Р Е Ш Е Н И Е
№ 384/23.5.2019г. 23.05.2019
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 21.05 2019 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия
Христова
гражданско дело № 5007 по описа за
2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД
против Е.И.П., с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество част от сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС –
182, 69 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 05.08.2016 г. –
04.01.2017 год., както и законна лихва и
разноски в заповедното производство, както и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 165, 13 лв. –
незаплатени лизингови вноски по договор от 28.07.2015
год.
В исковата молба се посочва, че по
заявление на ищеца е издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д., като длъжникът е
уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК , което поражда правният му интерес от
предявяване на настоящия иск. Посочва се, че между ищеца и ответника бил
сключен договор за мобилни услуги от 08.10.2014 год., новиран
многократно, като на 28.07.2015 год., абонатът подписал ДС с продължителност 24 месеца, включително взел
мобилно устройство за изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски. По
същия на ответника били предоставени и незаплатени услуги за исковия период на
обща стойност 182, 69 лв., обективирани в три броя
фактури и кредитно известие. Претендира се и осъждане на ответника да заплати
незаплатени лизингови вноски в размер на 165, 13 лв., на основание договор за лизинг. Описва
се подробно как са изчислени исковите суми, какви са били задълженията на
страните по договорите, както и условията за прекратяването им. Иска се уважаване
на исковете, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото
производство.
В депозирания отговор исковете се
оспорват като неоснователни. Оспорват се приложените фактури. Липсвала ПДИ, за
да се приеме, че договорът е прекратен.
В
съдебно, ищецът не изпраща представител.
Ответникът
оспорва исковете чрез назначения си особен представител.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не
е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да
заплати на заявителя сумата от 347,82 лв. – главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, 53,88 лв.
– лихва за забава, както и
205 лв. – разноски по делото. Предвид , че длъжникът е бил уведомен по реда на чл.
47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен
е договор за мобилни услуги, сключен между ищеца и ответника на 08.10.2014, по
силата на който операторът се е задължил да предоставя на абоната електронни
съобщителни услуги за срок от 24 месеца , при условията на договора и ОУ-
неразделна част от него. Представено е и приложение- ценова листа от същата
дата, както и декларация от 28.10.2014 год. , с която ответникът е декларирал,
че е получил екземпляр от ОУ и е съгласен с тях.
На
28.07.2015 год., е сключено ДС към договор за мобилни услуги, с което е изменен
ползвания от ответника абонаментен план, включително цените на услугите, както
и е посочено, че при подписване на споразумението е предоставено мобилно
устройство „***“.В тази връзка е
представено копие от договор за лизинг от 28.07.2015 год., сключен между
страните за горепосоченото устройство и срок от 23 месеца, в който е
инкорпориран и уговорения погасителен план с месечна вноска от по 23, 59 лв. С
подписване на договорите ответникът е декларирал, че е получил устройството.На
същата дата ответникът писмено е декларирал, че е получил екземпляр от ОУ на
оператора и е съгласен с тях.
Горепосочените
документи не са оспорени от ответника.
Представени
са още фактура от 05.09.2016 год. с
получател ответника, на стойност 58,93 лв. – разговори, данни, месечна
такса и вноска лизинг ; фактура от 05.10.2016 за сумата 115, 52 лв. – разговори, месечен
абонамент и вноска лизинг , както и задължения от предходен период, фактура от 05.11.2016 за сумата 169,10 лв.- месечен абонамент и вноска лизинг, както
и задължения от предходен период, фактура от 05.12.2016 год. за сумата от 182,
69 лв. – месечен абонамент, вноска лизинг и задължения от предходен период, и
фактура от 05.01.2017 год. за сумата от 551, 84 лв. – неустойка, вноска лизинг
след 01.01.2014 год. и задължения от предходен период.
Представените
фактури са оспорени от ответната страна в срока за отговор.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявените
обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 от ГПК и чл. 79,ал.1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК:
Така
предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна –
заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок
от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В
настоящото производство в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на
вземането си по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение, с твърдените съществени уговорки, че е
изправна страна по договора, вкл. размера на претенцията си.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД – ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор
за предоставяне на услуги и допълнително споразумение. Същите са валидни и
пораждат правни последици, като се има предвид и че не са оспорени в
съответните процесуални срокове, а именно с отговора на исковата молба.
Изпълнението на задължението си за предоставяне на услугите на ответника ищецът
установява с представените фактури, в които подробно са посочени времето на
разговорите, цена, размер на месечната абонаментна вноска и др. Не са
представени доказателства за плащане на стойността на предоставените услуги,
нито се твърди от ответната страна да е извършено плащане. Следователно
възникналото вземане не е погасено. Поради това искът за заплащане на
възнаграждение на предоставените услуги е основателен. По отношение размерът на
претенцията, съдът приема, че от представените писмени доказателства – фактури
се установи, че за исковия период ответникът е потребил
и не е заплатил услуги на стойност общо 98, 33 лв. /включващи разговори и
абонаментна такса/. Претенцията над тази сума до пълния предявен размер и на
предявеното основание се явява недоказана, т.к. сумата от 182, 69 лв. всъщност
включва и задължения от предходен период /фактура от 05.12.2016 год./, които
задължения от предходен период, както беше изложено по-горе в настоящите мотиви
включват и лизингови вноски, които са предмет на самостоятелен иск.
По иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата от 165,13 лв.
незаплатени лизингови вноски:
Така предявеният иска, съдът намира за допустим, а по съществото си за
основателен. Вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор за
лизинг. Същият е валиден и поражда правни последици, не е и оспорен от
ответника. Не са представени доказателства за плащане на уговорените по
погасителния план вноски, нито се твърди от ответната страна да е извършено
плащане.Ето защо претенцията следва да бъде уважена в пълен размер или за
сумата от 165, 13 лв.
Съгласно
ТР №
4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното
производство в намален размер, предвид частичното предявяване на претенцията и
частичното й отхвърляне, а именно – 134,45 лв.
С оглед частичното уважаване на исковата претенция, на
основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 420, 39 лв. – заплатена
държавна такса, депозит за особен представител и адвокатско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Е.И.П., ЕГН **********, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: град С., сумата от 98,33 лв. - главница ,
ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението – 09.08.2018 г. до окончателното изплащане, като
претенцията над тази сума до пълния предявен размер от 182, 69 лв., като
неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Е.И.П., ЕГН **********
да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: град С. сумата от 165, 13 лв.
– незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 28.07.2015 год.
ОСЪЖДА Е.И.П., ЕГН **********
да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: град С. сумата от 134,45 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Е.И.П., ЕГН **********
да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: град С. сумата от 420,39 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: