Определение по дело №173/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 342
Дата: 7 февруари 2022 г.
Съдия: Наталия Георгиева Дичева
Дело: 20227050700173
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ ………..

 

гр. Варна, ……………………. г.

 

Административен съд - Варна, 23-ти състав, в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Наталия Дичева

 

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 173 по описа за 2022 г. на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:             

Производството е по реда на чл. 118а, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 166, от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на И.Т.Г. ***, чрез адв. Е.К. срещу Решение № 2153-03-155/09.12.21г. на директора на ТП на НОИ-Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № РВ-3-03-00941412/23.06.21г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, и е потвърдено разпореждането.

В сезираща съда жалба заедно с искането за отмяна на решението, поради противоречие с материалноправните и процесуални разпоредби, се съдържа и искане за спиране изпълнението на обжалваното разпореждане. Единственият мотив изложен относно искането по реда на чл. 166, ал. 2 от АПК е наличието на уважителни причини – детето Н.Г.е с диагноза генерализирано разстройство в развитието.

Административният орган, изпращайки преписката изразява становище за неоснователност по направеното искане за спиране. Позовава се на  липса на изпълнение за изискванията в чл.118а, ал.2 КСО.

Административен съд Варна, 23-ти състав като съобрази доводите в искането и представените с него доказателства, намира следното:

По допустимостта:

В процесния случай, с подадена жалба И.Т.Г. *** е обжалвала Решение № 2153-03-155/09.12.21г. на директора на ТП на НОИ-Варна, с което е потвърдено разпореждане по чл. 114 КСО. В конкретния случай, искането за спиране на изпълнението е направено едновременно с оспорването на решението, поради което е допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

В производството по делото съдът следва да разгледа само искането за спиране на изпълнението на оспореното разпореждане, на основание чл. 166 АПК

В жалбата е изложено твърдение по това искане за настъпване на вреди, във връзка със здравословното състояние на детето Никола Господинов, но не са  представени доказателства във връзка с разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК.

От представените по делото с административната преписка писмени доказателства се установява, че с разпореждане № РВ-3-03-00941412/23.06.21г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО е указано на жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане  за периода 17.10.18г. – 30.11.19г. и парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2год. възраст  за периода 01.12.19г.-23.11.20г. вкл.  в общ размер на 11901,26лв.

Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО.

С Решение № 2153-03-155/09.12.21г. на директора на ТП на НОИ-Варна  жалбата на И.Т.Г. *** срещу разпореждане № РВ-3-03-00941412/23.06.21г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, е отхвърлена и разпореждането е потвърдено.

По силата на чл. 118а, ал. 1 и 2 от КСО, обжалването пред съда на решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и на управителя на Националния осигурителен институт, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, не спира изпълнението им. Изпълнението може да бъде спряно от административния съд при условията по чл. 117а, ал. 2 и 4 за решенията, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в". Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с подаване на жалбата и съдът се произнася в 7-дневен срок.

В разглеждания случай не е спорно, че процесното разпореждане е от категорията на актовете по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО – с него е постановено възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4 от с. з.

Разпоредбата на чл. 117а, ал. 2 и 4 от КСО сочи, че изпълнението на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в" се спира по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите. Това в процесния казус, не е сторено от И.Т.Г.. Молителката не е предоставила обезпечение, с което ще се гарантира изпълнението на оспореното разпореждане, ако същото влезе в законна сила, поради което не са налице условията за спиране допуснатото по закон предварително изпълнение на разпореждането по чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО.

За пълнота следва да се отбележи, че предварителното изпълнение на посоченото разпореждане е допуснато по силата на самия закон - чл. 118а, ал. 1 от КСО. За тази хипотеза законът цели да защити важни държавни или обществени интереси или да предотврати други последици в смисъла и обхвата на приложното поле на изброените в общата норма на чл. 60 от АПК критерии. Същевременно не е изключена съдебната проверка на законосъобразността на наложеното предварително изпълнение.

Целта на допуснатото по закон предварително изпълнение е защитата на особените правила за разпределяне на средствата, набирани от Националния Осигурителен Институт и защитата им от злоупотреби с тях.

Допуснатото с разпоредбата на чл. 118а, ал. 1 от КСО предварително изпълнение на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО, съдържа в себе си преценката на законодателя за наличие на особено важен държавен и обществен интерес, който следва да бъде гарантиран. Колизията между този защитен интерес и частния интерес - в случая на жалбоподателя, следва да бъде разрешена с оглед значимостта на последния. В тази връзка принципно не е изключена възможността обичаен икономически интерес да е основание за защита по чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК, стига да е особено важен и да няма алтернативно решение.

Конкретно в случая оспорващата не е доказала възможността за настъпването на трудно поправими вреди. Общо наведените доводи в тази връзка, не съдържат конкретни аргументи. Твърденията за множество разходи във връзка със здравословното състояние на детето не са подкрепени с документи за реален размер на разходите.

Предвид изложеното, съдът намира, че искането за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на разпореждане № РВ-3-03-00941412/23.06.21г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, потвърдено с Решение № 2153-03-155/09.12.21г. на директора на ТП на НОИ-Варна, е неоснователно и следва да се остави без уважение. Съгласно чл. 118а ал. 3 от КСО, определението на съда не подлежи на обжалване.

Воден от горното и на основание чл. 118а от КСО и чл. 166 АПК, Административен съд Варна, 23-ти състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.Т.Г. ***, чрез адв. Е.К. за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на разпореждане № РВ-3-03-00941412/23.06.21г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, потвърдено с Решение № 2153-03-155/09.12.21г. на директора на ТП на НОИ-Варна.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: