Р
Е Ш Е
Н И Е № 245
гр. Сливен, 06.01.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ ФЪРЧАНОВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 239 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 324 от 25.07.2022 г., постановено по АНД № 357/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 22-0804-000382 от 16.03.2022 г. на Началника РУ към ОДМВР-Сливен, РУ-Сливен, в частта, с която на И.П.Х., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 177, ал. 4, т.3 от ЗДвП и е отменено като незаконосъобразно НП № 22-0804-000382 от 16.03.2022 г. на Началника РУ към ОДМВР-Сливен, РУ-Сливен, в частта, с която на И.П.Х. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател - И.П.Х., който го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно и неправилно, а административнонаказващият орган е издал незаконосъобразен и неправилен акт. Посочва, че в мотивите си първоинстанционният съд, след подробен и задълбочен анализ на събраните доказателства, направил фактически и правни изводи сочещи, че относно нарушението на чл.177, ал.4, т.3 от ЗДвП НП следвало да бъде отменено като незаконосъобразно, а в диспозитива на решението било посочено, че по отношение на същото това нарушение НП се потвърждава. При тези противоречия счита, че обжалваното решение е неправилно и моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава становище, че при нарушение на регламентираните в АПК и в материалния закон правила атакуваното решение следва да бъде отменено, в случай че това не се дължи на ОФГ.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 24.02.2022 г., около 14.50 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Опел“, с рег. № ……….и прикачено към него ремарке с рег. № ……….. по ул. „Самуиловско шосе“, посока с. С., до ТЕЦ Сливен, когато бил спрян за проверка от полицейски служители. При проверката установили, че превозваният в ремаркето товар - метални отпадъци не бил укрепен и създавал опасност за разпиляване на пътното платно. Установили също, че ремаркето било технически неизправно – не функционирали габаритните светлини и пътепоказателите от ляво и дясно.
За посочените констатации на Х. бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 177, ал.4, т.3 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 1500 лева и на основание чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 200 лева.
С постановеното по делото Решение № 324 от 25.07.2022 г., Районен съд – Сливен е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 22-0804-000382 от 16.03.2022 г. на Началника РУ към ОДМВР-Сливен, РУ-Сливен, в частта, с която на И.П.Х., на основание чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 177, ал. 4, т.3 от ЗДвП и е отменил като незаконосъобразно същото НП в частта, с която на И.П.Х. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В мотивите към съдебното решение първоинстанционният съд е приел, че в АУАН и в НП наказващият орган се е ограничил да посочи единствено, че жалбоподателят е превозвал неукрепен съгласно изискванията на Наредбата по чл. 127, ал.4 от ЗДвП товар. Приел е, че в нито един от двата акта не е посочено в какво се състои това нарушение, тъй като не било налице препращане към конкретни разпоредби на Наредба №7 от 2018 год. за превозване на опасните товари нито словом било описано кои са опасните неизправности при укрепване на товара, за да може съдът да прецени дали извършеното попада в обхвата на определението „опасна неизправност“ и съответно да може и санкционираният да разбере в какво се състои нарушението, в което се обвинява, за да организира адекватно защитата си. Така районният съд е формирал извода, че относно нарушението на чл. 177, ал.4, т.3 от ЗДвП наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Относно нарушението на чл. 139, ал.1 от ЗДвП, първоинстанционният съд приел в мотивите си, че административнонаказващият орган е описал достатъчно ясно и конкретно констатираните неизправности и правилно ги е определил, като приел, че правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено. Приел, че установените липси правилно били определени като значителна техническа неизправност от административнонаказващия орган, поради което и правилно била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДвП и бил наложен императивно определения размер на наказанието от 200 лева.
При тези констатации касационното възражение за противоречие между мотивите и диспозитива на обжалваното съдебно решение е основателно. Налице е несъответствие между формираната от първоинстанционния съд воля, обективирана в мотивите на решението, и нейното изразяване в диспозитива на същото. След като е изложил мотиви, че обжалваното НП е незаконосъобразно, в частта, с която на И.П.Х., на основание чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 177, ал. 4, т.3 от ЗДвП, районният съд е постановил диспозитив, с който го е потвърдил. Следователно крайният правен резултат не представлява логическо следствие от изложените съображения. Това противоречие представлява особено съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като препятства възможността да се установи каква е била действителната воля на първоинстанционния съд.
Мотивите на съдебното решение са писмените съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал до своето решение, въз основа на които е обосновал крайния си извод, изведен в диспозитива на решението. Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите на съда. Мотивите не пораждат самостоятелни правни последици, а обосновават резултата, т.е. диспозитива на съдебния акт. Макар и да не са част от решението, мотивите като писмени съображения, обосноваващи правните изводи на съда, са от съществено значение за съдебния акт.
Противоречието между мотивите и диспозитива на решението може да се приравни на липса на мотиви към съдебния акт, поради което е от категорията на съществените процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Тази липса не позволява на касационната инстанция да разбере какви са били правните съображения на първоинстанционния съд при постановяване на решението, да провери тяхната относимост към установените фактически обстоятелства и съответствието им с материалния закон.
По изложените съображения, съдебният акт следва да бъде отменен и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр.
1, пр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 324 от 25.07.2022 г., постановено по АНД № 357/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд– Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: