Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 24.04.2020г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет
и първи февруари две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3632/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на *, в която се
излагат твърдения, че във връзка с подадени до
ищеца молби-декларации * от наследодателя на ответника *са отпуснати социални
помощи по чл. 9 от ППЗСП, по отношение на които поради деклариране на неверни
данни за притежаване на втори жилищен имот е издадена * по реда на чл. 14а, ал. 3 от ЗСП за възстановяването им заедно със законната лихва от общо 1291,95
лв. Изтъква се, че на 04.04.2016г. между ищеца и *е сключено споразумение за
възстановяване на недобросъвесно получените социални помощи по погасителен план
на месечни вноски за периода от месец март 2016г. до месец август 2021г. Ищецът
твърди, че наследодателят на ответника доброволно е възстановил заедно с
лихвите изцяло отпуснатите социални помощи за допълване на дохода по * и
частично получената целева помощ за отопление по *. Навеждат се доводи, че по *
са останали непогасени задължения на *за главница в общ размер на 841,92 лв. и
за обезщетение за забава за периода от 25.11.2013г. до 09.08.2019г. в общ
размер на 372,65 лв., които *по силата на наследствено правопроиемство са
преминали в патримониума на ответника. Изтъква се, че за горепосочените
вземания са издадени заповеди за изпълнение по частно гражданско дело №2485/2019г.,
по описа на Великотърновския районен съд, срещу които ответникът е подал
възражение. Ищецът твърди, че вземанията са дължими, поради което отправя искане до съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи сумите по заповед за изпълнение на парично задължение №1085 от
09.08.2019г. и допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение №1189
от 05.09.2019г. по частно гражданско дело №2485/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, както и относно
осъждането му да
заплати направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя
отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените
искове. Изтъква се, че правото на социална помощ съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗСП
е лично, поради което не може да бъде прехвърлено чрез сделка или наследяване,
в резултат на което със смъртта на наследодателя задължението за възстановяване
на неправомерно получените помощи е погасено. Алтернативно излага доводи, че по
делото липсват доказателства да е приел наследството на наследодателя си. С
оглед гореизложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което
исковете да бъдат отхвърлени с присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 14а, ал. 3 от ЗСП и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Ответникът е наследник по закон на *. Във
връзка с подадени до ищеца * от *, * са отпуснати социални помощи по чл. 9 от
ППЗСП за допълване на дохода и за отопление в общ размер на 1291,95 лв. При
подаване на документите наследодателят на ответника декларирал, че притежава
двустайно жилище *. След
извършена проверка *, ищецът установил че *недобросъвестно е получила
горепосочените социални помощи без да декларира наличието на втори жилищен имот
в гр. София, като на основание чл. 14а, ал. 3 от ЗСП издал * за възстановяването им заедно със
законната лихва. На 04.04.2016г. между ищеца и наследодателя на ответника е
сключено споразумение за възстановяване на недобросъвесно получените социални
помощи по погасителен план на месечни вноски за периода от месец март 2016г. до
месец август 2021г., по който до 17.09.2017г. са погасени 450,03 лв. След
смъртта на наследодателя си ответникът подал декларация по чл. 32, ал. 1 от ЗМДТ до *, в която посочил че е собственик по наследство * на два недвижими
имота, *. На 13.06.2019г.
ищецът поканил ответника да възстанови остатъка от главницата в размер на 841,92
лв. от недобросъвестно получената социална помощ от наследодателя му, ведно със
законната лихва. Поради бездействие от страна на ответника, на 09.08.2019г.
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу него относно
вземания за главница от 841,92
лв. и за обезщетение за забава за периода от 25.11.2013г. до 09.08.2019г. в общ
размер на 372,65 лв., във връзка с което е образувано частно гражданско дело №2485/2019г.,
по описа на Великотърновския районен съд. Съдът
уважил искането на заявителя като на 09.08.2019г. и 05.09.2019г. издал заповеди
за изпълнение, срещу които в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено
възражение от ответника. В хода на производството по делото са представени
доказателства, че ответникът не е извършвал отказ от наследството на
наследодателя си по реда на чл. 52 от ЗН.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Наследодателят
на ответника недобросъвестно е получил от ищеца
социални помощи и на основание чл. 14а, ал. 3 от ЗСП за него е
възникнало задължение да ги възстанови съгласно погасителния план по
споразумението от 04.04.2016г. Действително
правото на социална помощ е лично, но задължението за възстановяване на
получените суми от недобросъвестното му упражняване става част от имуществото
на лицето, а на общо основание след смъртта му - и част от пасива на неговото
наследство. Съгласно чл. 48 от ЗН наследството не преминава по право и
автоматично към наследниците тъй като следва да бъде прието. Приемането на
наследството може да бъде извършено както изрично чрез писмено заявление на
наследника до районния съд, така и мълчаливо чрез действия на наследника, които
несъмнено предполагат намерението му за това. В разглеждания случай, ответникът
е приел наследството * по реда на чл. 49, ал. 2 от ЗН, за което свидетелства
декларацията му по чл. 32, ал. 1 от ЗМДТ. В подадения до * документ във връзка
с изпълнение на задължението на ответника да заплати данък по чл. 29 от ЗМДТ, той
е признал, че притежаваното от наследодателя му имущество е станало негова
собственост въз основа на наследствено правоприемство. От гореизложеното се
достига до извода, че в патримониума на ответника са преминали както активите,
така и пасивите от имуществото на наследодателя му, сред които е и задължението
за възстановяване на недобросъвестно получените социални помощи. В резултат от
извършените плащания от *, задължението е останало непогасено само
недобросъвесно получени социални помощи за отопление по * в общ размер на 1214,57 лв., от които 841,92 лв. за
главница и 372,65 лв. за обезщетение за забава за периода от 25.11.2013г. до
09.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 09.08.2019г. до окончателното изплащане. За същите вземания са
издадени заповед за изпълнение на парично задължение
№1085 от 09.08.2019г. и допълнителна заповед за изпълнение на парично
задължение №1189 от 05.09.2019г. по частно гражданско дело №2485/2019г.,
по описа на Великотърновския районен съд, поради което
предявените искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 14а, ал. 3 от ЗСП и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени.
При
този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна. По делото липсва искане за присъждане на разноски от ищеца, поради
което с оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът не следва да се
произнася в тази насока.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено по отношение на Р.П.З. с ЕГН: ********** ***,
че дължи на *, сумите от 841,92 лв. /осемстотин четиридесет
и един лева и деветдесет и две стотинки/ -
главница, представляваща недобросъвесно
получени социални помощи за
отопление от наследодателя *с ЕГН: ********** по ***, 372,65 лв. /триста седемдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава за
периода от 25.11.2013г. до 09.08.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2019г. до окончателното изплащане на задълженията,
за които са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение №1085 от 09.08.2019г. и допълнителна заповед за изпълнение на
парично задължение №1189 от 05.09.2019г. по частно гражданско дело №2485/2019г.,
по описа на Великотърновския районен съд.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно
гражданско дело №2485/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: