№ 30
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Светла Станимирова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20221001000805 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
С решение № 260 400/ 10.06.2022 г. по т.д. № 2406/2020 г. СГС, ТО 9
състав е осъдил Столична община да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК
********* на основание чл. 410, ал.1, т.3 от КЗ, сумата 26 321,68 лева,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на трето
лице по договор за застраховка „Автокаско”, клауза П-301 от 02.05.2017г.,
материализиран в полица № Е17990005885, с предмет лек автомобил
„Мерцедес“, модел „С 600 L“, per. № ***, при застрахователна сума в размер
на 120 000 лева и срок на действие от 00.00 ч. на 29.05.2017 г. до 24.00 ч. на
28.05.2017 г., за причинените на лекия автомобил имуществени вреди в
резултат на ПТП, настъпило на 30.03.2018 г. в гр. София, при движение на
МПС-то по ул. „Филип Кутев“ с посока от ул. „Малибуту” към бул. „Черни
връх“ и до № 137 и преминаване през необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 26
331,68лева. Осъдил е Столична община да заплати на ЗД „Бул инс“ АД на
основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 5 469.07 лева, представляваща мораторна
1
лихва върху присъдената главница от 26 321,68, дължима за периода
18.11.2018 г. до 04.12.2020г., като е отхвърлен иска до пълния предявен
размер от 5 471,14 лева. С решението е отхвърлен и предявени от Столична
община против „Трейс груп холд“ АД, ЕИК ********* обратен иск по чл. 54
от ЗЗД вр. чл.219 ал.3 от ГПК за възстановяване, след заплащането им от
Столична община на сумите представляваща присъдените в полза на ЗД „Бул
инс“ АД парични претенции по настоящото дело, описани по – горе в
решението, на основание сключения между Столична община, като
възложител и „Трейс груп холд“ АД, в качеството му на изпълнител, договор
№ С015-РД-55-355/11.06.2015 г., с който възложителят възлага, а
изпълнителят се задължава да извършва на територията на Столична Община
- I зона „Райони Витоша, Лозенец, Средец и Триадица“ дейностите по
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения,
включително изграждане, изработване и поддържане на средства за
организация на движението на база посочените в договора режими за
съответните обекти, включени в обхвата на зоната, като за посочените
в списък -Приложение 11 (представен по делото) улици и булеварди
поддържането се осъществява на база показатели на изпълнение в зависимост
от определеното в Приложение 11 от договора ниво на поддържане.
Недоволен от решението е ответникът Столична община, която, го
обжалва в частта, в която са уважени предявените от ЗД „Бул инс“ АД искове
и са отхвърлени предявените обратни искове срещу „Трейс груп холд“ АД.
Твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно и следва да
бъде отменено. Заявява, че съда неправилно е кредитирал представения по
делото протокол за ПТП, тъй като отразеното в него събитие не било
осъществено в присъствието на длъжностното лице, поради което и
протокола нямал обвързваща доказателствена сила относно механизма на
настъпване на ПТП. Съдържанието на протокола не можело да се
противопостави на Столична община и защото той не бил подписан от неин
представител.
Поддържа, че съда не е взел предвид констатациите в експертизата по
делото, с които изрично била отбелязана обективната възможност на водача
да предотврати настъпването на ПТП, ако се е движил със скорост по – малка
от 64 км/ч. От това твърдените на вещото лице можело да се направи извод,
2
че водача се е движил със скорост над отбелязаната, което е и скорост над
допустимата в градски условия от 50 км/ч, нарушавайки императивни
разпоредби на ЗДвП.
Навежда доводи, че в хода на производството било установено
значително разминаване между свидетелските показания на водача на
автомобила и декларираното в уведомлението за настъпване на ПТП по
отношение повредата на предните две гуми на автомобила и
транспортирането му с пътна помощ. Счита, че поначало показанията на този
свидетел не следвало да бъдат кредитирани, тъй ката той бил заинтересован
от изхода на делото, участвал е при извършване на огледа на автомобила и е в
трудови правоотношения с ищеца.
Излага разбирането, че съобразно чл. 11.2.3, ал. 2 от сключения с
ответника по обратния иск договор, общината не носи отговорност за
действия или бездействия на изпълнителя в резултат на които възникнат
вреди на каквото и да е имущество. Намира за изцяло погрешен извода на
съда, че при възлагането на ремонта на ул. „Филип Кутев“, общината не е
конкретизирала пътния участък, тъй като при възлагането не е означила
конкретен пътен участък, а се посочила в цялост, подлежаща на ремонт
улица. Представените по делото доказателства, свидетелствали, че ответника
по обратния иск не е изпълнил задълженията си по договора, да сигнализира
по надлежен път неравностите по пътното платно и не е осигурил безопасно и
безпрепятствено движение на поддържаните от него пътни участъци.
Въззиваемата страна ЗД „Бул инс“ АД оспорва жалбата и моли
решението да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна „Трейс груп холд“ АД не изразява становище по
жалбата.
Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна в процеса, обуславяща правен интерес от
обжалването и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа
по същество.
По главните искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 86
ЗЗД:
За да уважи предявените искове СГС е изложил мотиви за установено
3
от фактическа и правна страна, които САС напълно споделя и към които
препраща, съобразно дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК. В
хипотезата на правилно решение, въззивния съд обсъжда само наведените с
жалбата възражения, а те са неоснователни по следните съображения:
Неоснователно е възражението, че представения по делото протокол за
ПТП няма доказателствена сила, тъй като отразеното в него събитие не било
осъществено в присъствието на служителите на МВР. В случая, протокола е
съставен по реда на чл. 6, т.4 от Наредба № № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията
за финансов надзор и Гаранционния фонд, а не по реда на чл. 2, ал. 2 от
същата. Съгласно цитираната разпоредба, не се посещават от органите на
МВР „Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на МПС, които
не са причинени от друго МПС, освен когато повредите са причинени в
резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в
състояние да се придвижи на собствен ход. Ето защо, процесния протокол е
надлежен, тъй като в този формат удоволетворява нормативните изисквания и
за целите за които се съставя, не е необходимо да бъде подписан нито от
представител на общината, нито от застрахователя на водача на МПС.
Поначало, несъстоятелно е да се поддържа, че протокола трябва да отразява
само ПТП, осъществило се в присъствието на служителите на МВР, тъй като
това е обективно невъзможно, освен, ако по стечение на някакви
обстоятелствата, при настъпването на ПТП на мястото се намират и
служителите на „Пътна полиция“.
Неоснователно е и възражението за съпричиняване на вредите, от
страна на водача на МПС, с оглед превишаване на допустимата за градски
условия скорост на движение. По делото не е установен факта, с каква
скорост се е движило МПС при настъпване на произшествието. Но дори и
при скорост по ниска от 50 км/ч, според съдебната експертиза, за да има
възможност водачът, да предотврати произшествието посредством аварийно
спиране, видимостта пред него не трябва да е ограничена и същият
своевременно да задейства спирачната уредба. Следователно, необходимо е
кумулативното наличие и на трите посочени условия, а не само на едно от
тях, каквото е скоростта. Според показанията на разпитаните свидетели,
автомобилът се е движел в колона, в рамките на типичния за този следобеден
4
час, трафик, което от една страна, изключва възможността да се развие висока
скорост, а от друга предполага ограничена видимост. Отделно, при липсата
на сигнализация, за извършван ремонт, не може предотвратяване на ПТП да
се поставя в зависимост от адекватното задействане на спирачната уреда от
водачите на МПС, защото това е в разрез с очакванията им за нормалното
състояние на пътя, който не трябва да създава каквито и да било
предпоставки за ПТП.
Без правно значение е обстоятелството, как точно е закаран автомобила
до ликвидационния център на застрахователя, дали на собствен ход или
транспортиран с пътна помощ. Съобразно приетото и неоспорено заключение
на СТЕ по делото, всички описани от застрахователя вреди, са в причинно -
следствена връзка с процесното ПТП. Само за пълнота, трябва да се
подчертае, че щетата по десните гуми, джанти и ходова част е описана и в
съставения от служителя на отдел „Пътна полиция“ протокол за ПТП и няма
разминаване с казаното при разпита на свидетеля С., относно щетите по
автомобила.
По обратния иск с правно основание по чл.54 от ЗЗД вр. чл.219 ал.3 от
ГПК:
Не се спори по делото, че между Столична община и „Трейс груп
холдинг“ АД е налице сключен на 11.06.2015 г. договор за извършване на
територията на Столична община – 1 зона райони „Витоша“, „Лозенец“,
„Средец“ и „Триадица“ дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната
мрежа и пътните съоръжения, като съобразно т. 1.1.2 от договора, за тази част
от уличната мрежа, която е включена в обхвата на зоните, но е извън списъка
по Приложение 11, каквато е процесната улица „Филип Кутев“, изпълнителят
приема да извършва дейностите по поддържане и текущ ремонт на база
конкретни възлагания, при необходимост. Не се спори, че с писмо от
20.11.2017 г. Столична община е възложила на изпълнителя, ремонт на пътна
настилка с асфалт – 60 кв. м. по ул. „Филип Кутев“. С възлагателното писмо е
посочено, че ремонта е във връзка с констатации за лошо състояние на
пътната настилка и за осигуряване безопасност на движението.
Съобразно чл. 5.1 от договора, дейностите по т. 1.1.2, каквато е и
поцесната, се възлагат с годишни, месечни, допълнителни и извънредни
задания, с които се определят и сроковете за изпълнение. Вярно е, че в
5
конкретния случай в писмото липсва конкретен срок за изпълнение.
Същевременно с оглед причините за възлагането, то е в една от хипотезите на
т. 5.1.2 – 5.1.4 от договора, при които, от кога започва да тече срокът за
изпълнение, безпроблемно може да бъде изведен. Дори и да се изключи, че
процесното възлагане е при варианта на извънредно задание, то месечното и
допълнителното задание не предполагат изпълнение в рамките на повече от
пет месеца след възлагането, както поддържа ответника по обратния иск, че
изпълнението е проведено в периода от 10.05.2018 г. до 11.05.2018 г., защото
не му бил определен по-кратък срок. Изпълнение в този срок след
възлагането, не е оправдано нито съгласно цитираните по - горе срокове по т.
5.1.2 – 5.1.4 от договора, нито според обичая в практиката, с оглед естеството
на работата и повода за възлагането й. Доколкото по – ранното изпълнение е
било невъзможно поради лоши метеорологични условия, то доказателства за
това не са ангажирани. Липсват доказателства и за твърдението на ответника,
че общината се е съгласила, ремонта да бъде извършен едва през м. май.
Довода на „Трейс груп холд“ АД, че такава уговорка била видна от
кореспонденцията между страните е голословен, тъй като, въпреки изричните
указания на съда, въпросната креспонденция, не е представена по делото.
САС не споделя разбирането, че от възлагането не ставало ясно, дали то
включва и проблемия участък от пътя, където е настъпило произшествието.
Ако посочените 60 кв. м. във възлагателното писмо, касаят само част от
разрушенията по пътното платно на ул. „Филип Кутев“, то очевидно, че
възлагането щеше да бъде формулирно по друг начин – за част от улицата.
След като не се сочи, че разрушенията на пътя са само в конкретна част, ясно,
е че тези 60 кв. м. изчерпват всички дефекти по улицата. Нещо повече, щом
отрича, че възложените му за ремонт 60 кв. м. не включват процесното
разрушение на улицата, то изпълнителят е този, който следва да установи,
тогава какви други повреди в рамките на 60 кв. м. от пътя е ремонтирал по ул.
„Филип Кутев“, а доказателства за това по делото няма.
По изложените съображения, САС намира, че е налице несвоевременно
изпълнение на възложените по процесния договор задължения от страна на
„Трейс груп холд“ АД, поради което и отговорността на това дружество за
вредите от забавено изпълнение следва да бъде ангажирана. В случая, това са
дължимите от Столична община обезщетение на ЗД „Бул инс“ АД по реда на
чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 86 ЗЗД, в размер съответно на 26 321, 68 лв. и на
6
5 471, 14 лв., поради което и предявените искове до посочените размери са
основателни и следва да бъдат уважени, а решението на първоинстанционни
съд в тази част, отменено.
По направените по делото разноски:
При този изход на спора, Столична община следва да заплати
направените от ЗД „Бул инс“ АД разноски пред САС. Според представения от
повереника на въззиваемия, адв. Г., списък на разноските, претендират се
2800 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение. Съдът обаче, като взе предвид,
че доказателства за издадени данъчни фактури не са представени, намира, че
разноски за ДДС не следва да се присъждат, поради което и дължимото от
Столична община възнаграждение е в размер на 2 240 лв.
Съобразно изхода от спора по предявения от Столична община обратен
иск срещу „Трейс груп холд“ АД, ответното дружество следва да заплати
направените от ищеца по този иск разноски пред СГС в размер на 1 722, 12
лв. /от които 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение/ и 1372, 12 лв.
разноски пред САС, както и дължимите от тази страна по главния иск
разноски от 2 240 лв. за производството пред САС и 3 170, 40 лв. разноски
пред СГС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260 400/ 10.06.2022 г. по т.д. № 2406/2020 г.
СГС, ТО 9 състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от Столична
община против „Трейс груп холд“ АД, ЕИК ********* обратен иск по чл.54
от ЗЗД вр. чл. 219 ал.3 от ГПК за възстановяване, след заплащането им от
Столична Община на сумите представляваща присъдените в полза на ЗД „Бул
7
инс“ АД парични претенции по настоящото дело, както и в частта за
разноските по този иск и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „Трейс груп холд“ АД, ЕИК ********* да заплати на
Столична община, на основание чл.54 от ЗЗД вр. чл. 219 ал.3 от ГПК, в
качеството му на изпълнител, по договор № С015-РД-55-355/11.06.2015 г., с
който възложителят Столична община възлага, а изпълнителят се задължава
да извършва на територията на Столична Община - I зона „Райони Витоша,
Лозенец, Средец и Триадица“ дейностите по поддържане и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения, дължимата от Столична Община
на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 410, ал.1, т.3 от
КЗ, сума в размер на 26 321,68 лева, представляваща изплатено от ЗД „Бул
инс“ АД застрахователно обезщетение на трето лице по Договор за
застраховка „Автокаско”, клауза П-301 от 02.05.2017г., материализиран
в полица № Е17990005885, с предмет лек автомобил „Мерцедес“, модел „С
600 L“, per. № ***, при застрахователна сума в размер на 120 000 лева и срок
на действие от 00.00 ч. на 29.05.2017 г. до 24.00 ч. на 28.05.2017 г., за
причинените на лекия автомобил имуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 30.03.2018 г. в гр. София, при движение на МПС-то по ул.
„Филип Кутев“ с посока от ул. „Малибуту” към бул. „Черни връх“ и до № 137
и преминаване през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно,
както и дължимата от Столична Община на ЗД „Булл инс“ АД на
основание чл. 86 ЗЗД, сума в размер на 5 469.07 лева, представляваща
мораторна лихва върху присъдената главница от 26 321,68, дължима за
периода 18.11.2018 г. до 04.12.2020г., както и дължимите от Столична
Община на ЗД „Бул инс“ АД разноски за производството пред СГС и САС
общо в размер на 5 410, 40 лв.
ОСЪЖДА „Трейс груп холд“ АД, ЕИК ********* да заплати на
Столична община разноски по обратния иск общо за двете съдебни
инстанции в размер на 3 094, 24 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9