Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 93 по
описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от Закона
за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
/ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано
е по жалба, подадена от Н.Х. срещу отказ № 20201223160705-3/ 05.01.2021 г. на
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с който е отказано
да бъде извършена първоначална регистрация в търговския регистър на
новоучреденото дружество „М.Ф.“ ООД.
В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в
редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн.
в ДВ, бр. 105 от 2020 г., които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че
жалбата срещу постановен от длъжностното лице по регистрация отказ се подава
чрез Агенция по вписванията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно
с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към
него, както и доказателства за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор
по жалбата с писмени доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма
съдът намира, че в нея е уредено едно право за Агенция по вписванията, която е
органът, който е компетентен да се произнесе по направено искане за вписване,
обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да
подаде становище по постановения отказ, с което да допълни мотивите си, които
по правило следва да са изложени в пълнота в съдържанието на самия акт. Въпреки
че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“, не може да се приеме, че
Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на подадената жалба
срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната в едно
производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект,
който няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа,
който е постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за
допустимост и правилност. Регистърното производство,
което се развива пред Агенция по вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя
характер е охранително гражданско производство, поради което при неговото
провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон, така и общите
правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и
изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните
видове граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът,
който е постановил един акт да участва като страна в производството по неговото
обжалване, да има право да подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт
жалба, както и да има право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя
неговия акт. С оглед на това и предвид факта, че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна
норма, с която да е предвидено, че Агенция по вписванията участва като страна в
производството по обжалване на откази, постановени от длъжностни лица от нейния
състав, което би противоречало на общите принципи, върху които е изграден
гражданския процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество. Освен
изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя
характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е
молителят, който търси съдействие от компетентния за това орган и в него не
участва насрещна страна. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция
по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и
следователно не разполага с право да подава писмен отговор. Тя има предоставена
съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да подаде единствено становище по
жалбата,
какъвто характер има
и представения по делото отговор по жалба.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и
от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Предмет на регистърното
производство, по което е постановен обжалвания отказ,
е извършване на първоначално вписване в търговския регистър на новоучреденото
дружество „М.Ф.“ ООД.
При подаване на заявление за
вписване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице,
което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ,
извършва на първо място проверка на редовността на подаденото заявление – дали
то изхожда от оправомощено лице и дали е изготвено
при спазване на предвидените в закона форма и ред.
В чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е
посочено, че вписване, заличаване и обявяване могат да се заявят от търговеца,
от прокуриста, от друго лице в предвидените по закон
случаи, както и от адвокат с изрично пълномощно. В хипотезата на заявяване за
вписване в търговския регистър на първоначална регистрация на новоучредено
търговско дружество в закона има изрично правило, регламентиращо лицето, което
има право да подаде заявление за това. То се съдържа в нормата на чл. 67 ТЗ, в
която е предвидено, че заявлението за първоначално вписване на учреденото
дружество в търговския регистър се подава от избрания управителен орган.
От документите, представените с
подаденото заявление, за разглеждане на което е образувано настоящото регистърно производство, се установява, че от три
юридически лица – „В.“ С.А., дружество, учредено в Велико Херцогство
Люксембург, „А.“ С.А., дружество, учредено в Велико Херцогство Люксембург и „Х.“
ЕАД, е взето решение за учредяване на дружество с ограничена отговорност и с
фирма „М.Ф.“, както и за избор на
лицето Н.Х. за управител на това дружество. Следователно посоченото физическо
лице, което е избрано да попълни състава на управителния орган на
новоучреденото търговско дружество, е надлежно легитимирано да подаде заявление
за неговото първоначално вписване в търговския регистър. Това означава, че
заявлението, за разглеждане на което е образувано настоящото регистърно производство, изхожда от оправомощено
да стори това лице.
На следващо място при подаване на
заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския регистър
длъжностното лице извършва проверка и за това дали от представените от заявителя
документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както
и че те съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови
норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.
От представените към заявлението документи,
представляващи протокол за приети на 02.07.2020 г. решения за учредяване на
българско дружество с ограничена отговорност и дружествен договор на
новоучреденото дружество „М.Ф.“ ООД, е видно, че негови учредители са три
юридически лица с нестопанска цел, като едно от тях е регистрирано съгласно
законите на Република България, а други две от тях са учредени съгласно
законите на Велико Херцогство Люксембург.
Тогава,
когато едно търговско дружество, с правноорганизационна
форма ООД, се учредява от юридически лица, в действащото към момента на
подаване на заявлението законодателство е регламентирано специално правило за
това какви документи е длъжен да представи заявителя при подаване на искане за
извършване на вписване в търговския регистър на нововъзникналия
правен субект. То е предвидено в подзаконова правна норма от Наредба №
1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /Наредбата/, а именно в чл.
20, т. 1, б. „г“ от Наредбата. Съгласно тази разпоредба в посочения случай към
подаденото заявление заявителят е длъжен да приложи решението на съответния
орган на юридическо лице - съдружник, за участие в дружеството с ограничена
отговорност. Тази подзаконова правна норма не противоречи на акт от по-висока
степен, поради което намира приложение в настоящия случай, в който учредителите
на търговското дружество, чието вписване се иска, са само юридически лица, и
същата следва да бъде спазена от заявителя, за да бъде извършено исканото вписване.
От представения със заявлението,
подадено от Н.Х., документи се установява, че към него не са приложени решения
за участие в дружеството „М.Ф.“ ООД, което да е взето от съответния компетентен
за това орган на всяко едно от юридическите
лица, които са учредители. Решение на компетентния орган на
дружествата-учредители не е обективирано и в
приложения към заявлението протокол за приети на 02.07.2020 г. решения за
учредяване на българско дружество с ограничена отговорност, който обективира изразена воля от лица, които са оправомощени да представляват юридическите лица „В.“ С.А.,
„А.“ С.А. и „Х.“ ЕАД, но не обективира
взето решение от компетентния за това орган на всяко едно от посочените
дружества. От обявения в търговския регистър устав на „Х.“ ЕАД е видно, че
компетентния орган да вземе решение за участие на това търговско дружество в
други дружества е Съветът на директорите, като решението трябва да е прието с
обикновено мнозинство, т.е. поне 3 гласа от 5 /чл. 17, ал. 1, т. 7 и чл. 27 от
Устава/. Следователно вземането на такова решение не е в компетентността на
двама от членовете на Съвета на директорите на „Х.“ ЕАД, които са подписали
протокола от 02.07.2020 г. Предвид липсата на представени в производството доказателства,
от които да е видно кои са органите, които са компетентни да вземат решение за
участие в друго дружество по отношение на двете юридически лица, които са
учредени съгласно законодателството във Велико Херцогство Люксембург, които
обстоятелства не могат и да се установяват служебно от съда, не може да се
направи преценка дали това са част от членовете на Съвета на директорите, които
са подписали протокола от 02.07.2020 г., в който е обективирано
решение за учредяване на „М.Ф.“ ООД или последните нямат тази компетентност
съгласно приложимото чуждо право. Следователно при подаване на заявлението
заявителят не е спазил изискването на чл. 20, т. 1, б. „г“ от Наредбата. В изпълнение на задълженията си,
предвидени в чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице е следвало да констатира,
че към заявлението не са приложени всички документи, които се изискват съгласно
приложимите нормативни актове, а именно тези, които се изискват съгласно чл.
20, т. 1, б. „г“ от Наредбата, и да даде указания на заявителя за отстраняване
на тази нередовност. В случая се установява, че длъжностното лице е изпълнило
това свое задължение с дадените на 29.12.2020 г. указания, с оглед на което и те трябва да се
определят като правилни.
При извършване на проверка за
правилността на постановения отказ, съдът следва да отговори и на въпроса дали дадените
от длъжностното лице указания, които са правилни, не са изпълнени своевременно
от заявителя, което е обусловено от произнасянето по това какъв е предвидения в
закона срок за отстраняване на нередовностите на
заявлението и от кой момент същият започва да тече.
В чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е
предвидено, че срокът, в който заявителят може да изпълни дадените указания за
отстраняване на нередовността на подаденото заявление, е до изтичането на срока
по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който е този, установен за произнасяне от
длъжностното лице по подадено заявление, и той е след изтичане на три работни
дни от неговото постъпване в търговския регистър. В същия смисъл е и
подзаконовата норма на чл. 92а, ал. 2 от Наредбата, в която срокът за
отстраняване на нередовностите на заявлението е по–ясно
посочен от този в закона, а именно определен е в размер на до 3 работни дни от
постъпване на заявлението. При съобразяване на това и на предвиденото в чл. 22,
ал. 5, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ задължение на длъжностното лице да оповести указанията,
които дава, по електронната партида на търговеца не по-късно от следващия
работен ден от постъпването на заявлението в търговския регистър, се налага
изводът, че срокът за отстраняване на констатираните нередовности
започва да тече най- късно от работния ден, следващ постъпване на заявлението,
и изтича в края на третия работен ден от неговото постъпване, т.е. е два пълни
работни дни. В закона е предвидено, че указанията не се съобщават, а се
обявяват по партидата на търговеца, с което се приема, че са му станали
известни и което е свързано с това, че за последния е ясен краткия срок, до
който те трябва да бъдат дадени от длъжностното лице, и именно с оглед на този
кратък срок, в закона му е възложено в тежест сам да следи за тях с оглед на
възможността да ги изпълни.
В случая се установява, че
длъжностното лице по регистрация е спазило законовия срок, който е инструктивен
по своя характер, за даване на указания до заявителя. Указанията за
отстраняване на констатираните нередовности на
заявлението са дадени в първия работен ден, следващ деня на подаване на заявлението
в търговския регистър, което е станало на 23.12.2020 г. – на 29.12.2020 г.
Следователно срокът, до който заявителят е следвало да отстрани констатираните нередовности и да представи документите, изискуеми съгласно
чл. 20, т. 1, б. „г“ от Наредбата, е този по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, който е до
края на работния ден на 31.12.2020 г. До изтичане на този срок от заявителя не
са представени указаните му документи. Това е основание за постановяване на
отказ в хипотезата на чл. 22, ал. 5, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ,
в която норма е посочено, че при неизпълнение на дадените указания в срок от
заявителя, длъжностното лице постановява отказ само на това основание, без да
се произнася по същество по направеното искане, т.е. по това дали са налице
предпоставките на закона за вписване на определено обстоятелство съответно за
обявяване на представен акт, както е направено в настоящия случай.
По изложените съображения жалбата
срещу отказа, постановен от длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията, е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
Агенция по вписванията е
направила искане за присъждане в нейна полза на направените в съдебното
производство разноски, което съдът счита за неоснователно. Това е така, тъй
като, както беше посочено в решението, Агенция по вписванията няма качеството
на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. С оглед на това и този правен
субект няма право на разноски, каквото право възниква само за страната в
гражданския процес, какъвто характер има и регистърното
производство. Това произтича от общите правила за възникване и разпределение на
отговорността за разноски, предвидени в чл. 78 ГПК, съгласно които право на
разноски възниква само за страната в гражданския процес, в полза на която е
решено делото. Освен това то може да бъде упражнено само срещу другата страна,
която неоснователно е въвела първата в спора пред съда, т.е. само при
двустранните производства, каквото не е настоящото.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от Н.Х. срещу отказ №
20201223160705-3/ 05.01.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция
по вписванията, с който е отказано да бъде извършена първоначална регистрация в
търговския регистър на новоучреденото дружество „М.Ф.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в 7-дневен
срок от съобщаването
му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: