№ 79
гр. Благоевград, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и ... година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
Членове:Гюлфие Яхова
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200500704 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Териториално поделение „****“, ЕИК ****,
представлявано от инж.Д.Ш. в качеството на директор на стопанството чрез юрисконсулт
М.Х. срещу решение № 7766/10.05.2021 година, постановено по гр.д. № 102/2016 г. по описа
на Районен съд-гр.Г.Д., с което е отхвърлен изцяло като неоснователен иска, предявен
срещу Р. АХМ. АТ., ЕГН **********, Ф.Н. Ч., ЕГН **********, Н. Н. АТ., ЕГН **********
и К. Н. АТ., ЕГН **********, в качеството им на наследници на Н.Д. А., ЕГН ****, бивш
служител на Териториално поделение „****“, ЕИК ****, че през периода от 05.08.2008 г. до
месец август 2010 г. наследодателят им Н.Д. А., в качеството на служител на ТП „****“ с.Г.
- „горски стражар“ материално отговорно лице - отчетник, експедитор, е причинил на
работодателя си ТП „****“ с.Г., щета, изразяваща се в липса на 158.96 куб.м. обла
строителна дървесина и дърва за огрев, собственост на „****“ с.Г., на стойност 6 376.80 лева
с ДДС, от обект № 723, комплектован за продажба на промишлена дървесина, както и да
бъдат осъдени ответниците да заплатят на „****“ с.Г. сумата от 6 376.80 лева с ДДС,
представляваща липса на 158.96 куб.м. обла строителна дървесина и дърва за огрев. С
решението ищецът е осъден да заплати на ответниците сторените от тях съдебни разноски.
Жалбоподателят релевира доводи за незаконосъобразност, необоснованост и нарушение на
съдопроизводствените правила при постановяване на първоинстанционното решение.
Твърди, че събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин състава по
чл.207, ал.1, т.2 от КТ. Сочи заповед № 576/30.12.2010 г. на директора на „****“ с.Г., с която
спрямо Н.А. е реализирана имуществена отговорност като бивш служител на
предприятието, връчена на работника на 14.02.2011 г., с което обосновава теза за започнало
административно производство и знание на работника за това производство. Оспорва
изводите на съда за ненаследимост на отчетническата отговорност по чл.207, ал.1, т.2 от КТ,
респективно че ответниците не са страна в спорното материално правоотношение, също и
извода за недоказаност на фактическия състав на имуществената отговорност, визиран в
чл.207, ал.1, т.2 КТ в казуса. Сочи, че имуществената отговорност на работника по чл.207,
ал.1, т.2 КТ има договорен характер и същата тежи върху работника/служителя в качеството
1
му на страна в конкретното трудово правоотношение. С изложеното обосновава искане за
отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск, както и за
присъждане на съдебни разноски. Не прави доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, действаща чрез
пълномощник. Ответниците оспорват жалбата като неоснователна, с което мотивират искане
за оставянето й без уважение. Навеждат подробни доводи за законосъобразност и
обоснованост на атакуваното решение. Претендират съдебни разноски за въззивно
производство. Не правят доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивника се представлява от юрисконсулт Хаджиев, който поддържа
жалбата по наведените в нея доводи. Не прави доказателствени искания. Претендира
съдебни разноски за две инстанции, навежда възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от въззиваемите.
Въззиваемите не се явяват в съдебно заседание. Представляват се от договорен процесуален
представител, който поддържа отговора на въззивната жалба, представя списък на
разноските пред въззивна инстанция. Представя писмени бележки.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 102/2016 г. по описа на РС-Г.Д. е образувано въз основана
искова молба, подадена от Териториално поделение „****“ ЕИК ****, седалище и адрес на
управление с.Г., община Г., област Благоевград, представлявано от директора инж.М.С.З.
срещу Р. АХМ. АТ., ЕГН **********, Ф.Н. Ч., ЕГН **********, Н. Н. АТ., ЕГН **********
и К. Н. АТ., ЕГН **********, в качеството им на наследници на Н.Д. А., ЕГН ****, бивш
служител на Териториално поделение „****“, ЕИК ****, с искане да се признае за
установено по отношение на ответниците, че през периода от 05.08.2008 г. до месец август
2010 г. наследодателят им Н.Д. А., в качеството на служител на ТП „****“ с.Г. - „горски
стражар“ материално отговорно лице - отчетник, експедитор, е причинил на работодателя си
ТП „****“ с.Г., щета, изразяваща се в липса на 158.96 куб.м. обла строителна дървесина и
дърва за огрев, собственост на „****“ с.Г., на стойност 6 376.80 лева с ДДС, от обект № 723,
комплектован за продажба на промишлена дървесина, както и да бъдат осъдени ответниците
да заплатят на „****“ с.Г. сумата от 6 376.80 лева с ДДС, представляваща липса на 158.96
куб.м. обла строителна дървесина и дърва за огрев.
Твърди се в молбата, че Н.Д. А., ЕГН **** – наследодател на ответниците, е работил в
ищовото предприятие като материално отговорно лице /отчетник на няколко обекта, един от
които обект № 723. Твърди се, че в обект № 723 е извършена /на 18.08.2010 г./
инвентаризация, при която били установени липси на строителна дървесина и дърва за огрев
в количество 158.96 куб м., на стойност 6 376.80 лева. За установените липси била издадена
Заповед № 576/30.12.2010 г., с която била наложена имуществена отговорност на служителя
А., връчена на същия на 14.02.2011 г. Сочи се,че със Заповед № 5/29.08.2011 г. трудовото
правоотношение между „ДСГ Г.“ с.Г. и Н.А. било прекратено поради смърт на последния. С
изложеното ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на иска.
С писмен отговор в законоустановения срок ответниците са оспорили претенцията с доводи,
че отговорността на наследодателя им като отчетник в ищцовото предприятие е лична.
Обосновават теза, че като наследници на бившия служител, не са обвързани от евентуално
причинени от последния вреди на ищцовото предприятие. Твърдят, че релевираната от
ищеца липса не е установена приживе на наследодателя им, като ликвидно и изискуемо
вземане на основание имуществена отговорност по установения от закона ред. Оспорват
ищцовите твърдения, че наследодателят им е изпълнявал отчетнически функции, както и че
е причинил описаната в исковата молба липса на дървен материал от обект с № 723.
Алтернативно, в случай, че съдът приеме за несъстоятелни гореизложените доводи,
навеждат съображения, че се касае за ограничена имуществена отговорност, която не може
да бъде реализирана по отношение на наследниците на работника, причинил вредата.
Заявяват възражение за погасяване на вземането на работодателя по давност.
Районният съд е квалифицирал предявения иск като такъв по чл.207, ал.1, т.2 КТ във връзка
с чл.211 КТ. Въз основа на събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът е
намерил, че ответниците не са пасивно легитимирани да отговорят по предявения в
производството иск за липси, причинени на ищцовото предприятие от наследодателя на
ответниците, поради ненаследимост на строго личната отговорност на наследодателя им в
качеството на материално-отговорно лице-отчетник. Наведени са съображения, че
2
наследници на починало имуществено отговорно лице могат да отговарят само при наличие
на процесуално правоприемство - настъпила смърт на отчетника в хода на исковото
производство, след предявяване на исковата молба, какъвто настоящият казус не е. В тази
връзка и поради липса на ...та предпоставка за основателност на иска за имуществена
отговорност, а именно пълна идентичност между страните в материалноправното
/трудовоправно отношение - работодател и служител, и страните в процеса, към момента на
предявяване на иска, каквато идентичност по делото липсва, районната инстанция е
отхвърлила предявения иск като неоснователен. В решението са изложени констатации и
изводи за липса и на останалите елементи от фактическия състав на пълната имуществена
отговорност по чл.207, ал1, т.2 КТ.
Не се спори по делото, а събраните писмени доказателства установяват непротиворечиво,
че ответниците са наследници по закон на Н.Д. А., ЕГН ****.
Не се спори, а събраните доказателства установяват по категоричен начин факта, че Н.Д. А.,
ЕГН **** е работил по трудово правоотношение в ТП „****“ с адрес с.Р., община Г., на
длъжността „горски надзирател“ в ГСУ „****“ за обекти, измежду които и обект № 723. По
силата на допълнително споразумение №43/02.06.2008 г. Н.А. е преминал на длъжността
„главен специалист горски надзирател“. Трудовото правоотношение между ищеца и Н.А. е
прекратено поради смърт на последния, настъпила на 27.08. 2011 г.
С оглед спецификата на предявения иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ съдът счита,
че събраните по делото писмени доказателства относно реализирана през 2010 г.
имуществена отговорност на Н.А., са неотносими към спора, тъй като касаят обстоятелства,
ирелевантни за делото.
При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира жалбата за
неоснователна и като такава следва да я остави без уважение.
Съгласно чл.211 от Кодекса на труда пълната имуществена отговорност на работника се
осъществява по съдебен ред. С осъдителния иск по чл.207, ал.1, т.2 във вр.с чл.211 от
Кодекса на труда работодателят реализира правото си на обезщетение от работник,
осъществяващ отчетнически функции /функции по събиране, съхранение, разходване и
отчитане на парични и материални ценности/ при констатирана липса в повереното на
отчетника имущество. В това производство отчетникът разполага с възможност да обори в
хода на съдебни процес законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се
дължи на негови действия или бездействия. Той разполага с правото да въведе възражения
за настъпване на липсата поради нормален производствено стопански риск /чл.204 ЗЗД/;
оправдан стопански риск; на неизбежна отбрана или крайна необходимост /чл.46 ЗЗД/;
поради неизпълнение на неправомерна служебна заповед или поради обстоятелствата, за
които е отговорен работодателя /чл.83, ал.1 ЗЗД/, като за доказване на тези възражения са
допустими всички доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания /в този смисъл
т.14 от Постановление № 5/15.10.1955 г. на ПВС/. В производството по имуществената
отговорност – по отношение на липсата възниква оборима презумпция, че е причинена от
отчетника, тъй като на него е поверено пазенето и отчитането на поверените му материални
и/или парични ценности като специфично задължение по трудовото му правоотношение. В
негова тежест е да установи разходването на предоставените му средства и материални
ценности по предназначение, а в тежест на работодателя е да докаже получаването на
ценностите от работника.
От гореизложеното следва, че имуществената отговорност по чл.207, ал.1, т.2 КТ е строго
специфична и характеризира само правоотношения между работодател и отчетник -
работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира,
съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Този състав на
увреждане се отнася само за отчетническите трудови функции и е недопустимо прилагането
му за работници или служители с други трудови функции, също и за лица, които не
упражняват/не са упражнявали такива отчетнически трудови функции, както и за лица,
които не са / били в трудово правоотношение с ищеца. Изводът следва както от
императивния характер на разпоредбата, така и от самата същност на липсата като
състояние на неотчетност и недостиг на парични или материални ценности с неустановен
произход. Функцията на имуществената отчетническа отговорност е да обезщети
работодателя за този недостиг, чиито произход не може да бъде установен. Именно поради
това отговорността за ценностите е на лицата, които трябва пряко да боравят с тях и това е
същината на длъжностното им качество. Липсващите ценности не могат да бъдат търсени от
някой, на който те не са връчени за управление и пазене.
3
С оглед специфичния характер на имуществената отчетническа отговорност, страни в
исковото производство са работодателят и физическото лице, което има или е имало
качеството работник или служител, и с което към момента на предявяване на исковата
молба в съда правоотношението – трудово, е съществувало или е било прекратено.
Наследниците на починало имуществено отговорно лице могат да отговарят само при
наличие на процесуално правоприемство – настъпила смърт на отчетника в хода на исковото
производство, след предявяване на исковата молба, но не и при условието на материално
правоприемство. Константна е съдебната практика по особеното исково начетно
производство, съгласно която наследниците на починало начетено лице встъпват в процеса
само ако наследодателят е посочен в акта за начет и този акт за начет е предявен в съда
преди смъртта му, като в противен случай не може да се реализира тяхната отговорност.
Гореизложеното води до извод, че основен релевантен факт по делото, съответно
предпоставка за основателността на иска за реализиране на пълна имуществена отговорност
на ответниците, е пълната идентичност между страните по спорното материално
правоотношение – работодател и работник/служител, на когото е възложено като трудово
задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, и
страните в процеса към момента на депозиране на исковата молба /предявяване на иска. В
казуса е безспорно, че такава идентичност липсва, поради което ответниците не са
материално правно легитимирани да отговарят по предявения иск. От посоченото се налага
извод за неоснователност на предявения от ТП "****" с.Г. иск по чл.207, ал.1, т.2 КТ срещу
наследниците на Н.Д. А., и като такъв подлежи на отхвърляне.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалвания съдебен акт
следва да бъде потвърден изцяло.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че атакуваното решение е немотивирано,
необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Районната
инстанция е анализирала правилно събраните по делото доказателства и въз основа на тях, с
оглед релевантните по делото обстоятелства, е извела правните си изводи съобразно закона.
Поради това не са налице визираните във въззивната жалба нарушения при постановяване
на решението.
Предвид изхода на делото въззивникът следва да понесе отговорността за сторените от
въззиваемия Н. Н. АТ. съдебни разноски за въззивното производство, в размер на 700.00
лева, представляващо заплатено на 30.06.2021 г. адвокатско възнаграждение на адв.М.Ш. -
пълномощник на въззиваемите / съгласно договор за правна защита и съдействие, лист 26 в
делото/. Съдът счита за неоснователно наведеното от жалбоподателя възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на
въззиваемите, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7766/10.05.2021 година, постановено по гр.д. № 102/2016 г.
по описа на Районен съд-гр.Г.Д..
ОСЪЖДА Териториално поделение „****“, ЕИК ****, представлявано от инж.Д.Ш. да
заплати на Н. Н. АТ., ЕГН **********, с.Р., ул."..." № 33, община Г., област Благоевград
сумата от 700.00 /седемстотин / лева съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5