Решение по дело №380/2022 на Районен съд - Кнежа

Номер на акта: 2
Дата: 13 януари 2023 г.
Съдия: Мая Павлова Кончарска
Дело: 20221430100380
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Кнежа, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20221430100380 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Мл., бул. „Ц.
ш.“ № ***, бл. Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от Хр. Б. Б. и К.
Кр., гражданин на РЧехия, чрез пълномощника – адв. Р. Д. от САК,
преупълномощена от Адвокатско съдружие „Стоянов, Д. и партньори“, срещу
А. Б. С., с адрес: с. П., общ. Иск., ул. „Ц. Н.“ № *, с която се иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, с електроснабден имот, находящ се в с. П., ул. „Ц. Н.“ № *, ИТН
310231839118, по издадената Заповед за изпълнение, че дължи на ищцовото
дружество следните суми: сумата от 1 254.11 лв. – главница за използвана и
незаплатениа ел. енергия за периода от 30.09.2021 год. до 28.01.2022 год.;
сумата от 17.94 лв. – законна лихва за забава, считано от 16.11.2021 год. до
24.02.2022 год.; законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
заплащане.
В молбата се твърди, че страните са били в облигационни
1
правоотношения, регулирани от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ищцовото дружество, които са общоизвестни и
публикувани в редица издания на периодичния печат, и съгласно чл. 98а от
Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител.
Твърди се, че съгласно ОУ ищецът е изпълнил задължението си за доставка
на електрическа енергия за периода 30.09.2021 год. – 28.01.2022 год., но от
своя страна ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
доставената му ел. енергия. Сочи се, че като доставчик на ел. енергия
дружеството-ищец е доставяло на А. Б. С. с електроснабден имот, находящ се
в с. П., ул. „Ц. Н.“ № *, с ИТН 310231839118, ел. енергия за периода от
30.09.2021 год. до 28.01.2022 год., за което е издало следните фактури: ф-ра
№ *********/ 31.01.2022 год. на стойност 309.91 лв. за периода 31.12.2021
год. – 28.01.2022 год., ф-ра № *********/ 31.12.2021 год. на стойност 398.96
лв. за периода 30.11.2021 год. – 30.12.2021 год., ф-ра № *********/ 30.11.2021
год. на стойност 290.76 лв. за периода 30.10.2021 год. – 29.11.2021 год. и ф-ра
№ *********/ 31.10.2021 год. на стойност 254.48 лв. за периода 30.09.2021
год. – 29.10.2021 год. Сочи се, че задълженията по така издадените фактури са
станали изискуеми, тъй като съгласно ОУ на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“
АД абонатът разполага с 10-дневен срок за плащане на задълженията за
консумирана ел. енергия, през който период от време вземането е ликвидно и
изискуемо, а след изтичането на този срок то става годно за принудително
изпълнение по съдебен ред. Посочва се още, че съгласно чл. 19, ал.8 от ОУ
неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението
да заплати в срок дължимата сума.
Изложени са твърдения, че за събиране на горепосочените суми ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК и в РС – Кн. било образувано ч.гр. дело № 224/ 2022 год., в
производството по което е била издадена заповед за изпълнение. В същата
била включена и претенцията на ищеца за заплащане на законна лихва върху
главницата в размер на 17.94 лв., считано от 16.11.2021 год. до 24.02.2022 год.
Заповедта била връчена на длъжника, но той е оспорил същата, с оглед на
което и на основание чл. 415, ал.1 от ГПК ищецът е упражнил правото си да
предяви в едномесечния срок установителен иск за вземането си.
С оглед на така изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника съществуването
2
на паричното задължение за ползвана и незаплатена ел. енергия за посочения
по-горе период от време заедно със законната лихва за забава.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез особения представител
– адв. И. Л.-Р. от ПлАК, е депозирал отговор на исковата молба, с който
изразява становище за допустимост и вероятна основателност на предявения
иск. Не оспорва представените писмени доказателства.
ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание не изпраща
представител. С депозирана по делото писмена молба адв. Р. Д., САК, с
представено пълномощно, заявява, че не възразява делото да бъде разгледано
в отсъствието на представител на ищеца и че поддържа ИМ. Позовава се на
писмените доказателства и моли съда да уважи изцяло предявените искове.
Претендира деловодни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, в о.с.з. се представлява от особ.
представител – адв. И. Л.. Процесуалният представител поддържа отговора на
исковата молба, не възразява по доказателствата.
По делото са събрани писмени доказателства.
Приложено е ч.гр. дело № 224/ 2022 год. по описа на РС – Кн..
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и отговора
на молбата и след преценка на доказателствата по делото – поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното частно гражданско дело № 224/ 2022 год. по
описа на РС – Кн., срещу длъжника А. Б. С. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: с. П., ул. „Ген. З.“ № **, общ. Иск., обл. Пл., е била издадена
заповед № 141 от 07.04.2022 год. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за сумата 1 254.11 лв., представляваща цена на електрическа
енергия за периода от 30.09.2021 год. до 28.01.2022 год., ведно със законната
лихва от 07.03.2022 год. до изплащане на вземането; сумата 17.94 лв.,
представляваща лихва за периода от 16.11.2021 год. до 24.02.2022 год., както
държавна такса в размер на 25.44 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 85 лв.
От представените и приети по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът „Електрохолд Продажби“ АД (с предишно
наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) се е намирало в облигационни
3
правоотношения с ответника А. Б. С., които се регулират от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия. Общите условия на „ЧЕЗ
Електро България“ АД (понастоящем „Електрохолд Продажби“ АД) са
общоизвестни, публикувани са в редица издания на периодичния печат и
съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на
енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна
на потребителите. Съгласно тях ищецът е изпълнил задължението си за
доставка на електрическа енергия за периода от 30.09.2021 год. до 28.01.2022
год. към ответника с клиентски номер 310231839118 за обект, находящ се в с.
П., ул. „Ц. Н.“ № *. От своя страна, ответникът А. Б. С. не е изпълнил
задължението си да заплати доставената ел. енергия по издадените от ищеца
фактури – ф-ра № *********/ 31.10.2021 год. на стойност 254.48 лв. за
периода 30.09.2021 год. – 29.10.2021 год., ф-ра № *********/ 30.11.2021 год.
на стойност 290.76 лв. за периода 30.10.2021 год. – 29.11.2021 год., ф-ра №
*********/ 31.12.2021 год. на стойност 398.96 лв. за периода 30.11.2021 год. –
30.12.2021 год. и ф-ра № *********/ 31.01.2022 год. на стойност 309.91 лв. за
периода 31.12.2021 год. – 28.01.2022 год., представени с ИМ.
Ищцовото дружество е доставчик на електрическа енергия, видно от
представената Лицензия за доставка на ел. енергия от доставчик от последна
инстанция № Л-409-17/ 01.07.2013 год. на ДКЕВР.
Горепосочените задължения по различните фактури са
станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, абонатът
(ответникът) разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за
консумирана електрическа енергия, през който период от време вземането е
ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно
за принудително изпълнение по съдебен ред. В чл. 19, ал.8 от ОУ изрично се
постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя
от задължението да заплати в срок дължимата сума.
Ищецът първоначално е упражнил правата си по реда на чл. 410 от ГПК,
като е подал в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение на
07.03.2022 год. Съдът е издал заповед за изпълнение, която била връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Последното е дало повод на
ищеца да предяви установителен иск за вземането си в едномесечния срок.
4
В хода на съдебното дирене не са представени доказателства ответникът
да е заплатил на ищеца дължимите по процесните фактури суми.
Предвид изложеното следва да бъде признато за установено, че
ответникът А. Б. С. дължи на ищцовото дружество по заповедното
производство по ч.гр.д. № 244/ 2022 год. по описа на РС – Кн. сумата 1 254.11
лв., представляваща цена на електрическа енергия за периода от 30.09.2021
год. до 28.01.2022 год. и сумата 17.94 лв., представляваща лихва за периода
от 16.11.2021 год. до 24.02.2022 год. Така предявеният иск за главница и
мораторна лихва се явява доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен.
Дължима е и законната лихва върху главницата от предявяване на иска,
считано от датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК (07.03.2022
год.).
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред настоящата
съдебна инстанция деловодни разноски общо в размер на 498 лв., от които 25
лв. – платена д.т., 318 лв. за особен представител и 115 лв. за адвокатско
възнаграждение, както и разноски в заповедното производство в размер на
110.44 лв.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК по отношение на А. Б. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. П., ул. „Ген. З.“ № **, общ. Иск., обл. Пл., че дължи на
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., р-н Мл., бул. „Ц. ш.“ № ***, бл. Бенч Марк, Бизнес
център, представлявано от Хр. Б. Б. и К. Кр., гражданин на РЧехия, чрез
пълномощника – адв. Р. Д. от САК, преупълномощена от Адвокатско
съдружие „Стоянов, Д. и партньори“, сумата от 1 254.11 лв. (хиляда двеста
петдесет и четири лева и 11 ст.) – главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 30.09.2021 год. до 28.01.2022 год.; сумата
от 17.94 лв. (седемнадесет лева и 94 ст.) – законна лихва за забава за периода
5
от 16.11.2021 год. до 24.02.2022 год.; законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
(07.03.2022 год.) до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 141 от 07.04.2022 год. по Ч. Гр. дело № 224 по
описа за 2022 год. на РС – Кн..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК А. Б. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. П., ул. „Генерал Заимов“ № 23, обл. Пл., да заплати на
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., р-н Мл., бул. „Ц. ш.“ № ***, бл. Бенч Марк, Бизнес
център, представлявано от Хр. Б. Б. и К. Кр., гражданин на РЧехия, разноски в
настоящото исково производство в размер на 498 лв. (четиристотин
деветдесет и осем лева), както и сторените разноски в заповедното
производство по ч. гр. дело № 224/ 2022 год. по описа на Кнежански РС – в
размер на 110.44 лв. (сто и десет лева и 44 ст.).
Сумите могат да бъдат внесени по следната банкова сметка на ищеца:
IBAN: BG78CITI92501005006411; BIC: CITIBGSF – „Ситибанк
Европа“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
6