№ 1630
гр. Варна, 25.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500792 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. №
96747/21.12.2023г. по регистратурата на ВРС, подадена от В. Г. Н., ЕГН
**********, чрез особения му представител срещу Решение №
3836/27.11.2023г. постановено по гр.д. № 1423/2023г. по описа на ВРС, 10-
ти състав, с което жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на П. Д. М., ЕГН
********** сумата от 3564 лева представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на л.а. „Мерцедес“, модел Ц 180, с рег. номер ******,
собственост на П. Д. М., поради настъпило ПТП на 26.11.2022г. по
изключителна вина на ответника В. Г. Н., а именно движение с несъобразена
скорост, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането –
26.11.2022г. до окончателното плащане на сумата, както и съдебно-деловодни
разноски в размер на 1893 лева; ОСЪДЕН е да заплати в полза на Районен
съд – Варна, по сметка на съда, сумата от 250 лева – разноски за
възнаграждение за свидетел и за вещо лице заплатени от бюджета на съда.
Въззивникът В. Н., чрез особения си представител заявява становище за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита, че
ищецът не е установил всички елементи от фактическия състав на твърдяното
непозволено увреждане от ответника в това число механизма на настъпване
на вредата. Посочва, че в проведената САвТЕ вещото лице е преповторило
отразените констатации в съставения протокол за ПТП без да е дало
1
заключение дали увреденият автомобил е бил в техническа изправност и дали
е бил годен за движение при положение, че МПС е било и без проведен
годишен технически преглед. С тези доводи се обосновава възражение за
недоказаност от страна на ищеца на твърдяната причина за настъпване на
ПТП, а именно шофиране с превишена скорост. Възразява се и срещу
материалната доказателствена сила на протокола за ПТП предвид на това, че
същият е съставен от актосъставителя след настъпване на ПТП и последният
не е бил свидетел на механизма на настъпването му. Моли решението да бъде
отменено и да се постанови ново, с което предявеният иск за обезщетяване на
претърпени имуществени вреди да бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба oт въззиваемата страна – П. Д. М., чрез процесуалния му представител.
Счита подадената въззивна жалба за изцяло неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, постановено след
обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Посочва се, че
заключението на проведената САвТЕ е прието без оспорване от ответната
страна, а посещението на местопроизшествието от полицейския служител е
установено в самия протокол за ПТП. Счита, че насрещната страна не е
провела доказване, че водачът на МПС се е движил със съобразена скорост,
поради което правилно е било възприето от съда установеното от
доказателствата шофиране с несъобразена скорост като причина за
настъпване на ПТП. Моли първоинстанционното решение да бъде изцяло
потвърдено и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Постъпила е и частна въззивна жалба, с вх.№ 14253/20.02.2024г. по
регистратурата на ВРС подадена от В. Г. Н., ЕГН **********, чрез особения
му представител срещу Определение № 1239/30.01.2024г. постановено по
делото по реда на чл.248 от ГПК.
С обжалваното определение е изменено съдебното решение в частта за
разноските, като в полза на особения представителя на ответника е присъдено
възнаграждение в размер на още 100 лева, при направени изчисления за
материален интерес от 3564 лева. Възраженията са, че определянето на
размера на дължимото възнаграждение на особения представител по реда на
чл.47, ал.6 от ГПК е следвало да стане по Наредба 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, но при отчитане на първоначалния
2
размер на иска от 13828,31 лева. Счита, че след като ищецът е оценил вредите
си на 13828,31 лева, независимо, че е предявил иска си като частичен от 1000
лева, ответникът се е защитавал срещу целия размер и следователно
възнаграждението на особения му представител е следвало да бъде определен
върху него. Моли обжалваното определение да бъде изменено, като бъде
присъдено възнаграждение съобразно цена на иска от 13828,31 лева.
В срока по чл. 276 от ГПК не е постъпил писмен отговор на частната
жалба от насрещната страна П. Д. М..
По допустимостта на обжалването: Въззивната и частната въззивна
жалби са депозирани в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано
от връчване на обжалваемото решение/определение на процесуалния
представител на жалбоподателя. Жалбите съдържат изискуемите по чл.260 от
ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 от ГПК, с оглед на което са
редовни. Страните се представляват от процесуални представители – особен
представител за въззивника и пълномощник за въззиваемата страна с права за
въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен
акт. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са
направени доказателствени искания.
Въззивната жалба е депозирана от особен представител назначен на
ответника В. Н. по реда на чл.47, ал.6 от ГПК в хода на първоинстанционното
производство. Съгласно посочената разпоредба особеният представител се
назначава на разноски на ищеца. Аналогично дължимото възнаграждение за
особения представител при пренасяне на делото във въззивна инстанция
отново се дължат от него. Разноските за този вид представителство следва да
бъдат внесени по смета на съда от ищеца преди приключване на делото в
съответната инстанция, като съдът който разглежда делото в съответната
инстанция е компетентен да определи разноските за нея. Съобразявайки
характера на производството и обжалваемия интерес от 3564 лева, съобразно
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималния размер на възнаграждението е в размер на
656,40 лева. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора, на
3
основание чл.47, ал.6, изр.2 от ГПК, посоченият размер следва да бъде
намален, като възнаграждението за особения представител на въззивника за
въззивната съдебна инстанция се определи в размер на 400 лева. Внасянето
му по сметка на ВОС следва да бъде възложено в тежест на П. Д. М. в 3-
дневен срок от уведомяването.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
96747/21.12.2023г., подадена от В. Г. Н., ЕГН **********, чрез особения му
представител срещу Решение № 3836/27.11.2023г. постановено по гр.д. №
1423/2023г. по описа на ВРС, 10-ти състав и частна въззивна жалба, с вх.№
14253/20.02.2024г. подадена от В. Г. Н., ЕГН **********, чрез особения му
представител срещу Определение № 1239/30.01.2024г. постановено по делото
по реда на чл.248 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 792/2024г. за разглеждане в
открито съдебно заседание на 08.05.2024г. от 10:00 часа, за която дата и час
да се призоват страните - въззивника чрез особения му представител и
въззиваемия – чрез пълномощника, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен
отговор на въззивната жалба. Процесуалните представители да се уведомят и
по телефона за датата и часа на съдебното заседание, както и за задължението
за внасяне на определения депозит!
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за въззивното производство по чл.267 от
ГПК по в.гр.д.№ 792/2024г. по описа на ВОС на адв. Л. И. Р. назначена по
реда на чл.47, ал.6 от ГПК за особен представител на В. Г. Н. в размер на 400
лева.
ЗАДЪЛЖАВА П. Д. М., ЕГН ********** в 3-дневен срок от
уведомяването да внесе по депозитната сметка на ВОС сумата от 400 лева.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на това задължение в срок, делото да се
докладва за предприемане на действия за принудително събиране на сумата и
налагане на глоба за неизпълнение на разпореждане на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5