Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………….…
15.2.2022 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2153 по описа за 2020 г., за да
се произнесе взе пред вид следното:
Предмет на разглеждане са осъдителни искове за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
правно основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищцовата страна Б.С.Ч.
твърди, че на 19.09.2017 г. в гр. София, на кръстовището на бул. “Ген.
Тотлебен” и бул. “Пенчо Славейков” баща й С.Т.е бил блъснат от л.а. “Форд”,
управляван с несъобразена скорост от водача К.В.. С.Т.е бил блъснат при
пресичане на пешеходна пътека на бул. “Ген. Тотлебен” в посока от УМБАЛСМ
“Н.И.Пирогов” към отсрещния тротоар. Ищцата посочва, че баща й е съпричинил 50% вредоносния резултат. Постановена е навлязла
в сила присъда, с която К.В. е призната за виновна в извършване на престъпление
по чл. 343а, б. “б” НК, предмет на въззивен контрол
по ВНОХД 760/2019 г. на САС, като с невлязло в сила решение от 16.04.2020 г. първоинстанционната присъда е потвърдена. Ищцата посочва, че последните години живее в
чужбина, но е продължавала да се допитва до баща си при вземане на важни
решения. Помежду им е имало духовна близост, обич, топлота. Със смъртта му е
загубила морална опора. Твърди се гражданската отговорност на водача на лекия
автомобил към датата на процесното ПТП да е била
застрахована от ответното дружество. Претендира осъждане на ответника да й
заплати обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на смъртта на С.Т.в
размер на 60000 лв. (½ от общия дължим размер от 120000 лв., предвид
признатото съпричиняване), ведно със законната лихва,
считано от 10.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
В отговор на исковата молба ответникът З. “Б.И.” АД оспорва предявения иск.
Посочва, че ПТП е реализирано по вина на починалия пешеходец, осъществил
пресичане в нарушение на чл. 113 и чл. 32, ал. 2 ЗДвП - пресичал е на червен
светофар на необозначено за това място, без да се съобрази с приближаващите се
МПС. Алтернативно се сочи, че вредоносния резултат е съпричинен
поне 90% от пострадалия. Оспорва се пряката причинно-следствена връзка между
смъртта на ищеца и процесното ПТП. Оспорва
твърденията за неимуществени вреди и твърди същите да са в резултат на
лабилната психика на ищцата. Оспорва се наличието на тясна връзка между ищцата
и баща й, предвид обстоятелството, че тя живее в чужбина. Претендираното
обезщетение се оспорва като прекомерно. Не оспорва наличие на застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка за водача на л.а. “Форд”
с рег. №********.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Б.,
поддържа предявените искове. Ответникът, чрез юрк.Н.,
оспорва исковете.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
Светозар В.Т., починал на 08.12.2017 г. Негови наследници по закон са
дъщеря му Б.С.Т. (ищца) и Л.Б.Т. (съпруга).
По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р А.М.. Експертът заключава, че в резултат на процесното
ПТП С.Т.е получил травматични увреждания: съчетана травма, тъпа травма на
главата без счупване на костите на черепа, коремна травма, травма
на крайниците, както и усложнения: оток на мозъка, исхемични
промени в главния мозък, оток и възпалителни промени в бял дроб, сепсис, многоорганна недостатъчност и вторична кръвозагуба. Смъртта
на С.Т.се дължи на тежката съчетана травма с водеща травма на главата и
настъпилите впоследствие генерализирана инфекция и многоорганна
недостатъчност.
За установяване на механизма на ПТП по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката К.В.. Свидетелката сочи, че през
2017-та година се е движела по бул. „Тотлебен“ с посока УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.
Движела се в дясна лента на зелен сигнал на светофарна уредба в колана от
автомобили. Помни, че скоростта й била между 30 и 40 км/ч. Отляво имало
автомобили тип „баничарка“. Помни, че при преминаването на кръстовището при
изравняването й с първата кола вляво, чакаща за ляв завой, пред нея връхлетял
човек, преминаващ на червен сигнал на светофарната уредба. Колоната от
автомобили закривала видимостта й отляво. При ударът с пешеходеца последният се
ударил в капака на автомобила, след това – в стъклото, което се счупило в
частта над средата или около средата. Свидетелката предприела спиране, задните
й гуми били на пешеходната пътека.
С решение № 175 от 01 април 2021 год. по наказателно дело № 782/2020 год.
на ІІІ Н.О. на ВКС е отменено решение № 126/16.04.2020 г. на Софийски
апелативен съд, НО, шести състав, по в.н.о.х.д. № 760/2019 г., с което е
потвърдена присъда № 121/09.05.2019 г. на Софийски градски съд, НО, 5-ти
състав, по н.о.х.д. № 2950/2018 г., в осъдителната му част и в частта относно
разноските по делото и е оправдана подсъдимата К.Й.В. за извършено от нея
престъпление по чл. 343а, ал.1, б. “б“ от НК във връзка с нарушаване на
разпоредбата на чл. 20, ал.2, изр.1,
пр.5 ЗДвП. В мотивите на решението се сочи, че разпоредбата на чл.20, ал.2
от ЗДП задължава водачите на моторни превозни средства да съобразяват скоростта
си на движение с конкретните пътни условия и „по специално с отрицателното
действие на различни фактори, които затрудняват движението и застрашават
неговата безопасност. За да се окачестви една моментна скорост, с която се
движи едно МПС за несъобразена, необходимо е да се посочи нейната величина и да
се сравни с наличността на фактически действащи фактори, които затрудняват или
застрашават безопасността на движението.“ / Р № 248/77 г. на 3-то НО, ВС /.
Прието е, че пресичането на пешеходец на забранен светлинен сигнал не е
непредвидимо препятствие и водачите следва да съобразяват скоростта си при
преминаване през район на кръстовище, снабдено с пешеходна пътека с възможната
поява на пешеходци, независимо от светлинната сигнализация. Въпросът във всички
случаи е фактически и дължимото поведение на водачите е в зависмост
от конкретната пътна обстановка. Прието е, че подсъдимата е управлявала процесния автомобил в дясната пътна лента, в обратна посока
на местонахождението на пострадалия и без видимост към него. Пресичането на
пешеходци в платното й за движение било преустановено, поради подаден
забранителен сигнал на светофарната уредба. Пострадалият пешеходец предприел
пресичане на пътното платно от лявата страна по посоката на движение на
подсъдимата, като първоначално пресякъл платното за обратно движение /където с
поведението си създал опасност за друг правомерно движещ се автомобил/, след
което навлязъл в платното на подсъдимата. Впоследствие преминал през най-лявата
лента, предназначена за завой наляво, в която се намирали спрели няколко
автомобила, /в това число и пикап с по-голяма
височина на каросерията/ изчакващи подаване на разрешен за преминаване сигнал,
след което навлязъл в пътната лента, в която се движела подсъдимата. В момента,
в който възприела пресичащият платното
със спокойно тичане пешеходец, подсъдимата незабавно предприела аварийно
спиране, като завила леко наляво с цел да избегне удара с него, но поради
по-голямата й опасна зона от отстоянието на
пешеходеца до предната част на колата, удар между тях е настъпил и му е
причинил несъвместими с живота увреждания. Върховният съд разяснява, че преценката
относно това дали подсъдимата се е движела с предписаната от ЗДП скорост, която
да е съобразена с конкретните пътни условия, следва да се отчете, че същата се
е движила по голям столичен булевард, в колона от автомобили и избраната от нея
скорост е с около 1/3 по-ниска от разрешената за съответния пътен участък. Не
без значение за величината на скоростта е и обстоятелството, че движението се
регулира от светофарна уредба, която за посоката й на движение е подавала
разрешен светлинен сигнал. Обстоятелството, че в района се намират пешеходни пътеки
от двете страни на булеварда е прието за фактор, с който подсъдимата е следвало да
съобрази скоростта си, което тя е изпълнила, като е намалила скоростта си на
движение значително под разрешената скорост от 50 км/ч. до 37 км/ч. Същевременно
ВКС приема, че е недопустимо е при настъпило пътно произшествие при движение с
разрешена скорост на автомобила, съобразената скорост на движение да се
определя на базата на предотвратимостта на удара,
която е в зависимост от множество фактори, тъй като по този начин винаги когато
един удар е непредотвратим за водача на МПС, той следва да носи отговорност за
настъпването на произшествието.
В мотивите ВКС посочва, че съгласно указанията от задължителната съдебна
практика, ТР № 106 / 31.10.1983 г. по н.д. № 90/1982 г., ОСНК на ВС - „ Ако в
опасната зона за спиране на моторното превозно средство бъде увредено лицето,
което е създало опасността със своето неправомерно поведение, налице е случайно
деяние по смисъла на чл.15 НК. “ Началният момент на възникване на опасността
за движение за водачите на МПС също е бил предмет на тълкуване, като съгласно
ТР № 28 / 28.11.1984 г. по н.д. № 10/1984 г., ОСНК на ВС той е фактически и се
определя в зависимост от конкретната пътна ситуация. При всички случаи, за да стане опасност за движението даден
участник следва да бъде обективно видим за водача на МПС, като в зависимост
от ситуацията опасността възниква при навлизането му върху платното за движение
или по-рано. В конкретният случай съгласно фактите по делото пострадалият
пешеходец изобщо не се е намирал в зоната на видимост на подсъдимата преди да
попадне в опасната й зона за спиране, като видимостта на подсъдимата спрямо
него е била напълно изключена от спрелите в ляво от нея автомобили, пред които
той е преминал преди да навлезе в лентата й за движение. Подсъдимата се е
движела с 13 км/ч по-ниска скорост на движение от разрешената за съответния
пътен участък, и след появата на внезапна опасност в платното й за движение,
незабавно е изпълнила предписанията на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП. Опасността е
възникнала като резултат от неправомерното поведение на пострадалия пешеходец,
който е предприел пресичане на пътното платно на забранен светлинен сигнал на
светофара и е навлязъл в лентата за движение на подсъдимата, докато тя се е
движела на разрешен светлинен сигнал с по-ниска от разрешената за съответния
пътен участък скорост. При тези данни, в съответствие с легалното тълкуване
възприето в ТР № 106 / 31.10.1983 г. на ОСНК на ВС, ВКС приема, че за водача на автомобила е налице случайно
деяние и той не следва да носи наказателна отговорност за настъпилия
резултат. Действията по спиране на
автомобила на подсъдимата са предприети от нея в първия момент, в който
пешеходецът е станал реална опасност за движението. Независимо от това,
подсъдимата не е имала обективна възможност да спре пред препятствието, което
пострадалият се явява на пътя, тъй като
първата му видима поява е била в опасната й зона за спиране и ударът за нея е
бил непредотвратим. При тези мотиви съдът заключава, че от страна на подсъдимата не е налице допуснато нарушение
по ЗДП, което да е в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат, и
подсъдимата няма вина за смъртта на пешеходеца, тъй като е налице случайно
деяние по смисъла на чл.15 от НК. Предвид обстоятелството, че подсъдимата
не е нарушила инкриминираното правило за движение по ЗДП, запълващо бланкетна норма, поведението й се явява несъставомерно
от обективна и субективна страна.
Решение № 8150/29.11.2019 г. по гр. дело № 295/2019 г. на СГС, №-26 с-в е
постановено преди решението на ВКС, а наред с това субективните предели на
силата на пресъдено нещо обхващат спор на ответника с
Лилия Т..
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р.М.. Свидетелката сочи,
че преди около 15 години ищцата заминала за САЩ, поддържала връзка с родителите
си чрез Скайп, Вайбър, по
телефон. Чували се поне два пъти седмично, пращали се подаръци. Два или три пъти
родителите гостували на Б. в САЩ с период на престой около три месеца. Б. се
връщала да гостува в България. Б. има свое семейство, но въпреки това основен
неин съветник бил баща й. След инцидента Б. поела грижата за майка си, която
също починала. Страданието на Б. по загубата на баща й продължава, често плаче
и споделя случки, говори за баща си.
По делото е приета Съдебна автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. А.П.А.. Експертът посочва, че
разрешената скорост за движение в района на местопроизшествието е до 50 км/ч. Мястото
на удара на пострадалия пешеходец по дължина на бул. „Тотлебен“ е върху
пешеходната пътека, намираща се преди кръстовището с бул. „П. Славейков“, а по
широчина – на около 1,6 м. вляво от десния бордюр на основното платно за
движение. Прието е, че скоростта на водача на автомобила е била около 40 км/ч. При
тази скорост опасната зона за спиране е не по-малка от 27,27
м, като при скорост на движение бърз ход ударът е предотвратим, а при тичане,
било то спокойно или бързо – непредотвратим.
Не спори, че за увреждащия автомобил е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, действала към датата на увреждането.
При така установените факти
съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде успешно проведен прекият иск по
чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъдат установени елементите на
фактическия състав на института на непозволеното увреждане, включващ
кумулативно: 1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност
на деянието, 3. вреда, реално претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между
претърпяната вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до
доказване на противното, както и наличието на валидно, действително
застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска
"гражданска отговорност", сключен за МПС, с което е причинено процесното ПТП.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че процесното ПТП е настъпило в срока на действие на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил „Форд“
с рег. №********. Установява се, че в резултат на процесния
инцидент е настъпила смъртта на С.Т., както и че Б.Ч. е негова дъщеря.
Съгласно разпоредбата на чл. 477 КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства,
за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
В сезиращата молба общо се посочва, че противоправността
на деянието на водача на лекия автомобил се изразява в нарушени на разпоредбите
на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 116, както и на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Извън
числовото изброяване се сочи, че водачът се е движел с несъобразена с пътните условия скорост – с характера и
интензивността на движението, с приближаването на едно от най-големите и натоварени
кръстовища в гр. София, така че да бъде в състояние да спре при поява на препятствие, както и че не е контролирала управляваното от нея МПС и не е реагирала
навреме.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Съдът приема, че пътният инцидент е настъпил при движение на пешеходеца С.Т.по
бул. „Тотлебен“, на пешеходна пътека с посока на пресичане от трамвайните релси
надясно спрямо движещите се от пл. „Македония“ към кръстовището леки
автомобили, с темп на пешеходеца спокойно тичане (по думите на свидетелката
пешеходецът „връхлетял“). Съдът приема по отношение скоростта на движение на
лекия автомобил 37 км/ч, доколкото същата е част от деянието по смисъла на чл. 300 ГПК. Дори да се приеме скорост на движение на автомобила 40 км/ч, в който
смисъл са събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В. и
изводите на вещото лице А., в двете хипотези при темп на придвижване на
пешеходеца „тичане“ за водача на лекия автомобил ударът е непредотвратим.
Зачитайки постановеното решение № 175/01.04.2021 г. по наказателно дело №
782/2020 г. на ВКС, ІІІ Н.О. настоящият съдебен състав приема, че К.В. не е
извършила нарушение на правилата за движение, очертани в разпоредбата на чл.
20, ал. 1, предл. пето ЗДвП. Преценявайки съвкупно
събраните в настоящото производство доказателства – автотехническа
експертиза и гласни доказателства, съдът намира, че не се установява и
нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2, изр. второ ЗДвП, изискващо водачът на
автомобила да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП изисква от
водача предприемането на мерки за намаляване на скоростта или спиране при
възникнала внезапна опасност, като задължението за вземане на описаните мерки
възниква от момента на възприемане на опасността. Събраните доказателства
установяват, че водачът на автомобила е предприела изискуемите по закон
действия когато е могла обективно да установи съществуващата опасност – появата
на пешеходеца пред автомобила й в момент, в който той се е намирал в опасната
зона за движение. До този момент водачът не е могъл да възприеме пешеходеца, а
реакцията й чрез спиране е своевременно предприета – в първия момент от
установяване на опасността. Въпреки намаляването на скоростта и предприемане на
аварийно спиране ударът е бил непредотвратим, тъй като опасността за движението
е възникнала в опасната му зона за спиране. Няма доказателства и за причиняване
на смъртта в хипотезата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП – поради загуба на контрол над
управляваното МПС, което е различна хипотеза от разгледаните (ал. 2, изр. първо
и изр. второ). В обобщение съдът заключава, че процесният
инцидент съставлява случайно деяние, което изключва отговорността на водача на
застрахования лек автомобил.
По изложените съображения и предвид недоказаната противоправност
в действията на К.В. като водач на л.а. „Форд“ с рег. №******** искът следва да
се отхвърли като неоснователен без обсъждане на останалите предпоставки,
ангажиращи отговорността на ответника.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело право на разноски има ответната страна. Сторените
разноски са в общ размер 4100 лв., от които – 3600 лв. – адвокатско възнаграждение
с ДДС и 500 лв. – разноски за вещи лица.
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.С.Ч., ЕГН ********** срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******искове
с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищцата сумата от 60000 лв. – неимуществени вреди от смъртта на С.В.Т.,
настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 19.09.2017 г. по вина на К.Й.В.
като водач на л.а. „Форд“ с рег. №********, ведно със законната лихва, считано
от 01.01.2019 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б.С.Ч., ЕГН ********** да заплати
на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******сумата от 4100
лв. - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: