№ 700
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000500377 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 3746 от 13.12.2022г. постановено по гр.д. № 1760/2022г., по описа на
СГС, ГО, 22 състав съдът е уважил частично иск с правно основание чл.52 вр.чл.49
вр.чл.45 ЗЗД, като е осъдил Столична община да заплати в полза на К. Л. Д. сумата от 30
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на 31.08.2021г.,
ведно със законната лихва от 31.08.2022г. до окончателното изплащане, както и сума в
размер на 192.23лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за
лечение, ведно със законната лихва от 22.11.2021г. - датата на извършения разход до
окончателното изплащане, както и сума в размер на 600 лв., направени разноски по делото.
Присъдени са разноски, като СО е осъдена да заплати в полза на адв. А. С. В. сумата
от 3 050 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, поради предоставена безплатна
правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, а по сметка на СГС на основание чл.78, ал. 6
ГПК сумата в размер на 1 207.69 лв., представляващи държавна такса.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник СО оспорва решението в неговата осъдителна част т.е.
изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли претенциите като неоснователни, а в условие
на евентуалност - да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени
1
вреди. На първо място посочва, че съдът неоснователно и необосновано е приел, че
Столична община е виновно отговорна за причинената злополука на ищеца, без да е
доказана безспорно вината, видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Твърди, че са допуснати процесуални нарушения във връзка с мотивирането на съдебното
решение, респ. с липсата на мотиви, лаконичност и непълнота в съжденията в подкпрепа на
решаващите изводи, доколкото първостепенният съд изцяло не е обсъдил по същество
ангажираните от СО защитни тези, в това число възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат, възражението за прекомерност на исковата претенция - обуславящи
изхода на делото въпроси, относно точния размер на присъденото обезщетение. СО - район
„Надежда“ в отговора на ИМ е представила като доказателства констативни протоколи за
извършени проверки през месец юни, юли, август и септември 2021г., от които е видно, че
не са открити дупки или пукнатини над максимално допустимия размер, във връзка с което
не са подавани жалби или сигнали в районната администрация за наличието на такива. В
този дух е и становището на главния инжинер на район „Надежда“, надлежно приложено
също към отговора на исковата молба. Твърди, че СГС неправилно е възприел в решението,
обстоятелството, че Столична община не изпълнява вмененото й с чл.11 ЗОС задължение,
тъй като видно от приложените доказателства в отговора на ИМ, общината е предприела
мерки по поддръжка и текущ ремонт на пътните съоръжения и уличната мрежа в район
„Надежда“, включително и прилежащите тротоари, създавайки необходимите условия за
безопасно и удобно движение по съответните участъци целогодишно. Съдът е приел
представените от ответника - сега въззивник писмени доказателства, но не е кредитирал
тяхната стойност. Същевременно „цени като обективно и компетентно изготвена“ СМЕ,
показанията на двамата свидетели, единият от които е във фактическо съжителство с
пострадалия и пристрастно възприема единствено защитната теза на ищеца - сега въззиваем.
От друга страна по въпроса за съпричиняване, в атакуваното решение абсолютно
избирателно, съдът тълкува свидетелските показания. И двамата свидетели в показанията
си, поддържат тезата, че по времето на инцидента, пострадалият е разхождал кучето си,
поради което намира за недоказана пряката причинно-следствената връзка за претърпените
вреди в следствие на неподдържането на тротоарите. Във връзка с това продължава да е
спорно дали падането на ищеца се дължи на свличане на настилката или по-скоро на
невнимание от страна на пострадалия. Имайки предвид, че е разхождал кучето си, същото
може да го е дръпнало или спънало, и именно това да е причината за инцидента. Тази
хипотеза не е разгледана от съда и въобще не е обследвана при разпита на свидетелите.
Съдът в атакуваното решение не е изследвал възможността ищецът да предвиди
обстановката, поради факта, че ходейки по тротоар с ширина около 3 метра, е могъл да
избере подходящия за себе си маршрут, така че да избегне и предотврати евентуално падане.
Произшествието е настъпило вследствие на случайно събитие, поради краткотрайна
разсеяност от страна на пострадалия, на нестабилност в походката поради факта, че е
разхождал кучето си.
Оспорва размера на присъденото обезщетение като прекомерен, тъй като степента на
2
увреждането не е голяма. Поискана е сума, която е по-голяма от необходимото за
обезщетяване на претърпените вреди, вследствие на което евентуалното й присъждане би
влязло в дисхармония с принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД. Изтъква, че е
получил само една средна телесна повреда - счупване на горния край на раменната кост.
Предприето е консервативно лечение като е предписано носене на обездвижваща ставата
шина - ортеза тип „Дезо“ и прием на медикаменти тип (Фиброзим) и обезболяващи.
Получената в следствие на инцидента телесна повреда му е причинила болки и страдания,
които са с голям интензитет в рамките на първите 50 дни. Претендира разноски.
Въззиваемата страна К. Л. Д. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Изтъква факта, че определеният от съда размер на
обезщетението за неимуществени вреди е правилно определен изцяло в съответствие с
практиката на САС. Посочва, че е доказано пълно и главно, че именно на 31.08.2021г. е
пострадал като пешеходец, спъвайки се в напречно свличане на асфалта с височина от 10-15
см., находящо се на прилежащия на тротоар на ул.Бели Дунав, в района на бл. 459. В тази
насока решаващият състав правилно е кредитирал съставените първични медицински
документи, гласните доказателства, но и приетата по делото СТЕ на в.л.Б. Т., който
установява не само текущото състояние на мястото на инцидента, но съпоставяйки го с
наличния по делото снимков материал, сочи че е налице пълна идентичност между
констатираните недостатъци на тротоара към датата на огледа (07.10.2022г.) и по-рано
направените снимки, приложени към ИМ. Какво всъщност е състоянието на тротоара: при
огледа на мястото в.л. установява в частта, където е настъпил инцидента има голям праг с
височина от около 15 см., поради пропадане на асфалта с установени кухини в процепа.
Надлъжно и напречно са налице и много други свличания и пропадания, образувани от
температурните разширения на асфалта. Техническата констатация е, че в този вид
тротоарът не отговаря на изискванията за експлоатация. Установено е още, че тротоарът,
прилежащ към ул. Бели Дунав попада в имот с кадастрален номер 68134.1384.2074, който
съгласно КККР съставлява публична общинска собственост, урбанизирана територия с
начин на трайно ползване - за второстепенна улица. По отношение на констативните
протоколи, на които се позовава жалбоподателят, твърди, че същите правилно не са
кредитирани от съда с оглед на това, че те съставляват частни документи, съставяни за
нуждите и целите на Договор от 17.06.2019г., с който общината е възложила на
изпълнителя „ВИА Конструкт Груп" ЕООД да извършва текуща поддръжка на
пътната инфраструктура. Видно е, че тези протоколи следва да внесат установеност между
договарящи се страни какви обеми от работа са извършени и подлежат на разплащане, но
констатират единствено къде и какви по вид работи са извършени. В тази насока тези
протоколи не разкриват и не установяват факта, че конкретният участък е бил в безупречен
вид към датата на инцидента. Точно обратното - в писменото становище на гл. архитект се
сочи, че констатираната неравност била „допустима". Приетата като неоспорена експертна
оценка сочи, че подобни пропадания на пътя и ръбовете, които те образуват не само не са
допустими от инженерна гл.т., но не отговарят на изискванията, които самата СО е
утвърдила в горецитираната Наредба. Що се отнася до размера на обезщетението за
3
неимуществени вреди намира същия за правилно определен и адекватен на принципа,
визиран в чл.52 ЗЗД, тъй като ищецът е претърпял счупване на горния край на раменната
кост (хумерус) вляво, което счупване според в. л. д-р М. се получава по механизъм, когато
при падане от собствен ръст, ръката бива извеждана изпъната напред с цел предпазване
(подпиране). т.е. между падането от една страна и счупването на рамото се установява пряка
причинно-следствена връзка. Лечебно- възстановителния период е продължил около 4
месеца, като в. л. констатира леко ограничен обем в движенията на ставата и болков
синдром всяка сутрин при раздвижване, така и при резки промени във времето. Претендира
разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД.
Ищецът К. Л. Д. твърди, че на 31.08.2021г. около 13.00ч. претърпял инцидент в гр.
София, докато вървял по тротоара, прилежащ към ул.Бели Дунав в района на бл.459 в ж.к.
Надежда 4. Инцидентът настъпил при движение по десния тротоар, гледано в посока от бул.
Ломско шосе към Северен парк. В района на бл.459 тротоарната площ представлява неравна
асфалтова настилка с множество кръпки и ширина от около 3 метра, като същата е осеяна с
напречни свличания и пропадания на асфалта, в резултат на което по ширина на тротоара са
се образували ръбове на места с височина от около 10-15 см. Достигайки района на вх.А на
бл. 459 или непоредствено преди кръстовището, ищецът се спънал в ръб на свлечената
настилка, при което паднал от собствен ръст на лявата си страна. Изпитал силна и остра
болка в рамото, а на помощ са му се притекли случайни минувачи. След това отишъл до
УМБАЛСМ „Н.И. ПИРОГОВ" ЕАД, където е констатирано счупване на горния край на
раменната кост. Предприето е консервативно лечение като е предписано носене на
обездвижваща ставата шина - ортеза тип „Дезо" и прием на медикаменти против възпаление
(Фиброзим) и обезболяваши. Направил разноски за закупуване на обездвижваща ортеза и
медикаманети, които не се покриват по линия на НЗОК в общ размер на 192,23 лв.
Разрушените, неподдържани и необезопасени тротоари са източник на опасност за
пешеходците, като от правна страна наличието им представлява неизпълнение на вмененото
със закон задължение по чл.11 ЗОС. Претендира сумата от 30 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на 31.08.2021 г., ведно със законната
лихва от 31.08.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от 192.23 лв., обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.11.2021 г. - датата на извършения
разход до окончателното изплащане.
В срока за отговор ответникът СО оспорва иска по основание и размер. Твърди, че
Съгласно Договор № СОА19-ДГ55-402/17.06.2019 г., сключен въз основа на проведена
открита процедура, между СО и „Виа Конструкт Груп“ ЕООД, в IV зона, включваща райони
„Надежда“, „Нови Искър“ и „Сердика“, от посоченото дружество се извършват дейности по
4
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в посочените райони,
вкл. и по ул. „Бели Дунав“. Срокът на изпълнение на договора е 48 месеца, като
изпълнението на дейностите, предмет на посочения договор, е целогодишно, съгласно чл. 2
от Договора. Комисия от представители на СО, районната администрация, инвеститорски
контрол и изпълнителя ежемесечно обхожда и проверява на място улиците, попадащи в
обхвата на договора и подлежащи на абонаментна поддръжка. При извърщване на
проверките се съставя констативен протокол, отразяващ конструктивните качества на пътя,
като при установяване на компрометирани участъци или увредени пътни съоръжения,
съответннят обект не се приема от комисията. Видно от приложени констативни протоколи
за извършени проверки през месец юни, юли, август и септември 2021г. не са открити
дупки или пукнатини над максимално допустимия размер. За посочения период не са
подавани жалби или сигнали в СО - район „Надежда“ за наличието на такива. След
направени инспекции преди и след настъпването на вредоносния за ищеца резултат на
прилежащ към ул. „Бели Дунав“ тротоар, не са били установени нередности на техническото
състояние на същия. Видно от становище на главния инженер на Столична община - район
„Надежда“, в участъка от тротоара на ул. „Бели Дунав“ в близост до кръстовището на ул.
„Без име“, пред вх. „А“ на бл. 459 в ж.к. „Надежда IV“, не е било установено наличието на
дупки, а неравностите са класифицирани като незначителни. Прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 31.08.2021г. около 13.00ч. претърпял
инцидент в гр.София, докато вървял по тротоара, прилежащ към ул.Бели Дунав в района на
бл.459 в ж.к. Надежда 4. Инцидентът настъпил при движение по десния тротоар, гледано в
посока от бул. Ломско шосе към Северен парк. В района на бл.459 тротоарната площ
представлявала неравна асфалтова настилка с множество кръпки и ширина от около 3 м.,
като същата била осеяна с напречни свличания и пропадания на асфалта, в резултат на което
по ширина на тротоара са се образували ръбове на места с височина от около 10-15 см.
Достигайки района на вх.А на бл. 459 или непоредствено преди кръстовището, се спънал в
ръб на свлечената настилка, при което паднал от собствен ръст на лявата си страна. Изпитал
силна и остра болка в рамото, а на помощ са му се притекли случайни минувачи. След това
отишъл до УМБАЛСМ „Н.И. ПИРОГОВ" ЕАД, където е констатирано счупване на горния
край на раменната кост.
Горното се установява въз основа на събраните гласни доказателствени средства, а именно -
показанията на св.С. /приятел и съсед на пострадалия и очевидец/, Х. /фактическа съпруга/
разпитани в о.с.з. на 22.11.2022г., които съдът кредитира като логично обосновани и
вътрешно непротиворечиви.
Св.С. твърди, че е очевидец на инцидента, тъй като живее в съседство до блока на ищеца.
Ищецът разхождал едно малко куче по тротоара, двамата вървели един срещу друг и точно,
когато се приближили на около 15-20 метра един от друг, за да си кажат здрасти, К. паднал,
поради наличието на дупка на тротоара, по - точно имало голямо слягане на тротоарната
настилка. Ищецът паднал напред и си ударил ръцете, тъй като се подпрял на тях. Свидетелят
5
му помогнал да се изправи. Казал, че изпитва силни болки в лявата длан и лявото рамо,
поради което тръгнал да се прибира вкъщи.
По повод обема на неимуществените вреди са ангажирани гласни доказателствени средства
показанията на св.Р. Х., /във фактическо съжителство с ищеца/ която разбрала за инцидента,
тъй като К. излязъл да разхожда кучето, но се върнал много бързо, казал й, че се е спънал и
паднал и много го боли лявата ръка. В болница Пиргов му сложили обездвижваща шина на
ръката, която носил около два месеца. Имал много силни болки и приемал обезболяващи
лекарства. Ръката била силно отекла, синьо - лилава на цвят. Дълго време не можел да
работи на компютър, а до момента се занимавал с онлайн-продажби във фирмата на баща й.
Чувствал и в момента болки в ръката при смяна на времето.
Съдът правилно и обосновано е кредитирал показанията на св. С. относно механизма на
настъпване на травмата, тъй като са последователни, конкретни и се подкрепят от
медицинските документи по делото и заключението на СМЕ. Именно затова възражението
на СО е преценено като неоснователно, доколкото няма ангажирани доказателства
пострадалият да е паднал именно поради рязко дърпане на кучето.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, депозирано на л.94 от
делото, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че вследствие на претърпяната злополука пострадалият е получил
счупване на горния край на раменната кост (хумерус), което реализира медикобиологичния
признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЕТО НА КРАЙНИК (лявата ръка) за срок не
по- малък от 4 месеца при обичаен ход на възстановяване. Счупването е лекувано
консервативно с поставяне на имобилизация - дезо, която пострадалия е носил за 56 дни.
Впоследствие е провеждана и рехабилитация. По делото са приложени болнични листове за
76 дни домашно лечение. Такова счупване се получава при падане върху терена и подпиране
на ръката в дланта при изпъната ръка в лакета. Между това падане и полученото счупване
съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. При получаване на
счупването и в първия месец пострадалия е изпитвал силни болки и страдания. В периода на
имобилизация е имало затруднение в ежедневното обслужване. Сега пострадалият се
оплаква от болка при промяна на времето в мястото на счупване и сутрешна болка при
раздвижване. Обемът на движение в лява раменна става е леко ограничен: при отвеждане
на ръката назад към гърба, при хоризонтално отвеждане на ръката назад. Силата на ръката е
запазена. По делото са приложени разходни документи за общо 192,23 лева, които са били
необходими за лечението на пострадалия.
Основният спорен по делото въпрос е дали на мястото на инцидента е имало дефекти и
неравности. В тази насока по делото са представени Договор № СОА19-ДГ55-402/17.06.2019
г., сключен въз основа на проведена открита процедура, между СО и „Виа Конструкт Груп“
ЕООД, в IV зона, включваща райони „Надежда“, „Нови Искър“ и „Сердика“, от посоченото
дружество се извършват дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и
пътните съоръжения в посочените райони, вкл. и по ул. „Бели Дунав“. Срокът на
изпълнение на договора е 48 месеца, като изпълнението на дейностите, предмет на
6
посочения договор, е целогодишно, съгласно чл. 2 от Договора. Комисия от представители
на СО, районната администрация, инвеститорски контрол и изпълнителя ежемесечно
обхожда и проверява на място улиците, попадащи в обхвата на договора и подлежащи на
абонаментна поддръжка. Видно от приложени констативни протоколи за извършени
проверки през месец юни, юли, август и септември 2021г. не са открити дупки или
пукнатини над максимално допустимия размер.
От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, депозирано на л.100 от
делото, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че мястото на инцидента е тротоар, находящ се в гр. София, на ул.
Бели Дунав и попада в имот с кадастрален идентификатор 68134.1384.2074 съгласно
Кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.София, одобрена със Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-48/12.10.2011г. на Изп. Директор на АГКК и Заповед за
изменение на КККР № КД-14-22 1896/12.12.2013г. на Началник НА СГКК - СОФИЯ,
Общинска публична собственост, урбанизирана територия и с начин на трайно ползване
-за второстепенна улица с площ 6421 кв.м. Обикновено тротоарните плочи се нареждат
върху подложен пласт от цименто-варов разтвор с дебелина не по-малко от 2 см.
Нареждането се извършва в редове, започвайки от бордюра, като се съблюдава равност,
праволинейност на редовете и правилната връзка на фугите. При нареждането на плочите
между тях се оставя фуга с ширина 5 мм., която се запълва с цименто- пясъчен разтвор. В
надлъжно отношение на разстояние около 5 м. се оформя напречна разделителна фуга с
ширина 15 мм., която следва да поема надлъжни разширения. Фугата се запълва с битум
(асфалтова паста) след свързването на цименто-варовия и на цименто-пясъчния разтвор.
Допустими са отклонения.
При извършен непосредствен оглед на участъка от пътя, където се твърди да е възникнал
процесния инцидент, според експерта състоянието на тротоара е много лошо и не отговаря
на изискванията за експлоатация. В този си вид не отговаря и на чл. 6, ал. 3 от Наредба
на Столичен общински съвет за изграждане на общодостъпна среда в гр. София.
Повърхността на тротоара трябва да е равна с наклон към уличното платно. При огледа на
място се установило, че в частта на инцидента има голям праг с височина около 15см.
поради пропадане на участъци от настилката с установена кухина в процепа.
Установен е и втори праг с височина 3-5см по дължина на тротоара, малки ръбове около
правоъгьлна шахта и множество неравности в настилката от асфалт, които са образувани от
пропадания в основата и температурните разширения на асфалта. Установеното
състояние на тротоара по време на огледа отговаря и на представените по делото
снимки.
В този смисъл вещото лице е констатирало, значителни недостатъци на тротоарната
настилка - неравности в хоризонтално и вертикално направление, тротоарни плочи с
неправилна форма поради счупвания, фуги между плочите с различен размер, както и
счупени бордюри с неправилно разположение надлъжно и напречно. Формиран е краен
извод за наличието на съществено надвишаване на допустимите отклонения, респ.
7
несъответствие на приетите правила в строителството и експлоатацията на пешеходни
тротоари. Затова според вещото лице, при наличие на отклонения, по- големи от
допустимите, следва да се извършват поправки.
СГС е счел правоизключващото възражение на ответника, в лицето на СО, за
неоснователно, тъй като въпреки наличието на писмени доказателствени средства, сочещи
упражнен контрол над изпълнителя, поддържащ пътния участък, е налице съществено
надвишаване на допустимите отклонения, респективно несъответствие на приетите правила
в строителството и експлоатацията на пешеходни тротоари. САС споделя напълно изводите
на първа инстанация, още повече няма ангажирани пълно и главно доказателства, сочещи че
кучето на пострадалия го е дръпнало внезапно и рязко, поради което той е паднал.
Последното е само вероятност, но остава недоказана пълно и главно.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на работата. В този
смисъл отговорността на ответника има обезпечително - гаранционна функция и произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Предявен е иск по чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на неправомерно бездействие, изразяващо се в ненадлежно
обезопасяване на прилежащ десен тротоар към ул.Бели Дунав в района на бл.459 в ж.к.
Надежда 4, гледано в посока от бул. Ломско шосе към Северен парк.
САС констатира, че претърпените от пострадалия вреди подлежат на обезщетяване на
основание чл.49 ЗЗД, доколкото са свързани с човешка дейност по отстраняване на
неравности, находящи се по десния тротоар на второстепенна улица, която безспорно е
публична общинска собственост.
В случая се търси отговорност на възложителя, която е обективна и безвиновна, и произлиза
от общото задължение на общината да поддържа пътната настилка по улиците на София в
изправност както в частта на пътното платно, така и по прилежащите тротоари, още повече
когато последните се намират в близост до спирка на градски транспорт или метростанция,
където се предполага наличието на повече пешеходци.
“При деликта, когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то дължи
обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполага. Когато едно
лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е
предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата
грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да
не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините са длъжни да
изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона - добро управление
на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от
8
закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това
настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е
предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи
обезщетение.", /в този смисъл решение № 488/07.02.2012г. по гр.д.№ 899/2010г. по описа на
ВКС, ІV Г.О., постановено по чл.290 ГПК/
Дали от събраните по делото доказателства може да се направи извод за противоправно
бездействие на ответника, предпоставящо отговорността му за вредите от станалия
инцидент, е въпрос от съществото на спора. В други решения на ВКС се приема, че когато
законът определя изискуемия резултат, който общината следва да постигне и щом в
крайна сметка не го е постигнала чрез създадената от нея организация, е налице
бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност.
СГС е приел, че процесната част от тротоара по протежението на улица Бели Дунав е част от
инфраструктурната мрежа, а нормата на чл.30 ал.4 ЗП възлага в тежест на Общината
контрол върху изграждането, поддържането и ремонта й. Като не са констатирали проблем
на тротоара по ул.Бели Дунав, служителите на ответника са в неизпълнение на законово
възложените им задължения, поради което са налице предпоставките по чл.49 ЗЗД за
ангажиране отговорността на СО.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първа инстанция по следните
съображения:
От показанията на св. С. се установи, че ищецът е паднал на десния тротоар, прилежащ към
ул.Бели Дунав в района на бл.459 в ж.к. Надежда 4, гледано в посока от бул. Ломско шосе
към Северен парк, където тротоарът е бил разбит, покрит с асфалт, имало голямо слягане на
тротоарната настилка и дупка.
Разпоредбата на чл.30 ал.4 и чл.31 ЗП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Наличието на неравен пътен участък,
независимо дали е на тротоара или на пътното платно представлява неосигуряване на
условия за безопасно движение по пътищата, съответно неизпълнение на задълженията на
общината и съобразно приетото в практиката на ВКС от гледна точка на деликтната
отговорност, посоченото деяние представлява противоправно бездействие и ангажира
отговорността на общината по реда на чл.49 ЗЗД. В постановено по реда на чл.290 ГПК
решение от 11.04.2018г. по гр. д. № 1676/2017г., ІV г.о. на ВКС се приема, че "стопанинът на
пътя по основното му направление отговаря за проектирането на организацията на
движението, за изпълнението и поддържането и на кръстовища, в които се пресичат,
разделят или събират на едно ниво пътища с различни стопани", а съгласно §1, т.1 от ДР на
Нар.№ 1/17.01.2001г. за организиране на движението по пътищата, "стопанин на пътя" е
собственикът или администрацията, която управлява пътя, т.е. в случая общината.
Доколкото в хипотезата на чл.49 ЗЗД не се изисква да се установи пълно и главно виновните
действия на кое конкретно физическо лице, натоварено да поддържа в изправност и
безопасност пътния участък, са в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане,
9
съдът при съобразяване с така даденото разрешение в трайната практика на ВКС правилно е
счел, че в конкретния случай са налице всички предпоставки, ангажиращи отговорността на
СО при условията на чл.49 ЗЗД. Общинските пътища, в т.ч. тротоарите към тях съставляват
публична общинска собственост - чл.8 ал.3 вр.чл.5 ал.1 т.2 ЗП, които се управляват в
интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин, а съгласно чл.31 ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините. Почистването и поддръжката на тротоарите като част от обхвата
на пътя е вменено на съответната община и с нормата на чл.48 т. 2, б."б." от Правилника за
прилагане на закона за пътищата, съгласно който организирането на дейностите по
поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното
(платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните
образувания е за общината.
С оглед горното САС споделя извода, че поддържането на пътното платно в района на
кв.Надежда и в близост до метростанция Бели Дунав е задължение на СО, без оглед на това
на кого конкретно е възложена тази дейност или кой точно е собственик на намиращия се в
непосредствена близост имот, а настъпилите вреди в резултат на бездействието на
Общината да контролира правилното, редовно и надлежно ремонтиране на тротоара от
страна на третото лице-изпълнител, ангажира отговорността й по чл.49 ЗЗД. Мястото е част
от градската среда, пътното платно е с обществено предназначение и предвид свободния
достъп на пешеходци до него, се е налагало предприемане на обезопасителни мерки по
цялата повърхност. Задължението за обезопасяване се извежда от общото задължение да не
се вреди другиму с оглед местонахождението, свободния достъп на пътни превозни средства
и хора и обичайното преминаване по това място на пешеходци, тъй като в близост се намира
метростанция.
На основание чл.64 ал.3 ЗУТ общината е задължена да изгражда, поддържа и ремонтира за
своя сметка поземления участък, в който е настъпил инцидента - като част от уличната
инфраструктура. Задължение на всяка община е да поддържа уличната мрежа в града в
изправност, да сигнализира незабавно за препятствия или други опасности по него и да ги
отстранява в най-кратък срок, съгласно разпоредбата на чл.167 ал.1 ЗДП.
С оглед на това с проявеното бездействие от длъжностни лица на ответната община, същата
не е изпълнила задълженията си да организира безопасно движение по улиците. Налице е
пряка и непосредствена причинна връзка между бездействието на служителите на общината,
настъпилия деликт и причинените в резултат на него вреди, поради което следва да бъде
ангажирана отговорността й.
Претърпените от ищеца вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на лицата, на
които е било възложено от ответната община упражняване на надзор и отстраняване на
неравности по настилката на тротоара, поради което са причинени по повод възложената им
работа. Установява се по безспорен начин от показанията на свидетеля, че мястото на
инцидента е било необезопасено, че увреждането вследствие на злополуката е в пряка
10
причинна връзка с бездействието на ответника.
ПО РАЗМЕРА:
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл.52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди,
означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на
трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице е във всеки
отделен случай конкретно, а не по общи критерии. В съответствие именно с трайната
практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в
най-пълна степен за вредите. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната
практика на ВКС / по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от
24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г., решение от 09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на
ВКС и решение от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1889/2009 г. на ВКС.
По отношение размера на претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът,
определяйки същите по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, предвид възрастта
на пострадалия - 44 години към 2021г., икономическата конюктура в страната за 2021г.,
факта, че е получил само една средна телесна повреда, а именно - счупване на горния край
на раменната кост (хумерус), което реализира медикобиологичния признак ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЕТО НА КРАЙНИК (лявата ръка) за срок не по- малък от 4
месеца при обичаен ход на възстановяване. Счупването е лекувано консервативно /без
оперативни интервенции/ с поставяне на имобилизация – шина тип дезо, която
пострадалият е носил за 56 дни. Впоследствие е провеждана и рехабилитация. Приложени
болнични листове за 76 дни домашно лечение. Обемът на движение в лява раменна става
е леко ограничен: при отвеждане на ръката назад към гърба, при хоризонтално отвеждане на
ръката назад. Силата на ръката е запазена. Обичайният възстановителен период за такива
травми е около 4 месеца. Обоснован е извод, че през първия месец на имобилизацията и в
началото на раздвижването е имал затруднение в битовото си обслужване и нарушение на
обичайния ритъм на живот. Вещото лице е посочило, че болките и страданията, са били най-
интензивни непосредствено след травмата, и в началото на раздвижването. При натоварване
и промени във времето може да се оплаква от болка и дискомфорт в мястото на счупването.
Затова САС счита че претенцията за неимуществени вреди неправилно е уважена в размер
от 30 000 лв., предвид обема на претърпените неимуществени вреди и следва да се намали
до 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта.
Що се отнася до имуществените вреди - същите са доказани по размер от направените
разходи за лечението, които по правило не се поемат от касата. Според вещото лице
разходите са били необходими за неговото възстановяване.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде отменено в осъдителната част за неимуществени вреди за
разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв. и потвърдено в останалата обжалвана осъдителна
част.
11
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 30 192 лв., като жалбата е частично основателна до 1/3.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на СО направените по делото
разноски, в размер на 625 лв. платена д.т., от които дължими с оглед уважената част от
жалбата са само 207 лв. На основание чл.78 ал.8 ГПК е дължимо юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. за въззивна инстанция.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемата страна направените
по делото разноски, но такива няма. На осн.чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.В., член на САК,
следва да се присъди адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство пред въззивна инстанция, в размер на 2200 лв. за иска за неимуществени и
400 лв. за имуществени вреди или общо 2600 лв. без ДДС.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както
следва:
На осн.чл.78 ал.1 ГПК СО дължи в полза на ищеца направените по делото разноски, в
размер на 600 лв. платен депозит за в.л., от които дължими с оглед уважената част от
исковете са само 401 лв.
На чл.38 ал.2 ЗА СО дължи и адв.хонорар, след като процесуалното представителство е
осъществено при условията на чл. 38 ЗА, за размера на възнаграждението са приложими
разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения - чл. 36 ЗА, и липсата на конкретни уговорки в договора по повод на
възнаграждението не е аргумент да се откаже присъждането му. Затова на осн.чл.38 ал.2 ЗА
в полза на адв.В., член на САК, следва да се присъди адв.възнаграждение за оказано
безплатно процесуално представителство пред първа инстанция, според разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.4 от цитираната наредба /в приложимата към датата на решението на първа
инстанция вече нова редакция, в сила от 04.11.2022г./. в размер на 2200 лв. за иска за
неимуществени и 400 лв. за имуществени вреди или общо 2600 лв. без ДДС,
На осн.чл.78 ал.6 ГПК СО дължи в полза на съда сумата от 807.68 лв. вместо присъдените
1207 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът следва да заплати по компенсация в полза на СО направените пред СГС разноски,
но такива няма направени.
На осн.чл.78 ал.8 ГПК ищецът дължи юрисконсултско възнаграждение в полза на СО, в
размер на 100 лв. за първа инстанция, както и 100 лв. за въззивна инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3746 от 13.12.2022г. постановено по гр.д. № 1760/2022г., по описа на
12
СГС, ГО, 22 състав В ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ, с която е уважен предявения иск за
неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв., д.т. за разликата над
807.68 лв. до присъдените 1207 лв., и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Л. Д. ЕГН **********, адрес: гр. ***, ж.к. ***, бл.
***, ет.***, ап.***, съдебен адрес: гр, София, ул. „АЛАБИН" № 36, ет. 2 чрез адв.А. В.,
срещу Столична община - район „Надежда”, адрес: гр. София, район „Надежда”, ж.к.
„Надежда”, ул. „Кирил Дрангов” № 55 иск за разликата над 20 000 лв./двадесет хиляди лева/
до 30 000 лв./тридесет хиляди лева/ представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от увреждане, настъпило на 31.08.2021г., около 13.00ч. в гр.София, при падане
от неравност, находяща се на десния тротоар, гледано в посока от бул. Ломско шосе към
Северен парк, прилежащ към ул.Бели Дунав в района на бл.459 в ж.к. Надежда 4, ведно със
законната лихва от 31.08.2022г. до окончателното изплащане, като неоснователен в тази
част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в обжалваната осъдителна част .
ОСЪЖДА Столична община, район „Надежда”, адрес: гр. София, район „Надежда”,
ж.к. „Надежда”, ул. „Кирил Дрангов” № 55 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. А. С. В. ЕГН
**********, със служебен адрес: гр. София, ул. „АЛАБИН" № 36, ет.2, сума от 2600 лв./две
хиляди шестстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, поради предоставена
безплатна правна помощ пред въззивна инстанция по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. /без
ДДС/, както и сумата от 2600 лв./две хиляди шестстотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение, поради предоставена безплатна правна помощ пред въззивна инстанция по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. /без ДДС/
ОСЪЖДА К. Л. Д. ЕГН **********, адрес: гр. ***, ж.к. ***, бл. ***, ет.***, ап.***, съдебен
адрес: гр, София, ул. „АЛАБИН" № 36, ет. 2 чрез адв.А. В., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
Столична община - район „Надежда”, адрес: гр. София, район „Надежда”, ж.к. „Надежда”,
ул. „Кирил Дрангов” № 55, сумата от общо 307 лв. /триста и седем лева/ направени разноски
пред въззивна инстанция, както и сумата от 100 лв./сто лева/ на осн.чл.78 ал.8 ГПК
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Столична община, район „Надежда”, адрес: гр. София, район „Надежда”, ж.к.
„Надежда”, ул. „Кирил Дрангов” № 55 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА К. Л. Д. ЕГН **********,
адрес: гр. ***, ж.к. ***, бл. ***, ет.***, ап.***, съдебен адрес: гр, София, ул. „АЛАБИН" №
36, ет.2 чрез адв.А. В., сумата от 401 лв./четиристотин и един лева/ направени разноски пред
първа инстанция.
ОСЪЖДА Столична община, район „Надежда”, адрес: гр. София, район „Надежда”,
ж.к. „Надежда”, ул. „Кирил Дрангов” № 55 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА СГС сумата от
807.68 лв./осемстотин и седем лева и шестдесет и осем стотинки/ вместо присъдените 1207
лв., дължима д.т. на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14