РЕШЕНИЕ
№. 1138
гр. Пловдив, 16.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 1076 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна
жалба, предявена от Териториална дирекция на Националната агенция за приходите
– Пловдив, чрез процесуалния представител – юрисконсулт Димитър А. , срещу Решение № 522 от
10.03.2022 г., постановено по а.н.д № 7712 по описа за 2021 г., на Районен съд –
Пловдив, XVIII – ти наказателен състав, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ №543977-F561434/27.10.2020г. на Директор на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което на „Дая
Маркет“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***,
представлявано от А. Р. Б. и Я. А. Д. , на основание чл.180, ал.2 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС е наложено
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/
лева за нарушение на чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1, вр. чл.102, ал.3, т.1, вр.
чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че в хода на административното наказване са допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се, че районният съд е формирал решаващите си
изводи при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и
неправилно прилагане на материалния закон и процесуалните норми. Сочи се, че
извършеното административно нарушение е безспорно доказано, а релевантните за
ангажиране на отговорността на деца обстоятелства се съдържали освен както в
АУАН и НП, така и в съпътстващите ги протоколи от извършената проверка. Претендира
се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото
наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски за двете
инстанции.
3. Ответникът по
касационната жалба – „Дая Маркет“ ООД, чрез процесуалния си представител – адв.
К., поддържа становище за не
основателността на жалбата и моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Претендира присъждане на съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от „Дая Маркет“ ООД срещу НП №543977-F561434/27.10.2020г. на Директор на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив. Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН № F561434 от 27.07.2020 г., съставен от С. В. К. –
на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив.
Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното: „Дая Маркет“ ООД, в качеството си на
данъчнозадължено по ЗДДС лице, не начислило ДДС в размер на 117.83 лева по
получени доставки на услуги по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, със стойност 589.17
лева, за периода 01.04.2020г.-30.04.2020г., когато ДЗЛ не е било регистрирано
по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки, че е
било длъжно.
При извършена проверка,
документирана с Протокол №**********/01.06.2020г. и Протокол №**********/22.07.2020г. било установено, че „Дая
Маркет“ ООД, ЕИК: ***, в качеството на данъчнозадължено лице по смисъла на
чл.3, ал.1 от ЗДДС, установено на територията на страната, получава услуги с
място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които
данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2 от ЗДДС.
Задълженото лице не било
подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП – гр. Пловдив в 7-дневен
срок преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /датата на
авансовото плащане или датата на данъчното събитие/, като данъчната основа на
получената услуга подлежи на облагане с данък.
Първите получени услуги
от Google Ireland Ltd, VAT IE6388047V, Dublin 4 Ирландия, били документирани с
фактура №278596754841-4/30.09.2018г. Заявление за регистрация по реда на
чл.97а, ал.1 от ЗДДС следвало да се подаде не по-късно от 25.09.2018г.
включително. Заявление за регистрация било подадено на 18.05.2020г. с вх.
№303912001814060/18.05.2020г. „Дая Маркет“ ООД било регистрирано по ЗДДС на
03.06.2020г. с връчване на акта за регистрация по ЗДДС
№160422001927011/01.06.2020г.
През периода
29.09.2018г. /датата, следваща датата, до която е следвало да бъде издаден
актът за регистрация по ЗДДС, ако лицето е подало заявлението за регистрация в
срок/ до 02.06.2020г. /датата, предхождаща датата на регистрацията по ЗДДС/
лицето е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС, да начислява данък за получени
доставки на услуги /облагаеми доставки/ по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, за които
данъкът е изискуем от получателя /по аргумент от разпоредбата на чл.102, ал.3,
т.3 от ЗДДС/.
За данъчния период
01.04.2020г. - 30.04.2020г. задълженото лице било получило услуги с място на
изпълнение на територията на страната от FACEBOOK IRELAND LIMITED с валиден ДДС
№IE9692928F и Google Ireland Ltd с валиден ДДС №IE6388047V, които са облагаеми
и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС на
стойност 589.17 лева и е изискуем ДДС в размер на 117.83 лева.
Посоченият данък бил
изискуем от лицето като платец по глава Осма от ЗДДС, но с оглед факта, че от
момента на възникване на задължението за подаване на заявлението за
регистрация, лицето е следвало да се регистрира
на основание чл.97а,
ал.1 от ЗДДС и предвид изричната разпоредба на чл.70, ал.4 от ЗДДС, ДЗЛ няма
право на данъчен кредит за обследвания период.
Ако през периода
01.04.2020г. – 30.04.2020г. лицето е било регистрирано по ЗДДС, за него е щяло
да възникне задължение за начисляване на данъка на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС в размер на 117.83 лв., като същото е следвало да издаде протоколи на
основание чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, не по-късно от 15 дни от датата, на която
данъкът е станал изискуем, и да впише в него вида на услугата, датата на
възникване на данъчното събитие по доставката, данъчната основа, ставката на
данъка, основанието за начисляване на данъка и размера на данъка, отрази в
дневника за продажби за данъчен период 04.2020г., получените доставки на
услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС,
посочи данъчната основа и начисления данък в справката - декларация за данъчен период
04.2020г., като справката –декларация и дневника за продажби е следвало да
подаде в ТД на НАП гр. Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ
съответния данъчен период, а именно до 14.05.2020г. включително.
В случаите, когато не е
издаден данъчен документ или такъв не е издаден в законосутановения срок,
данъкът е дължим за данъчния период, през който
същият е станал
изискуем.
Нарушението е извършено
на 15.05.2020г., в гр. Пловдив и е установено в ТД на НАП Пловдив на 22.07.2020г.
при преглед на документи в хода на проверка за установяване на наличие на
основания за регистрация по ЗДДС, документирана с протоколи по чл.50 от ДОПК с
№**********/01.06.2020г. и №**********/22.07.2020г.
Размерът на неначисления
в срок ДДС бил определен с протокол №**********/22.07.2020г.
Нарушението е
квалифицирано по чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1, вр. чл.102, ал.3, т.1, вр.
чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл.180, ал.2 от вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС наложил на нарушителя имуществена
санкция в размер на 500 лева.
7. В хода на съдебното
производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията
си потвърждава изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че в
хода на административното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, които налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът
е изложили мотиви, че в АУАН и НП липсва пълно, точно и ясно описание на
нарушението и посочване на обстоятелствата, при които е извършено. Не били
отразени всички факти и обстоятелства, касаещи и обосноваващи процесния период
01.04.2020г. - 30.04.2020г., в който дружеството като задължено лице е получило
услуги с място на изпълнение в страната, които са облагаеми и за които данъкът
е изискуем от получателя.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените
доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите
констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Обосновано при
извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното наказателно
постановление районният съд е констатирал, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, изразяващи се в нарушение на императивната разпоредба на чл. 42, т. 4
и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Прочитът на процесните
АУАН и НП действително разкрива пълна липса на индивидуализиращи данни за вид,
брой, стойността и дата на извършване и конкретни доставките, за които се
твърди, че са облагаеми. Това е съществено процесуално нарушение и
самостоятелно основание за отмяна на НП. Изискванията относно съдържанието на
АУАН и наказателното постановление са поставени императивно с цел постигане на
яснота и прозрачност в обвинението както в най - ранния етап по установяване на
нарушението, така и при налагане на санкцията и последващия съдебен контрол. Наличието
на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и
правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за
разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването
за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че
тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено
нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. В този смисъл следва да
бъде съобразено и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. №
ТР-4/2002 г., ОС на съдиите.
Все в тази насока следва
да се отбележи, че чл. 42, т. 4, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изискват в
акта и в наказателното постановление да се посочат конкретни факти и
обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма, да
осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Това, че в
акта и в НП е посочено, че данъчнозадълженото по ЗДДС лице не е начислило ДДС,
в никакъв случай не е достатъчно да обоснове твърдяното нарушение, тъй като за
да бъде законосъобразен формирания във връзка с това твърдение правен извод, същият
следва да бъде и фактически обоснован.
Изменение в съществените
части на обвинението на етап съдебно производство е недопустимо, тъй като
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице не може да бъде
поставяно в положение да се брани срещу факти и обстоятелства, които не са му били
предявени в административната фаза на производството.
От изложеното до тук
следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление,
районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода на делото и правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява основателна. Същите се доказват в размера на 350 лева за адвокатска защита пред за касационната инстанция.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.4 вр. ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административнонаказателни дела с материален интерес до 1000 лв. – минималното адвокатско възнаграждение е 300 лв. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита в размер на 350 лева, които съдът намира за кореспондиращи на действителната правна и фактическа сложност на делото. При това положение възражението на ответника се явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 522 от 10.03.2022 г.,
постановено по а.н.д № 7712 по описа за 2021 г. на Районен съд – Пловдив, XVIII
– ти наказателен състав.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Дая
Маркет“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***,
представлявано от А. Р. Б. и Я. А. Д. , сумата от общо 350 (триста и петдесет)
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.