Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….………
31.01.2020 г.,
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното
от мл. съдия Йорданова в. гр.дело №
4274 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение № 184088/31.07.2017 г., постановено по
гр.д. № 42631/2016
г. по описа на СРС, 40 състав З. „Б.В.И.Г.“ е осъдено, на основание чл.226 от КЗ /отм./ да заплати на С.С.Т. сумата от 8400,00 лв.
и на Е.Н.К. сумата от 4200,00 лв. - представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 26.09.2014 г. около 16:40
ч. на път с. Бенковски – с. Добромирци, общ. Кирково по вина на водача на лек
автомобил „Опел Астра“,
рег. № ******,
чиято отговорност е застрахована при ответника с договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица №03114001148689,
валидна за периода 17.04.2014 г. – 17.04.2015 г. ведно със законната лихва
върху сумата от 03.06.2016 г. до окончателното ѝ плащане. Исковете до
пълните предявени от ищците размери за отхвърлени – за С.С.Т.
за сумата над 8400,00 лв. до сумата от 20 000,00 лв., а за Е.Н.К. за сумата
над 4 200,00 до сумата от 12 000,00 лв.
За да постанови обжалваното решение
съдът е приел, че С.С.Т. е претърпял неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие на причинени увреждания, изразяващи се в
контузия на гръдния кош, счупване /фисура/ на
гръдната кост, кръвонасядане в лявата половина на
гръдния кош и корема /косо разположени и с обща дължина 37 см, разположено над
лявата ключица, лявата гърда и корема/, кръвонасядане
над срамната кост /хоризонтално разположено на надлъжната ос на тялото и с
размери 5-6/26 см/, преживени уплаха и стрес, като е определил обезщетение в
размер на 12 000 лв. Приел е, че Е.Н.К. е претърпяла неимуществени вреди –
болки и страдания, вследствие на причинени увреждания, изразяващи се в контузия
на гръдния кош, повърхностна травма в окосмената челна част на главата,
контузия на лявата млечна жлеза, преживени уплаха и стрес и като обезщетение за
тях е определил сумата от 6000 лв. Основавайки се на приетото по делото
заключение на вещи лица по комплексна съдебна медико-автотехническа
експертиза (КСМАТЕ), съдът е приел, че ищците са били без поставени предпазни
колани, което обстоятелство е в причинно-следствена връзка с претърпените увреждания,
поради което е намерил за основателно възражението на ответника за съпричиняване и е намалил определените обезщетения с
30% и е присъдил крайни размери на обезщетенията
– за Т. – 8400,00 лв., за К. – 4200,00 лв.
Срещу отхвърлителната
част на така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ищците Т. и К.. Във въззивната жалба е
изразено несъгласие с извода на първоинстанционния
съд за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалите, поради липса на правилно поставени
предпазни колани, като въззивниците излагат, че съдът
е достигнал до тези изводи, поради неправилен анализ на събраните доказателства
за механизма на ПТП и претърпените от пострадалите увреждания. Поддържа се, че
ищците са били с поставени предпазни колани, като за С.Т. този факт се доказвал
от медицинско удостоверение №69/2014 г. за
освидетелстване на Т. от съдебен лекар след инцидента. В тази връзка се иска
заключенията на комплексните медико-автотехнически
експертизи изслушани пред първоинстанционния съд, в
частта, касаеща механизма на получаване на
нараняванията, като такива получени при липса на поставени предпазни колани да
не се кредитира от съда. Излага се, че размера на определеното обезщетение не
съответства на претърпените от ищците неимуществени преди, поради което се иска
уважаване на исковете в пълните предявения размери.
Ответното дружество З. „Б.В.И.Г.“ в
срока по чл. 263, ал.2 от ГПК е депозирано насрещна въззивна
жалба. Поддържа се, че определения от съда размер на обезщетението е прекалено
висок с оглед претърпените от ищците неимуществени вреди, като размера на
обезщетението не е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и с
практиката на съдилищата в подобни случаи. Излага се, че по делото е доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалите чрез непоставяне на предпазни колани, като се твърди, че степента
на съпричинява е по-голяма от приетата от СРС. Иска
се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване
на решение, с което да бъде определено обезщетение на ищците в по-нисък размер.
Претендират се разноски.
Ищците са депозирани отговор на
насрещната въззивна жалба, в който се поддържа, че
насрещната въззивна жалба е неоснователна. Изложени
да доводи идентични с изложените във въззивната
жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба и насрещната въззивна
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната
жалбата и насрещаната въззивна
жалба са подадени в срок и са допустими. Въззивната
жалба, подадена от ищците е частично основателна. Насрещната въззивна жалба, подадена от ответното дружество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но
частично неправилно поради следните съображения:
Пред първоинстанционния
съд е предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./. Съгласно
226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Основателността на иска по чл. 226 от КЗ /отм./ зависи от установяването на следните
факти: 1) наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка по риска "Гражданска отговорност" на виновния водач; фактите, релевантни досежно
осъществяването на фактическия състав на института на непозволеното увреждане,
включващ кумулативно следните елементи: 2) деяние (действие или бездействие), 3)
противоправност на деянието, 4) вреда, реално
претърпяна, 5) причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5) вина на дееца. Предвид липсата на спор и установеното на първата
инстанция по отношение на посочените елементи от фактическия състав на чл. 226
от КЗ, съдът приема същия за установен.
Районният съд е възприел заключението
на приетата по делото експертиза във връзка с установяване на механизма на ПТП
и причинно – следствената връзка на ПТП и причинените на пътуващите в лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ ищци. По тези обстоятелства не се спори
между страните.
Спорните между страните въпроси касаят
размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени
вреди от ПТП. Спорен е и въпросът дали ищците са съпричинили
настъпването на вредоносния резултат чрез непоставяне на предпазни колани,
поради което размерът на обезщетението да подлежи на намаляване съразмерно с
установеното съпричиняване.
Във връзка с установяване на
претърпените от ищците вреди вследствие на увреждания причинени от ПТП
настъпило на 26.09.2014 г. от първоинстанционният съд
е изслушана КСМАТЕ, съгласно заключението на която С.Т. е получил следните
травматични увреждания: контузия на гръдния кош, фисура
/непълно счупване/ на гръдната кост, кръвонасядания в
лявата половина на гръдния кош и корема / косо разположени и с обща дължина 37
см., разположено над лявата ключица, лявата гърда и корема, кръвонасядане
над срамната кост /хоризонтално разположено на надлъжната ос на тялото и с размери
5-6/26 см. Посочено е, че травмите на Т. са получени от удар върху волана. Заключението сочи, че контузията на гръдния
кош, фисурата на гръдната кост и кръвонасядането
в лявата половина на гръдния кош са причинили трайно затрудняване на движението
на снагата. След фисура на гръдната кост възможността
за физическо натоварване на снагата се възстановява в срок от 2-3 месеца. Кръвонасяданията /в гръдния кош, корема и срамната кост/ са
причинили страдания, като същите отзвучават за 10-15 дн.
Е.К. /седяла на предната дясна седалка
в лекия автомобил/ е получила следните травматични наранявания: контузия на
гръдния кош, повърхностна травма в окосмената челна част на главата, контузия
на лявата млечна жлеза. В заключението е посочено, че травмите са получени от
удар в арматурното табло и предното стъкло на автомобила, травмата в областта
на млечната жлеза не се изключва да е от въздушната възглавница, а травмата в
окосмената част на челото е получена от удар в предното стъкло. Експертът сочи,
че в съвкупност контузиите на гръдния кош и млечната жлеза са причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а повърхностната травма
на главата е причинила болка. Относно последиците от травмата е изложено, че при
травма в областта на млечната жлеза болката е продължителна и се налага
допълнително проследяване от специалист /прегледи и мамография/, поради
възможно настъпване на усложнения.
Посочено, че и двамата са се
възстановили напълно от травмите си. Според експертите и двамата ищци са били
без поставени предпазни колани. Получените от ишците
травми от изпъкналите части на купето е могло да не се получат, ако двамата си
били с поставени предпазни колани.
В първоинстанционното
производство е изслушана допълнителна КСМАТЕ, според заключението на която
установените увреждания и при двамата пострадали са получени от изпъкнали части
на купето на автомобила, като и двамата са били без поставени предпазни колани.
В първата инстанция по делото са
разпитани двама свидетели – Ю. С.Т. / брат на ищеца/ и С.Е.Т. / баща на ищеца/
във връзка с претърпените от ищците болки и страдания.
Свидетелят Юри Т., че на 26.09.2014 г.
е получил обаждане, че брат му е претърпял катастрофа. Брат му бил закаран в
болницата в Смолян, където се установило, че има спукване на гръдния кош и бил
обездвижен, за да може да диша. Видял, че С. има кръвонасядания
– лента по гръдния кош, от рамото до хълбока, като ищецът му казал, че са се
получили от предпазния колан. Относно възстановителния период свидетелят
разказва, че е преминал в домашни условия /живеят в една къща/, като лечението
е продължило 2-3 месеца, в които пострадалият не е бил способен да работи и е
имал нужда от грижи, не е можел да спи и е викал от болки. Свидетелят сочи, че
ищецът не е искал да шофира няколко месеца, а когато отново е започнал да
шофира изпитва страх и постоянно проверява дали има всичко необходимо в колата
/вода, аптечка и пр./ Свидетелят разказва, че ишцата Е.К.
не е ходила на работа около месец и че знае, че тя е била притеснена от
опасността да се наложи операция за отстраняване на едната ѝ гърда
вследствие на съсирек получен от увреждането. Сочи,
че снаха му имала перитонит и семейството се притеснявало, че вследствие на травмата
от колана ще се получи усложнение. Към момента на разпита твърди, че и двамата
ищци са в добро състояние.
Свидетелят С.Т. разказва, че след като
му съобщили за инцидента отишъл в болницата в гр. Смолян. Синът му /ищецът/ се
оплаквал от болки в гърдите. Видял, че ищецът имал белег-лента, за който му
обяснили, че е от предпазния колан. Прибрали се още същата вечер, като
лечението продължило 2-3 месеца. Свидетелят и ищците живеят в една къща и
първият помагал в грижите. Ищецът стоял в полулегнало
положение, заради изпитваните болки. С. не искал да шофира известно време, а
след това го правел със страх. Свидетелят разказва, че Е. се е оплаквала от болки в лявата гърда,
като семейството е имало притеснение да не се наложи остраняването
ѝ, както и от възможността от влошаване на съществуващ перитонит.
В хода на въззивното
производство е извършен оглед на представени с въззивната жалба и отговор на насрещната въззивна жалба снимки от местопроизшествието. От огледа се
установява, че се виждат два леки автомобила с допрени една до друга предни
части и смачкани предни капаци. На една от снимките се вижда автомобил с рег. ******,
марка „Форд“, модел „Фокус“. Виждат се увреждания на автомобилите в предните им
части /броня и калници/. С оглед анализиране на данните от снимките, съдът е
допуснал изготвянето на КСМАТЕ, която да отговори на въпрос за механизма на
ПТП, като вземе предвид представените снимки. Вещите лица е следвало да
отговорят и на въпрос дали с оглед техническото изменение на автомобила
вследствие на силния челен удар, уврежданията причинени на ищците са могли да
бъдат получени и при правилно поставени предпазни колани.
От изслушаната във въззивното
производство КСМАТЕ се установява, че по
автомобила, в който ищците са пътували марка „Форд“, модел „Фокус“ от ПТП са
получени следните повреждания- смачкана предна част на автомобила, предна
броня, преден капак, радиатор, изскочили аербеци на
автомобила и др. От представените снимки вещите лица установяват, че поради
разликата във височините на двата ударени автомобила, има приплъзване
между тях и силна деформация на предните капаци, но няма съществена деформация
по коша на двигателя (снимка на л.19). От снимката на л.41, на която се виждат
воланът, арматурното табло и отворена въздушна възглавница на автомобила
„Форд“, не може да се установи
разстоянието между волана и арматурното табло или предната дясна
седалка. Заключението на експертите е, че от данни по делото и представените
снимки, при челния удар изместване на волана назад към тялото на водача не се
констатира. Вещото лице медик е отговорило, че при преглед на ищеца С.Т.
отразен в СМУ № 69/10.10.2014
г. извършен от съдебен лекар се установява кръвонасядане
с ширина 5-7 см. и дължина 37 см., разположено върху лявата ключица, върху
лявата гърда и корема. В долната трета на корема над срамната кост друго
хоризонтално кръвонасядане с размери 5-6 см./26 см,
каквито увреждания могат да се получат от правилно поставен триточков колан. В
съдебно заседание проведено на 18.12.2019 г. вещото лице доц. Д-р Г., на въпрос
на представител на ответното дружество, категорично е отговорила, че описаните кръвонасядания могат да се получат само от правилно
поставен колан.
По вида на претърпените увреждания и размера на
обезщетението
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е определил размерите на
обезщетенията, които следва да бъдат присъдени за претърпените от двамата ищци
увреждания в резултат на процесното ПТП.
При определяне на размера
на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и задължителните указания дадени с ППВС № 4/1968
г. и е длъжен във всеки конкретен
случай да съобразява установените по делото факти.
Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Релевантни за размера на обезщетението
и за прилагане на критерия "справедливост" са характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили,
тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица,
както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия "справедливост" на съответния етап от развитието на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В конкретния случай се установи, че
вследствие на процесното ПТП С.Т. е претърпял контузия
на гръдния кош, фисура /непълно счупване/ на гръдната
кост, кръвонасядания в лявата половина на гръдния кош
и корема / косо разположени и с обща дължина 37 см., разположено над лявата
ключица, лявата гърда и корема, кръвонасядане над
срамната кост /хоризонтално разположено на надлъжната ос на тялото и с размери
5-6/26 см. /съгласно заключението на вещото лице/. Възстановяването от кръвонасяданията, според изслушаната пред първоинстанционния съд КСМАТЕ, която съдът намира за
компетентно изготвена и на която дава вяра, протича в рамките на 10-15 дни.
Значително по-дълго и трудно е възстановяването от фисурата
на гръдната кост, което според вещото лице и свидетелските показания е отнело
около 2-3 месеца. При преценка на размера на обезщетението освен
продължителността на възстановяването, съдът отчита и факта, че то е
съпроводено с болки, страдания и неудобства за лицето, като от свидетелските
показания на двамата разпитани свидетели се установява, че е било необходимо Т.
да стои в определена позиция, за да се намалят болките, но доколкото фисурата е в областта на гръдния кош за пострадалия е бил болезнен самия процес на дишане. Събрани
са данни /от свидетелските показания/, че след инцидента Т. е изпитвал страх да
шофира, а в последствие е бил вманиачен по повод безопасността по време на
пътуване, като съдът намира, че тези психически прояви са в причинна връзка с процесното ПТП. По данни от експертизата съдът намира, че Т.
напълно се е възстановил от претърпените увреждания, от които не са настъпили
усложнение. При така изложеното относно характера, интензитета,
възстановителния период и липсата на усложнения след увреждането, настоящият
състав намира, че СРС правилно е определил обезщетение, съобразно принципа на
справедливостта в размер на 12 000 лв.
От приетата по делото и кредитирана и
от двете инстанции КСМАТЕ се установява, че Е.Н.К. е претърпяла следните
увреждания вследствие удара при ПТП:
контузия на гръдния кош, повърхностна травма в окосмената челна част на
главата, контузия на лявата млечна жлеза. От вещото лице е посочено, че
травмата на лявата млечна жлеза изисква проследяване от лекари специалисти / хирург
и мамолог/, с оглед възможността за усложнение. За да
прецени справедливия размер на обезщетението съдът взема предвид и показанията
на свидетелите, в частта касаеща данните за психическо
напрежение в пострадалата във връзка с наложилите се последващи
прегледи на гърдата и опасността от настъпване на усложнения вкл.
отстраняването ѝ. Вещото лице –медик сочи в заключението, че ищцата се в
възстановила напълно, като прогнозите за здравето ѝ са оптимистични. При
тези данни съдът намира, че обезщетението в размер на 6000 лв. справедливо би
компенсирано претърпените от К. болки и страдания.
По възражението за съпричиняване
Съгласно задължителните указания
дадени с ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/14 г. на ОСТК на ВКС
обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването
на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. В конкретния случай
възражението е направено от ответника застраховател и се изразява в
непоставянето на обезопасителен колан от пострадалите.
По този въпрос е формирана константна практика на ВКС, която се възприема
изцяло от настоящия състав. Съобразно същата, само по себе си нарушението на
установените в Закона за движение по пътищата и правилника за прилагането му
правила за движение по пътищата, вкл. и непоставянето на обезопасителен
колан не е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за
същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово
следствие, доколкото приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за
настъпване на увреждането.
За да приеме, че е налице такова
нарушение на правилата за движение първоинстанционния
съд се е позовал на заключението на КСМАТЕ, съгласно която ищците са били без
поставени предпазни колани, а част от уврежданията им не биха се получили при
наличието на правилно поставени предпазни колани.
С оглед изслушаната и приетата във въззивното производство КСМАТЕ настоящият състав намира, че
изводът на районния съд за съпричиняване на
вредоносния резултат чрез непоставяне на предпазен колан от страна на водача на
автомобила- ищеца С.Т. е неправилен. От заключението на
КСМАТЕ, което ясно и точно е отговорило на поставени въпроси и което съдът
намира за обективно и компетентно изготвено, се установява, че след анализ на
СМУ издадено от съдебен лекар непосредствено след инцидента, при ищеца Т. се наблюдават
наранявания /подробно описани специфични
кръвонасядания/,
които при удар от ПТП се получават вследствие от правилно поставен
предпазен колан. Съдът намира, че ищецът Т. е бил с правилно поставен триточков
предпазен колан, поради което възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна е
неоснователно.
В частта, в която прецененото като
справедливо от районният съд и настоящата инстанция обезщетение за претърпените
от С.Т. неимуществени вреди в размер на 12 000 е намалено с 30% до сумата от 8400 лв., поради прието за
установено съпричиняване, обжалваното решение следва
да бъде отменено. Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от още 3600
лв. на С.Т. за претърпените от него в резултат на ПТП на 26.09.2014 г. увреждания.
Във въззивното
производство не бяха събрани нови доказателства, които да опровергаят извода на
районния съд, че ищцата Е.К. е съпричинила уврежданията
от ПТП, тъй като не е била с поставен обезопасителен
колан. В тази част решението на районния съд е правилно. От приетите в първата
инстанция експертизи /КСМАТЕ и допълнителна КСМАТЕ/ се установява, че
нараняванията на К. са се получили след удари в таблото и стъклата на
автомобила, при нея се наблюдава рана на окосмената част на главата получена от
удар в предното стъкло, които не биха се получили, ако ищцата е била с поставен
колан. Този извод на съда не се разколебава и при анализ на събраните
свидетелски показания, тъй като
твърденията на свидетелите се основават на информация дадена им от ищците, а не
на лични техни възприятия. Въззивният състав намира, че районният съд правилно е
преценил степента на съпричиняване, като е намалил
определеното като справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди с
30% до сумата от 4200,00 лв.
В частта касаеща
определения размер на обезщетението за претърпените от ищцата Е.К.
неимуществени вреди първоинстанционния краен съдебен
акт следва да бъде потвърден.
Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено, в частта с която ищците Т. и К. са осъдени да
заплатят на З. „Б.В.И.Г.“ сумата над 244.32 лв.
По разноските
При този изход на спора въззивника ответник З. „Б.В.И.Г.“ няма право на разноски
доколкото неговата насрещна въззивна жалба е изцяло
неоснователна. Право на разноски, поради неоснователност на въззивната
жалба няма и ищцата Е.К..
Право на разноски съобразно уважената
част на иска има въззивникът С.Т.. Съразмерно с
уважената част З. „Б.В.И.Г.“ следва да бъде осъдено да заплати на Т. още 184,00
лв. разноски в първоинстанционното производство и
сумата от 427,00 лв. разноски във въззивното
производство.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
184088/31.07.2017 г., постановено по гр.д. №
42631/2016 г. по описа на СРС, 40 състав, в частта, с която предявения
от С.С.Т., ЕГН: ********** адрес: ***, съдебен адрес:***,
офис 110 чрез пълномощника адв. Ф.Т. срещу З. „Б.В.И.Г.“,
ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание
чл.223 КЗ /отм./ за заплащане не обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 26.09.2014 г. около 16:40 ч. на път с.
Бенковски – с. Добромирци, общ. Кирково по вина на водача на лек автомобил „Опел Астра“, рег. № ******, чиято отговорност е
застрахована при ответника с договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователна полица №03114001148689,
валидна за периода 17.04.2014 г. – 17.04.2015 г. е отхвърлен за сумата над
8400,00 / осем хиляди и четири стотин лева/ до сумата от 12 000,00
/дванадесет хиляди лева/, както и в частта, с която
С.С.Т., ЕГН: **********
и Е.Н.К., ЕГН: ********** са осъдени да заплатят на З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК: ******
сумата над 244,32 лв. / двеста четиридесет и четири лева и 32 стотинки/ до
пълния присъден размер от 300,00 лв. /триста лева/ – разноски в първоинстанционното
производство като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ,основание чл.223 КЗ
/отм./, З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на С.С.Т., ЕГН: ********** адрес: ***,
съдебен адрес:***, офис 110 чрез пълномощника адв. Ф.Т.
сумата от още 3 600,00 /три хиляди и шестстотин/ лева –
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило на 26.09.2014 г. около 16:40 ч. на път с. Бенковски – с. Добромирци,
общ. Кирково по вина на водача на лек автомобил
„Опел Астра“, рег. № ******, чиято отговорност е
застрахована при ответника с договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователна полица №03114001148689,
валидна за периода 17.04.2014 г. – 17.04.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
184088/31.07.2017 г., постановено по гр.д. №
42631/2016 г. по описа на СРС, 40 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.С.Т.,
ЕГН: **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 110 чрез чрез пълномощника адв. Ф.Т.
сумата от още 184,00 / сто осемдесет и четири/ лева – разноски в първоинстанционното производство и сумата от 427,00 лв. –
разноски във въззивното производство.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.