата
на чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски,
съразмерно с уважената част от претенциите. А.Д. е направил разходи в общ
размер 613.42 лева (заплатена държавна такса, възнаграждения за процесуално
представителство и депозит за вещо лице), от които ответникът следва да поеме
162.53 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иск. Направените от Х.М. разноски възлизат на 434 лева (възнаграждение
за процесуално представителство и депозит за вещо лице), от които ищецът следва
да заплати 319.01 лева.
По компенсация между
двете вземания, ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 156.48
лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на основание чл.45, вр.чл.50 ЗЗД, Х.П.М., ЕГН **********
да заплати на А.Д.Д., ЕГН ********** сумите: 422.75 лева - обезщетение за имуществени
вреди, причинени вследствие неизправност в парната инсталация в жилището на
ответника, довела до наводнение на 24.10.2017г. в жилището на ищеца и 100 лева
- обезщетение за неимуществени вреди.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от А.Д.Д., ЕГН ********** срещу Х.П.М., ЕГН ********** иск за
разликата над 422.75 лева до предявените 1272.99 лева - обезщетение за имуществени
вреди и за разликата над 100 лева до предявените 700 лева - обезщетение за
неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на Х.П.М., ЕГН **********
разноски по компенсация в размер на 156.48 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: