№ 192
гр. Севлиево, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230100115 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Н. Х. Р. срещу Х. М. Б., Р.
М. Б. и М. М. Б. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на
собственост и предаване владението на 1/6 идеална част от имот,
представляващ ½ идеална част от дворно място в гр. Севлиево, имот с
планоснимачен № I - 772, в квартал 59 по плана на гр. Севлиево, действащ
към онзи момент, от 456 кв.м, заедно с целия втори етаж от двуетажна
жилищна сграда, построена в същото дворно място с площ 72 кв.м. и ½
идеална част от маза и таванско помещение и с описание съглсно актуалния
регулационен статут на имота: ½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор № 65927.501.1349 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-77/2008 г. на ИД на
АГКК с адинистративен адрес на поземления имот: гр. Севлиево, ул.
“Раковска” № 14, целият на площ 443 кв.м., при съседи: 65927.501.4328;
65927.501.1351; 65927.501.4238; 65927.501.4329;65927.501.4323; и 1/6 от
целия втори етаж на построената в поземления имот двуетажна масивна
жилищна сграда с идентификатор № 65927.501.1349.2, със застроена площ
92,40 кв.м. , с обособени две самостоятелни жилища с обща стълбищна
клетка , представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение
жилище апартамент с идентификатор № 65927.501.1349.2.2 с
1
административен адрес: гр. Севлиево, ул. “Раковска” №14, ет. 2 със застроена
площ 85, 50 кв.м., състоящо се от: коридор, кухня, всекидневна, три стаи,
баня , тоалетна, килер и две тераси, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж:няма; под обекта: 65927.501.1349.2.1; над обекта:
няма, заедно с прилежащите му две избени помещения с площ 36 кв.м. и
таванско помещение с площ 50 кв.м.
Ищецът твърди, че с Решение № 15 от 07.01.2019 г. по гр.д. 633/2018 г.
на Районен съд – Севлиево, влязло в сила на 22.01.2019 г. е намалено съгласно
Закона за наследството извършеното дарение с нотариален акт № 94, том I,
дело № 266/1978 на Севлиевски районен съдия и е възстановена запазената
част на Н. Х. Р. от наследството на майка му – Д.Р.И.. Запазената част
2520/7560 от недвижим имот е възстановена от имот, представляващ ½
идеална част от дворно място в гр. Севлиево, имот с планоснимачен № I-772,
в квартал 59 по плана на гр. Севлиево, от 456 кв.м., заедно с целия втори етаж
от двуетажна жилищна сграда, построена в същото дворно място с площ от
72 кв.м. и ½ идеална част от маза и таванско помещение.
В исковата молба се поддържа, че с нотариален акт № 112, том III, рег.
№ 4086, дело 478 от 2015 г. на нотариус Н.К., Р. Х. Б. и съпругът й М. М. Б.
даряват на дъщеря си – Х. М. Б. гореописания недвижим имот, върху който е
възстановена запазената част съгласно Закона за наследството. Поддържа се,
че с решение № 15 от 07.01.2019 г., постановено по гр.д. № 633/2018 г. от РС
– Севлиево се възстановява запазената част без да е оспорен последващия
документ за собственост, а именно този с който е извършено дарение от Р. Х.
Б. и М. М. Б. на дъщеря им – Х. М. Б. през 2015 г. Излагат се съображения, че
след възстановяване на запазената част обаче, 1/6 идеални части от целия
имот остава в собственост на Н. Х. Р. съгласно Закона за наследството, излага
съображения, че дарението на чужда вещ не поражда вещно прехвърлителен
ефект, тъй като с него не могат да се прехвърлят права, каквито праводателят
не притежава. Поддържа се, че съгласно трайната съдебна практика,
оформеният с нотариален акт договор несъмнено е основание, годно да
направи дарения собственик и обстоятелството, че дарителят не е собственик,
не обосновава нищожност на сделката, като в настоящия случай дарителите
са мислели, че са собственици на имота, който даряват, но въпреки това те не
могат да прехвърлят повече права, отколкото притежават, поради което
2
следва да бъде и отменен нотариалния акт за дарение като законова
последица от уважаване на предявения ревандикационен иск, поради липса на
вещнотранслативен ефект (съобразно допуснатото в о.с.з. уточнение).
Поддържа се от процесуалния представител на ищеца, че за него е
налице правен интерес да предяви иска, породен от факта, че Р. Б. и М. Б. са
се разпоредили с имота и че едно трето лице – Х. Б. е придобило
собствеността върху същия имот. Навеждат се доводи, че е налице
конкуренция на права, което дава право на носителя на вещното право да
поиска от съда да установи по съдебен ред действителния собственик на
имота. Излагат се съображения, че ответницата Х. Б. е придобила право на
собственост само върху притежаваните от дарителите 5/6 идеални части от
имота, но към момента тя владее целия имот в качеството на собственик, а
нейните родители – другите двама ответници като ползватели, съгласно
извършеното дарение. Ищецът излага твърдения, че след изпратена
нотариална покана от негова страна да предаде владението на процесния
имот, същата не се явила на посочената дата в кантората на нотариус П.Д. с
рег. № 543 на НК при РС – Севлиево, за което бил съставен протокол.
Поради изложеното предявява иска по чл. 108 ЗС и иска отмяна на
нотариален акт № 112, том III, рег. № 4086, дело 478 от 2015 г. на нотариус
Н.К. като законова последица от уважаването на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения особен представител на ответницата Х. М. Б.. В отговора се
поддържа, че праводателите на ответницата са действали като законни
собственици към момента на прехвърляне на имота, чиято добросъвестност не
била опровергана по никакъв начин. В отговора се поддържа, че за
ответницата Х. Б. важат правата на добросъвестния собственик, в т.ч. правото
на придобиване чрез давност или право на задържане по чл. 72 ЗС.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от
ответниците Р. Х. Б. и М. М. Б.. В отговора се поддържа, че оспорват
предявения ревандиакационен иск. Твърди се ,че по искането на ищеца да
бъде признат за собственик на 1/6 ид.ч от процесния имот имало произнасяне
на съда и искането не може да бъде предмет на повторно съдебно решение.
Излагат се подробни съображения за действителност на извършеното
разпореждане с нотариален акт № 112, том III, рег. № 4086, дело № 478 от
3
2015 г. на нотариус на НК при РС – Севлиево. Поддържа се, че наследникът с
възстановена запазена част от имота може да иска възстановяване едва след
като успешно е преминал през производство по чл. 37 ЗН, но дори и при
наличие на предпостваките, това не прави отчужденията нищожни. Излагат се
доводи, че прехвърлянето на процесния имот е станало преди вписването на
исковата молба за намалението, а освен това исковата молба за намалението
била вписана само по партидата на поземления имот, а не по тази на сградата.
Поддържа се, че приложената нотариална покана е неотносима към правния
спор.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По предявения иск по чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че е
собственик на процесния недвижим имот на твърдяното от него основание,
както и че имотът се владее от ответниците.
По делото е представен нотариален акт № 94, том I, дело 266 от 1978 г.
на нотариус Севлиевски районен съдия, с който Д.Р.И. и Х.Р.И., с който
двамата даряват на дъщеря си Р. Х. Б. следния недвижим имот: ½ идеална
част от дворно място в гр. Севлиево, съставляващо имот пл. № I-772, в кв. 59
по плана на гр. Севлиево, от 456 кв.м., заедно с целия втори етаж от
двуетажна жилищна сграда построена в същото дворно място с площ 72 кв.м.
и ½ ид. част от маза и таванско помещение.
По делото е представен нотариален акт № 112, том III, рег. № 4086,
дело 478 от 2015 г. на нотариус Н.К., с който Р. Х. Б. дарява на дъщеря си – Х.
М. Б. 1/2 поземлен имот с идентификатор № 65927.501.1349 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-
77/2008 г. на ИД на АГКК с адинистративен адрес на поземления имот: гр.
Севлиево, ул. “Раковска” № 14, целият на площ 443 кв.м., при съседи:
65927.501.4328; 65927.501.1351; 65927.501.4238;
65927.501.4329;65927.501.4323;
Със същия нотариален акт Р. Х. Б. и М. М. Б. даряват на дъщеря си Х.
М. Б. съсобствените си недвижими имоти, придобити в режим на СИО, а
именно целия втори етаж на построената в поземления имот двуетажна
масивна жилищна сграда с идентификатор № 65927.501.1349.2, със застроена
площ 92,40 кв.м. , с обособени две самостоятелни жилища с обща стълбищна
4
клетка , представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение
жилище апартамент с идентификатор № 65927.501.1349.2.2 с
административен адрес: гр. Севлиево, ул. “Раковска” №14, ет. 2 със застроена
площ 85, 50 кв.м., състоящо се от: коридор, кухня, всекидневна, три стаи,
баня , тоалетна, килер и две тераси, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж:няма; под обекта: 65927.501.1349.2.1; над обекта:
няма, заедно с прилежащите му две избени помещения с площ 36 кв.м. и
таванско помещение с площ 50 кв.м. и гараж със склад с идентификатор
65927.501.1349.5 с предназначение: хангар, депо, гараж, със застроена площ
от 22 кв.м., като са запазили заедно и поотделно правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване върху описаните имоти.
Съгласно представеното по делото Решение № 15 от 07.01.2019 г. по
гр.д. 633/2018 г. на Районен съд – Севлиево, влязло в сила на 22.01.2019 г. е
намалено съгласно Закона за наследството извършеното дарение с нотариален
акт № 94, том I, дело № 266/1978 на Севлиевски районен съдия и е
възстановена запазената част на Н. Х. Р. от наследството на майка му – Д.Р.И..
Запазената част 2520/7560 от недвижим имот е възстановена от имот,
представляващ ½ идеална част от дворно място в гр. Севлиево, имот с
планоснимачен № I-772, в квартал 59 по плана на гр. Севлиево, от 456 кв.м.,
заедно с целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в същото
дворно място с площ от 72 кв.м. и ½ идеална част от маза и таванско
помещение със сумата 2520,00 лв. необходима за възстановяване на
запазената част на Н. Х. Р. от наследството на Д.Р.И., като е възстановена
запазената част на Н. Хрисотв Р. от наследството на Д.Р.И. на 2520,00/7560,00
идеални части от недвижим имот, представляващ ½ идеална част от дворно
място в гр. Севлиево, от 456 кв.м, при граници: изток наследници на Христо
Пенчев Иванов, запад – ул.”Раковска”, север – улица “Средна гора”, юг –
Стефан Х. Пенчев и Петър Х. Пенчев, заедно с целия втори етаж от
двуетажна жилищна сграда построена в същото дворно място в площ 72 кв.м.
и ½ идеална част от маза и таванско помещение.
Ищецът е представил и покана до ответницата Р. Х. Б. за доброволно
предаване на собственост и отстъпване на владение върху недвижимия имот,
с която ищецът е поканил ответницата да се яви на 07.07.2020 г. в кантората
на нотариус П.Д., за му бъде предоставен достъп до имота – да му се предаде
владението върху имот (ключове за всички входни и вътрешни врати).
5
Съдът, като съобрази правните доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
В настоящото производство ищецът поддържа, че е собственик на имота
въз основа на влязлото в сила Решение № 15 от 07.01.2019 г. по гр.д. 633/2018
г. на Районен съд – Севлиево, с което е намалено извършеното дарение с
нотариален акт № 94, том I, дело № 266/1978 на Севлиевски районен съдия и
е възстановена запазената му част от 2520/7560 от недвижим имот от
наследството на майка му – Д.Р.И..
Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не
може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения,
може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на
неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети
и дарения с изключение на обичайните дарове.
С успешно проведения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, ищецът Н. Х. Р. е
възстановил запазената си част от наследството на Д.Р.И. в размер на
2520,00/7560,00 идеални части от недвижимия имот подробно описан в
решението. От влизането в сила на решението по иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН
дареният губи права над онази част, с което е намалено дарението, в
настоящият случай това е станало на 22.01.2019 г. Възстановяването на
запазената част, обаче няма обратно действие, поради което съсобственост
върху завещаното имущество ще възникне от влизането в сила на решението
по чл. 30 от ЗН само доколкото завещания недвижим имот се намира в
патримониума на лицето, спрямо което е допуснато намаляване на дарението.
Към датата на влизане в сила на горното решение – 22.01.2019 г.,
имотът не се е намирал в патримониума на лицето, спрямо което е допуснато
намаляването, тъй като на 08.12.2015 с нотариален акт № 112, том III, рег. №
4086, дело 478 от 2015 г. на нотариус Н.К., ответницата Р. Б. (лицето спрямо,
което е допуснато намаляването) и ответникът М. Брболов са се били
разпоредили с имота още през 2015 г. чрез извършеното дарение в полза на
дъщеря си, като са запазили правото си на ползване върху същия.
Обратното действие на една материалноправна норма следва да бъде
изрично предвидено в закона, аналогично на разпоредбата на чл. 88, ал. 1
ЗЗД. След като в разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН не е предвидено, че
6
възстановяването на запазената част има обратно действие, не може да се
приеме, че ако недвижимият имот е разпореден от облагодетелстваното от
завещанието или дарението лице в полза на трето лице, то придобитите от
това трето лице права отпадат автоматично. Към момента на
разпоредителната сделка дареният е собственик на имота и прехвърляйки го
на трето лице, той надлежно прехвърля права, които действително притежава
в пълен обем и сделката е валидна и действителна. В този смисъл е
константната практика на ВКС.(Така Решение № 582 от 20.07.2004 г. на ВКС
по гр. д. № 168/2004 г., I г. о., Определение № 860 от 10.08.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 4283/2008 г., I г. о., ГК, Определение № 339 от 25.06.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 593/2019 г., II г. о., ГК)
Съобразно изложеното, противно на поддържаното от процесуалния
представител на ишеца, ответницата Р. Х. е бил собственик на имота и
прехвърляйки го на трето лице – другата ответница и нейна дъщеря - Х. М. Б.,
тя надлежно прехвърля права, които действително притежава. С оглед на ,
което извършеното дарение с нотариален акт № 112, том III, рег. № 4086, дело
478 от 2015 г. на нотариус Н.К. не е нито нищожно, нито е лиспвал
вещнотранслативният ефект на договора между страните.
В производството по чл. 30, ал. 1 ЗН се определя само запазената част
на наследника, упражнил правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН, когато тя е накърнена
с универсално завещание или дарение, което изчерпва цялото наследство, а
начинът на възстановяването - в натура или чрез заплащане на стойността на
запазената част следва да бъдат разрешени допълнително, включително и с
реализиране на възможностите, предвидени в чл. 37 ЗН.
Нормата на чл. 37 от ЗН урежда потестативното право на наследника,
който си е възстановил запазената част да иска отмяна на сделката, с която
надарения, или заветника, срещу когото е постановено намалението се е
разпоредил с недвижимия имот, или вещното право в полза на трето лице, за
да се върне имота в наследството. По своята правна природа този иск е
конститутивен, субективното преобразователно право се поражда в полза на
наследника със запазена част, едва тогава, когато не може да се удовлетвори
от имуществото на облагодетелствувания. Посоченото, обаче не е предмет на
настоящото производство по така заведения ревандикационен иск.
С оглед на изложеното, предявеният ревандикационен иск с основание
7
успешно проведен иск по чл. 30 ЗН, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, доколкото ищецът не е посочил друго основание
и не е ангажирал други доказателства в подкрепа на твърдението му, че е
собственик на процесния недвижим имот.
По отношение на искането да бъде отменен нотариален акт № 112, том
III, рег. № 4086, дело 478 от 2015 г. на нотариус Н.К. (изрично уточнено в
о.с.з), настоящият съдебен състав намира, че не следва да се произнася с
изричен отхвърлителен диспозтив, съобразно изхода на спора, поради
следните съображения:
С Тълкувателно решение № 3/2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК,
ВКС се приема, че на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК /респ. чл. 431, ал. 2
ГПК /1952 г./ подлежат само констативни нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези
удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно
право върху недвижим имот. Лицата, които претендират в исков процес
самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползват със защита
срещу легитимиращото действие на нотариалния акт, който я обективира,
чрез вписването на исковата молба, както и на постановеното в исковото
производство съдебно решение. Поради това съдът се произнася по чл. 537,
ал. 2 ГПК само, когато с оглед изхода на спора, е необходимо изменение
или отмяна на издаден охранителен акт /съгласно цитираното Тълкувателно
решение подлежат само констативните нотариални актове, какъвто не е
процесният/. В този смисъл са Решение № 220 от 30.12.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 4908/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 146 от 23.12.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 2486/2015 г., II г. о., ГК и др.
По разноските:
При този изход на спора, в полза на ответниците се поражда вземане за
разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК в общ размер от 600 лв., съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК / л. 67/. Посочената сума е за заплатеното
адвокатско възнаграждение от двамата ответници на процесулания
представител, за което е представен договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Х. Р., ЕГН ********** срещу Х. М. Б.,
ЕГН **********, Р. Х. Б., ЕГН ********** и М. М. Б., ЕГН ********** иск с
правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено правото на
собственост и предаване на владението на 1/6 идеална част от имот,
представляващ ½ идеална част от дворно място в гр. Севлиево, имот с
планоснимачен № I - 772, в квартал 59 по плана на гр. Севлиево, действащ
към онзи момент, от 456 кв.м, заедно с целия втори етаж от двуетажна
жилищна сграда, построена в същото дворно място с площ 72 кв.м. и ½
идеална част от маза и таванско помещение и с описание съгласно актуалния
статут на имота: ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор №
65927.501.1349 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-77/2008 г. на ИД на АГКК с
административен адрес на поземления имот: гр. Севлиево, ул. “Раковска” №
14, целият на площ 443 кв.м., при съседи: 65927.501.4328; 65927.501.1351;
65927.501.4238; 65927.501.4329;65927.501.4323; и 1/6 от целия втори етаж
на построената в поземления имот двуетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор № 65927.501.1349.2, със застроена площ 92,40 кв.м. , с
обособени две самостоятелни жилища с обща стълбищна клетка ,
представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище
апартамент с идентификатор № 65927.501.1349.2.2 с административен адрес:
гр. Севлиево, ул. “Раковска” №14, ет. 2 със застроена площ 85, 50 кв.м.,
състоящо се от: коридор, кухня, всекидневна, три стаи, баня , тоалетна, килер
и две тераси, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
няма; под обекта: 65927.501.1349.2.1; над обекта: няма, заедно с прилежащите
му две избени помещения с площ 36 кв.м. и таванско помещение с площ 50
кв.м.
ОСЪЖДА Н. Х. Р., ЕГН ********** да заплати на Р. Х. Б., ЕГН
********** и М. М. Б., ЕГН ********** разноски в размер от 600 лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
9