Присъда по дело №1198/2017 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 май 2019 г.
Съдия: Георги Тодоров Бозуков
Дело: 20172230201198
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 4 септември 2017 г.

Съдържание на акта

                                           П Р И С Ъ Д А  

 

     гр. Сливен 22 май  2019 год.

 

                                           В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІ-ри наказателен състав на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. БОЗУКОВ

                                                                                     СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: П.С.

                                                                                                      П.Ч.

                                                           

при участието на секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА  в присъствието на районен прокурор ИВАН И. докладваното от Р.СЪДИЯ  НЧХД № 1198 по описа за 2017 год.

                                                            П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА    подсъдимите  М.Д.С. – роден на *** ***, бълг.гр., основно образование, неженен, неосъждан, ЕГН ********** и Е.Н.Г. – роден на *** ***, бълг.гр., основно образование, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВНИ в това, че:

На 12.05.2017 год. в гр. Сливен, в близост до Професионална гимназия по Механотехника гр. Сливен, макар и непълнолетни, но като могли да разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят постъпките си, причинили на Д.Г.Г. с ЕГН ********** *** „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота”,  извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК , престъпление по чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК,  поради което и на основание чл. 78 а от НК ги ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и им налага административно наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, за всеки един от тях, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на видно място в Община Сливен за СРОК от ТРИДЕСЕТ ДНИ и чрез прочитането на присъдата пред учениците в  Професионална гимназия по Механотехника гр. Сливен, както и пред учениците в ПГЕЕ „Мария Кюри” гр. Сливен.

ОСЪЖДА подсъдимите М.Д.С. и Е.Н.Г. да ЗАПЛАТЯТ на Д.Г.Г. сумата в размер на 400 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред СлОС в 15  дневен срок, считано от днес.

         

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                       2.

 

 

 

 

           

                      

                                                                                               

 

  

 

   

 

 

 

Съдържание на мотивите

М  О  Т  И  В  И

 

                  Към присъда № 71/22.05.2019 год. по НЧХД № 1198/2017 г.,

                  изготвени на 16.07.2019 г.

 

С тъжбата си Д.Г.Г.  е повдигнал срещу подсъдимите М.Д.С. и Е.Н.Г.  обвинение за извършено престъпление по чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2  от  НК.

В с. з. чрез адвокат пълномощник поддържа обвинението така както е предявено.

Гражданско правни претенции не са предявени, респективно не са допуснати за съвместно разглеждане в наказателния процес.

Подсъдимите М.С. и Е.Г.  в с.з. не се признават за виновни и не дават обяснения по предявеното им обвинение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 12.05.2017 год. тъжителят Д.Г., ученик в 11в клас на Професионална гимназия по механотехника в гр. Сливен, бил на училище първа смяна. По време на голямото междучасие, около 10.50 часа той излязъл от училището и тръгнал към четвърто училище, за да си купи закуска. На връщане от там, вървейки по ул.”Стефан Султанов” той бил пресрещнат от подсъдимите М. Славови  Е.Г. и двамата от 8а клас на Професионална гимназия по механотехника, които го познавали. Подсъдимите С. и  Г. се спрели при тъжителя Г., при което подс. Е.Г. ударил тъжителя с ръка в рамото и веднага след това и в гърдите. Пострадалият Г. се присвил, навеждайки се и в този момент подс. М.С. със силен удар с коляно го ударил в областта на челото. От този удар пострадалия Г. загубил равновесие и паднал на земята, като известно време не могъл да стане. По това време покрай инцидента преминавал св. Ю., който идвал от градската градина и когато бил на края на алеята видял как подсъдимите бият тъжителя. Свидетелят Ю. се развикал и тогава двамата подсъдими избягали. Малко след това по улицата минала свид. С.Г., видяла седящия на земята,  пострадалия  Г., попитала го какво се е случило и той й казал, че е бит от други двама ученици. Тогава свид. Г. уведомила СЦ 112, сигнала бил предаден на полицията и на място е изпратен АЕ 658 и екип на ЦСМП, който е откарал пострадалия в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Ив. Селимински” за преглед и лечение.

В резултат на нанесения му побой постр. Г. получил травматични увреждания – контузия на главата с наличие на болезнен травматичен оток и кръвонасядане в лявата половина на челото, над лявата вежда с клинични и рентгенологични данни за счупване на предната стена на фронталния синус в ляво с хлътване на образувалия се костен фрагмент навътре към кухината на синуса, без да е засегната целостта на вътрешната стена на синуса.

Видно от изготвената по делото съдебно медицинска експертиза така описаните увреждания са довели пострадалия Г. до „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, т.е разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК.

Подсъдимият  М.С. е непълнолетен, ученик, неосъждан.  

Подсъдимият  Е.Г. е непълнолетен, ученик, неосъждан. 

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите: Г. и Ю., защото те са очевидци на случилото се, показанията им са непротиворечиви и се подкрепят от останалия събран по далото доказателствен материал. Съдът кредитира показанията на св. Г. при все това, че е баща на пострадалия, защото показанията му съвпадат с показанията на другите свидетели и събрания по делото доказателствен материал Съдът кредитира и неоспорените от страните съдебно медицински удостоверение и съдебномедицинска експертиза , защото няма основание да се съмнява, че те са изготвени по знания и съвест. Въз основа на приетата фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С деянието описано в тъжбата подсъдимите М.Д.С. и Е.Н.Г. са осъществили от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъпление по чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2  от НК, тъй като на 12.05.2017 год. в гр. Сливен, в близост до Професионална гимназия по Механотехника гр. Сливен, макар и непълнолетни, но като могли да разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят постъпките си, причинили на Д.Г.Г. с ЕГН ********** *** „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота”,  извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Описаните в съдебномедицинската документация телесни увреждания се установяват от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Травматичните увреждания са  пряка и непосредствена последица от нанесения от подсъдимия на пострадалия побой. Характерът и механизмът на причинените на Г. телесни повреди се установяват от съдебно медицинската експертиза. По делото не са събрани доказателства, че пострадалият се е наранил, а ако имаше подобни твърдения същите щяха да са абсурдни.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали обществено-опасния му характер, предвиждали са и са искали настъпването на обществено опасните му последици.

От обективна страна деянието е довършено, налице е вредоносния резултат и са причинени телесните увреждания, посочени в съдебномедицинските удостоверения и грубото незачитане на личната неприкосновеност.

   При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете факта, че подсъдимите са с чисто съдебно минало,  отегчаващи, не са налице.

В този смисъл съдът намира, че са налице условията за прилагане на чл. 78 а от НК, тъй като за извършеното престъпление закона предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години или пробация. Предвид това, че подсъдимите са непълнолетни и не са навършили шестнадесет годишна възраст, към момента на извършване на деянието, предвиденото от закона наказание се заменя с обществено наказание. Подсъдимите не са осъждани за престъпление от общ характер,  не са освобождавани от наказателна отговорност по този ред и в резултат на деянието не са настъпили имуществени вреди. Предвид това съдът след като призна подсъдимите М.С. и Е.Г. за виновни, ги  освободи от наказателна отговорност и им наложи административно наказание обществено порицание за всеки един от тях, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на видно място в Община Сливен за срок от тридесет дни и чрез прочитането на присъдата пред учениците в  Професионална гимназия по Механотехника гр. Сливен, както и пред учениците в ПГЕЕ „Мария Кюри” гр. Сливен.

Подсъдимите бяха осъдени да заплатят направените от тъжителя  разноски по делото в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

Ръководен от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: