Решение по дело №657/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 379
Дата: 30 юни 2020 г. (в сила от 21 юли 2020 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20205220200657
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2020 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик,

 30,06,2020г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното

заседание на осемнадесети юни  две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                     

                           Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

 

при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА нахд № 657/2020г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 Производството  по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на М.И. М.-ЕГН**********,*** против НП  20-1006-000159/04.02.2020г. на началник група ОД МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя  на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП  е наложена глоба в размер на 200 лв.

С  жалбата се изразява недоволство от атакуваното НП и се иска отмяната му с твърдения за нарушения на процесуалния и материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез писмено становище,  поддържа жалбата и искането за отмяна на НП.  

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или процесуален представител.

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

На 25,01,13г. , около 19,45 ч., жалбоподателят управлявал лек автомобил м. Фолксваген пасат с ДКН СВ  67 11 КА по АМ Тракия. В участъка на км. 59+800 автомобилът се ударил в твърди предмети , които били разпръснати на пътното платно. По автомобилът настъпили повреди и водачът отбил в лентата за принудително спиране и подал сигнал на ЕЕНПС 112, от където насочили автопатрул на СПП при ОД МВР Пазарджик. В състава на последния бил св. пол. Т., който след като пристигнал на място и възприел обстановката и предвид споделеното от водача, му съставил акт за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, тъй като „ при движение не се е съобразил с условията на видимост в тъмната част на денонощието, за да може да спря пред всяко предвидимо препятствие, вследствие на което се ударил в протектор на гума на товарен автомобил и настъпва ПТП с материални щети по автомобила“ .

Актът е надлежно предявен и с връчен препис срещу подписи, а въз основа на него и за описаното в него и квалифицирано нарушение и на основание чл. 179, ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева. 

Претенциите за процесуална порочност на административните актове са напълно неоснователни. В случая са налице в описателната част на двамата административни акта достатъчно по обем и яснота обстоятелства по извършване на нарушението, като конкретно е вменено, че вменено, че несъобразяването с един от факторите по чл. 20, ал-2 от ЗДвП е причина за настъпилото ПТП - намалената видимост, доколкото движението се е осъществявало през тъмната част на денонощието.  Това, че в НП е отразен и пълния текст на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, където нелимитативно са изброени факторите,  с които следва да се съобразява скоростта на движение ( един от които условията видимост) , не води до претедираното объркване и неяснота относно вменените обстоятелства по извършване на нарушението.

Актът и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на притежаваните от тях/ делегирани правомощия. Издаването им/ връчване/ предявяване  е станало при спазване на строго формалните правила, уредени в ЗАНН.

 По същество е доказано и предвид отразеното в жалбата и по същество не се спори, че процесното ПТП е настъпило. Не се спори и е установено, че то е настъпило поради удар между управляваното по АМ А-1 от жалбоподателя МПС с налични на плътното протектори от гуми на товарен автомобил.  

При пътнотранспортно произшествие обаче вината на водача се определя от нарушенията на правилата за движение, които са в пряка причинна връзка със същото.Спорният момент по делото е свързан с установяване на виновно поведение от страна на водача, последица, от което, и то пряка и непосредствена, според наказващия орган е безспорно настъпилият пътно-транспортен инцидент. Жалбоподателят се е движел с разрешена скорост за автомагистрала, когато в платното му за движение пред него се е появило препятствие. Водачът е направил всичко зависещо от него да избегне препятствието, но поради липсата на време е последвал удар, вследствие на който автомобилът се повредил и последвало законосъобразно поведение на водача - аварийното спиране в съответната лента. Изводът - касае до  случайно по смисъла на чл.15 от НК деяние, защото процесното препятствие не е предвидимо и водачът нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди наличието на останки от протектор от гума на товарен автомобил му на автомагистрален път. Това препятствие е необичайно, непредвидимо и недопустимо да присъства на главен, първостепенен път, част от републиканската мрежа на страната с интензивно движение дори в тъмната част на денонощието.  Това препятствие обичайно не може да се намира на процесния път и не може да се очаква при конкретната обстановка наличието му там. Предположение за наличието на такова препятствие ( от същия вид) може да се формира и то обосновано, когато пред движещия се правомерно по магистрален път водач има товарни автомобили, чиито гуми вижда, че отпадат и в тази ситуация е очевидна опасността.Но за процесния случай не са установени такива данни.   

Така ,че изводът първо на контролния, а след него и наказващия орган, че  жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, е неправилен. Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на пътно-превозните средства да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. Тя не създава обаче обективна отговорност за същите при настъпване на автопроизшествие. В конкретния случай този водач е бил изненадан от появата на препятствие, несъвместимо с вида на пътя и определената скорост за движение по него и от момента на възникване на опасността не е можел да направи друго освен извършеното от него, но въпреки тези му усилия не е могъл да предотврати настъпването на резултата.

В този смисъл Съдът намира, че по отношение на този жалбоподателя е налице случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН.

В този смисъл наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

                              

Р       Е       Ш     И:

 

ОТМЕНЯ НП  20-1006-000159/04.02.2020г. на началник група ОД МВР Пазарджик, с което на М.И. М.-ЕГН**********,*** на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП  е наложена глоба в размер на 200 лв.

        Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

                                                                                                                          

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: