Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Павликени, 12.11.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти
състав, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАТИНА МИНЕВА
при участието на
секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 582 по
описа за 2018 г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано въз основа на
искова молба, подадена от И.Д.К., с ЕГН **********, чрез адвокат Х.М.Х.,***
против С.С.Н., с ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД,
във вр. с чл. 183 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител твърди, че е *** производител и че през м.
октомври 2015 г. се договорили с ответника последният да закупи от него 52 135
кг. зърно- пшеница, като договорили цена в размер на 300 лева за тон. Посочва,
че той е предоставил на ответника Н. стоката, предмет на договора, която била
взета със собствен камион на ответника на два пъти, като последният заявил, че
до ден-два ще заплати продажната цена. Ответникът собственоръчно на лист хартия
написал "договор" с имената на страните и дължимата сума, като
гаранция за заплащане на цената по договорното правоотношение- с посочване, че
ответникът дължи 15 641 лева на ищеца.
Посочва, че многократно са водили разговори с ответника, но въпреки това
последният не е заплатил дължимата сума, което принудило ищеца да отправи
писмена покана за заплащане до ответника, получена от последния на
02.12.2016г., в същата бил определен месечен срок за заплащане на сумата по
договора между страните. Въпреки изтичането му плащане отново не последвало.
Претендира обезщетение за забавено плащане с начален момент 01.01.2017г. до
13.06.2018г. в размер на законната лихва, а именно 2 298,35 лева. Твърди, че за дължимата сума и за
обезщетението за забавено плащане е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на Районен съд П. Ищецът
претендира сума в размер на 15 641 лева- главница, мораторна лихва в размер на
2 298.35 лева, за периода 01.01.2017г. до 13.06.2018г., както и законната лихва
за забава върху неплатената главница от 13.06.2018г. до окончателното изплащане
на вземането. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи сума в
размер на 15 641 лева- главница, мораторна лихва в размер на 2 298.35 лева, за
периода 01.01.2017 г. до 13.06.2018 г., както и законната лихва за забава върху
неплатената главница от 13.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира направените в производството разноски. Посочена
е банкова сметка ***. 127, ал.4 ГПК- IBAN: ***, BIC: ***.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор,
твърди, че с ищеца са се договорили да му бъде издадена фактура за полученото
зърно и след това той да заплати дължимото, посочва, че такава фактура не му е
издавана, както и че е заплатил данък за количеството зърно предмет на
договора. Посочва, че многократно е предоставял парични средства на ръка на
ищеца, както и че има документ лично писан от ищеца, че последният е получил
сума в размер на 3 000.00 лева от ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Въз основа на заявление с вх. № 2018 от 14.06.2018 г.,
подадено от И.Д.К., чрез адвокат Х.М.Х.,*** е издадена заповед № *** за
изпълнение на парично вземане от 14.06.2018г. по ч.гр.д. № **/2018 г. по описа
на Районен съд П., с която е разпоредено на С.С.Н. да заплати сумата от 15 641
лева- главница по писмен договор за покупко-продажба на зърно- пшеница от
24.10.2015г., мораторна лихва в размер на 2 298.35 лева, за периода от 01.01.2017г.
до 13.06.2018г., както и законната лихва за забава върху неплатената главница
от 13.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски в общ размер на 608.35 лева – 358.35 лева за държавна такса и 250.00
лева заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е депозирал
възражение срещу заповедта, поради което с разпореждане № 870 от 09.07.2018
год. съдът указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението за така
постановения съдебен акт било надлежно връчено на заявителя, като настоящите
искове са предявени в указания срок.
По делото е прието за безспорно с оглед твърденията на
ищеца, както и въз основа на заявеното от ответника, че между тях е налице облигационно
правоотношение във връзка с което ответникът е получил зърно- пшеница от ищеца.
За посоченото зърно ответникът се задължил да заплати сума в размер на
15 641 лева, съглашение обективирано писмено, приложено по делото на л.5.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля А. Х. И. От показанията на свидетеля И. се установява, че през
2015г.- месец октомври- ноември ответникът посетил кооперацията на ищеца като се
договорили Н. да закупи жито, което ответникът натоварил на два пъти на голям
камион- гондола, като общото количество било малко над 50 тона. Свидетелят чул,
че страните по делото се уговорили да си „направят“ договор, като за целта
влезли в работилницата на кооперацията. И. посочва, че през 2016г. Н. отново
посетил кооперацията на ищеца като този път товарил слънчоглед, когато чул
ищецът да го пита кога ще си получи парите за житото и получил отговор, че ще
ги получи, но към онзи момент Н. имал затруднения с банките. През 2017г.
свидетелят И. посочва, че ответникът отново посетил кооперацията на ищеца,
когато И.К. си мислел, че най-сетне ще му бъде заплатено продаденото жито, но и
тогава това не се случило, тъй като ответникът посочил, че пак е затруднен
финансово.
Установява се, че с покана с дата 02.12.2016г. ищецът
е поканил ответника да заплати дължимото възнаграждение за продаденото му зърно
в размер на 15 641 лева Определен е срок до 30.12.2016г. за изпълнение.
Поканата е получена лично от ответника по делото- С.Н., на 02.12.2016г. видно
от известие за доставяне ***.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Основателността на
предявените искове е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че
между страните съществуват облигационни правоотношения, в чието съдържание са
включени задължения за заплащане на възнаграждение в посочения в исковата молба
размер. Установява се от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че
между страните е възникнало правоотношение въз основа на устен договор за
покупко-продажба на зърно, както и размерът на уговореното възнаграждение от
писменото доказателство, приложено по делото на л.5. Ответникът не е ангажирал
доказателства, касателно посочените в отговора на исковата молба твърдения, че
са имали уговорка с ищеца да заплати цената на житото след получаване на
фактура, както и че не еднократно е предоставял парични суми на ищеца- без да е
посочил правното основание и не е ангажирал доказателства, че е изпълнил
задължението си за плащане на уговореното възнаграждение, поради което
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Доколкото страните не са уговорили срок
за изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждението по сключения
договор, то длъжникът изпада в забава от поканата. Установява се, че покана е
връчена на ответника на 02.12.2016 г., като с нея е определен и срок за
изпълнение до 30.12.2016г. Следователно длъжникът е изпаднал в забава с
изтичане на определения срок. За периода от 01.01.2017 г. до 13.06.2018 г. върху
главницата са изтекли лихви в размер на 2 298.35 лева. В тежест на ответника е
установяването на способ за погасяване на задължението. Доказателства за това
обстоятелство по делото не са сочени, респективно събрани, с оглед на което и
при неблагоприятни последици на доказателствена тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факти неосъществен. Или искът е доказан по основание и в размера на
2 298.35 лева.
По правило, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, отговорността за
разноските се понася от страната, срещу която е постановено решението, защото
спрямо нея то се явява като санкция за неоснователно предизвикания правен спор.
Общият размер на сторените от ищеца разноски в заповедното производство и в
исковото производство е 2 467.56 лева, от които: 358.78 лв. – заплатена
държавна такса за заповедното производство; 358.78 лв. – заплатена държавна
такса за исковото производство и договорени и заплатени съответно за
заповедното и исковото производство адвокатски възнаграждения в размер на 250.00
лв. и на 1 500.00 лв., за които са ангажирани доказателства за заплатени
разноски.
На основание чл. 236, ал.1, т.7 ГПК банковата сметка, по
която следва да се преведат присъдените суми след влизане в сила на решението в
полза на ищеца е: IBAN: ***, BIC:
***.
Воден от горното, Районен съд Павликени, IV-ти състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание 422
ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 183 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД, предявени
от И.Д.К., с ЕГН **********,*** против
С.С.Н., с ЕГН **********,***, че С.С.Н.,
с ЕГН ********** дължи на И.Д.К., с ЕГН ********** сумата от 15 641 лева ( петнадесет хиляди шестстотин четиридесет и един
лева), представляваща дължимо възнаграждение по договор за покупко-продажба
на 52 135 кг. зърно-пшеница, сключен през месец октомври 2015г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2018 г. до окончателното
изплащане, както и че дължи сумата от 2
298.35 лева (две хиляди двеста деветдесет и осем лева и тридесет и пет
стотинки), представляващи обезщетение за забавено плащане върху главницата
за периода от 01.01.2017 г. до 13.06.2018 г., за които суми е издадена заповед № *** за изпълнение на
парично вземане от 14.06.2018г. по ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на Районен
съд П.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.С.Н.,
с ЕГН **********,*** да заплати на И.Д.К.,
с ЕГН **********,*** сумата от 2 467.56
лева (две хиляди четиристотин шейсет и седем лева и петдесет и шест стотинки)–
разноски в заповедното производство и в исковото производство.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК присъдените с
диспозитива на настоящото решение суми в полза на ищеца и след влизането му в
сила, следва да бъдат заплатени от ответника, по следната банкова сметка: ***: ***
, BIC: ***.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
И. И.