РЕШЕНИЕ
№ 764
гр. Враца, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:И. В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от И. В. Никифорски Гражданско дело №
20251420101341 по описа за 2025 година
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК.
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Н. Б.
Н., ЕГН:********** от гр.Враца, чрез адв. И. С., вписана в АК - Враца „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков- Казанджията" № 4-6, като
ищецът иска от съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че
Н. Б. Н., не дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК *********, поради
погасяването им по давност вземанията по Изпълнителен лист на основание Заповед
за изпълнение по ч. гр. дело № 1633 от 2016 г. на PC Враца и Изпълнителен лист на
основание Заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 1634 от 2016 г. на PC Враца са
погасени по давност, които суми са предмет на принудително изпълнение по изп.дело
№ 240/2025 г. на ЧСИ Г. Б. с рег. № ** от КЧСИ .
В исковата молба ищецът твърди, че на 15.04.2016 г. е издаден Изпълнителен лист
на основание Заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 1633 от 2016 г. на PC Враца в
полза на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, по силата на който ищецът е осъден да
заплати сумата от 4860,89 евро дължима главница по договор за банков потребителски
кредит, 715,16 евро договорна лихва за периода от 15.06.2015г. до 12.04.2016г.,
законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2016г. до изплащане на
главницата, както и сумата от 218,12лв. - разноски по делото и 723.18 лв. адвокатско
възнаграждение. На 18.04.2016г. е издаден Изпълнителен лист на основание Заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 1634 от 2016 г. на PC Враца в полза на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД, по силата на който ищецът е осъден да заплати сумата от 500,00лв.-
дължима главница по договор за банков потребителски кредит, 77,40лв. договорна
1
лихва за периода от 31.12.2015г. до 12.04.2016г., законната лихва върху главницата,
считано от 13.04.2016г. до изплащане на главницата, както и разноските по делото -
25,00лв. държавна такса и 360,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Посочва се, че въз основа на издадените изпълнителни листа е образувано
изпълнително дело № 746/2016г. по описа на частен съдебен изпълнител Г.Б. с рег.
№***. Изпълнителното дело е прекратено на 12.02.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК, тъй като по него не са искани и извършвани изпълнителни действия
повече от две години.
Развиват се съображения, че на 26.02.2025г. с молба на ответника е образувано
ИД №240/2025г. по описа на ЧСИ Г. Б. с per. №***в камарата на ЧСИ на Република
България. Делото е образувано на основание гореописаните два изпълнителни листа
като е наложен запор на вземанията по сметките на ищцата в „Банка ДСК" АД, като е
получила ПДИ, както и уведомление за цесия от „БОС Сървисис" ЕООД.
От дата на прекратяване на ИД №746/2016г. до образуването на ИД №240/2025г.
не е са образувани други изпълнителни дела и не са искани и извършвани
изпълнителни действия. Това е видно от гърба на изпълнителния лист, където е
отразеното с печат на ЧСИ, че ИД №746/2016г. е прекратено на 12.02.2019г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка.). Това означава, че последното изпълнително действие при образуването на
ИД №240/2025г. е било извършено най-късно на 12.02.2017 г.
Поради посоченото се установявало, че от 13.02.2017 г. до 26.02.2025г. действия
по принудителното изпълнение за събиране на вземанията по двата изпълнителни
листа не са предприемани, което от своя страна е довело до погасяване по давност на
вземанията по процесиите изпълнителни листа.
В срочно подаден по реда на чл.131 ГПК отговор, ответникът намира предявения
иск за неоснователен. На първо място посочва, че за установените вземания със
заповед за изпълнение тече 5-годишна погасителна давност от датата на влизането й в
сила.
Твърди се на следващо място, че за събиране на вземанията по процесиите
изпълнителни листове е образувано първоначално изпълнително дело № 746/2016 г. по
описа на ЧСИ Г. Б., с per. номер *** при КЧСИ. В хода на производството са поискани
редица изпълнителни действия, като последните депозирани молби по делото, с които
погасителната давност е прекъсната са входирани през 2020 г. Кредиторът е проявил
нужната активност, като на 26.02.2025 г. е входирана молба за образуване на ново
изпълнително дело, отново по описа на ЧСИ Георги Борисов. С молбата давността е
прекъсната, тъй като в т.5 от същата е обективирано искане за извършване на
изпълнителни действия чрез налагането на запор на банковите сметки на длъжника. В
хода на новообразуваното изпълнително дело № 240/2025 г. по описа на ЧСИ Г. Б.,
погасителната давност е прекъсната за последно на 07.04.2025 г. с налагането на запор
на банкова сметка на задълженото лице.
Въз основа на тези и други подробно изложени в отговора съображения се иска
от съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.Претендира
разноски. Релевира възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК по отношение адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства,
доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа
2
страна:
Приети и приложени по делото са ч. гр. дело № 1633/2016 г. по описа на РС и ч.
гр. дело № 1634/2016 г. по описа на РС Враца. Видно от същите е, че на 18.04.2016 г.
по ч. гр. дело № 1634/2016 г. по описа на РС Враца е издаден изпълнителен лист срещу
ищеца в полза на " УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК" АД за сумите, както следва: 500,00 лева
-главница, дължима по договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ***/**/*** г. от 29,05.2013 г. за
периода от 31.12.2015 г. до 12.04.2016 г., 77,40 лв. - договорна лихва за периода от
31.12.2015 г. до 12.04.2016 г.. законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2016
г. до изплащането на главницата, както и разноските по делото - 25,00 лв. държавна
такса и 360,00 лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
На 15.04.2016 г. по ч. гр. дело № 1633/2016 г. по описа на РС Враца е издаден
изпълнителен лист срещу ищеца в полза на " УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК" АД за сумите,
както следва: 4860.89 евро- главница, дължима по договор за банков потребителски
кредит на физическо лице №***/***/***** г.от 10.10.2014 г. за периода от 15.06.2015 г.
до 12.04.2016 г.,715.16 евро-договора лихва за периода от 15.06.2015 г. до 12.04.2016 г..
законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2016 г. до изплащането на
главницата; както и разноските по делото -218.12лв. държавна такса и 723.18лв.
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
По делото е прието като доказателство извлечение от водените електронни
дневници за извършените изпълнителни действия по изпълнително дело № 746/2016 г.
по описа на ЧСИ Георги Борисов.От същия се установява, че делото е унищожено. В
извлечението са отразени подавани молба от взискателя до съдебния
изпълнител.Установява се, че изпълнителното дело е прекратено от съдебния
изпълнител на 12.02.2019 г. на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК, тъй като взисактелят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Други относими по делото доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи.
С предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума,
ищецът отрича претендираното от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК *********
материално право. В тежест на ищеца е да установи момента на настъпване на
изискуемостта на отричаното от него право. В тежест на ответника е при условията на
пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който
законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за
спиране или прекъсване течението на давността.
За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването
на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна
давност, който период не е бил спиран или прекъсван.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, което е относимо и когато е установено със заповед за изпълнение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая, от момента на влизането в
сила на заповедите за изпълнение, поради неподадено възражение в 14 дневния срок
за това, е започнала да тече нова погасителна давност -5 годишна за вземанията по
главницата и 3 годишна за вземанията по лихвите.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
3
предприемането действия за принудително изпълнение.
В мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК се изтъква, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Прекъсването обаче се осъществява, само доколкото чрез изпълнителното действие се
реализира един или повече конкретни изпълнителни способи. Ето защо може да се
направи извод, че давността по време на висящото изпълнително дело се прекъсва
многократно, което става с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му
е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
Както бе посочено, изпълнителното дело №746/2016г. е прекратено от съдебния
изпълнител на 12.02.2019 г. на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК, тъй като взисактелят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години.Следователно, последното изпълнително действие преди образуването на ИД
№ 240/2025г. е било извършено най-късно на 12.02.2017 г. От тази дата, до датата на
образуване на изпълнително дело № 240/2025 г. по описа на ЧСИ Г. Б. е изтекла 5
годишната давност за вземанията по главницата и 3 годишна за вземанията по лихвите.
Въз основа на изложеното съдът приема, че предявения иск е основателен, поради
което следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
възниква за ищеца. Последният е претендирал разноски в размер на 1900.00 лева –
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 518.13 лева – заплатена държавна такса.
Съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, съобразно
чл.78, ал.5 ГПК.В конкретния случай възнаграждението на ищеца следва да се
определи като ориентир съобразно чл.7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1/2004г. За
възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.), като размера в
настоящия случай възлиза на сумата от 1552.85 лева. Като взе предвид тези
обстоятелства и като отчете фактическата и правна сложност на делото, както и
процесуалната работа на адвоката – изготвяне на искова молба, явяване в едно съдебно
заседание и представяне на писмена защита, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение от 1900.00 лева са явява прекомерно. Поради това, отчитайки
посочените обстоятелства, съдът определя възнаграждение в размер на 1600.00 лева.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.439 ГПК, че Н. Б. Н., ЕГН:
********** не дължи поради изтекла погасителна давност на „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша,
ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков- Казанджията" № 4-6 сумите, както следва:
500,00 лева - главница, дължима по договор за банков потребителски кредит на
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ***/***/**** г.
4
от 29,05.2013 г. за периода от 31.12.2015 г. до 12.04.2016 г., 77,40 лв. - договорна лихва
за периода от 31.12.2015 г. до 12.04.2016 г., законната лихва върху главницата, считано
от 13.04.2016 г. до изплащането на главницата, както и разноските по делото - 25,00
лв. държавна такса и 360,00 лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС - по
изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 1634/2016 г. по описа на РС - Враца, а
също и сумите от 4860.89 евро - главница, дължима по договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № ***/***/*** г.от **.**.** г. за периода от
15.06.2015 г. до 12.04.2016 г.,715.16 евро-договорна лихва за периода от 15.06.2015 г.
до 12.04.2016 г., законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2016 г. до
изплащането на главницата; както и разноските по делото - 218.12лв. държавна такса и
723.18лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС - по изпълнителен лист, издаден по ч.
гр. дело № 1633/2016 г. по описа на РС Враца, които суми са предмет на изпълнително
дело № 20257220400240 по описа на Частен съдебен изпълнител Г. Б., рег. № *** в
КЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК
********* да заплати на Н. Б. Н., ЕГН: ********** сумата от 2118.13 лева разноски в
настоящото производство.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. Враца в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5