Р Е Ш Е Н И Е
№ 1398/20.07.2023
г.
гр.
Пловдив,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХVI
състав, в открито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при участието на секретаря Петя Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 912 по описа
на съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 3, във вр. с
чл. 117, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл.
145 и следв. от АПК.
Образувано
е по жалба на С.В.В. с ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-15-79 от
23.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата
ѝ с вх.№ 1012-15-72/07.03.2023г., допълнена с вх.№
1012-15-7241/16.03.2023г. срещу Задължителни предписания №
ЗД-1-15-01315494/28.02.2023 г. на контролен орган при ТП на НОИ на основание
чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.
В жалбата се поддържа, че решението е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Сочи се, че в същото са изложени
противоречиви мотиви по отношение на факта, че жалбоподателката е регистрирана
като земеделски производител и при несъобразяване с това обстоятелство административният
орган неправилно е приел, че подадените за нея данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. са некоректни и следва да бъдат
заличени. Претендира се отмяна на решението. В представена по делото писмена
защита, чрез редовно упълномощен процесуален представител - адв. П., се излагат
съображения по същество и се прави искане за присъждане на направените в
съдебното производство разноски.
Ответникът по жалба - директорът на ТП
на НОИ Пловдив, представляван от юрисконсулт П., оспорва жалбата като
неоснователна и предлага да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представя
писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложеното в
жалбата и събраните по делото писмени доказателства, прие за установено
следното:
Oт контролен орган при ТП на НОИ -
Пловдив, е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване
на С.В.В. - регистрирано като земеделски производител лице в качеството му на
самоосигуряващо се такова за период 24.09.2021г. – 31.12.2022г. При проверката
е установено, че същото се осигурява като самоосигуряващо се от 24.09.2021г.,
упражняващо дейност земеделски производител в с.Боянци с обхват на осигуряване
за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и смърт и за общо заболяване
и майчинство, като са внесени осигурителните вноски за 2021г. Пред органите на НОИ са подадени декларации
Образец 1 с код за вид осигурен 13 – за регистриран земеделски стопанин и
тютюнопроизводител, в които е отразено следното:
-
за месец септември 2021 г. – декларирани
5 работни дни в т. 16.1 с начало на осигуряването от 24.09.2021г.;
-
за месец октомври 2021 г. – декларирани
21 работни дни в т. 16.1;
-
за месец ноември 2021 г. – деклариран 1
работен ден в т. 16.1 и 21 работни дни в т.16.2 във временна
неработоспособност;
-
за месец декември 2021 г. – декларирани
20 работни дни в т. 16.2 във временна неработоспособност;
-
за месец януари 2022 г. – декларирани 20
работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност;
-
за месец февруари 2022 г. – декларирани
20 работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност;
- за
месец март 2022 г. – декларирани 22 работни дни в т.16.2 във временна
неработоспособност;
-
за месец април 2022 г. – декларирани 19
работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност;
-
за месец май 2022 г. – декларирани 19
работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност;
-
за месец юни 2022 г. – декларирани 22
работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност;
-
за месец юли 2022 г. – декларирани 21
работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност;
- за
месец август 2022 г. – декларирани 23 работни дни в т.16.2 във временна
неработоспособност;
-
за месец септември 2022 г. – декларирани
20 работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност;
-
за месец октомври 2022 г. – декларирани
21 работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност;
-
за месец ноември 2022 г. – декларирани
22 работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност;
- за
месец декември 2022 г. – декларирани 19 работни дни в т.16.2 във временна
неработоспособност.
Пред органите на НОИ – Пловдив за С.В.
са представени болнични листове за временна неработоспособност при общо
заболяване и при бременност и раждане за периодите: 02.11.2021г. – 30.11.2021г.
вкл., 01.12.2021г. – 05.01.2022г. вкл.,
06.01.2022г. – 13.01.2022г. вкл.,
14.01.2022г. – 27.02.2022г. вкл., 28.02.2022г. – 09.03.2022г. вкл.,
10.03.2022г. – 20.04.2022г. вкл., 21.04.2022г. – 28.05.2022г. вкл.
На 30.05.2022г. от лицето е подадено
Приложение № 11 към чл. 11, ал. 2 от НПОПДОО за изплащане на парично
обезщетение при бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни с
начална дата от 29.05.2022г. до 27.02.2023г.
С.В.В. от 21.09.2021г. е регистрирана
като земеделски стопанин, на основание Наредба № 3/29.01.1999г. за създаване и
поддържане на Регистър на земеделските стопани, като е завявала последваща
заверка на регистрацията на 21.02.2022г. В писмено обяснение в хода на проверката,
извършена от контролните органи на НОИ от В. е посочено, че е започнала да
упражнява дейност като земеделски производител на 24.09.2021г. и имала сключен
договор за наем на земя с площ 4 дка, като още преди сключването му заедно с
майка си и баща си засяли 2 дка с картофи в същия имот, от която сеитба била
придобита реколта от 1,5 тона картофи, които В. продала на зеленчукова борса в
с. Първенец като получените доходи от продажбата били декларирани пред ТД на
НАП Пловдив.
На 02.11.2021г. В. излязла в болничен
поради общо заболяване и поради бременност и раждане, след което и в
майчинство. Посочва, че през 2022г. наетата от нея земя се обработвала от
близките ѝ. Съгласно подадена от лицето годишна данъчна декларация по чл.
50 от ЗДДФЛ за 2021 г., не е посочен доход от дейност като регистриран
земеделски производител. Съгласно предоставена на контролните органи
информация, съдържаща се в база данни на регистъра на земеделските стопани на
територията на област Пловдив за 2021г. и 2022г., лицето е декларирало обща
използвана площ от 0,4000 ха под наем със засети „други зеленчуци“ за всяка от
тези години. За резултата от извършената от органите на НОИ проверка е съставен
констативен протокол № КП-5-15-01315249 от 28.02.2023г. (л.26), който е връчен
на С.В., чрез упълномощено от нея лице.
На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО
на В. са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-15-01315483/28.02.2023г. от
контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, съгласно които самоосигуряващото се
лице да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за
периода от 24.09.2021г. до 31.12.2021г.
с вид осигурен 13, декларация образец № 1. Административният орган е
мотивирал издадените задължителни предписания с аргумента, че осигурителят не е
подал правилно данните за посочения период. При посочване на същите мотиви от
контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив на жалбоподателя са издадени и
потвърдените с обжалваното в настоящото производство решение Задължителни
предписания № ЗД-1-15-01315494/28.02.2023г., съгласно които самоосигуряващото
се лице да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за
периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. с вид осигурен 13, декларация образец №
1.
Срещу Задължителните предписания № ЗД-1-15-01315483/28.02.2023г.
е подаден жалба от С.В., като с Акт за прекратяване с изх. №
1040-15-28/23.03.2023г., издаден от директора на ТП на НОИ Пловдив, на
основание чл. 88, ал. 2, предл. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 от АПК е прекратено
производството по жалбата. По частна жалба от В. срещу посочения Акт за
прекратяване на производството е образувано адм.д. № 866/2023 г. на
Административен съд Пловдив. Същият с влязло в сила Определение № 964 от
12.04.2023г. е отхвърлил частната жалба.
Срещу задължителните предписания №
ЗД-1-15-01315494/28.02.2023 г. в срок, е подадено възражение с вх. №
1012-15-72/07.03.2023г., допълнено с вх. № 1012-15-7241/16.03.2023г. от С.В., в
което е изразено несъгласие с направените констатации, и е посочено, че за
2021г. лицето е подало данни и доказателства към тях в качеството му на самоосигуряващо - земеделски стопанин с
дейност, започнала на 24.09.2021г. и са внесени осигурителни вноски, а на
21.11.2021г. е започнало ползването на болничен, поради майчинство. Неправилни,
според В., се явяват изводите на контролния орган, издал задължителните
предписания, че липсват доказателства за извършена от нея дейност като
земеделски производител и неясно в предписанията е отразен период 01.01.2022г –
31.12.2022г., с неправилно подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.
Задължителните предписания №
ЗД-1-15-01315494/28.02.2023 са потвърдени с оспорваното решение № 2153-15-79 от
23.03.2023г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив. В същото е направен анализ на фактическата
обстановка, установена с констативен протокол № КП-5-15-01315249 от
28.02.2023г., съпоставена с нормативната уредба, като решаващият орган е
установил, че лицето има регистрация като земеделски производител, но не е
доказало, че реално е извършвало трудова дейност – производство на земеделска
продукция, предназначена за продажба и в този смисъл не може да притежава
качеството на осигурено лице, независимо от подадените данни в НОИ и внасяните
осигурителни вноски. В мотивите си административният орган посочва, че
твърдението на В., че през 2021 г. е засяла и отгледала 2 дка картофи не е
подкрепено с доказателства за
закупуването на необходими материали за сеитбата и за продажба на добитата
реколта. Административният орган се е позовал на писмо вх. №
9101-15-308/17.03.2023. от Областна дирекция по безопасност на храните -
Пловдив (л.84), в което е отразено, че за С.В.В. няма издадени удостоверения за
регистрация по Закона за храните, няма вписване в националния регистър за бизнес
оператори и лицето не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и
зеленчуци. С оглед на така констатираните обстоятелства административният орган
е приел, че при настъпване на временната неработоспособност на лицето от
24.09.2021г. до 02.11.2021г. същото не е упражнявало трудова дейност като
земеделски производител, което изключва качеството му на самоосигуряващо се
лице по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, респ. на осигурено лице за посочения период.
В тази връзка подадените данни за В. по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода
01.01.2022 г. до 31.12.2022г. са приети за некоректни и издадените задължителни
предписания за заличаването им са потвърдени изцяло.
С
оглед на така установеното съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законния срок(решението
е съобщено на 27.03.2023г., а жалблата е
подадена на 05.04.2023г.), от лице с активна легитимация, което я прави
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът
намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен по смисъла
на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО орган(представена е Заповед № 4163/16.11.2022г.),
в рамките на вменената му териториална и материална компетентност, в
предписаната от закона форма и при наличие на материално правно основание за
това.
Съгласно разпоредбите на чл. 107, ал. 1
и ал. 2, т. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по
държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се
осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и
инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията
на последните, съобразно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е даването
на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО, подлежащи на
обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. Издадените на
жалбоподателя, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО Задължителни
предписания № ЗД-1-15-01315494/28.02.2023г. са обективирани в изискуемата
писмена форма и са подписани от издателя си, поради което не са налице
основания за оспорване по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК.
Съдът по същество преценява
законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на
съдържащите се в него фактически основания за издаването му - чл. 142, ал. 1 от АПК, като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се
осъществили, следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни
последици. Така законосъобразността на административния акт се преценява въз
основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя.
В настоящия случай съдът намира, че оспорваното решение на директора на ТП на
НОИ е съобразено с материалния закон, поради следните съображения:
Съгласно
чл.3, ал. 1 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на
регистър на земеделските производители на регистрация подлежат юридически лица,
ЕТ и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя
и/или осъществяват производство на земеделска продукция. Регистрираните земеделски стопани, подлежат на вписване в регистъра, по
реда на чл. 5 от посочената наредба. Безспорно е по делото, че С.В.В. от
21.09.2021г. притежава валидна регистрация като земеделски стопанин. По смисъла
на КСО обаче, наличието само на регистрация не е достатъчно, за да възникне
осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй
като не е налице идентичност между качеството „земеделски производител“ и
„осигурено лице“. Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в
разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която „осигурено лице“ е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и
продължава до прекратяването ѝ. По силата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на
КСО регистрирани земеделски стопани са физическите лица, които произвеждат
растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са
регистрирани по установения ред.
По силата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО
задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за
смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, а съгласно
чл. 4, ал. 4 от КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо
заболяване и майчинство. На основание цитираните разпоредби, се налага извод,
че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски
стопани, за които, на първо място, се предвижда да произвеждат продукция,
предназначена за пазара, както и да бъдат регистрирани за това по установения
ред. Пред контролните органи на НОИ и в настоящото съдебно производство от
жалбоподателя се сочат такива твърдения, но те не са подкрепени с никакви
доказателства. Не се сочат никакви данни за количества произведена и
впоследствие закупена продукция, за трети лица, които са купували същата и как
конкретно жалбоподателката е осъществявала дейността си на земеделски
производител. Представеният в административното производство договор за наем на
земеделска земя и данните по справките за дейността на С.В. в Регистъра на
земеделските стопани не обосновават извод, че дейността по засаждането и
обработването на посочената растителна култура „други зеленчуци“ е свързана с реално полагане на труд от страна
на жалбоподателката, или евентуално от наети от нея лица. Като регистриран земеделски
стопанин В. е следвало да докаже главно и пълно в настоящото съдебно
производство, че е извършвала трудова дейност, изразяваща се в производство на
земеделска продукция, предназначена за продажба, каквото доказване не е
направено. Независимо, че е била надлежно регистрирана като земеделски
стопанин, жалбоподателката не е доказала естеството и обема на произвежданата
от нея продукция, нито, че същата е била обект на продажба. Лице, за което не е
доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая - не е произвеждало
растителна и животинска продукция, предназначена за продажба, не може да има
качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са
внасяни осигурителни вноски. Изискването на законовата разпоредба не е спазено, тъй като от страна на В. са
направени само твърдения за извършвана дейност по засяване на картофи и
продажбата им, а не се сочат никакви доказателства, тя реално да е осъществявала
дейност като земеделски производител, макар и да се е регистрирала като такъв
по определения в закона ред. Регистрацията не ѝ дава качеството на
„осигурено лице“, и не води до извод че продукцията, която твърди, че е
произвеждала е с предназначение за продажба на трети лица.
Поради изложеното, съдът намира, че
въпреки валидната регистрация като земеделски стопанин, съгласно чл. 5, ал. 3
от Наредба № 3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските производители, към датата на издаване на оспорения акт,
жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред
изброените в чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, вр. с § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО
лица. В случая, жалбоподателката, макар и формално да осъществява дейност като
регистриран земеделски производител, следва да произвежда продукция,
предназначена за продажба. Следователно, регистрацията като земеделски
производител и внасянето на осигурителни вноски, които са правни действия, за
които не се спори, че са извършени от В., не осъществяват фактическия състав на
осигурителното правоотношение по чл. 10, ал. 1 КСО, във връзка с чл. 4 от КСО
във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Подадените от лицето данни като
самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са некоректни и
следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са задължителните предписания,
потвърдени с решението на директора на ТП на НОИ Пловдив. Ето защо същото се
явява правилно, а жалбата - неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При
този изход на спора, съдът като взе предвид своевременно направеното искане на
ответника и с оглед определения в чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, размер на възнаграждението за процесуална защита по
административни дела, намира, че в полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба С.В.В. с ЕГН ********** ***,
против Решение № 2153-15-79 от 23.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ -
Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата ѝ с вх.№
1012-15-72/07.03.2023г., допълнена с вх.№ 1012-15-7241/16.03.2023г. срещу
Задължителни предписания № ЗД-1-15-01315494/28.02.2023 г., издадени от
контролен орган при ТП на НОИ.
ОСЪЖДА С.В.В. с ЕГН ********** ***, да
заплати на НОИ сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: