О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 447
гр.Шумен, 05.07.2019 г.
Шуменски окръжен съд в
закрито заседание на пети юли, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Мирослав Маринов
Членове:1.Азадухи Карагьозян
2.Ненка Цветанкова
като разгледа докладваното от съдия Азадухи
Карагьозян В.ч.гр.д. № 221 по описа за 2019 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл.274 ал.1 т.1 от ГПК .
Постъпила е частна
жалба от С.М.Х., действащ чрез пълномощника си адв. Г.С.
от ШАК, срещу определение № 371/24.04.2019 г. по гр.д.№ 1684/2018 г. по описа
на НПРС, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на
иска.
Жалбоподателят
счита, че определението е незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения
и моли съдът да го отмени и да върне делото на НПРС за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Въззиваемият Ф.С.А., действащ чрез пълномощника си адв. Г.К. от САК е депозирал отговор, в който изразява
становище, че жалбата е неоснователна. Моли съдът да потвърди
обжалваното определение, както и присъди разноски за въззивната инстанция,
съобразно представен договор за правна помощ и списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна Ф.Ф.С. не е депозирал отговор на жалбата.
Частната жалба е
подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, против подлежат на
обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна,
поради следното:
Първоинстанционното производство е образувано по депозирана искова молба от С.М.Х. *** против ответниците Ф.С.А. и Ф.Ф.С. ***, за прогласяване на нищожност на Договор за наем на земеделска земя, сключен между двамата ответници на 21.05.2018 г., вписан под вх.рег. № 1575/22.05.2018 г. съгласно Акт № ...г. по описа на Служба по вписванията гр. Н. п. и Анекс към него от 08.06.2018 г., вписан под вх. рег. № 1831/11.06.2018 г., съгласно Акт № 65, том 2, дело № 893/2018 г. по описа на Служба по вписванията гр. Нови пазар по отношение на нива с площ 12.503 дка, четвърта категория в местността „К.“, съставляваща имот №018006 по плана за земеразделяне и при граници: имоти №000040, №018004, №018005, №000010, №018007, №000089 и нива с площ 15,003 дка, трета категория в местността „Второ поле“, имот №025002, при граници: имоти №000048, №025001, №000049, №025003 и №025004, поради накърняване на добрите нрави /чл.26, ал.1, предл. ІІІ от ЗЗД/.
Видно от приложените по делото доказателства – нот. актове ищецът С.М.Х. е собственик на ½ ид.ч. от процесните имоти /1/4 д.ч. придобити по наследство и ¼ ид.ч. чрез покупко-продажба/, а ответника Ф.С.А. е собственик също на ½ ид.ч. от посочените земеделски земи /1/20 ид.ч. придобити чрез дарение и 9/20 ид.ч. по силата на договор за покупко-продажба/. Видно от приложения Договор за наем на земеделска земя, същият е сключен между двамата ответници на 21.05.2018 г., първият като наемодател, а вторият наемател, за временно и възмездно ползване на посочените по-горе земеделски земи, за срок от 3 г. Впоследствие с Анекс от 08.06.2018 г. срокът на договора е продължен за още 7 стопански години, след изтичане срока на наемния договор от 21.05.2018 г. В исковата си молба ищицът излага главно оплаквания за значително занижено наемно плащане, което противоречи на добрите нрави.
С определение № 371/24.04.2019 г. по гр.д.№ 1684/2018 г., НПРС е прекратил производството по делото, поради недопустимост на иска. Съдът се е мотивирал, че в случая договорът за наем е сключен от съсобственик, който не притежава повече от половината от съсобствените имоти /ответника Ф.С.А./, поради което договорът не е противопоставим и не може да обвърже ищеца. Правата на ищеца могат да се реализират, като търси обезщетение за това, че е лишен от възможността да ползва своя дял от имота, или да иска предаване на владението на дела си. За ищеца е безпредметно и лишено от основание да иска обявяване нищожността на договора, сключен между двамата ответници, доколкото същият по никакъв начин не засяга правата му. Ето защо за него няма правен интерес от предявяване на иск за прогласяване на нищожност на този договор, тъй като това с нищо не би променило правното му положение.
Настоящата инстанция напълно споделя този извод на районния съд. В случая с предявеният иск ищецът – съсобственик на ½ ид.ч. от процесните земеделски земи, иска прогласяване на нищожност на договор за наем, сключен между другия съсобственик, притежаващ ½ ид.ч. от същите земеделски земи, с трето за съсобствеността лице. Интерес от исковата защита е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие. Няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако на негово разположение е друг по-ефикасен способ за защита. В подобна хипотеза избраната форма на защита изключва съдействието на съда, което обуславя извода за липсата на правен интерес. /В тази см. реш. № 207/24.07.2012 по гр.д. №914/2011 г. на ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
В случая ищецът С.М.Х. и ответника Ф.С.А. са съсобственици на процесните земеделски земи при квоти по ½ ид. ч. за всеки един от тях, поради което никой не притежава повече от половината от имотите. Към датата на сключване на договора за наем /21.05.2018/ не е била в сила разпоредбата на чл.4а от ЗСПЗЗ /ДВ бр.42/2018 г. в сила от 22.05.2018 г./, съгласно която договорът за наем на земеделска земя със срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто ид.ч. от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице. Предвид това тази разпоредба е неприложима в случая, а приложение следва да намерят разпоредбите на ЗС и ЗЗД.
Съгласно чл.32, ал.1 ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея. Доколкото отдаването на съсобствена вещ под наем представлява действие на управление, решението за това следва да бъде взето при съблюдаване разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗС, т.е. от съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея. С оглед на това, когато съсобствената вещ е отдадена под наем само от един /или повече съсобственици/, които не притежават повече от половината от вещта, както е в случая, този договор е валиден в отношенията между наемодателите и наемателя, но не е противопоставим на другия или останалите съсобственици, заедно или поотделно. /в този см. реш. № 314/17.02.2012 г. по гр.д.№ 1548/2010 г. на ІІІ г.о. ГК на ВКС; реш. № 179/23.07.2015 г. по гр.д.№ 3104/2014г. на ІV го.. ГК на ВКС и двете постановени по реда на чл.290 ГПК./
В конкретния случай договорът за наем е сключен от съсобственик, който не притежава повече от половината от общата вещ, поради което същият не е имал правомощието да го сключва. Договорът поражда действие между страните, но не обвързва другия съсобственик /чл.21, ал.1 ЗЗД/. По отношение на последния ползването на имота се явява без основание, поради което той може да защити правата си като иска предаване владението на дела си, или да иска обезщетение за това, че е лишен от възможността да ползва своя дял от общите земи. Ето защо доколкото договора за наем не засяга правата на ищеца, за него е безпредметно да иска прогласяване на нищожност на договора, тъй като това няма да се отрази на неговата правна сфера. Доколкото в случая липсва процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, каквато е правния интерес, за която съдът следи служебно във всяко положение на делото, процесът се явява недопустим и производството по него следва да бъде прекратено, като недопустимо.
Предвид изложеното, определението на НПРС се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба против същото като неоснователна следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата
страна Ф.С.А. следва да се присъдят направените за настоящата инстанция
деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №
371/24.04.2019 г. по гр.д.№ 1684/2018 г. по описа на НПРС, с което е прекратено
производството по делото, поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА С.М.Х.,
с ЕГН ********** ***, да заплати на Ф.С.А.,
с ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 200
лв.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.