РЕШЕНИЕ
№ 596
гр. Дупница, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20221510101190 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от М. К. П. с ЕГН
***, Д. Й. А. с ЕГН **********, И. Й. З. с ЕГН **********, В. А. М. с ЕГН ********** и Л.
А. П. с ЕГН **********, действащи чрез пълномощникаим адвокат Г. М. от АК-Кюстендил
срещу Г. К. П. с ЕГН ********** с адрес: с. К***
Ищците твърдят, че с ответника са съсобственици на основание наследяване от С Н.
М., бивш жител на с. ***, починал на 14.01.2010 година на следния недвижим имот:
находящ се в с. *** . представляващ УПИ с кадастрален № 20763.500.4 по КККР одобрен със
заповед № РД-18-10-74/30.07.2010г. на Началника на СГКК - гр. Кюстендил с квадратура
1527 кв.м., застроен със сграда със застроена площ от 55 кв.м. с идентификатор №
20763.500.4.1 с предназначение: еднофамилна жилищна, сграда с идентификатор №
20763.500.4.2 със застроена площ от 111 кв.м.с предназначение селскостопанска сграда,
сграда с идентификатор № 20763.500.4.3 със застроена площ от 61 кв.м с предназначение:
селскостопанска, сграда с идентификатор № 20763.500.4.4 със застроена площ от 36 кв.м. с
предназначение: селскостопанска сграда, сграда с идентификатор № 20763.500.4.5 със
застроена площ от 17 кв.м, с предназначение: промишлена сграда, при настоящи граници и
съседи на имота по скица изх. № 15-851910/02.08.2021 г., издадена от СГКК-Кюстендил:
поземлен имот с идентификатор № 20763.500.3, поземлен имот с идентификатор №
20763.35.55, поземлен имот с идентификатор №20763.500.9901. След справка в АВ се
установило, че ответникът се е снабдил по обстоятелствената проверка с констативен н.а. №
105, том 2, рег.№ 3088, нотариално дело № 274 от 2021 г. на нотариус С.М. с рег. № 058 на
НК на РБ с район на действие Районен съд – Дупница за собствеността на основание
давностно владение върху целия гореописан недвижим имот, предмет на иска за делба.
Ищците оспорват констатацията в издадения на ответника по обстоятелствена проверка
нотариален акт за собствеността му върху гореописания недвижим имот на основание
придобивна давност над наследствените му права от 1/6 ид. ч., тъй като петимата ищци по
наследство от С Н. М., бивш жител на с. Джерман Дупнишка община, Кюстендилска област,
1
починал на 14.01.2010г. са собственици на останалите 5/6 ид.ч. от имота, за които в полза на
ответника не се е осъществил фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС. Молят, след като се
установи по повдигнатия с исковата молба преюдициален спор, че ответникът не е
собственик на над наследствените му права от 1/6 ид.ч. върху процесния имот, съдът да
отмени на основание чл. 527, ал. 2 ГПК констативния нотариален акт № 105, том 2, рег. №
3088, нотариално дело № 274 от 2021 г. на нотариус Сийка Милева с рег. № 058 на НК на РБ
с район на действие Районен съд - Дупница, същата община, Кюстендилска област, в частта,
с която е призната собствеността му над наследствената му квота в размер на 1/6 ид.ч. от
имота и да допусне да се извърши съдебната делба между страните при права за всеки един
от съделителите по 1/6 ид. ч.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е депозиран такъв от
ответника, в който отговор се изразява становище за неоснователност на предявените искове
по изложените в отговора съображения.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
твърденията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 61/12.05.2022 година, издадено от
община Дупница, село Джерман, Кюстендилска област и Удостоверение за наследници изх.
№ 65/17.05.2022 година, издадено от община Дупница, село Джерман, Кюстендилска област,
страните в процеса са наследници на Н. М. Ш. , - ищците Д. А. и И. З. са му внуци от
починалaта му дъщеря С. З.а; ищцата М. П. и ответника Г. П. са му внуци от починалата му
дъщеря Е. П., ищците В. М. и Л. П. са му внуци от починалия му син Атанас М.. Н. Ш. е
имал и още един син - С. Н. М., който е починал неженен и не е имал деца.
Видно от комбинирана скица на процесния поземлен имот № 15-677850- 20.06.2022
година на СГКК град Кюстендил по КККР на с. Джерман, община Дупница, одобрени със
Заповед № РД -18-10-74/30.07.2010г. на Началника на СГКК – Кюстендил, процесният ПИ с
идентификатор № 20763.500.4 с находящите се в него сгради – сграда със застроена площ от
55 кв.м. с идентификатор № 20763.500.4.1 с предназначение: еднофамилна жилищна, сграда
с идентификатор № 20763.500.4.2 със застроена площ от 111 кв.м.с предназначение
селскостопанска сграда, сграда с идентификатор № 20763.500.4.3 със застроена площ от 61
кв.м с предназначение: селскостопанска, сграда с идентификатор № 20763.500.4.4 със
застроена площ от 36 кв.м. с предназначение: селскостопанска сграда, сграда с
идентификатор № 20763.500.4.5 със застроена площ от 17 кв.м, с предназначение:
промишлена сграда, е записан като собствен на ответника в процеса на основание НА №
189, том 17, рег. № 4342, дело № 2691/28.08.2021г., СВ.
С Констативен нотариален акт № 105, том 2, per. № 3088, нотариално дело №
274/2021 година на нотариус Сийка Милева с per. № 058 на НК на РБ с район на действие
PC - Дупница, община Дупница, Кюстендилска област, ответникът в процеса е признат за
собственик на основание давностно владение на процесния ПИ с идентификатор №
20763.500.4 ведно с находящите се в него сгради – сграда със застроена площ от 55 кв.м. с
идентификатор № 20763.500.4.1 с предназначение: еднофамилна жилищна, сграда с
идентификатор № 20763.500.4.2 със застроена площ от 111 кв.м.с предназначение
селскостопанска сграда, сграда с идентификатор № 20763.500.4.3 със застроена площ от 61
кв.м с предназначение: селскостопанска, сграда с идентификатор № 20763.500.4.4 със
застроена площ от 36 кв.м. с предназначение: селскостопанска сграда, сграда с
идентификатор № 20763.500.4.5 със застроена площ от 17 кв.м, с предназначение:
промишлена сграда.
Със Заповед № РД-16-10-127/30.06.2009г. на Началника на СГКК – Кюстендил е
открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за ПИ,
находящ се в землището на с. Джерман на основание искане от С. М., Л.А. И.ова и Д. Д. с
граници на имота: улица, имот на В.П. , полски път и горски масив.
Видно то Кадастрален регистър на имотите в село Джерман, общ. Дупница, към
20.06.20210г. процесният ПИ и сградите в него са записани на наследодателя на страните в
2
процеса - С. М..
Видно от Комбинирана скица № 4171/17.08.2010 година, издадена, от СГКК –
Кюстендил, процесният ПИ с идентификатор № 20763.500.4 с находящите се в него сгради
– сграда със застроена площ от 55 кв.м. с идентификатор № 20763.500.4.1 с предназначение:
еднофамилна жилищна, сграда с идентификатор № 20763.500.4.2 със застроена площ от
111 кв.м.с предназначение селскостопанска сграда, сграда с идентификатор № 20763.500.4.3
със застроена площ от 61 кв.м с предназначение: селскостопанска, сграда с идентификатор
№ 20763.500.4.4 със застроена площ от 36 кв.м. с предназначение: селскостопанска сграда,
сграда с идентификатор № 20763.500.4.5 със застроена площ от 17 кв.м, с предназначение:
промишлена сграда, е записан като собствен на Спас Н. М. на основание НА № 76, том III,
дело № 1010/28.09.1990г., издаден от Станкедимитровски районен съд.
Видно от извлечение на Кадастрална карта на с. Джерман, общ. Дупница, тя е
одобрена със Заповед № 74/30.07.2010 година на Началника на СГКК – Кюстендил.
Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите С. Й.а А.а -
съпруга на ищеца Д. А., Й.Д. Й. - син на ищеца Д. А., Р. Н. Г. и Г.А.П. .
Свидетелката А.а сочи, че спорният имот бил на свекърва й на баща й, завещан е на
С. М., който нямал деца, но при свидетелката А.а винаги идвал за пране, за готвене, за
празници - от 1973 година насам. Преди да почине искал да прехвърли имота на сина на св.
А.а - Й. Й., но ответникът казал: „Ако препишеш този имот на Д. , аз ще го разстрелям като
куче“ и не се случило прехвърлянето. След като С. починал 2010 година, имотът останал
празен, св. А.а дала ключове на Л., на брат й, на ответника Г. и един ключ останал у св. А.а -
кой когато иска да ползва нещата, тъй като св. А.а имала там пералня. От 2010 година насам
къщата никой не я ползвал, само ответникът сложил куче и му носел хляб, сега също има
едно куче вътре в къщата. Г. не е завявал, че счита имота за негов. Отначало като починал С.
М., св. А.а и ищецът А. плащали данъците, след което разделели на 6 равни части и така ги
плащат сега. Сега нямат достъп до имота, откакто ответникът сложил катанеца след делото
миналия месец. От 2010 година до миналия месец, ищецът ходел на оглед да види как е
имотът. С.А. Н.а до миналата година садила картофи с ищцата Л. П. извън двора на къщата,
но влизали в двора да налеят вода, да си починат. В двора на къщата няма градина. С. садил
домати, после ответникът садил една година откакто починал С. , а ищцата Л. с майка си С.
садила картофи - последно 2020 година, отбивали се през дома на св. А.а преди да идат да
работят картофите.
От показанията на свидетеля Й. се установява, че той със С. М. построили друга
къщичка в имота - стая, която е със спалня, кухничката и килера - основната сграда преди 20
години, може би 30 години и другите роднини помагали - вуйчо му А. , ищецът А. участвал
също за една подпорна стена, а св. Й. участвал по-скоро за довършителните дейности. До
смъртта си С. живеел там. След неговата смърт имотът станал погром. Ползвал го
ответникът. Пуснал кучета вътре, вътре било всичко разхвърляно, изтърбушено. Ищецът А.
имал ключове от сградата. Водата спрели, партидите закрили, понастоящем няма ток, вода,
нищо. Преди около месец ответникът му казал, че си взел нотариален акт за имота, преди да
вземе НА сменил ключовете на входа, всичко е обрасло с дървета, имотът не е поддържан.
Виждал катинари и миналата година. След завеждане на делото ответникът Г. заявил, че
желае да продаде имота. Пред други хора в селото казвал, ответникът заявявал. че той е
собственик и пред роднини е заявявал. Преди смъртта на Спас казал пред други хора, че ако
С. прехвърли имота на св. Й., ще застреля св. Й..
В показанията си свидетелят Г. сочи, че С. преди да почине казвал „Имам желанието
на Г. да препиша имота“. През 2008 година на Илинден, на 20 юли последно казал това на
св. Г. , след смъртта на С. единствено виждал ответникът Г. в имота да сади градина –
зеленчуци, мрежата паднала – повдигали я ответникът и св. Г. . Докато С. бил жив, Г. не е
живял в основната сграда, иначе ползвал другите сгради, ходел да помага на С. . От 2008
година започнал да се върти около С. , да му помага за двора. Друг от наследниците, освен
ответникът П., св. Г. не е виждал да сади градина в процесния имот.
3
От показанията на свидетелката П. се установява, че С. идвал при майката на Г. - Е. и
говорел да бъде прехвърлен имота на Г. през 2008 година зимата и тогава Г. почнал да ходи
по Джерман и да ползва имота, не е виждала друг да ползва имота. Г. работел имота с жена
му, градина имал след смъртта на С. . Преди смъртта на С. - имало градина в имота, С. си я
работел и Г. му помагал. Другите наследници на С. , след смъртта на С. не е виждала там, Г.
не е изоставял имота, има кучета в имота и сега се грижи за тях, почти всеки ден ходи да ги
храни. След смъртта на С. , Г. правил покрив на сградата.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 341 и следващите
ГПК.
Ответникът прави възражение с правно основание чл. 79 ЗС.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК и съобразно обстоятелството, че е предявен
отрицателен установителен иск, по този иск - ответникът следва да докаже фактите, от които
извежда своите твърдения, а именно, че е собственик на процесните имоти на соченото в
отговора исковата молба придобивно основание –давностно владение.
По иска за делба ищците следва да докажат, че е налице съсобственост между
страните, възникнала на посоченото в исковата молба основание и правата, при които
претендират, че е налице такава между страните по отношение обектите, които иска да се
допуснат до делба.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предвид събраните писмени доказателства, съдът приема, че спорният имот, се явява
наследствен за страните в процеса. По силата на наследяването, наследникът който владее
целия наследствен имот се явява държател на идеалните части на другите сънаследници.
Последните и без да държат имота са негови съвладелци като по отношение на техните
идеални части, положението на този, който упражнява фактическата власт върху
сънаследствения имот е аналогично на това на наемателя или на заемателя за послужване на
чужд имот. С това презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена, което не означава, че тя не е
изобщо приложима в хипотезата на възникване на съсобственост по наследяване. Когато
владението на целия наследствен имот е било предадено на един от сънаследниците или
съсобствениците по съгласие с останалите наследници или съсобственици (например на
основание сключен между тях писмен договор за доброволна делба, който обаче не е
нотариално заверен и поради това няма вещно-прехвърлително действие), за да започне да
тече в полза на този наследник или съсобственик придобивна давност за целия имот не е
необходимо той допълнително да демонстрира пред другите наследници промяна на
намерението си да свои имота. В този смисъл е практиката на ВС и ВКС - решение № 549 от
30.12.2010 г. по гр.д. № 217 от 2010 г. на ВКС, второ г.о., постановено по реда на чл. 290 от
ГПК. Непротиворечива е съдебната практика относно обстоятелството, че когато след
смъртта на общия наследодател един от наследниците му ползва целия имот, той е владелец
на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите
сънаследници. Практиката е установила като безспорно това положение, макар и в
действащия ЗС да липсва изрична разпоредба в този смисъл като тази на чл. 309, ал. 1 от
отменения ЗИСС. За да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане
на давностния срок да стане негов собственик, този сънаследник следва да отблъсне
владението на останалите сънаследници. Тоест, той следва да доведе до знанието им
намерението си да свои имота. Поради това в едно производство по предявен на основание
давностно владение иск за собственост, респ. както в случая - направено възражение за
придобИ.е на наследствен имот по давност с правно основание чл. 79 ЗС, за уважаването на
иска или възражението, не е достатъчно само свидетелите да твърдят, че сънаследникът е
4
ползвал, обработвал, засявал наследствения имот през последните 10 или 20 години.
Необходимо е да се докаже и че сънаследникът е отблъснал владението на останалите
сънаследници върху притежаваните от тях идеални части. Това е така, защото при
наследяването като общо правоприемство владението и съответно съвладението, преминава
по право към наследниците, които се считат за продължители на личността на наследодателя
си, без да е необходимо да се извършват от тях действия на упражняване на фактическа
власт върху вещта. Това намира израз и във възможността на чл. 82 ЗС за присъединяване от
владелеца към владението му това на неговия праводател, което при наследственото
правоприемство за разлика от частното такова, винаги е еднородно (само добросъвестно или
само недобросъвестно като е изключена хипотезата на нееднородност на владението на
правоприемника от това на праводателя му). В т. 2 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. гр.д.№ 9 от
1974 г. е прието, че намерението на лицето да държи вещта като своя се изразява в действия,
които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика, като при
промяна на държането във владение тези действия следва да бъдат насочени и към
собственика. Според по-новата практиката на ВКС, действията, с които се демонстрира
промяната на държането във владение, респ. промяната на намерението на съсобственика
или сънаследника да владее целия имот, следва да бъдат конкретни по отричане правата на
останалите съсобственици или сънаследници и да са станали достояние на тези
съсобственици или сънаследници. Такива действия са отказът на ползващият имота
сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, доведеното до знанието на
останалите наследници намерение на владеещия сънаследник да се разпореди с имота само в
своя полза или такова ползване на имота, което ясно показва, че изключва владението на
останалите наследници ( отдаването му под наем на трето лице и изричен отказ да се
заплаща част от получения наем на останалите наследници). В този смисъл са решение №
635 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 1405 от 2009 г. на ВКС, първо г.о., решение № 6 от
22.01.2010 г. по гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, второ г.о. и др., постановени по реда на чл.
290 от ГПК. Не са такива действия: декларирането на имота в данъчните служби на
общината на името на владеещия имота сънаследник, вместо на името на всички
наследници на починалия собственик, без това деклариране да е станало известно на
останалите сънаследници (в този смисъл е решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405 от
2009 г. на ВКС, първо г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Плащането на данъци,
както и извършването на ремонти в съсобствения (сънаследствения) имот, (защото всеки
съсобственик съгласно чл. 31 от ЗС е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата
вещ съобразно дела си), ако е поето само и изцяло като стойност на необходимите и
полезните разноски за съсобствената вещ от един наследник, той може да иска от останалите
съсобственици да му заплатят тази част от разноските, която съответства на техния дял в
съсобствеността (в този смисъл са решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 1405 от 2009 г.
на ВКС, първо г.о., решение № 110 от 20.03.2012 г. по гр.д.№ 870 от 2011 г. на ВКС, второ
г.о., решение № 381 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 37 от 2010 г. на ВКС, второ г.о. и др.,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК) - чл. 30, ал. 3 ЗС. За пълнота следва да се отбележи,
че това не се отнася до консумативните разноски, свързани със служенето с общата вещ,
които се поемат от този от съсобствениците, който изцяло си служи с нея, без да може да
претендира припадащата се част от тях от останалите.
Вторият елемент от фактическия състав на придобИ.ено на имот по давноство
владение е изтичането на определен от закона срок. Съгласно чл. 80 от ЗС, движими вещи се
придобиват по давност с непрекъснато недобросъвестно владение в продължение на 5
години, освен ако владението не е придобито чрез престъпление, в който случай вещта не
може да се придобие по давност. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС, когато владението е добросъвестно, правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно
5
чл. 70 от ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно основание, което е
годно да направи собственик владелеца, без да знае, че праводателят му не е собственик или,
че предписаната от закона форма е била опорочена.
В настоящият казус, съдът приема, че не са налице предпоставките, визирани в
хипотезата на нормата на чл. 79 от ЗС по отношение позоваващия се на тази правна норма
ответник Г. П., тъй като действително не са налице доказателства за предаване на владение
на спорния наследствен имот на един от сънаследниците – на него именно от една страна,
напротив – от събраните гласни доказателства се установява, че с ключ от имота
разполагали всички страни в процеса след настъпилата смърт на наследодателя им С. М.,
както и се установява, че до 2020г., ищцата Л. П. влизала в имота, макар да садила
зеленчуци в имот, извън процесния. От всички събрани по делото гласни доказателства не
се установяват действия на ответника, които по категоричен начин и конкретни по отричане
правата на останалите съсобственици или сънаследници да са станали достояние на тези
съсобственици или сънаследници. От събраните гласни доказателства съдът не може да
направи категоричен извод за предаване на владение върху процесните имоти на ответника
през 2008г. Дори да се допусне хипотетично такова предаване, след смъртта на С. М.,
доколкото имотът не е бил прехвърлен в патримониума на ответника е станал наследствен
за страните след открИ.е на наследството на С.М. през 2010г. и в периода следващ смъртта
му, достъп до имота са имали всички страни в процеса до момента на снабдяване на
ответника с КНА по обстоятелствена проверка, с който е признат за собственик на целия
имот. Както се посочи по – горе, дори да се допусне, че през по – голямата част от периода
следващ смъртта на общия наследодател на страните, процесният ПИ и сгради в него да са
ползвани от ответника, това не е демонстрация на промяната на държането във владение
пред останалите наследници, респ. промяната на намерението на съсобственика или
сънаследника да владее целия имот за себе си. А това, че е ответникът е заявявал пред други
хора, че имотът е негов, също не води до извод за демонстриране на промяна на държането
във владение и отблъскване по категоричен начин владението на останалите сънаследници
по отношение процесния имот и сгради. Едва през 2021г. чрез снабдяването с КНА по
обстоятелствена проверка, с който ответникът е признат за собственик на целия имот –
обстоятелство което е оповестимо и може да се узнае от останалите наследници, същият е
заявил ясно намерението си да владее целия имот за себе си, съответно до датата на
завеждане на исковата молба – 24.06.2022г. не е изтекъл изискуемият от закона 10 –
годишен срок за придобИ.е на имота по давност от страна на ответника в процеса.
С оглед тези изводи на съда, предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено, че ответникът не е собственик на над наследствените му права
от 1/6 ид.ч. върху процесния имот следва да бъде уважен и като законова последица от това
да бъде отменен на основание чл. 527, ал. 2 ГПК констативният нотариален акт № 105, том
2, рег. № 3088, нотариално дело № 274 от 2021 г. на нотариус С.М. с рег. № 058 на НК на
РБ с район на действие Районен съд - Дупница в частта, с която е призната собствеността на
ответника на над наследствената му квота в размер на 1/6 ид.ч. от имота и сградите.
По иска за делба на процесния ПИ и находящите се в него сгради:
Ответникът в хода на устните състезания по делото прави правоизключващо
възражение за липса на наследствено правоприемство по отношение процесните вещи,
обосновавайки го с липса на документ за собственост на същите от страна на наследодателя
на страните С. М., което правоизключващото възражение от своя страна предполага ново
твърдение за други факти, изключващи възникването на твърдяното право. В настоящия
случай едва в хода на устните състезания, ответникът навежда твърдение за отрицателни
факти, изключващи правото на собственост на ищците, а именно – че техният праводател не
са били собственици. До този момент такъв спор не е въведен в процеса и ищците не биха
могли да се защитят срещу подобно твърдение като ангажират своевременно доказателства
за противното. Вярно е, че ищците носи тежестта да докажат твърдението си за наличие на
съсобственост. В делбеното производство обаче доказването е облекчено, като съгласно чл.
6
341, ал. 1 ГПК към исковата молба следва да се представят удостоверение за смъртта на
наследодателя и неговите наследници, както и удостоверение или други писмени
доказателства за наследствените имоти. В настоящия случай не е представено
удостоверението по чл. 341, ал. 1, т. 2 ГПК, но скицата № 4171/17.08.2010г. има същото
съдържание, тъй като освен графична част, тя съдържа данни за лицата, на чието име е
записан имотът по плана на с. Джерман от 2010г. – именно на наследодателя на страните С.
Н. М. (въз основа на НА от 1990г., издаден от Станкедимитровки районен съд), което
записване за съда доказва собственост по отношение процесният имот и сгради в него на
наследодателя на страните. В този смисъл е Решение № 211, постановено на 15.01.2018г. по
гр. д. № 481 по описа за 2017 г. на първо г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
При този извод на съда за неоснователсност на направеното несвоевременно
правоизключващо възражение на ответника, искът за делба следва да се допусне между
страните при съобразяване на съда с разпоредбите на Закона за наследството – по 1/6
идеална част за всеки от страните – съделители. Не е нелице никое от изключенията за
допускане на съсобствен ПИ, поради което следва да се допусне до делба заедно с
построените в него сгради. Имотът се допуска до делба заедно с всички подобрения, т.е. с
всички постройки – чл. 92 от ЗС, за които е поискано да бъдат включени в делбата.
Самостоятелните обекти се допускат до делба само ако това изрично е поискано при
предявяването на иска за делба, при което следва да се допусне делба и на тези сгради при
права съобразно наследствените отношения, възникнали между страните, доколкото тези
три сгради се явяват наследствени за страните и няма твърдения по делото, респ.
доказателства за различни права в съсобствеността между страните по отношение на тези
сгради, възникнали по силата на разпоредителни сделки между тях и/или други лица.
С оглед изложеното и доколкото съсобствеността на процесното ПИ и посочените по
– горе сгради, изградени в него между страните не е прекратена, следва да се допусне делба
между тях при описаните така права за всяка страна.
По разноските:
Съгласно Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС разноските в делбеното
производство се определят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената
общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати
спорни въпроси - съобразно с общите правила за възлагане на разноските. Възприетият в
ППВС № 7/1973 г., т. 9, принцип за възлагане на разноските, е последователно възприеман и
детайлизиран в практиката на ВКС. Съгласно определение № 4 по ч. гр. д. № 542/10 г., II г.
о. на ВКС съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното
производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и
възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други
съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на
съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите,
както и относно способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените
разноски за процесуално представителство от адвокат. При наличие на спор относно правата
на съделителите, респ. оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, както
и при спор относно способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на
производството, както и по присъединените искове в делбеното производство и при
обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение
намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията по приложението на
процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС. (в този
смисъл виж и определение № 252 по ч. гр. д. № 2024/2014 г., I г.о. на ВКС).
При горното, доколкото предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК ще бъде уважен с
настоящото съдебно решение, на претендиралата страна разноски за адвокатски хонорар –
ответникът, не се следват такива, съответно е безпредметно съдът да се произнася по
7
направеното от ищеца възражение за прекомерност на размера на адвокатския хонорар на
ответника. Ищецът не е претендирал разноски.
За установяване на поделяемостта, описанието и средната пазарна цена на
допуснатите до делба имоти, съдът следва да допусне и назначи съдебно - техническа
експертиза.
Мотивиран от гореизложеното основание чл. 124, ал. 1 ГПК 341 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. К. П. с ЕГН ***, Д. Й. А. с
ЕГН **********, И. Й. З. с ЕГН **********, В. А. М. с ЕГН ********** и Л. А. П. с ЕГН
**********, че Г. К. П. с ЕГН ********** с адрес: с. *** не е собственик на над
наследствената му 1/6 идеална част от имот, находящ се в с. *** представляващ УПИ с
кадастрален № 20763.500.4 по ККР одобрен със заповед № РД-18-10-74/30.07.2010г. на
Началника на СГКК - гр. Кюстендил с квадратура 1527 кв.м. застроен със сграда със
застроена площ от 55 кв.м. с идентификатор № 20763.500.4.1 с предназначение:
еднофамилна жилищна, сграда с идентификатор № 20763.500.4.2 със застроена площ
от 111 кв.м.с предназначение селскостопанска сграда, сграда с идентификатор №
20763.500.4.3 със застроена площ от 61 кв.м с предназначение: селскостопанска, сграда с
идентификатор № 20763.500.4.4 със застроена площ от 36 кв.м. с предназначение:
селскостопанска сграда, сграда с идентификатор № 20763.500.4.5 със застроена площ от 17
кв.м, с предназначение: промишлена сграда, при настоящи граници и съседи на имота по
скица изх. № № 15-677850/20.06.2022 г., издадена от СГКК-Кюстендил: поземлен имот с
идентификатор № 20763.500.3, поземлен имот с идентификатор № 20763.35.55, поземлен
имот с идентификатор №20763.500.9901.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативния нотариален акт № 105, том
2, рег. № 3088, нотариално дело № 274 от 2021 г. на нотариус С.М. с рег. № 058 на НК на
РБ с район на действие Районен съд - Дупница, Кюстендилска област, в частта, с която е
призната собствеността на Г. К. П. с ЕГН ********** с адрес: с. *** над наследствената
му квота в размер на 1/6 ид.ч. от имот находящ се в с. *** , представляващ УПИ с
кадастрален № 20763.500.4 по ККР одобрен със заповед № РД-18-10-74/30.07.2010г. на
Началника на СГКК - гр. Кюстендил с квадратура 1527 кв.м. застроен със сграда със
застроена площ от 55 кв.м. с идентификатор № 20763.500.4.1 с предназначение:
еднофамилна жилищна, сграда с идентификатор № 20763.500.4.2 със застроена площ от
111 кв.м.с предназначение селскостопанска сграда, сграда с идентификатор № 20763.500.4.3
със застроена площ от 61 кв.м с предназначение: селскостопанска, сграда с идентификатор
№ 20763.500.4.4 със застроена площ от 36 кв.м. с предназначение: селскостопанска сграда,
сграда с идентификатор № 20763.500.4.5 със застроена площ от 17 кв.м, с предназначение:
промишлена сграда, при настоящи граници и съседи на имота по скица изх. № 15-
851910/02.08.2021 г., издадена от СГКК-Кюстендил: поземлен имот с идентификатор №
20763.500.3, поземлен имот с идентификатор № 20763.35.55, поземлен имот с
идентификатор №20763.500.9901.
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между М. К. П. с ЕГН ***, Д. Й. А. с ЕГН
**********, И. Й. З. с ЕГН **********, В. А. М. с ЕГН **********, Л. А. П. с ЕГН
**********, и Г. К. П. с ЕГН ********** с адрес: с. *** на следните обекти:
1. недвижим имот, находящ се в с. ***, представляващ УПИ с кадастрален № 20763.500.4
по КККР одобрен със заповед № РД-18-10-74/30.07.2010г. на Началника на СГКК - гр.
Кюстендил с квадратура 1527 кв.м. ведно с построените в имота сгради както следва:
2. сграда със застроена площ от 55 кв.м. с идентификатор № 20763.500.4.1 с
предназначение: еднофамилна жилищна;
8
3. сграда с идентификатор № 20763.500.4.2 със застроена площ от 111 кв.м.с
предназначение: селскостопанска сграда;
4. сграда с идентификатор № 20763.500.4.3 със застроена площ от 61 кв.м с
предназначение: селскостопанска сграда;
5. сграда с идентификатор № 20763.500.4.4 със застроена площ от 36 кв.м. с
предназначение: селскостопанска сграда;
6. сграда с идентификатор № 20763.500.4.5 със застроена площ от 17 кв.м, с
предназначение: промишлена сграда, при настоящи граници и съседи на имота по
скица изх. № 15-677850/20.06.2022 г., издадена от СГКК-Кюстендил: поземлен имот с
идентификатор № 20763.500.3, поземлен имот с идентификатор № 20763.35.55,
поземлен имот с идентификатор № 20763.500.9901, при права:
1/6 идеална част за М. К. П. с ЕГН ***;
1/6 идеална част за Д. Й. А. с ЕГН **********;
1/6 идеална част за И. Й. З. с ЕГН **********;
1/6 идеална част за В. А. М. с ЕГН **********;
1/6 идеална част за Л. А. П. с ЕГН **********;
1/6 идеална част за Г. К. П. с ЕГН **********.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която да даде
заключение относно поделяемостта на допуснатите до делба обекти, описание и оценка на
същите, която да се определи по средни пазарни цени, която експертиза да бъде изготвена от
вещото лице инж. Е.Л. , при първоначално определен депозит в размер на 300, 00 лв.,
вносим от страните съобразно правата им в едноседмичен срок от влизане в сила на
решението.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил
в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
9