№ 7036
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.П.Л.
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20221110113820
по описа за 2022 година
Предявени са обективно съдединени искове с правно основание чл. 411, вр. чл. 410, ал.
1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ЗАД „А.“ твърди, че по договор за застраховка имущество „Автокаско“
заплатил на застрахования сумата 1 464.98 лева – обезщетение за щети на МПС,
резултат от ПТП, настъпило на 20.22.2017г., в гр. София. Вредите били причинени от
попадане на застрахования автомобил в необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно, а отговорността за настъпилото ПТП била на С.О., предвид
неизпълнение на вменените й задължения. Ищецът моли за осъждане на ответника да
му заплати горната сума, както и законни лихви. Претендира обезщетение за забава
върху главницата в размер на сумата 449.50 лева за периода от 16.03.2019г. до
15.03.2022г., вкл. Претендира присъждане на разноски за производството.
Ответникът С.О. оспорва предявените искове. Оспорва представените от ищеца
частни документи, не били спазени изискванията на Наредба № Iз-41/21.01.2009г., не
бил представен протокол за ПТП, произшествието не било посетено. Оспорва
наличието на необезопасена дупка на пътя да е станало причина за ПТП, на пътя
нямало дупка. Оспорва механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между
вредите и твърдяната неравност. Твърди, че виновен за причиняването на щетите бил
водачът на л.а. – чл. 20, ал. 2 ЗДвП, евентуално – твърди съпричиняване. Оспорва
размера на вредите. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
1
По иска по чл. 411, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ:
Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът
намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на
нормата на чл. 49 ЗЗД.
За уважаване на регресната претенция на застрахователя е необходимо при
дължимо от ищеца пълно и главно доказване в процеса да се установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: валиден договор за застраховка имущество между
ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност
– виновно противоправно поведение – действие или бездействие, на служители на
ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на
застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат,
отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък,
наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, вид и размер на
претърпените вреди; извършени разходи по определяне размера на застрахователното
обезщетение.
Страните по делото не спорят и от събраните по делото писмени доказателства,
в т.ч. комбинирана застрахователна полица № 0606Х0215760 от 17.06.2016г., протокол
№ **********/20.06.2016г., квитанции за платени суми по същата полица,
уведомление-декралация за щета по застраховка „Каско на МПС“, депозирано пред
застрахователя на 21.02.2017г., възлагателно писмо , експертиза по претенция,
фактури, калкулаци и преводно нареждане за кредитен превод от 30.05.2017г. по
делото се установяват първите две, посочени по-горе предпоставки - наличие на
застрахователен договор по имуществена застраховка и изплащане на застрахователно
обезщетение от ищеца в размер на сумата 1 464.98 лева на отремонтиралия процесния
лек автомобил марка „Ягуар“ с рег. № ********** сервиз. Що се отнася до третата
предпоставка – деликтната отговорност на ответника, настоящият съдебен състав
намира, че наличието й не е доказано по категоричен начин по делото от носещия
доказателствената тежест ищец.
Данни за механизма на ПТП по делото се съдържат в уведомление-декларация за
щета по застраховка „Каско на МПС“, депозирано пред застрахователя ЗАД „А.“ АД
на 21.02.2017г. Документът е съставен и подписан от името на разпитания по делото
свидетел Б. Т. В.. Изложено е в писмен вид от името на свидетеля, че
застрахователното събитие настъпило на 20.02.2017г. в гр. София, на ул. „Всеволод
Гаршин“, където при управление на автомобила водачът му В. попаднал на пътна
неравност, при което застрахованият лек автомобил получил увреди на кората под
двигателя. Разпитан в о.с.з. на 20.05.2022г. свидетелят В. с категоричност заявява, че
не е написал и подписал същата декларация. Отрича да е завеждал процесната щета.
2
Ето защо съдът намира, че от същия, представен по делото частен документ, не се
установява, че застрахованият автомобил бил увреден от ПТП, настъпило в гр. София,
на ул. „Всеволод Гаршин“, при попадане на автомобила в дупка на пътното платно.
При разпита си св. В. излага, че до 06.08.2017г. управлявал лекия автомобил
„Ягуар“, който бил служебен на „Команс“ АД. Посочва лицето, което возил служебно.
Единственият случай на заведена от свидетеля щета, настъпила с този автомобил, бил
на АМ „Тракия“ и това било отдавна. Свидетелят познава ул. „Всеволод Гаршин“,
която била в лошо състояние както през 2017г., така и до настоящия момент. Излага, че
веднъж закачил кората на автомобила, но не била голяма щета и не я бил завеждал.
Улицата имала доста големи дупки и неравности и като цяло се случвало автомобилът
да опре. Принципно „Ягуарът“ бил много нисък и често се случвало да бъде „закачен“.
Имало и легнали полицаи, през които колкото и бавно да се преминавало, отдолу
опирало. При преценката си по чл. 172 ГПК съдът кредитира дадените от свидетеля
показания. Същият убедително, безпротиворечиво и логично излага възприятията си,
предвид на което съдът дава вяра на показанията.
От заключението на изслушаната по делото САТЕ се установява, че
установените по автомобила вреди – облицовка предна броня PVC, фар ляв, фар десен,
решетка предна долна лява, решетка предна долна дясна, дифузьор пред радиатори
PVC, кора под предна броня, кора под двигател, могат да бъдат получени от попадане
на процесното МПС в дупка на пътното платно.
В случая при въведено от ответника нарочно оспорване на механизма на ПТП и
причинно следствената му връзка с вредите, съдът при извършената цялостна преценка
на доказателствената съвкупност намира, че ищецът, чиято е доказателствената
тежест, не провел дължимото пълно и главно доказване на твърдяния в исковата молба
механизъм. Не са ангажирани доказателства, от които при дължимото от него пълно и
главно доказване да се установява, че описаните увреди на автомобила настъпили
именно в гр. София, на ул. „Всеволод Гаршин“, задълженията за поддръжката и
ремонта на която са вменени на С.О.. Действително разпитаният свидетел излага
впечатленията си за недоброто състояние на пътя и като водач на процесния автомобил
му се случило на същата улица „да опре“, но щетата „не била голяма“, каквато съдът
намира да е процесната с оглед получените увреди дори на броня, фарове, дифузьор
пред радиатори и т.н. По делото не се установява причинно-следствена връзка между
твърдяното бездействие на ответника С.О. за отстраняване повреди по пътното платно
на ул. „Всеволод Гаршин“ и настъпилите конкретни вреди по застрахования
автомобил.
Ето защо по делото не са установени по безспорен и категоричен начин нито
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, нито попадането на автомобила в дупка
на пътното платно, стопанисвано от С.О., нито фактът, че твърдяните вреди на МПС са
3
настъпили именно в резултат на преминаването през препятствие, находящо се в гр.
София, на ул. „Всеволод Гаршин“. Поради това ищецът следва да понесе
неблагоприятните последици на недоказването, като предявеният от него иск по чл.
411, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД следва да бъде изцяло отхвърлен от съда.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Поради отхвърляне на иска за главница следва да се отхвърли и акцесорната
претенция на ищеца за обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Ответникът е
представляван от юрискосулт и е заявил претенция за присъждане на разноски в
исковото производство. Същите съдът определя в размер на сумата 100 лева, които на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени на ответника.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „А.“ АД, ЕИК ********, срещу С.О., гр.
София, ул. „М.“ № 33, искове с правно основание чл. 411, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД за сумата 1 474.98 лева, представляваща обезщетение за нанесени щети на лек
автомобил марка „Ягуар“, с рег.№ **********, настъпили в резултат на реализирано на
20.02.2017г. ПТП в гр. София, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 449.50 лева –
обезщетение за забава за плащането на горната главница за периода от 16.03.2019г. до
15.03.2022г., включително, като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ЗАД „А.“ АД, ЕИК ********, да
заплати на С.О., гр. София, ул. „М.“ № 33, сумата 100 лева – разноски, сторени пред
СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4