Решение по дело №92/2020 на Окръжен съд - Добрич

 

Р        Е     Ш      Е     Н     И     Е

 

 

№ 260021

 

гр. Добрич, 19.05.2022 г.

 

В      И М Е Т О     Н А       Н А Р О Д А

 

                ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД    ТЪРГОВСКО    ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и осми април  две хиляди двадесет и първа година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ  разгледа т. д. № 92/2020  г. по описа на Окръжен съд-Добрич  и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Търговско дело № 92/2020 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба рег. вх. № **г., с дата на пощенското клеймо 07.07.2020 г., подадена от „Е. В.“ ЕООД гр. В., ул. „Г. И.“ № 8, ЕИК **,  с която срещу „Т. И.“  ЕООД гр. Добрич,  ул. „Ц. С.“ 1, вх. Б, ап. 7, ЕИК **, при условията на обективно съединяване са предявени следните искове:

иск за плащане на сумата от 33 299.45 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка,  претендиран на основание  чл. 79, ал. 1във вр. с чл. 266, ал.1  ЗЗД.

иск за плащане на сумата от 13 425.95  лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата (31.07.2017 г. - 30.06.2016 г.), определено по размер от законната лихва, претендиран на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните твърдения:

На 27.03.2017 г. между страните по делото е сключен договор за изпълнение на СМР, по силата на който „Т. И.“  ЕООД като възложител е възложил на „Е. В.“ ЕООД като изпълнител довършителни СМР на хотелски комплекс „Д.“ в к.к. А..

Стойността на възложените работи е в размер на 344 635.70 лв. без включен в цената ДДС.

Страните са уговорили заплащането на възнаграждението да се извърши както следва: аванс в размер на 261 000.00 лв. без включен в цената ДДС, платим на три пъти, който аванс се прихваща процентно от стойността на извършените работи, за предаването на които е съставен приемо-предавателен констативен протокол, т. н. от страните Акт 19 за извършена и приета работа;част от в размер на 10 % от стойността на СР по констативните протоколи ще се удържа от възложителя като гаранция за срочно и качествено изпълнение; удържаната гаранционна сума ще бъде върната на изпълнителя на части и в срокове, както следва: ½ от гаранционната сума – в петдневен срок, считано от цялостното завършване на възложените работи; останалата ½ част от гаранционната сума – на две равни части с падежи както следва: пет работни дни след изтичане на 12 месеца от подписване на Акт обр. 15 за строежа относно първата част и пет работни дни след изтичането на  24 месеца след подписване на Акт обр. 15 за втората част.

Ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на посочените гаранционни суми.

Възложените на ищеца СМР са завършени и предадени на възложителя „А.“ АД с протокол обр. 15 на 24.07.2017 г. В протокола не са отразени забележки или възражения от страна на възложителя относно качеството и своевременното изпълнение на СМР. Липсват такива забележки и възражения в констативния протокол, подписан между страните по делото на 25.07.2017 г.

За извършените работи, удостоверени с констативния протокорл от 25.07.2017 г. ищецът е издал ф - ра №**/25.07.2017 г. за СМР на обща стойност 399 593.40 лв. с включен в цената ДДС.

Ответникът е извършил плащания в общ размер на сумата от 261 000.00 лв., като остатъкът възлиза на сумата от 33 299.45 лв.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 07.07.2020 г. до окончателното й плащане, както и на сторените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Счита, че не са налице визираните в чл. 8.2 от Договора предпоставки за изплащане на сума в размер от 16 649.73 лв., представляваща гаранция за срочно изпълнение. Твърди се, че срокът за изпълнение на договорените СМР не е бил спазен – протокол/акт обр. 19 е подписан на 25.07.2017 г., а според чл. 10 от Договора СМР е следвало да бъдат извършени до 15.06.2017 г. и предадени до 20.06.2017 г. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане на сумата от 16 649.73 лв. с обезщетение за неизпълнен договор за строителство и за вредите, които ответникът е претърпял от това, че в резултат на закъснялото изпълнение от страна на ищеца му е удържана гаранция за срочно изпълнение по договор с инвеститора „А.“ АД в размер на 130 000.00 лв. и при условията на евентуалност прихващане на горепосочената искова сума със сума в размер от 7 792.07 лв., представляваща неустойка по чл. 55 от Договора. Ответникът излага доводи, че не дължи и сумата от 16 649.73 лв., представляваща гаранция за качествено изпълнение, тъй като вземането е неизискуемо и неликвидно. Направено е и възражение за прихващане на претендираната сума в размер на 10 200.00 лв., представляваща сторените от ответника разходи за отстраняване на дефекти, дължимо на основание чл. 54 от Договора. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане на сумата от 16 649.73 лв. с обезщетение за неизпълнен договор за строителство и за вредите, които ответникът е претърпял от това, че в резултат на закъснялото изпълнение от страна на ищеца му е удържана гаранция за срочно изпълнение по договор с инвеститора „А.“ АД в размер на 130 000.00 лв.

Наведени са доводи, че протоколът от 25.07.2017 г. не удостоверява валидно приемане на работата от страна на инвеститора, тъй като стойността на приетата от страна на инвеститора работа по отношение дейността на изпълнителя възлиза на 372 072.07 лв. с включен в цената ДДС, поради което претенцията на ищеца е неоснователна за сума в размер на 27 521. 33 лв.  Възложителят е изпратил до изпълнителя уведомление от 04.12.2017 г., получено на 11.12.2017 г. с искане за изготвяне на кредитно известие на стойност  36 823.13 лв. към процесната фактура. В условията на евентуалност ответникът прави възражение за прихващане на исковата сума със сума в размер на 11 987.80 лв., представляваща дължима на основание чл. 4 от Договора отстъпва в размер на 3 % за главен изпълнител.

Ответникът инвокира и възражения относно недопустимостта на акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД. Съображенията на ответника са следните: при забавено изпълнение на парично задължение по търговска сделка кредиторът има право на обезщетение в  размер на законната лихва от деня на забавата, освен ако не е уговорено друго – чл. 309а, ал. 1 ТЗ. В случая на уговорена неустойка, кредиторът няма право на обезщетение по чл. 309а, а. 1 ТЗ. Видно от разпоредбата на чл. 56 от Договора, в случай на забавата на възложителя за плащане на дължимата сума, той дължи неустойка в полза на изпълнителя в размер на 0.005 % от стойността на приетите и подлежащи на плащане СМР, но не повече от 10 % от дължимата за плащане сума.

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

          На 11.10.2016 г. между „А.“ АД  като възложител и „Т. И.“  ЕООД като изпълнител е сключен договор за изпълнение на СМР на обект „Довършителни и архитектурно-строителни и ВиК работи на хотелски комплекс „Д.““ а на 20.02.2017 г. между „А.“ АД  като възложител и „Т. И.“  ЕООД като изпълнител е сключен договор за изпълнение на СМР на обект „Довършителни и архитектурно-строителни работи на ресторант към хотелски комплекс „Д.““ а на 20.02.2017 г.

          На 27.03.2017 г. в к.к. А. между страните по делото е сключен договор за изпълнение на СМР, по силата на който „Т. И.“  ЕООД като възложител е възложил на „Е. В.“ ЕООД като изпълнител довършителни СМР на хотелски комплекс „Д.“ в к.к. А. – чл. 1 от Договора. Съгласно чл. 2 от Договора, стойността на възложените работи е в размер на 344 635.70 лв. без включен в цената ДДС. Страните са уговорили в чл. 7 от Договора заплащането на възнаграждението да се извърши както следва: аванс в размер на 261 000.00 лв. без включен в цената ДДС, платим на три пъти, както следва: на 31.07.2017 г. – 120 000.00 лв., до 05.05.2017 г. – 21 000.00 лв. и до 10.05.2017 г. – 120 000.00 лв., като сумата от аванса ще се приспада пропорционално от всяко едно от междинните плащания. Всяко плащане за извършените работи ще се осъществява в срок от пет работни дни, съгласно издадена фактура от изпълнителя на възложителя, сред подписан от представители на „А.“ АД, изпълнителя и възложителя акт обр. 19, придружен с подробна количествена сметка, декларации за съответствие, протокол за качество, сертификат/документ, удостоверяващ качеството на вложените материали, протоколи за изпитание на изделията и други документи, регламентирани в ЗУТ, наредбите към него и ПИПСМР. Страните са приели в чл. 8.2 от Договора следната схема за разплащане: изплащането на изпълнените СМР и установени по реда, определен в договора с акт обр. 19 ще става след приспадане на средните суми от стойността на съответния акт обр. 19: разплащане до 90 % от действително извършените СМР, установени с приемо-предавателен протокол – след приспадане процента на изплатения аванс, в петдневен срок сред подписване на акта и издаване на фактура;  10 % от стойността – гаранционна сума за срочност и качествено изпълнение на СМР, платими по следния начин: 5 % от договорената стойност – гаранция за срочно изпълнение – платима пет дни след цялостното завършване на на възложените СМР и и подписване на последния акт обр. 19, при условие, че е спазен срока на договора и е изготвен констативен протокол и 5 % от договорената стойност – гаранция за качествено изпълнение, платима както следва: 2.5 % от договорената стойност – платима пет работни дни след изтичане на 12 месеца от датата на подписване на акт обр. 15 и представяне на Констативен протокол за липса на забележки; 2.5 % - платима в петдневен срок след изтичане на двегодишния срок от датата на подписване на акт обр. 15 и след представяне на Констативен протокол за липса на забележки.

          Сумите, удържани от възложителя като гаранция за изпълнение на договора в срок и за качествено изпълнение, е следвало да бъдат платени на посочените падежи, но възложителят не е изпълнил задължението си за връщане на посочените гаранционни суми.

          Видно от Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 24.07.2017 г., строежът „Хотелски комплекс „П. Б.“ ( „Д.“ ), в документа не са отразени забележки или възражения от страна на възложителя относно качеството и своевременното изпълнение на СМР, в т.ч. и на извършените от „Е. В.“ ЕООД.  

От протокол, акт обр. 19, подписан между страните по делото на 25.07.2017 г. се установява, че към 28.06.2017 г. са завършени и подлежат на заплащане описаните в документа десет вида СМР на обща стойност 332 994.50 лв. В протокола липсват забележки от страна на възложителя относно своевременното и качественото изпълнение на СМР.

Изпълнителят  е издал ф - ра №**/25.07.2017 г. за СМР на обща стойност 399 593.40 лв. с включен в цената ДДС. Със стойността на фактурата е отчетен платеният аванс от 261 000.00 лв. След удръжката на 10 % от сумата, останалата част от стойността на СМР е следвало да се заплати възложителя в срок до 30.07.2017 г.

По делото не е спорен фактът, че възложителят е извършил следните плащания по гореописаната фактура ( извън преведения аванс от 261 000.00 лв. ): на 13.10.2017 г. – 23 098.00 лв., на 02.11.2017 г. – 10 000.00 лв., на 21..02.2018 г. – 10 000.00 лв., на 15.03.2018 г. – 10 000.00 лв., на 30.03.2018 г. – 10 000.00 лв., на 13.06.2018 г. – 10 000.00 лв., на 26.07.2018 г. – 20 000.00 лв., на 03.08.2018 г. – 10 000.00 лв. и на 10.08.2018 г. – 2 195.00 лв., като остатъкът възлиза на сумата от 33 299.45 лв.

          По делото са събрани две групи доказателства чрез разпита на свидетели на всяка от страните. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите на ищцовата страна Д. С. С. и А. Б. А., се установява факта на качествено изпълнение от страна на изпълнителя на възложените му СМР, а от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля на ответната страна – В. В. Т., работила в процесния период като ръководител н- направление „Проектиране и инвестиции“ в отдел „Капитално строителство“ в „А.“ АД, се установява, че приемането на обекта е закъсняло с две седмици поради несвоевременно и некачествени  завършени СМР, в т. ч. и от изпълнителя. Свидетелят на ответната страна Г. И. П., управител на търговско дружество „Естреа“ ЕООД, подизпълнител на обекта, установява факти относно некачественото изпълнение на работата от страна на изпълнителя „Е. В.“ ЕООД.  Гласните доказателства по делото като взаимно изключващи се, не се кредитират от Съда.

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, вещото лице не е констатирало наличието на твърдените от възложителя дефекти в работата на изпълнителя. Съдът възприема изцяло експертното мнение на вещото лице като обективно и компетентно. 

Според експертното мнение на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, размерът на акцесорния иск възлиза на сумата от 13 338.87 лв.

При така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Констроверстният въпрос по делото е относно наличието на вземане на изпълнителя към възложителя за възнаграждение по процесния договор за изпълнение на СМР.  

Съвкупният анализ на доказателствата по делото обуславя извода за наличието на облигационно отношение по договор изработка  между страните по делото, по силата на което ответникът като възложител е възложил на ищеца като изпълнител да извърши уговорените строително-монтажни работи, като възложителят се е задължил да приема построеното и да заплати възнаграждение.

От доказателствата по делото е установи изпълнението на възложената работа.

Предмет на настоящото търговско дело е вземането на изпълнителя към възложителя за плащане на незаплатеното възнаграждение по договорена и извършена работа, претендиран, на основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

Задължението за плащане на възнаграждение по договор за строителство става изискуемо след приемане на извършената работа – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. В разглеждания случай се установи, че работата е била приета от възложителя без възражения във връзка с качеството й. В конкретния казус, видно от доказателствата по делото, изпълнителят е извършил строително-монтажните работи съобразно поръчката на възложителя, а работата му е била приета от възложителя без възражения.

Възложителят не е изпълнил задължението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за плащане на пълния размер на възнаграждението. По делото не се доказаха по основание и размер възраженията на ответника, в т. ч. и възраженията за прихващане, поради което не следва да бъдат уважавани.

 С оглед гореизложеното, искът се явява основателен и следва да се уважи до този размер.

Съдът следва да отхвърли акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД като неоснователен поради следните съображения:  

Предмет на акцесорния иск  е вземане за сумата от 13 425.95  лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата (31.07.2017 г. - 30.06.2016 г.), определено по размер от законната лихва.

Видно от доказателствата по делото, страните са уговорили чл. 56 от Договора неустойка в случай на забава в плащането от страна на възложителя в размер на 0.05 % от стойността на приетите и подлежащи на заплащане СМР, но не повече от 10 % от дължимата за плащане сума.

Съдът, за да установи вида и характера на неустоечното съглашение, следва да се съобрази се с критериите на тълкуването, уредени в чл. 20 ЗЗД, а именно:  1. да се търси действителната обща воля на страните; 2. отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и да се разбират в смисъла, който произтича от целия договор и 3. тълкуването да е съобразено с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

Действителната обща воля на страните може да бъде изведена от буквалния прочит на текста на чл. 21, ал. 2 от Договора.  Постигнато е съгласие изпълнителят да плати неустойка в случай на забава на плащането на уговореното възнаграждение в размер на 0.05 % от стойността на приетите и подлежащи на заплащане СМР, но не повече от 10 % от дължимата за плащане сума.

Изискването отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и да се разбират в смисъла, който произтича от целия договор, налага при тълкуването да се включи в постигнатото между страните съгласие относно начина на плащане и текстът на чл. 56 от Договора.  Уговорената в чл. 56 от Договора клауза за неустойка е в унисон с целта на договора, обичаите, практиката и добросъвестността в търговските отношения. 

По изложените съображения, Съдът приема, че страните са уговорили неустойката като мораторна и изключителна. 

Неустойката за неизпълнение на парично задължение е само мораторна.

В случая неустойката е уговорена като изключителна. Кредиторът може да претендира само неустойката, независимо от размера на вредите, които е претърпял.

Според доктрината, когато е валидно уговорена неустойка за забава на плащане на парично задължение, се изключва приложението на чл. 86 ЗЗД – вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2016, с. 501.

При наличието на валидно уговорена клауза за мораторна и изключителна неустойка, ищецът като изпълнител няма основание да претендира от ответника като поръчващ обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Наличието на неустоечна клауза изключва иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляващ обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата, определено по размер от законната лихва.

С оглед изложените съображения, акцесорният иск се явява неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят  разноски по делото в размер на сумата от 253.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2 000.00 лв. съобразно изхода на правния спор.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 300.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000.00 лв. съобразно изхода на правния спор.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОСЪЖДА   „Т. И.“  ЕООД гр. Добрич,  ул. „Ц. С.“ 1, вх. Б, ап. 7, ЕИК ** да заплати на „Е. В.“ ЕООД гр. В., ул. „Г. И.“ № 8, ЕИК ** сумата от 33 299.45 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка,  претендиран на основание  чл. 79, ал. 1във вр. с чл. 266, ал.1  ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 07.07.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноски по делото в размер на сумата от 253.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2 000.00 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на „Е. В.“ ЕООД гр. В., ул. „Г. И.“ № 8, ЕИК ** срещу „Т. И.“  ЕООД гр. Добрич,  ул. „Ц. С.“ 1, вх. Б, ап. 7, ЕИК ** за плащане на сумата от 13 425.95  лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата (31.07.2017 г. - 30.06.2016 г.), определено по размер от законната лихва, претендиран на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Е. В.“ ЕООД гр. В., ул. „Г. И.“ № 8, ЕИК ** да заплати на „Т. И.“  ЕООД гр. Добрич,  ул. „Ц. С.“ 1, вх. Б, ап. 7, ЕИК ** разноски в размер на сумата от 300.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000.00 лв.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

 

                                                                             СЪДИЯ: