Р Е
Ш Е Н
И Е № 225
07.06.2021г., гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд-Стара Загора,
в открито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и двадесет и първа година,
седми състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря АЛБЕНА АНГЕЛОВА
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното от съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д. №731 по описа на съда за 2020г.
Производството
е по реда на чл.145 и сл.
от АПК.
Образувано
е по жалба на Б.В.П. ***, чрез адв. И.С.,*** с искане за прогласяване нищожност
на Заповед № ЗЛС15-27.08.2018г., на Командир на Батальон ISTAR /военно
формирование 54880/ за прекратяване на договора за военна служба, освобождаване
от длъжност и от военна служба, и зачисляване в запаса на военнослужещ от батальон ISTAR.
Жалбоподателят
твърди, че против посочената заповед не бил осъществяван съдебен контрол, като
се иска прогласяване на нейната нищожност, което искане на осн. чл.149, ал.5 от АПК правило жалбата процесуално допустима.
Б.П.
твърди, че на 01.03.2012г. сключил договор за военна служба с Министерството на
отбраната, който в последствие и съгласно допълнително споразумение от
22.05.2017г. бил назначен за срок от 5 години на длъжност старши разузнавач в 1
HUMINT тим във
Военно формирование 54880-Казанлък. На 27.08.2018г. договорът за военна служба
бил прекратен с оспорената заповед, като издадена от Заместник-командир по
логистичното осигуряване на Батальон ISTAR, за който конкретен
издател се твърди, че не притежавал необходимата компетентност по „степен“.
Съгласно изрично посоченото в Заповед № ОХ-1252/07.12.2017г. /цитирана и в
процесната/, издадена от Министъра на отбраната, в т.10, т.10.1 и т.10.2,
последният делегирал компетентност на командирите на батальони и приравнени на
тях командири /началници/ на самостоятелни военни формирования на длъжност,
изискваща военно звание „полковник“ /капитан II ранг/ да прекратяват
договорите за военна служба. С тази заповед, делегираща компетентност на осн.
чл.161, ал.3 от ЗОВСРБ се предоставяла възможност на лицата – командири или
приравнени на тях, притежаващи звание „полковник“ или по-високо, да издават
такива заповеди, като процесната. Притежаващите по-ниско звание обаче не можели
да издават такава заповед, а такъв бил и настоящият случай, тъй като съставител
на процесната заповед бил с военно звание „майор“, а отделно и заемал длъжност
„Зам. Командир по логистичната част“, което не му предоставяли компетенция по
прекратяване на служебните правоотношения с оспорващия. На следващо място се
претендира и, че конкретният издател не бил компетентен и „по време“.
Жалбоподателят, редовно
призован за с.з., се представлява от пълномощника си, който поддържа жалбата.
Сочи, че майор Р К., който е конкретният издател на процесната заповед не бил
действителното лице командир, а това било друго лице, който не бил в отпуск и
не следвало да бъде заместван. Представя писмена защита. Претендират се
разноски.
Ответникът – Командир на
батальон ISTAR /ВФ 54880-Казанлък/,
редовно призован в с.з., се представлява от пълномощник юрк. Г, която оспорва
жалбата като неоснователна. Прилага по делото писмена защита, съдържаща доводи
за неоснователност на жалбата и за валидност на процесната заповед.
Съдът, като
съобрази доказателствения материал по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
Между Б.В.П. и Министерство на отбраната на Р. България бил сключен договор
№ЗЗ-760/01.03.2012г. за военна служба /л.22-24/, като с допълнително
споразумение №6-326-292/22.05.2017г. /л. 5/ П. бил назначен на военна служба за
срок от 5 години на длъжност „старши разузнавач“ във ВФ 54880-Казанлък. На
27.08.2018г. договорът за военна служба бил прекратен със заповед № ЗЛС 15
издадена от „за Командир на батальон ISTAR“, Заместник-командир
по логистичното осигуряване на батальон ISTAR Д.Д.. Жалбоподателят се запознал със заповедта на 28.08.2018г. Същата не
била оспорена пред съд. На 02.12.2020г. П. депозирал жалба против заповедта до
Административен съд с искане същата да бъде обявена за нищожна, като издаден от
некомпетентен орган.
По
делото се представят още : заповед №БЛС-103/17.08.2018г. на Командир на 61 механизирана бригада – Карлово, бригаден генерал Й. във връзка с подаден
рапорт за отпуск от
„за командира на батальон ISTAR“ майор Р К за
ползване на отпуск за периода 20.08-31.08.2018г., като в т. II се определя, че за периода на отпуск длъжността „Командир на батальон ISTAR“ ще се изпълнява от майор Д.Д. „заместник командир по логистичното
осигуряване“ /л.18/; утвърдена длъжностна характеристика за длъжността
„заместник – командир по логистичното осигуряване на самостоятелен батальон“
/л.20-21/; заповед на Министъра на отбраната № ОХ-1252/07.12.2017г./л.25-29/; заповед
№ БЛС-95/27.07.2018г. на Командира на 61 механизирана бригада във връзка с подаден
рапорт за отпуск от командира на батальон ISTAR подполковник Д Ц. за ползване на отпуск за периода 30.07-31.08.2018г.,
като в т. 2 се определя, че за периода на отпуск длъжността „Командир на
батальон ISTAR“ ще се изпълнява от майор Р К „заместник командир на батальон ISTAR“ /л.18/;
При така
установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:
Настоящият
административен спор се отнася единствено до това валидно издадена ли е заповед
№ЗЛС 15/27.08.2018г., с която е прекратен договора за военна служба на
оспорващия на осн. чл.161, т.3, вр. с чл.165, ал.1, т.7 от ЗОВСРБ.
Доколкото
няма данни заповедта да е оспорвана до този момент пред съд, а съгласно
правилото на чл.149, ал.5 от АПК същата може да се оспорва безсрочно с искане
за обявяването й за нищожна, Съдът намира оспорването за процесуално допустимо, вкл. и като изходящо
от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен
акт, пред местно компетентния административен съд. Не се установяват други
обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане.
По
съществото на жалбата, Съдът я намира за неоснователна като съобрази следното:
По
делото няма спор, че процесната заповед не е издадена от титуляра, заемащ
длъжността „командир на батальон Istar“, а от друго
длъжностно лице, определено да изпълнява тази длъжността по заместване. Няма
спор, че титуляр на длъжността „командир на батальон Istar“ към 27.08.2018г. е
подполковник Д И, но същият в периода 30.07.-31.08.2018г. ползва разрешен му
отпуск, като за времето на неговото отсъствие е разпоредено същият да се замества
в длъжността „командир на батальон ISTAR“ от майор Р К
на длъжност „зам. Командир на батальон ISTAR“. По делото се удостоверява, че за периода от 20.08.-31.08.2018г. на майор
К също е разрешено ползването на отпуск, като за периода на негово отсъствие е
разпоредено длъжността „командир на
батальон ISTAR“ да се изпълнява от майор Д.Д., зам.-командир по логистичното осигуряване.
Съгласно чл. 161, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България (ЗОВСРБ), договорът за военна служба на офицерските
кандидати, сержантите (старшините) и на войниците (матросите) се прекратява със
заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица. По делото се представя Заповед на Министъра на отбраната с № ОХ-1252/07.12.2017г., с която в т. 10 са оправомощават командирите на самостоятелни батальони и приравнени на
тях командири на самостоятелни военни формирования на длъжности, изискващи
военно звание „подполковник“ да освобождават от длъжност /т.10.1/, да
прекратяват договора за военна служба /т.10.2/ на сержанти /старшини/ и войници
в подчинените им военни формирования. Няма спор, че жалбоподателят е заемал
длъжността „мл. сержант – старши разузнавач в група HUMINT рота във ВФ-54880-Казанлък“,
което е ръководено от подполковник Д И, който обаче към дата 27.08.2018г. е в
разрешен отпуск, като за изпълняващ длъжността „командир на батальон“ е
определен заместник-командира на формированието майор Р К. Последният обаче
също отсъства поради отпуск към 27.08.2017г., като се установява, че е
разпоредено длъжността „камандир на батальон“ вече да се изпълнява от майор Д.Д.,
който е и длъжностното лице подписало процесната заповед.
В мотивите по т.1 от ТР № 4/22.04.2004г., по т.д. №4/2002г. на ВАС се
посочва, че „Компетентността на
всеки административен орган е нормативно определена. Издаването на административен
акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. В някои случаи
нормативни актове предвиждат възможност компетентният орган да делегира на
други, подчинени нему органи, да упражняват предоставените му правомощия. ……“. Именно такава
законова възможност се установява в чл.161, т.3 от ЗОВСРБ. Материалната
компетентност е за Министъра на отбраната, като законът му предоставя и изричното
право да делегира компетентността си за прекратяване на договорите за военна
служба на определени в друг акт, издаден от Министъра, длъжностни лица. В
конкретния случай такова делегиране се обективира в представената заповед на /л.25-29/.
Съгласно установеното в т.10.1 и т.10.2 на заповедта, Министърът делегира правомощието
си да прекратява договор за военна служба и да се освобождават от военна служба
сержантите /старшините/ на „командирите на самостоятелни батальони и
приравнените на тях командири /началници/ на самостоятелни военни формирования
на длъжности, изискващи военно звание подполковник“. Т.е. подполковник Д И,
като изпълняващ длъжността „командир на батальон ISTAR“ притежава по делегация правото
да прекратява договор за военна служба и да освобождава от военна служба
подчинените му сержанти от ръководеното военно формирование. Въпросният титуляр
на длъжността „командир на самостоятелен батальон обаче към 27.08.2018г. отсъства,
поради ползване на разрешен отпуск и по реда на заместването за изпълняващ
длъжността „командир на батальон“ с изричен акт /вж. заповедта на л. 50, т. II/ за изпълняващ тази
длъжност я определен майор Р К. Поради разрешен отпуск и на заместващия и
изпълняващ длъжността „командир на батальон“ майор К, със заповедта на л.18-19,
към 27.08.2018г. длъжността „командир на батальон“ е определено да се изпълнява
от майор Д.Д., който и подписва като „за командир на батальон ISTAR“ процесната заповед.
Т.е. актът е издаден от Д.Д., не като заемащ длъжността „заместник – командир
на логистично осигуряване“, а като изпълняващ по заместване длъжността
„командир на батальон ISTAR“, която длъжност и съгласно т.10.1-10.2 от
министерската заповед от 07.12.2017г., е сред посочените такива, като
изпълняващите я, вкл. и по заместване, притежават правото да издават заповеди
за прекратяване на договора за военна служба и за освобождаване от военна
служба, в какъвто смисъл е разпореденото и с процесната заповед.
Именно това е същественото тук,
че процесната заповед е издадена от длъжностно лице, което е изрично определено
към 27.08.2018г. /по заместване, не чрез пределегиране на правото/ да изпълнява
длъжността „командир на батальон“ и поради това, че изпълнява тази длъжност,
това длъжностно лице притежава по силата на министерската заповед спорното
право, което се разпорежда с оспорвания индивидуален административен акт. В
този смисъл са и мотивите в ТР № 4/2004г. по т. д. №4/2002г., където се сочи,
че
„…..Заместването се
извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна
невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от
непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична
писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго,
подчинено нему лице. За определения
период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като
върши това от името на замествания орган…“.
Така мотивиран, Съдът намира
жалбата за неоснователна, тъй като не се установяват обстоятелства, които да
обуславят постановяване на решение, с което да се обяви нищожността на жалената
заповед. Същата към датата си на постановяване е валидно издадена.
От процесуалния
представител на ответника се претендира юрисконсултско възнаграждение /вж.
становището, л.15/, което Съдът намира за основателно, с оглед крайния правен
извод по спора, както и предвид неговото своевременно предявяване, като същото
следва да бъде определено на основание чл.
143, ал. 4 от АПК, вр. чл.
78, ал. 4 от ГПК в размер на 100 /сто/ лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Б.В.П.,***, ЕГН ********** за обявяване нищожност на Заповед № ЗЛС 15 от 27.08.2018 г., издадена от „За командир на
батальон ISTAR, гр. Казанлък.
ОСЪЖДА Б.В.П.,***, ЕГН ********** да заплати на военно формирование 54880 град Казанлък разноски за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
Административен съдия: