№ 1221
гр. Варна, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501935 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби срещу решение № 260924/15.03.2021г., постановено по
гр.д. № 8407/2018г. по описа на ВРС, както следва:
1.Въззивна жалба вх. № 282384/08.04.2021г. подадена от адв. М. М., АК Варна, в
качеството й на пълномощник на Б. П. З. срещу решението, в частите, с които е отхвърлен иска с
правно основание чл.128, т.2 КТ за сумата от 5203,44лв., претендирана като дължима за периода
29.01.2015г.-31.03.2015г., като погасен по давност и за разликата на д 30468,89лв. до
претендирания размер от 70932,56лв. като неоснователен; отхвърлен е иска за заплащане на сумата
от 186414лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимите месечни трудови
възнаграждения за периода 29.01.2015г.-04.07.2016г., изчислени като сбор от обезщетенията за
забава за всяко отделно месечно възнаграждение от падежа на задължението до 29.05.2018г., както
и е отхвърлен иска за заплащане на сумата за разликата над 634,80лв. до претендирания размер от
8836,72лв.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, като постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което се иска същото да бъде отменено, като се постанови ново, с което исковете
да се уважат в предявените размери. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила съдът не
е взел предвид представените в първото по делото заседание от ищеца молби и изложените в
заседанието твърдения относно приложимостта на разпоредбата на чл.121, ал.3 КТ/отм./, както и,
че начисленото на ответника трудово възнаграждение не съответства на разпоредбите на КТ и
оплакванията за по-неблагоприятно третиране, които са от значение за правилната квалификация
на предявения иск. Съдът не обсъдил твърденията на ищеца, че не е престирал нито ден труд в
България за периодите на командироване, извън тези, при които е шофирал при доставката на
автомобили, закупени от работодателя, прибирайки се в България, поради което и не е налице
основание за начисляване на месечна заплата по ставките в едноезичния трудов договор и
съответно обезщетение за неползван отпуск. Съдът не е взел предвид и обстоятелството, че
1
ответното предприятие е регистрирано и упражнява дейност в България и осъществява
трансгранично предоставяне на услуги, със съответното командироване на водача на превозното
средство, с което се осъществява международен превоз от територията на приемащата държава-
членка на ЕС, в която предприятието осъществява дейност по смисъла на Регламент №1072/2009,
Директива №96/71 и на чл.121, ал.3 КТ. Съдът не е допуснал събиране на доказателства, които са
относими към предмета на спора и за които ищецът своевременно е отправил искания. Твърди, че
делото е останало неизяснено от фактическа страна, като не е отделено спорното от безспорното
по делото и не са дадени указания на страните относно разпределението на доказателствената
тежест и за кои факти и обстоятелства не са посочили доказателства. Твърди също, че в
нарушение на процесуалните правила, съдът е разгледал възраженията и исканията на ответника в
отговора на исковата молба, който е подаден след срока по чл.131 ГПК. В нарушение на
процесуалните правила, съдът не се е произнесъл по направеното своевременно с молба от
26.112019г. искане за изменение на иска, посредством увеличаване на претендираните суми.
Съдът е извършил приспадане на суми платени за командировъчни и храна от дължимото трудово
възнаграждение, без да са установени правно релевантните за спора факти и без да се даде
възможност на ищеца да представи доказателства относно тяхната дължимост. Твърди, че предвид
императивния характер на нормата на чл.121, ал.3 КТ/отм./, съдът е следвало служебно да събере
доказателства относно това дали за дейността, осъществявана от ищеца се дължат специфични
дневни добавки, като съобрази дали извършването на приспадане няма да наруши баланса между
престирания труд и дължимото насрещно възнаграждение. По подробно изложените в жалбата
доводи и съображения моли за отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковите
претенции изцяло, ведно с направеното увеличение на иска за трудово възнаграждение.
В допълнение към въззивната жалба, подадена от адв. М., Б. П. З. е изложил оплаквания за
незаконосъобразност на решението, в частите с които са отхвърлени исковете, основани на
твърдения за неправилното приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Изложени са и твърдения, че съдът не се е произнесъл по всички
предявени с исковата молба искове, включително и по иска за установяване на дискриминационно
отношение с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. И за присъждане на обезщетение от
дискриминационно отношение, както и за командировъчни пари в размер на 47 442,57лв.
2. Въззивна жалба от «Бумеранг Шипинг»ООД , чрез пълномощник –адв.Н.С. – ВАК
срещу решение № 260924/15.03.2021г., в частите, с които са уважени предявените от Б. З. искове с
правно основание чл.128, т.2 КТ за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 25 265,45лв.,
представляващо разлика между полученото от работника трудово възнаграждение за периода
29.01.2015г.-04.07.2016г., обезщетение за неползван отуск за 37 работни дни в размер на 634,80лв.,
на основаниеи чл.244, ал.1 КТ.По подробно изложени в жалбата мотиви и съображения, моли за
отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което исковете се отхвърлят
като неоснователни.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – трети състав,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът Б. П. З. е предявил срещу „Бумеранг Шипинг“ООД обективно, комулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2, вр. чл.121, ал.3 КТ/отм/, чл.224 КТ и
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 70 932,56лв.- трудово възнаграждение за периода 29.01.2015г. –
04.07.2016г., , в който период ищецът като шофьор на товарен автомобил/международни превози е
бил командировка в страни от ЕС, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата; 8 836,72лв.- обезщетение за неизползван отпуск в размер
ан 37 дни за 2015г. и 2016г., ведно със законната лихва, считано от дата ана предявяване на иска до
окончателното им изплащане; 18614лв. обезщетение за забава върху дължимите месечни трудово
възнаграждения за периода 29.01.2015г.-04.07.2016г., изчислени като сбор от обезщетението за
забава за всяко отделно месечно трудово възнаграждение от падежа на задължението до
29.05.2018г. Ищецът излага, че въз основа на възникнало трудово правоотношение по трудов
договор с ответника „Бумеранг шипинг“ ООД е заемал длъжността „шофьор на товарен
автомобил/международни превози” от 29.01.2015г. с месторабота в предприятието на ответника и
при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 362лв. и допълнително
2
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,60% годишно при пълно
работно време от 8 часа; с платен годишен отпуск в размер на 25 работни дни. Трудовото
правоотношение е прекратено на 04.07.2016г., на основание чл.325, л.1 КТ. С командировъчни
заповеди от 29.01.2015г., 29.09.2015г. и 23.02.2016г. ищецът бил командирован като шофьор на
товарен автомобил/ международни превози за извършване на транспортни услуги в страни от ЕС.
Ищецът престирал труд извън територията на Р България през 2015г. и 2016г. общо 416
календарни дни, от които 298 работни дни. Твърди също, че между него и работодателя било
постигнато съгласие за командироване за срок по-дълъг от 30 календарни дни, без прекъсване и
без връщане в България, както и за изплащане на дневни командировъчни средства. В периода
29.01.2015г. – 29.08.2015г. ищецът бил командирован за извършване на превози- превоз на товари с
товарен автомобил /седлови влекач/ в страни от ЕС. Услугата се предоставяла на белгийска фирма
с офис в гр. Остенде, Белгия, както и на датска фирма. Като в посочения период не се е връщал в
България
В периода 23.02.2016г. – 13.05.2016г. бил командирован за извършване на международни
транспортни услуги – превоз на товари с товарен автомобил/седлови влекач, като услугата се
предоставяла на италианска фирма, с чиито ремаркета и за чиито нужди се извършвала
транспортната дейност в страни от ЕС, без завръщане в България. Международната транспортна
дейност била осъществявана на територията на Белгия, Германия, Великобритания, Италия
Франция, Холандия, Люксембург,. Ищецът счита, че за срока на командироване е приложима
разпоредбата на чл.121, ал.3 КТ и ответното дружество като работодател му дължи поне същите
минимални условия на работа, каквито са установени за работниците, изпълняващи същата и ли
сходна работа в приемащата държава, включително и трудово възнаграждение в размер поне на
минималния за приемащата държава. Посочва, че за процесния период минималните часови
заплати в Белгия са в размер на 11,3740 евро, до 31.12.2015г./, 11,3910 евро/ от 01.10.2016г., като
дължимото трудово възнаграждение за периода е в размер на 32 385,55 евро/ 63340,63лв.; За 2015г.
и 2016г. основното заплащане н провинция Северен Рейн-Вествалия е 12,72 евро на час, като за
целия период на командироване дължимото на ищеца трудово възнаграждение е в размер на
36 267,24 евро/ 70 932,56лв. Поради това, че работодателят не е изплатил в уговорения в трудовия
договор пълен размер на трудовото възнаграждение, то той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение в размер на 18 614лв при основна ставка за длъжността в Германия и 16 753,50лв. за
длъжността в Белгия.
Ответникът с писмен отговор в срока по член 131 от ГПК е оспорил предявените искове като
неоснователни. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните по трудов
договор от 24.01.2015г. до 04.07.2016г., като ищецът е изпълнявал длъжност „шофьор, товарен
автомобил/ международни превози“. По отношение на заплащането на командировъчни пари
следва да намери приложение Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина, която в случая същите са в размер на 27 евро, независимо от продължителността на
командировката, като липсва основание за заплащане на трудово възнаграждение, съобразено с
минималните ставки за заплащане в държавите, в които работникът е командирован за период по-
дълъг от 30 дни. Твърди, че не е налице хипотезата на чл.121, ал.3 КТ, респективно Директива
96/71/ЕО, тъй като извършването на международните превози не представлява предоставяне на
услуги по договор, сключен между командировъчното предприятие и страната за която са
предназначени услугите. Шофьорът не е извършвал работа в друго предприятие в ЕС по договор за
предоставяне на услуги, а полагал труд за работодателя, с който е сключил трудов договор. Липсва
и договор с предприятие – ползвател на услуги от държава – член на ЕС. Твърди, че всяка от
командировките на ищеца били в различен брой държави, като в нито една от тях престоят му не е
бил повече от 30 дни. След като командировката не е с продължителност повече от 30 дни, то не е
налице основание за уговаряне и изплащане на възнаграждение съобразно минималните ставки за
същата или сходна длъжност, тъй като такава не може да се определи за съответната държава.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за
периодите преди 30.05.2015г.
Страните не спорят по фактите, които са установени правилно от първоинстанционния съд, а
именно:
Ищеца се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество, през периода от
24.01.2015г. до 04.07.2016г. като е заемал длъжността „шофьор, товарен автомобил/
международни превози“, при 8 часов работен ден. В трудовия договор не е посочено място на
3
работа. Страните са подписали два трудови договора- единият изготвен на български език/ л.12-15
от делото на ВРС/ в който е уговорено трудово възнаграждение в размер на 326лв. и отпуск в
размер на 25 работни дни и втори- на български и английски език / л.135-137 от делото на ВРС/ в
който е уговорено трудово възнаграждение в размер на 9,61 евро за всеки час до 35 часа на
седмица и отпуск в размер на 20 работни дни. Не е спорно между страните, че отношенията им са
били уреждани от сключения трудов договор в едноезичния вариант – на български език.
По делото е представена молба изпратена на 20.06.2016г. по електронен път от ищеца до
управителя на дружеството – работодател за ползване на платен годишен отпуск в размер на 37
работни дини, считано от 20.06.2016г. до 09.08.2016г.
От представената по делото покана от 27.06.2016г. дружеството е поканило ищеца в срок
до 01.07.2016г. да получи документите си, свързани с прекратяването на трудовото
правоотношение.
От заключението на СТЕ, проведена в първоинстонционното производство, след разчитане
и анализ на дигитални тахографи на управляваните от ищеца автомобили се установява, че в
периода 29.01.2015г. – 29.08.2015г. работните часове на ищеца са 1125 часа и 14 мин. Най-
продължителни са престоите във Великобритания-65 дни, Белгия-60 дни. Седлови влекач е
управляван от ищеца на територията на Германия, Белгия, Люксембург, Франция,
Великобритания, Холандия, Австрия, Румъния. В периода 29.09.2015г. – 28.01.2016г. ищецът е
управлявал седлови влекач на територията на Словакия Италия, Австрия, Хърватска, Германия,
Белгия, Люксембург, Франция, Великобритания и Холандия, едно пътуване България-Германия и
обратно, Италия, Хърватска България. Най –много са работните дни в Италия и Франция- по 27,
Германия-17. Общият брой на работните часове за периода са 694 часа и 19 минути; В периода
23.02.2016г. – 13.05.2016г. управлявания от ищеца влекач е престоял на територията на Германия,
Франция, Италия Австрия и Хърватска. Най-много са работните дни във Франция-51, като
работните часове са 423 часа и 2 минути.
В приетите в първоинстанционото производство заключения на първоначална и повторна
ССчЕ се установява следното: в периода от 29.01.2015г. – 29.08.2015г. почасовите ставки за
трудово възнаграждение за заеманата от ищеца длъжност са в размер на 11,347 евро/час при 38
часова работна седмица в Белгия и 8,50лшрш/час във Великобритания. Възнаграждението за
положен труд от ищеца вещото лице е определило в размер на 27 163,98лв. /по часо ва ставка на
Белгия/ и 28186,42лв. по часова ставка за Великобритания; за периода 06.02.2015г.-30.08.2015г. - в
размер на 25921,19лв. /по часова ставка за Белгия/ и 26971,11 лв. по часова ставка за
Великобритания.
За периода 29.09.2015г.-28.01.2016г. минималните възнаграждения за заеманата от ищеца
длъжност са в размера н 9,31 евро за Италия и 9,61 евро за Франция. Изчислено съгласно
посочените ставки, дължимото за периода възнаграждение е в размер на 12 381,95лв. и съответно
12 780,96лв..
За периода 06.10.2015г..-27.01.2016г. възнаграждението би било в размер на 11362,26лв. за
Италия и 11911,48лв. за Франция
За периода 23.02.2016г.-13.05.2016г. дължимото възнаграждение би било в размер на
10779,59лв. за Италия и и 11300,64лв. за Франция; За периода 23.02.2016г. – 13.05.2016г. – 8
448,87лв. за Италия и 8 857,26лв. за Франция. Вещото лице е определило размер за обезщетение за
неизползван отпуск за 15 дни в размер на 316,89лв., по възнаграждението по фиша за работна
заплата, 2663,14лв. по часова ставка за Белгия и 1994,95лв. за Великобритания.
В периода 29.01.2015г. – 04.07.2016г. ответното дружество е изплатило на ищеца сумата от
35 351,57лв., като не са разграничени каква част от сумите са за трудово възнаграждение. Сумата
от 1 955,83лв., преведена на 15.05.2016г. е с основание-храна , командировъчни и възнаграждение.
Съгласно заключението на повторната ССчЕ, за периода 29.01.2015г.-29.08.2015г. часовата
ставка за заеманата от ищеца длъжност в Белгия е 11,347 евро; 7,60 паунда за Великобритания,
като съответно при отработените в периода 177 дни, дължимото на ищеца трудово възнаграждение
е в размер на 24 285,95лв. за Белгия и 22621,71лв. за Великобритания. При труд, полаган при 48
часова работна седмица, дължимото възнаграждение е 31 105,43лв. за Белгия и 28 973,88лв. за
Великобритания; съответно за периода 06.10.2015г. – 28.01.2016г. 12311,98 лв. за Италия и
12 454,55 лв. за Франция. В периода 23.02.2016г.-13.05.2016г. отработените часове са 423часа и 2
минути, при работа в 84 дни и съобразно часовите ставки и отработените часове дължимото
4
възнаграждение е в размер на 11 404,64лв. за Италия и 11 608,72лв. за Франция; определено е
обезщетение за неизползван отпуск в размер на 634,80лв.; в периода 25.01.2015г.-30.05.2016г.
ответното дружество е превело по сметка на ищеца трудово възнаграждение в размер на 4
894147лв.
Съгласно представеното заключение от проведената пред въззивния съд СТЕ в периода
01.02.2015г.-14.05.2016г. ищецът е управлявал 5 различни автомобила, като въз основа на данни от
дигиталните тахографи на автомобилите, данните от дигиталната карта на водача, вещото лице в
табличен вид е посочило конкретните дати за процесния период на влизане и излизане от страната
на ищеца, къде са извършвани товаро-разтоварни операции, с кои автомобили е пътувал,
съответно отработените часове и продължителността на работнитие дни за съответните държави.
Вещото лице е посочило по месеци отработените часове извън територията на страната.
Съгласно приетото при въззивното разглеждане на делото заключение на ССчЕ,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и изготвено въз основа на установеното
от СТЕ относно отработеното от ищеца време извън територията на България, в съответните
държави от ЕС в периода 07.02.2015г.-30.08.2015г. и съобразно часовата ставка за Белгия /11,347
евро на час/, дължимото възнаграждение е в размер на 21 736,20 евро или 42 512,31лв.
В периода 06.10.2015г. – 27.01.2016г . ищецът основно е полагал труд на територията на
Италия и Франция. Съобразно часовата ставка за и тарифата за Франция, дължимото
възнаграждение е в размер на 21 054,99лв. и съответно 20 745,62лв. за Италия; За периода
15.02.2016г. – 13.05.2016г ., дължимото възнаграждение, съобразно часовата ставка и тарифа за
Франция е в размер на 14 892,83лв., съответно за същия период – 15 035,74лв. за Италия;
По отношение на размера на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, вещото
лице е изчислила два варианта, поради това, че за последния отработен месец – април 2016г., са
посочени два варианта за почасови ставки. При изчисляване на обезщетението по ставка в размер
на 10,685 евро/час / за Франция/, обезщетението е в размер на 5 349,90лв., при изчисляването на
часова ставка за Италия – 10,528 евро на час, размера на обезщетението е 5 271,29лв.
Горе установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество, като е заемал длъжност „шофьор товарен автомобил/
международни превози” през процесния период 29.01. 2015г. -10.08.2016г., като отношенията им
се уреждат от сключения трудов договор на български език.
Безспорно от представените по делото доказателства, включително и от заключенията на
СТЕ, проведени в първоинстонционното и въззивното производство се установява, че в периодите
01.02.2015г. – 30.08.2015г., 01.10.2015г.-27.01.20156г., ищецът е управлявал поверното му
превозно средство и е полагал труд извън територията на Република България на територията на
различни държави – членки на ЕС.
Съгласно разпоредбата на чл.121, ал.3 КТ/отм./, действала в периодите, през които ищецът
е полагал труд, командирован в държавите-чсленки на ЕС, когато срокът за командироване в
рамките на предоставяне на услуги в друга държава-членка на ЕС е по-дълъг от 30 календарни
дни, страните уговарят за срока за командироване поне същите минимални условия на работа,
каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в
приемащата държава. Съгласно §1,т.16 от ДР на КТ, командироване по смисъла на чл.121, ал.3
КТ/отм./ представлява изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните
поради изпращане на работника на същата или друга работа в страна –член на ЕС, в друга
държава-страна по Споразумението за европейското икономическо пространство, или в
Конфедерация Швейцария, при условия на работа, съизмерими със стандарта на приемащата
държава, но не по-неблагоприятни от минималните установени в нея. Съгласно чл.2, ал.1 от
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, командировката в чужбина
представлява изпращане на лица за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по
нареждане на командироващия орган.
В случая, въз основа на представените по делото доказателства, следва да се приеме, че
ищецът е бил командирован, за изпълнение на трудовите си задължения в друга държава, извън
мястото на постоянната му работа. Безспорно се установява също, че е командирован в държави-
членки на ЕС за период по-дълъг от 30 календарни дни, поради което и на основание чл.121, ал.3
КТ/отм./ е следва ло да бъде третиран при същите условия на работа, установени за работниците и
5
служителите в приемащата държава. В случая приложение следва да намери и Директива 96/71 ЕО
относно командироването на работници в рамките на предоставянето на транснационалното
предоставяне на услуги в сектора на автомобилния транспорт.
По изложените съображения претенцията с правно основание чл.128, т.2 КТ, вр. чл.121,
ал.3 КТ/отм./ е доказана по основание. За определяне на съответното възнаграждение за всеки от
периодите, следва да се определи приемащата държава за всеки от отделните периоди, размера на
получените от ищеца суми за трудово възнаграждение и командировъчни.
Съгласно приетите по делото доказателства в периода 07.02.2015г.-30.08.2015г. най-много
дни ищецът е отработил на територията на Белгия, като услугита са били предоставени на
белгийска фирма, поради което и за посочения период за приемаща държава следва да се приеме
Белгия. Размерът на трудовото възнаграждение, изчислен въз основа на часовата ставка за
заплащане на труда в Белгия е в размер на 42512,31лв., като относно размера на възнаграждението,
настоящият състав на съда кредитира заключението на ССчЕ, прието при въззивното разглеждане
на делото, тъй като същото е изготвено въз основа на заключението на СТЕ, с което е извършено
по-пълно и детайлно отчитане на отработеното време.
За периода 06.2010г. – 27.10.2016г., ищецът е полагал най-много часове труд на
територията на Франция и Италия, като услугите са предоставени на италианка транспортна и
логистична фирма/ съгласно твърденията на ищеца/, поради което и следва да се приеме, че
приемащата държава за този период е Италия, като дължимото за периода трудово възнаграждение
е в размер на 20 745,62лв. / вариант втори от ССчЕ/.
В периода15.02.2016г. – 13.05.2016г. ищецът е положил най-мнага труд на територията на
Франция и същата следва да бъде опредЕ. за приемаща държава. Дължимото за периода
възнаграждение, съгласно ССчЕ е в размер на 14892,83лв./ вариант втори от ССчЕ за периода/.
Общия размер на дължимото на ищеца трудово възнаграждение за процесния период е
78150,76лв.
В този период ищецът е получил преводи на суми, включващи трудово възнаграждение в
размер на уговореното по трудовия договор и командировъчни пари, суми за храна и суми за
покриване на разходи, свързани с осъществяваната трудово дейност в общ размер от 35351,55лв.
Съгласно извършените от вещото лице изчисления въз основа на въз основа на ведомости и
извлечение от сметката на ищеца, размера на полученото от ищеца трудово възнаграждение за
периода е 4 894,47лв., а получените командировъчни – 21 598,23лв.
След приспадане на изплатените суми, дължимото на ищеца трудово възнаграждение за
процесния период е в размер на 51 658,06лв.
Направеното от ответника възражение за погасяване на част от вземането за
възнаграждение за труд, чиито падеж е настъпил преди 30.05.2015г. е основателно. Дължимите на
ищеца трудови възнаграждения, чиито падеж е настъпил до 30.05.2015г. / за периода м.02. и м.
03.2015г./ е в размер на 8462,27лв., като за посочената сума претенцията следва да се отхвърли
като погасена по давност.
Предвид изложеното искът с правно основание чл.128, т.2, вр. чл.121, ал.3 КТ е доказана по
основание до размера на сумата от 43 195,79лв., дължима за периода от 01.04.2015г. до
04.07.2016г. Претенцията за разликата до претендирания размер от 70932,56лв. е неоснователна.
В този смисъл решението на първоинстонционния съд следва да се отмени в частта, с която
е отхвърлен иска с правно основание чл.128, т.2 КТ за разликата от присъдения размер от
25 265,45лв. до 43 195,79лв. и потвърди, в частите, с които искът е отхвърлен до претендирания
размер и за периода 29.01.2015г. – 31.03.2015г.
Предвид обстоятелството, че размера на дължимото трудово възнаграждение е определен
при условията на чл.121, ал.3 КТ, настоящият състав намира, претенцията за заплащане на
обезщетение е неоснователна, като напълно споделя изложените от първоинстанционния съд
мотиви и препраща към тях. В случая между страните по делото не е уговаряно възнаграждение за
периодите на командироване, което да е съпоставимо с минимална часова ставка в която и да е от
държавите от ЕС. По делото не са ангажирани доказателства за отправяна покана от ищеца до
работодателя за заплащане на труда му при условията на чл.121, ал.3 КТ, в периода до
прекратяването на трудовото правоотношение, поради което и до предявяване на иска за
работодателя не е възникнало задължение по ликвидно и изискуемо трудово възнаграждение,
6
доколкото не е бил установен размера му. Предвид изложеното, решението, в частта, с която
претецията е отхвърлена като неоснователна следва да се потвърди.
По отношение на претендираното обезщетение за неизпозван платен годишен отпуск:
Съгласно заключението на приетата пред настоящият въззивен съд неизползваният от ищеца
отпуск за 2015г. и 2016г. е в размер на 32 работни дни. Съгласно разпоредбите на чл.224, ал.1 и
ал.2 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като обезщетението се изчислява по
правилата на чл.177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение въз основа на
брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец. Видно от заключението на
ССчЕ, последният отработен месец е месец април 2016г, като дължимото обезщетение за
неизползван отпуск от ищеца в размер на 32 р. дни е в размер на 5 271,29лв., като претенцията
следва да се уважи до посочения размер.
Предвид изхода от спора, разноските следва да останат за страните, така както са
направени от всяка от тях.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати в
полза на ВОС сумата от 1317,22лв. / държавни такси и разноски за съдебни експертизи/, съответно
на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260924/15.03.2021г., постановено по гр.д. № 8407/2018г. по описа на
ВРС, в частите, с които са отхвърлени предявените от Б. П. З., ЕГН ********** срещу „Бумеранг
шипинг“ ООД иск с правно основание чл.128 КТ за заплащане трудово възнаграждение за
разликата над присъдените 25 265,45лв. до 43 195,79лв. и иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ
за разликата от 634,80лв. до 5 271,29лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Бумеранг шипинг“ ООД, с ЕИК *********, ГР. Долни чифлик, ул.“Армейска „
№5 да заплати на Б. П. З. , ЕГН ********** сумата от 17 930,34лв., представляващи разликата над
присъденото с решение № 260924/15.03.2021г., постановено по гр.д. № 8407/2018г. по описа на
ВРС трудово възнаграждение до общия дължим размер от 43195,79лв. за периода 01.04.2015г. –
04.07.2016г., в едно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Бумеранг шипинг“ ООД, с ЕИК *********, гр. Долни чифлик, ул.“Армейска „
№5 да заплати на Б. П. З. , ЕГН ********** сумата от 4 636,49лв., представляващи разликата над
присъдения от ВРС размер от 364,80лв. до дължимите 5 271,29лв., представляващи обезщетение
за неизползван годишен отпуск за 2015г. и 2016г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260924/15.03.2021г., постановено по гр.д. № 8407/2018г. по
описа на ВРС, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Бумеранг шипинг“ ООД, с ЕИК *********, гр. Долни чифлик, ул.“Армейска„
№5 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС сумата от 1317,22лв.,
представляващи държавна такса и разноски за възнаграждение на вещи лица, на основание чл.78,
ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на чл.280 ГПК пред
ВКС, в месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8