№ 162
гр. Варна , 22.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно
търговско дело № 20213001000309 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от
АН. Д. М. с ЕГН **********, от гр.Варна, бул.“Генерал Колев“ № 2, ет.1
против определение № 260298/12.03.2021г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по ч.т.д. № 667/12г., с което е оставена без
уважение молбата й с вх.№ 261055/27.01.2021г. за отмяна на обезпечението,
допуснато при условията на чл.391 ал.1 т.1 вр.чл.390 ГПК в полза на ищеца
„Интерлийз“ ЕАД, ЕИК *, с определение № 1020/27.02.2012г., поправено по
реда на чл.247 ал.1 ГПК с определение № 2873/06.06.2012г., постановени по
ч.т.д. № 667/2012г. на ВОС. Жалбоподателката счита обжалваното
определение за неправилно, като постановено при противоречие с
материалния закон, и за необосновано, като постановено в противоречие с
представените от нея доказателства. Счита, че при висящ процес съответната
обезпечителна мярка се налага до приключване на делото със съответния
влязъл в сила съдебен акт. В процесния случай е налице такъв влязъл в сила
съдебен акт, както и издаден въз основа на него изпълнителен лист, по който
е образувано изпълнително дело. С влизане в сила на съдебното решение
обезпечителната нужда е отпаднала, защото решението дава на страната по-
голяма защита, която поглъща тази от обезпечителната мярка. От друга
страна прекратяването на изпълнителното дело не препятства възможността
1
на кредитора да образува ново изпълнително производство за събиране на
вземането си и именно поради тази причина счита, че обезпечителната нужда
е отпаднала. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде
постановено ново за вдигане на наложената обезпечителна мярка и да бъде
обезсилена издадената обезпечителна заповед, с която е наложена възбраната
върху собствения й имот.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответната
по частната жалба страна.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните
съображения :
С определение № 1020/27.02.2012г. е допуснато обезпечение на
бъдещите искове на „Интерлийз“ ЕАД против „Принт Бутик“ ЕООД, гр.Варна
и АН. Д. М. от гр.Варна с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.345 ал.1 ТЗ
за заплащане на неплатени лизингови вноски по сключен между страните
договор за финансов лизинг от 24.04.2008г., както и неустойка за забавено
изпълнение чрез налагане на възбрана върху ½ ид.част от собствен на
ответницата М. недвижим имот.
С решение от 10.06.2013г. по ВАД № 91/12г. на АС при БТПП
предявените искове, вкл. и обезпечените, са били уважени. Въз основа на
издадения по т.д. № 7902/13г. на СГС изпълнителен лист е било образувано
изпълнително дело 1310/14г. на ЧСИ с рег. № 808 на КЧСИ, което с
постановление от 07.12.2020г. е прекратено на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.402 ГПК допуснатото обезпечение може
да бъде отменено от съда ако се установи, че причината, поради която е било
допуснато вече не съществува или че са налице условията по чл.389 ал.2 ГПК
за замяната му със залог в пари или в ценни книжа съгласно чл.180 и чл.181
ЗЗД.
2
Втората хипотеза не се твърди. Според частната жалбоподателка с
влизане в сила на решението за уважаване на обезпечените искове
обезпечителната нужда отпада, тъй като решението дава по-голяма защита от
обезпечението.
Тази теза не може да бъде споделена. Възбраната върху недвижим имот,
наложена като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК е насочена към
осигуряване на възможността за последващо провеждане на принудително
изпълнение върху конкретен недвижим имот при успешна искова защита.
Съгласно т. 3 на ТР № 1/ 10.07.2018г. по тълк.дело № 1/2015г. на ОСГТК на
ВКС „Наложените мерки, които обезпечават иска, не се вдигат след като
същият бъде уважен, тъй като съдебното решение, с което се уважава искът,
„поглъща” всички наложени обезпечителни мерки, в т.ч. възбраните.
Допуснатото обезпечение на иска се отменя не по волята на ищеца, а само
доколкото искът е отхвърлен или производството по делото –
прекратено.Съдържанието на правото на кредитора с наложена възбрана за
обезпечаване на изпълнението на парично задължение се заключава в това,
той да се удовлетвори от цената на възбранения имот по съразмерност според
привилегията и наличието на други вземания. Докато правото на кредитора
с наложена възбрана не бъде удовлетворено, възбраната не може да бъде
вдигната (заличена). Това право се удовлетворява с плащането по влязлото в
сила разпределение на постъпленията от публичната продан“.
В процесния случай няма твърдения и данни за удовлетворяване на
кредитора. Напротив - образуваното изп.дело е прекратено през 2020г.
поради неизвършване на изпълнителни действия по него в продължение на
две години. Това прекратяване не води до погасяване на вземанията по
изпълнителния лист. Кредиторът може да образува ново изпълнително
производство за принудителното им събиране.
По изложените съображения обжалваното определение се явява
правилно и законосъобразно, поради което се и потвърждава.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260298/12.03.2021г. на Варненския
окръжен съд, търговско отделение, постановено по ч.т.д. № 667/12г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4