Решение по дело №1305/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез юрк.Р. Б., против Решение № 625/25.04.2023г. на ВРС, 45-ти състав, постановено по НАХД № 1936/2022г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 03-2100275/15.12.2021г., с което за нарушение на чл.177, ал.1 КТ, вр.чл.270, ал.2 и ал.4 КТ, и на основание чл.416, ал.5 КТ, вр.чл.414, ал.1 КТ, на „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД, ЕИК *********, гр.Долни Чифлик, е наложена имуществена санкция в размер на 1700лв. Със същото решение в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 570,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно сочи, че ВРС неправилно е интерпретирал нормативната база, както и че от събраните писмени и гласни доказателства безспорно се доказва наличието на трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор. С молба С.д. № 9958/29.06.2023г. поддържа касационната жалба. Моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ЕООД, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, и моли да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че през м.ноември и м.декември 2021г., по повод сигнал от К. Т. Т., служители на ДИТ – Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД, документирана с протокол ПР2137448/09.12.2021г. Въз основа на представените документи и писмените обяснения на управителя, контролните органи установили, че във ведомостта за м.април 2021г. по отношение на Т. било посочено ползване на платен годишен отпуск в размер на 15 работни дни – в периода от 09.04.2021г. до 04.05.2021г. Във ведомостта за м.май 2021г. била отразена сума в размер на 1193,23лв. като „надбавки“, която според фиша за заплата на Т. за м.май 2021г. представлявала обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 35 работни дни. Според обясненията на управителя на дружеството, дадени на основание чл.402, ал.1 КТ, през 2021г. на Т. не били изплатени начислените възнаграждения за платен годишен отпуск и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. При така установените факти било прието, че „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД е извършило нарушение на 177, ал.1 КТ, вр.чл.270, ал.1 и ал.2 КТ, т.к. в качеството си на работодател не е изплатило на Красимир Т. Т., на длъжност „шофьор товарен автомобил/международни превози“, дължимото възнаграждение за времето на платения отпуск през м.април 2021г., което е начислено във ведомостта за заплати за м.април 2021г. Прието било, че нарушението е извършено на 01.06.2021г. и за същото бил съставен АУАН № 03-2100275/09.12.2021г. Въз основа на АУАН било издадено НП № 03-2100275/15.12.2021г., с което на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.1 КТ, на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 1700лв.

За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че същото е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, т.к. в обстоятелствената му част, както и в тази по АУАН, липсва пълно и ясно описание на извършеното нарушение. Според ВРС от даденото в НП фактическо описание на нарушението не става ясно какво е дължимото възнаграждение за времето на платения годишен отпуск през м.април 2021г., каквато конкретизация се изисквала от разпоредбата на чл.177, ал.1 КТ. Като не го е сторил, АНО е допуснал съществено процесуално нарушение като констатираната неяснота и непълнота в описанието на нарушението, е довела до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество. В допълнение е посочено, че липсата на необходимата информация не може да се замести с доказателствата, налични по преписката, което налага отмяна на наказателното постановление.

Така постановеното решение е неправилно.

ВРС е установил вярно фактите по случая, обсъдил е всички събрани доказателства и доводите на страните, но при неправилно приложение на материалния закон е стигнал до извод за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Този извод не се споделя от настоящата инстанция.

Дружеството е санкционирано за нарушение на чл.177, ал.1, вр.чл.270, ал.2 и ал.3 КТ. Посочените разпоредби регламентират начина на изчисляване, реда и сроковете за заплащане на възнаграждението за времето на платения годишен отпуск.

Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1 КТ, за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Според чл.270, ал.2 КТ, трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Според ал.3, изр.1 на с.р., трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки.

За да е съставомерно деянието, съставляващо нарушение на чл.177, ал.1, вр.чл.270, ал.2 и ал.3 КТ, следва да се установи, че работникът е ползвал платен годишен отпуск, че за това време му е начислено дължимото възнаграждение по чл.177, ал.1, но същото не му е изплатено в сроковете по чл.270, ал.2 КТ.

Видно от обстоятелствената част на АУАН и НП, „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД е санкционирано за това, че в качеството на работодател не е изплатило на К. Т. дължимото възнаграждение за времето на платения годишен отпуск за месец април 2021г., което е начислено във ведомостта за заплати за месец април 2021г. Спорът не касае правилното определяне на размера на възнаграждението за времето на ползван годишен отпуск, а неговото плащане, поради което обстоятелството, че нито в АУАН, нито в НП е посочен конкретен размер на възнаграждението, не обосновава извод за допуснато от АНО нарушение на чл.57, ал.4 ЗАНН.

В АУАН и НП са посочени всички съставомерни елементи на нарушението - че работникът е ползвал през м.април 2021г. платен годишен отпуск, че за това време във ведомостта за същия месец възнаграждението е начислено, но не е изплатено в уговорения срок. Препращането към ведомостта за м.април 2021г. е достатъчно за да се установи размера на неизплатеното възнаграждение и доколкото по същия не се спори, не е налице констатираната от ВРС непълнота в описанието на нарушението.

Доколкото ВРС не е изложил мотиви по същество, в т.ч. относно приложението на чл.28 ЗАНН - каквито твърдения са заявени с жалбата срещу НП, обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ВРС, при спазване на указанията в настоящото решение.

При новото разглеждане на делото, на основание чл.226, ал.3 АПК, ВРС следва да се произнесе и за разноските пред настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 625/25.04.2023г. на ВРС, 45-ти състав, постановено по НАХД № 1936/2022г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС, при спазване на указанията в настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: