№ 2194
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20251110207116 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР), вр. с чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С. Я. С. чрез пълномощника му - адв. М. Н.- САК срещу
заповед за задържане на лице рег. № 338200 зз-250/10.04.2025 г., издадена от полицейски
орган при 07 РУ СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.6 от ЗМВР на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа".
В жалбата се излагат аргументи, че спрямо жалбоподателя С. била издадена ЕЗА от
17.05.2022 г. от съдия при Районен съд Тиргартен -Берлин, Федерална Република Германия.
В тази връзка било проведено производство по чл.44 ЗЕЕЗА, и с Решение № 584/26.09.2022
г. на СГС, НО, 21 състав, постановено по НЧД № 2740/2022 г., влязло в законна сила на
01.10.2022 г. било допуснато изпълнение на посочената по -горе ЕЗА, като на основание
чл.52, ал.1 от ЗЕЕЗА било отложено предаването на С. на властите във ФРГ до приключване
на воденото срещу него и висящо наказателно производство по НОХД № 4030/2021 г. по
описа на СГС (СпНС -закрит). Сочи, че въпреки че не били налице основанията за
задържане на лицето, на 10.04.2025г. същият бил задържан за срок от 24 часа със заповед за
задържане на лице рег. № 338200 зз-250/10.04.2025 г., издадена от полицейски орган при 07
РУ СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.6 от ЗМВР. Моли заповедта да бъде отменена.
Жалбоподателят, редовно призван, не се явява, представят се писмени бележки от
защитника, с молба да се даде ход на делото в негово отсъствие и заповедта да бъде
отменена, претендират се разноски.
Ответникът -полицейски орган при 07 РУ СДВР, редовно призован, се представлява
от пълномощника си -юрк. В.. Последната в дадения ход по същество оспорва
основателността на жалбата. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
1
С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт -
заповед за задържане на лице от 10.04.2025 г., издадена от полицейски орган при 07 РУ
СДВР, на С. Я. С. на основание чл. 72, ал. 1, т.6 от ЗМВР е наложена ПАМ "Задържане за
срок до 24 часа".
Като фактическо и правно основание за издаване на заповедта е посочено “чл.72,
ал.1, т.6 от ЗМВР арест с цел предаване/екстрадиция“.
Жалбоподателят е подписал оспорваната заповед, като му е било връчено копие от
нея. Същият е попълнил и подписал предоставената му на основание чл.74, ал.3 от ЗМВР
декларация (приложение № 1 към чл. 15, ал. 2) за удостоверяване на факта, че задържаното
лице е запознато с правата си по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР. Извършен е и обиск по
реда на ЗМВР.
По разпореждане на съда са представени допълнително докладна записка, писмо от
СГП, писмо от ДМОС, писмо от СГС, протокол от открито съдебно заседание на СГС, НО 21
състав от 26.09.2023г., протокол от 14.07.2022г.на 11ти състав на СГС, протокол от ОСЗ на
САС от 26.07.0222г. по ВНЧД 732/2022, Решение № 584/26.096.2022 г. на СГС,
удостоверение издадено от Началник отдел „Човешки ресурси“ - СДВР, пълномощни,
квитанция за внесена държавна такса и адвокатско пълномощно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от активно легитимирано лице с правен интерес
да оспорва, в предвидения преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта, предмет на съдебен контрол в настоящото производство е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган - полицейски орган по
смисъла на чл. 57 от ЗМВР, осъществяващ дейност по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и
притежаващ качеството полицейски орган по чл. 72 от ЗМВР, при спазване на предписаната
от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което съдът намира, че
оспорения акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Заповедта за задържане
на лице съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР: името, длъжността и
местоработата на служителя издал заповедта, основанието за задържането, данни
идентифициращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на
правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността
на задържането и правото му на адвокатска защита и осигуряването на възможност от
полицейския орган да се свърже със защитник -адвокат. Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че в хода на административното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно
основание за отмяна на обжалвания административен акт.
На следващо място, в атакуваната заповед е посочено основание по чл. 72, ал. 1, т.6
от ЗМВР арест с цел предаване или екстрадиране. Действително, допустимо е задържане на
лице, в случай, че са налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗМВР - обявено за
издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата
екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест.
В конкретния случай от приложените към материалите на делото писмени
доказателства безспорно се установява, че с протоколно определение от 14.07.2022 г. по
НЧД № 2723/2022 г. по описа на СГС, НО, 11 състав по отношение на С. Я. С., ЕГН
********** е взета МН “Задържане под стража“.
2
С протоколно определение от 26.07.2022 г. по ВЧНД № 732/2022 г. по описа на САС
взетата по отношение на С. МН “Задържане под стража“ е отменена и спрямо същия е взета
МН „Парична гаранция“ в размер на 10 000 лева.
С влязло в законна сила съдебно решение № 584/26.09.2022 г. на СГС, НО, 21 състав,
постановено по НЧД № 2740/2022 г. е допуснато изпълнение на издадена на 17.05.2022 г.
Европейска заповед за арест по отношение на българския гражданин С. Я. С., като му е
взета МН “Задържане под стража“, която да основание чл.44, ал.7, изр.2 от ЗЕЕЗА следва да
се счита взета от момента на приключване на наказателното производство по НОХД №
4030/2021 г. по описа на СГС- СпНС (закрит), до фактическото предаване на българския
гражданин на компетентните власти на Република Германия. По воденото наказателно
производство - НЧД № 2740/2022 г. лицето С. Я. С. не е обявявано за ОДИ. Наказателното
производство по НОХД № 4030/2021 г. по описа на СГС- СпНС (закрит), видно от
материалите по настоящето дело, не е приклюичло с влязла в сила съдебен акт и не са се
реализирали предпоставките за задържане на лицето на посоченото в заповедта основание.
Изложеното мотивира извода, че в конкретиката на настоящия казус не е следвало да
бъде издадена Заповед за задържане, на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗМВР. С издаването на
процесната заповед са нарушени изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗВМР вр. чл. 30, ал. 2
КРБ, чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК и член 5, § 2 ЕКЧП, съставляващи процесуални гаранции
за правото на свобода и сигурност по чл. 30, ал. 1 КРБ и член 5, § 1, изр. 1 ЕКПЧП срещу
произволното негово ограничаване.
По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 от АПК.
При този изход на спора разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който
претендира сумата от 1000 лева, възнаграждение за адвокат и 10 лева държавна такса. Съдът
намира, че направеното възражение за прекомерност е основателно с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото и на жалбоподателя следва да се присъди сума в
размер на 600 лева за процесуално представителство и 10 лева – внесена държавна такса.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 338200 зз-250/10.04.2025 г., издадена
от полицейски орган при 07 РУ СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.6 от ЗМВР на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок
до 24 часа".
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на С. Я. С., ЕГН
********** сумата от 610 (шестстотин и десет) лева, сторени разноски в производството по
обжалване на заповедта.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
3
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 138 от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4