Р Е
Ш Е Н
И Е
No 23
гр. Ботевград, 31.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
при участието на секретаря Х.К., като разгледа
докладваното от съдия С. гражданско дело No 816 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове са с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД и при условията на евентуалност осъдителни искове
с правна квалификация чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът- “****” ЕАД, гр. С., чрез
пълномощника си твърди, че по подадено от него в качеството му на кредитор
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано
ч. гр. д. No ****г. по описа на РС- Ботевград,
като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, предвид което съдът му е указал да предяви иск за установяване на
вземането.
Твърди, че на 24.04.2014 г. между “****”
ЕАД и кредитополучателя Б.С.Б. е сключен Договор за потребителски кредит, по
силата на който банката й е отпуснала кредит в размер на 10 231.00 лв., с
краен срок на договора 05.05.2021 г., платим на 84 анюитетни месечни вноски,
дължими на 05-то число на съответния месец, считано от 05.06.2014 г. до
05.05.2021 г., с размер на погасителната вноска за първите 12 месеца 195.31 лв.
Поддържа, че е изпълнил задълженията си като кредитор по процесния договор.
Кредитът е първо усвоен на 24.04.2014 г.
Сочи, че на датите на падеж от 05.03.2017 г. до 05.08.2018 г.
кредитополучателят не е заплатил дължимите месечни анюитетни вноски (включващи
главница и лихва) в необходимия размер, което представлява случай на
неизпълнение на основание чл. 8. 1. от Договора. Поради това и на основание чл.
9.2. от Договора във връзка с чл. 432 от Търговския закон, банката надлежно е
упражнила правото си да обяви (направи) изцяло предсрочно изискуем целия
ползван кредит, преди подаване на настоящото заявление. Твърди, че на
14.08.2018 г. на кредитополучателя е обявена предсрочната изискуемост на
вземането по договора за потребителски кредит с писмо от 23.07.2018 г., като
същото е редовно връчено на адресата.
Ищецът излага, че в чл. 4.1. от
договора страните са уговорили размера на възнаградителна - редовна лихва, която
за първите 12 месеца от датата на усвояване на кредита кредитополучателят
заплаща на банката във фиксиран размер на 7.97%. При забава в заплащането на
дължими вноски по кредита е дължима наказателна лихва съгласно чл. 4.6. от
Договора за потребителски кредит. Сочи, че поради липса на изпълнение, в тяхна
полза за възникнали претендираните с исковата молба вземания.
Твърди, че исковата молба служи като
покана за изпълнение, както и има характер на уведомление до длъжника за
настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията за главницата.
Моли съда да постанови решение, с което
да установи спрямо ответника съществуването на вземанията на ищеца, произтичащи
от Договор за потребителски кредит от 24.04.2014 г., съгласно издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ****г. по описа на РС- Ботевград, а именно: редовно
падежирали главници в размер на 2 192.11 лв. за периода от 05.03.2017 г.
до 05.08.2018 г.; предсрочно изискуема главница в размер на 4 638.71 лв.;
изискуема редовна лихва в размер на 594.49 лв., начислена за периода от
05.02.2017 г. до 13.08.2018 г. вкл.; изискуема наказателна лихва в размер на
320.28 лв., начислена за периода от 05.03.2017 г. до 30.08.2018 г. вкл.;
законна лихва за забава за периода от 31.08.2018 г. до изплащане на вземането.
При условията на евентуалност – в
случай, че установителният иск по чл. 422 от ГПК бъде отхвърлен частично като
неоснователен поради липса на предсрочна изискуемост на кредита, моли съда да
осъди ответника да му заплати следните суми, представляващи изискуеми вземания
по процесния договор за потребителски кредит, а именно: предсрочно изискуема
главница в размер на 4 638.71 лв.; начислена редовна лихва, върху
предсрочно изискуема главница в размер на 7.70 лв., начислена за периода от
06.08.2018 г. до 13.08.2018 г. вкл.; начислена наказателна лихва, върху
предсрочно изискуема главница в размер на 36.45 лв., начислена за периода от
14.08.2018 г. до 30.08.2018 г. вкл.; законна лихва за забава върху всяко
отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното му изплащане. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът- Б.С.Б. *** в депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез назначения й особен представител по
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. И.С., оспорва исковете като неоснователни.
Твърди, че не са налице данни за изпълнение на задължението на банката за
отправено изрично изявление за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането,
което е изпратено на постоянния и настоящ адрес на ответника. Сочи, че съгласно
чл. 9.2. от договора банката не е упражнила правото си да уведоми длъжника
какъв е остатъкът от усвоените и непогасени суми и начислените лихви
/евентуално наказателна надбавка/ и комисионните за предсрочно и незабавно
изискуеми. С оглед на това претенцията на ищеца по чл. 10.1 от договора за
обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата върху просрочената
главница, се явява неоснователна. Предвид това моли съдът да постанови решение,
с което отхвърли исковите претенции като неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No ****г. по
описа на РС- Ботевград, по заявление на ищеца от 04.09.2018 г., подадено по
куриер с дата 03.09.2019 г., съдът е издал заповед No ****г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
Б.С.Б.. С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното
производство и ищец по настоящото сумата-главница от 2192.11 лв., представляваща
редовно падежирали главници по Договор за потребителски кредит от 24.04.2014
г.; сумата от 4638.71 лв., представляваща предсрочно изискуема главница; сумата от 594.49 лв., представляваща изискуема редовна
лихва за периода от 05.02.2017 г. до 13.08.2018 г. вкл., както и сумата от
320.28 лв., представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 05.03.2017
г. до 30.08.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 31.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като на заявителя са
присъдени и направените разноски в заповедното производство - сумата от 154.91 лв. за платена държавна такса и сумата от 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца възможността в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По делото безспорно между страните е
обстоятелството, че между тях сключен Договор за потребителски кредит от
24.04.2014 г. Видно и от заверено копие на Договор за банков кредит от 24.04.2014
г., на същата дата между ищеца “****” ЕАД от една страна и ответника Б.С.Б., в качеството й
на кредитополучател, е сключен договор за кредит, по силата на който
банката-ищец е отпуснала на ответника кредит в размер на 10231.00 лв., със срок
на погасяване на кредита 05.05.2021 г., на 84 анюитетни месечни вноски, дължими
на 05-то число на съответния месец, считано от 05.06.2014 г. до 05.05.2021 г., в
размер от по 159.31 лв., включващи приложимата годишна лихва, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора. В чл. 4 от договора е предвидено
задължение на кредитополучателя за плащане на годишна лихва – във фиксиран
размер на 7.97% за първите 12 месеца, а след изтичането им – в размер на 6-месечен SOFIBOR + 6.473 пункта надбавка, като при така определената
лихва, ГПР за кредита към момента на сключването му е в размер на 10.02%.
Посочено че, че общата дължима сума от кредитополучателя, изчислена към този
момент, е 13984.50 лв. В чл. 4.6. от договора е предвидена дължимост на
обезщетение за забава от кредитополучателя при забава в плащането на дължими
суми по кредита - наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта
годишно върху забавената главница за времето на забавата. Съгласно чл. 9.1. от
договора, в случай на неизпълнение банката има право едностранно с писмено
уведомление до кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени суми по
договора, начислената лихва и евентуална наказателна лихва, както и
комисионните, за предсрочно и незабавно изискуеми, а в чл. 11 от страните са се
съгласили, че при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично
на което и да е парично задължение по договора в продължение на 150 дни от
падежа на това задължение, считано от 151-вия ден кредитът /непогасената
главница, ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателна лихва/ става
автоматично и незабавно изискуем и банката има право да пристъпи към събиране
на всички дължими суми по предвидения в закона ред, без да е длъжна да спазва
поредност на способите и/или имуществото, срещу което насочва изпълнението и
без да уведомява за това кредитополучателя. По силата на чл. 12.9. от договора
страните са приели, че всички уведомления и изявления във връзка с него трябва
да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от
кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по
пощата или куриерска фирма с обратна разписка, достигнат до адреса за
кореспонденция на кредитополучателя, посочен в договора, или в уведомление за
промяна на адреса. Към договора е представен и погасителен план, подписан от
кредитополучателя.
С писмо изх. No ****г. банката е уведомила кредитополучателя Б.С.Б., че
поради неплащане от нейна страна на дължимите месечни вноски с падежи от 05.03.2017
г. до 23.07.2018 г., което представлява случай на неизпълнение, банката обявява
за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими по договора суми,
посочени в писмото. Видно от представеното заверено копие на известие за
доставяне, писмото до кредитополучателя
е върнато от адреса, посочен в договора, на 14.08.2018 г. с отбелязване “непотърсен”.
Видно от заверено копие на Справка по
чл. 366 от ГПК за движения по кредит, отпуснат съгласно договор за
потребителски кредит от 24.04.2014 г., дългът по този договор към 31.08.2018 г.
е в размер на 7 745.59 лв., от които 6830.82 лв. - главница, 914.77 лв. – лихва,
191.62 лв. – законна лихва, и 154.91 лв. – съдебни разноски.
По делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице М. Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че кредитът по Договора за банков кредит от 24.04.2014
г. в размер на 10231.00 лв. е усвоен еднократно на 24.04.2014 г. Съгласно
заключението, първата непогасена месечна вноска е с падеж 05.03.2017 г., като
към датата подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.09.2018
г., и обявена предсрочна изискуемост на 14.08.2018 г., задължението по
процесния договор възлиза на 7821.71 лв., от които редовно изискуема главница –
2191.12 лв., предсрочно изискуема главница – 4638.70 лв., начислени редовни
лихви за периода от 05.02.2017 г. до 05.08.2018 г. – 586.79 лв., начислени
редовни лихви за периода от 06.08.2018 г. до 13.08.2018 г. - 7.70 лв., или общо
редовни лихви за периода от 05.02.2017 г. до 13.08.2018 г. в размер на 594.49
лв. (586.79+7.70), начислени наказателни лихви за забава върху просрочени
главници за периода от 05.03.2017 г. до 30.08.2018 г. вкл. – 283.83 лв., начислена
наказателна лихва за забава върху предсрочно изискуема главница за периода от
14.08.2018 г. до 30.08.2018 г. вкл. – 36.45 лв., или наказателни лихви в общ
размер на 320.28 лв. (283.83+36.45), както и законна лихва върху главницата за
периода от 14.08.2018 г. до 10.11.12019 г. – 76.12 лв. Видно от заключението на
вещото лице, в периода на действие на договора първоначалният посочен размер на
договорната лихва от 7.970% е променян, като е намаляван два пъти – веднъж на
7.420% и веднъж на 6.826%. От същото заключение се установява, че при
предсрочна изискуемост на кредита, обявена с връчване на исковата молба на
ответницата на 08.07.2019 г., то към датата на изготвяне на заключението на
10.11.2019 г. просрочените задължения на ответницата възлизат на 8 492.95
лв., както следва: редовна главница - 3645.49 лв., предсрочно изискуема
главница – 3185.33 лв., просрочени редовни лихви за периода 05.02.2017 г. до
05.07.2019 г. – 829.29 лв. и за периода от 06.07.2019 г. до 07.07.2019 г. –
1.76 лв., начислени наказателни лихви върху просрочени главници за периода
05.03.2017 г. до 07.07.2019 г. – 704.51 лв., както и законна лихва върху
главницата за периода от 08.07.2019 г. до 10.11.12019 г. – 126.57 лв. Съдът
кредитира заключението на вещото лице като обективно, пълно и компетентно.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По предявените обективно съединени установителни
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за установяване на вземания на ищеца
към ответника, за които вземания е издадена заповед No ****г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. No ****г. по описа на БРС. Съдът намира, че така предявените
искове са основателни.
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора
за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я
върне след изтичане на срока, като по силата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят
плаща лихва по кредита, уговорен с банката.
По делото категорично се установява от
събраните доказателства и същото не е спорно, че между страните е налице
валидно сключен Договор за потребителски кредит от 24.04.2014 г., по силата на който
ищецът е отпуснал на ответника, в качеството й на кредитополучател, банков потребителски
кредит в размер на 10231.00 лв., а ответникът се е задължила да погаси отпуснатия
й кредит на 84 анюитетни месечни вноски в размер от по 159.31 лв., включващи
главница и договорна лихва, съгласно приложен към договора погасителен план., с
краен срок за погасяване на кредита до 05.05.2021 г. С така сключения договор
страните са се съгласили, че при просрочие на дължимите погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, за кредитополучателя възниква
задължение за плащане и на наказателна лихва - в размер на договорената лихва,
увеличена с наказателна надбавка от 10 пункта, за времето на забавата върху
просрочените суми – чл. 4.6. от договора. В чл. 11.1. от договора е
регламентирано правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем при
пълно или частично неплащане на което и да е парично задължение по договора в
продължение на 150 дни.
Ответникът не оспорва обстоятелството,
че е преустановила плащането на дължимите по договора погасителни вноски, като първата
непогасена месечна вноска е с падеж 05.03.2017 г., което се установява и от
заключението на вещото лице М.Б.. Съгласно предвиденото в чл. 11.1. от договора
и с оглед неплащане на задълженията по договора в продължение на повече от 150
дни, то за кредитора- ищеца по делото, е възникнало правото да обяви
задълженията по кредита за предсрочно изискуеми, като в случая това право е
реализирано. Съдът намира, че волеизявлението на ищеца за обявяване на
задълженията по кредита за предсрочно изискуеми е валидно отправено до
ответника с писмо с обратна разписка от 14.08.2018 г., изпратено на ответника
на посочения в договора за кредит неин адрес, която на основание чл. 12.9. от
договора се счита за редовно връчено. По силата на цитираната разпоредба
страните са се съгласили, че всички уведомления и изявления във връзка с него
трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от
кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по
пощата или куриерска фирма с обратна разписка, достигнат до адреса за
кореспонденция на кредитополучателя, посочен в договора, или в уведомление за
промяна на адреса. В случая писмото е изпратено на посочения в договора адрес
на кредитополучателя, поради което и съгласно приетото в договора от страните,
същото се счита получено от ответника на 14.08.2018
г. Така в Решение No 23/24.03.2015 г. по т.д. No 1717/2013 на ВКС, ТК, I т.о. в идентична хипотеза е прието, че съобразявайки
уговорката в договора за кредит за начина на отправяне на уведомления и
изявления – да се считат получени, ако са изпратени по пощата с обратна
разписка, с достигане на посочения в договора адрес за кореспонденция на
кредитополучателя - то и при еднократно изпратено писмо до посочения в договора
адрес съдържащото се в същото волеизявление на банката до кредитополучателя е
достигнало до последния по правилото на включената в договора клауза за това. В
Решение No 180/23.11.2016 г. по т. д. No 2400/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о. също е прието, че е
допустимо в договора за кредит да са уредени способи за връчване на
кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че изявлението на едната
от страните ще се счита за достигнало до другата страна, без фактически същото
да е получено. Следва да се посочи, че посоченият в договора адрес на ответника
е и неин постоянен и настоящ адрес, като същата не е открита на него и за връчване
на съдебните книжа – както в заповедното, така и в исковото производство, след
многократно посещение на адреса, включително след залепване на уведомление по
реда на чл. 47 от ГПК.
При
това съдът приема, че в случая са представени и доказателства за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита - изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и
за вноските с ненастъпил падеж, което волеизявление се счита достигнало до
длъжника на 14.08.2018 г., която дата се счита за момента на обявяване на
предсрочната изискуемост, и същият е преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 03.09.2018 г.
От заключението по приетата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на задължението по
кредита към дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК при обявена
предсрочна изискуемост на кредита на 14.08.2018 г. е както следва: редовно
изискуема главница – 2191.12 лв., предсрочно изискуема главница – 4638.70 лв.,
начислени редовни лихви за периода от 05.02.2017 г. до 05.08.2018 г. – 586.79
лв., начислени редовни лихви за периода от 06.08.2018 г. до 13.08.2018 г. -
7.70 лв., или общо редовни лихви за периода от 05.02.2017 г. до 13.08.2018 г. в
размер на 594.49 лв., начислени наказателни лихви за забава върху просрочени
главници за периода от 05.03.2017 г. до 30.08.2018 г. вкл. – 283.83 лв.,
начислена наказателна лихва за забава върху предсрочно изискуема главница за
периода от 14.08.2018 г. до 30.08.2018 г. вкл. – 36.45 лв., или наказателни
лихви в общ размер на 320.28 лв. (283.83+36.45), както и законна лихва върху
главницата за периода от 14.08.2018 г. до 10.11.12019 г. – 76.12 лв.
Ответницата не твърди и не ангажира
доказателства за плащането на посочените вземания, което обстоятелство подлежи
на установяване в нейна тежест.
Предвид това съдът приема за установено,
че ответникът, в качеството си на кредитополучател, дължи на ищеца, в
качеството му на кредитор по сключения между тях по Договор за потребителски
кредит от 24.04.2014 г., претендираните от ищеца суми, за които е издадена
заповед No ****г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ****г. по описа на РС- Ботевград, както следва: за сумата от 2191.12 лв.,
представляваща редовно изискуема главница, сумата от 4638.70 лв.,
представляваща предсрочно изискуема главница, сумата от 594.49 лв.,
представляваща редовна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.02.2017 г. до
13.08.2018 г., както и сумата от 320.28 лв., представляваща наказателна лихва
за забава за периода от 05.03.2017 г. до 30.08.2018 г. вкл. Предявените искове
за установяване на вземанията на ищеца се явяват основателни и следва да бъдат
изцяло уважени.
Предвид изхода на главните искове за
установяване на вземанията по реда на чл. 422 от ГПК, съдът не разглежда
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за част от вземанията.
С оглед изхода на спора и направеното
искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от последния разноски в настоящото производство в размер на 1285.60
лв., от които 218.32 лв. за държавна такса, 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение (съгласно действащата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ), и 717.28 лв. за адвокатско възнаграждение за
особен представител на ответника и 250.00 лв. за възнаграждение за вещо лице.
Съгласно т. 12
от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на
ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото
производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство се
явяват дължими от ответника, а
именно разноски за държавна такса в размер на 154.91 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лв., или общо разноски в заповедното
производство в размер на 204.91 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД
съществуването на вземанията на “****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., район ***, бул. “***” No 55, Експо 2000, към Б.С.Б., с ЕГН **********,***, за които е издадена Заповед No ****г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ****г. по описа на РС-Ботевград, както следва:
за сумата от 2192.11 лв. /две хиляди
сто деветдесет и два лева и единадесет стотинки/, представляваща редовно
падежирали главници по Договор за потребителски кредит от 24.04.2014 г. за
периода от 05.03.2017 г. до 05.08.2018 г., сумата от 4638.71 лв. /четири хиляди шестстотин тридесет и осем лева и
седемдесет и една стотинки/, представляваща предсрочно изискуема главница по
Договор за потребителски кредит от 24.04.2014 г., сумата от 594.49 лв. /петстотин деветдесет и
четири лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща изискуема редовна
лихва за периода от 05.02.2017 г. до 13.08.2018 г. включително, както и сумата
от 320.28 лв. /триста и двадесет лева
и двадесет и осем стотинки/, представляваща изискуема наказателна лихва за
периода от 05.03.2017 г. до 30.08.2018 г. включително, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 03.09.2019
г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Б.С.Б., с ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати
на “****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район ***, бул. “***” No 55, Експо 2000, сумата от 1285.60 лв. /хиляда двеста
осемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, представляваща направени разноски в
настоящото производство, както и сумата от 204.91 лв. /двеста и четири лева и деветдесет и една стотинки/,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No ****г.
по описа на РС-Ботевград.
Банкова сметка, ***и:
Титуляр: “****” ЕАД
BIC: ***: *** да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :