№ 461
гр. П., 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720100092 по описа за 2022 година
срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с която се иска да се признае за
установено, че ищцовата страна, поради погасяване по давност не дължи на ответника
сумата в размер на 657,29 лева, представляваща главница за предоставени ВиК услуги
за периода от 08.02.2006 г. до 10.10.2007 г., за която е издаден изп. лист по ч.гр.д. №
2473/2007 г. по описа на РС-П..
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва
исковата претенция. Не оспорва, че образуваното изп. дело е прекратено на осн. чл.
433, ал.1, т. 8 ГПК. Сочи, че дружеството не е дало повод за завеждане на иска, тъй
като не е предприело допълнителни действия по принудително изпълнение. Релевира
възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от представените писмени доказателства в полза на „Водоснабдяване и
канализация” ООД П. е издаден срещу Б. Б. СТ. изпълнителен лист от 13.12.2007г. по
ч. гр. д. № 2473/2007г. на Пернишкия районен съд за следните вземания: 657,29 лева –
главница за доставка на ВиК услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 08.02.2006г. до 10.10.2007г., сумата от
67,91 лв., мораторна лихва за периода от 20.04.2006 г. до 24.11.2007г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2007г. до окончателното й
изплащане, както и за сумата 17,50 лева – разноски.
1
Установява се, че въз основа на посочения изп. лист от 13.12.2007 г. по молба на
взискателя „ВиК“ ООД от 27.02.2009 г. е образувано изп. дело № 72 от 2009 г. по описа
на ЧСИ С.Д. Видно от отразяването върху изп. лист в хода на изп. производство са
извършвани плащания от длъжника, в размер на 60,00 лв., последното от които на
30.04.2014 г.
Видно от представено копие от съобщение до взискателя от 23.07.2021г. изп.
производство е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК с постановление от
23.07.2021г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК /по въпроса за
исковата защита на длъжника в изпълнителния процес чрез общия установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК, когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена преди
влизането в сила на сега действащия ГПК, има трайно установена практика на ВКС -
Решение № 129 от 14.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 864/2010 г., I т. о., ТК, Определение
№ 262 от 30.04.2009 г. по ч. т. д. № 265/2009 г. на ВКС, II т.о. и др./.
В решение № 93/24.09.2019 г. по гр.д. № 3221/2018 г. на III г.о. на ВКС е
разяснено, че в чл.237, б.“в“ - б.“м“ ГПК отм. г. бяха предвидени т.нар. „извънсъдебни
изпълнителни основания“, чрез които кредиторите разполагаха с облекчена
възможност да се снабдят с изпълнителен лист за вземания, удостоверени в
документите, без да е необходимо да провеждат успешно осъдителен иск.
Извънсъдебните изпълнителни основания обаче не установяваха вземането по
изпълнителния лист със сила на пресъдено нещо, поради което длъжникът
разполагаше с два способа за защита. Първият е по реда на чл.250-252 ГПК отм. – в
седемдневен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение да поиска от
съда спиране на изпълнението, като представи убедителни писмени доказателства, че
вземането по изпълнителния лист не съществува или не е настъпила неговата
изискуемост или като представи надлежно обезпечение по чл.180 и чл.181 ЗЗД. При
уважаване на искането за спиране, в едномесечен срок от влизане в сила на
определението на съда, кредиторът бе длъжен да предяви установителен иск за
съществуването на вземането, като в случаите на непредявяването му или когато искът
бъде отхвърлен, изпълнителният лист се обезсилваше от съда. Вторият способ бе
уреден в чл.254 ГПК отм. - когато длъжникът е пропуснал едноседмичния срок по
чл.250 ГПК отм. или когато искането му за спиране не е уважено от съда, той
разполагаше с възможност да предяви отрицателен установителен иск, че вземането по
изпълнителния лист не съществува или не е настъпила неговата изискуемост, в т.ч. да
се позове на погасителна давност. Тогава спирането на изпълнението бе възможна
последица от наложената обезпечителна мярка по предявения иск по чл.254 ГПК отм.
2
След отмяната на ГПК отм. възможността длъжникът да предяви отрицателен
установителен иск за несъществуването, неизискуемостта и погасяването по давност
на вземането по изпълнителния лист, издаден на извънсъдебно изпълнително
основание при действието на чл.237, б.“в“ - б.“м“ ГПК отм. произтича от чл.124, ал.1
ГПК. Доколкото и двата способа на защита съпътстват изпълнителния процес, до
успешното им провеждане, чиято последица е обезсилване на изпълнителния лист, бе
възможно съдебният изпълнител принудително да осребри имущество на длъжника и
да предаде сумите или вещите на взискателя.
Предмет на доказване от ищеца е, че изпълняемото право, в случая вземането по
изпълнителния лист, е погасено с оглед доказване на положителния факт за
погасяването им с предвидената в чл. 111, б. В ЗЗД 3-годишна давност.
С ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че задълженията на потребителите
на ТЕ са за периодично плащане – погасяват се с изтичането на 3-годишен срок - чл.
111, б. В ЗЗД. Изложеното важи и за вземанията за ВиК услуги предвид идентичността
на естеството на предоставяната услуга и периодичността на задължението.
С ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 14, е прието,
че на молбата за издаване на изпълнителен лист не може да бъде придадено действие
да прекъсва давността. Разяснено е, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира. Настоящият съдебен състав
споделя съдебната практика, според която разрешенията, дадени с ТР 2/2015г. на
ОСГТК, относно това кои действия в изп. производство спират давността се прилагат
занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни
производства, т.е. тези разрешения се прилагат от датата на обявяване на ТР 2/2015г.
на ОСГТК – 22.06.2015г.
В случая изп. производство е прекратено. Същото не е налично, за да извърши
съдът преценка към кой момент – дали след образуването му взискателят е отправял
искане за предприемане на изп. действия или е настъпила перемция по право при
условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК през 2011 г..
Определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) и издаденият въз основа на него
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК (отм.) нямат
последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така че във всички случаи срокът на новата давност по
чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на
това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение
/Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК и други/.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/,
3
давността тече от деня на падежа. В общите условия е предвидено, че потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за използвани В и К услуги в 30 - дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като в ОУ е предвидено и че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва, което следва и от чл. 40, ал.1 от Наредбата. Следователно в ОУ и в
закона е предвиден падеж за плащане на В и К услугите и ответникът има задължение
да плати стойността на използвани В и К услуги в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. През 30 -дневния период от време вземането е ликвидно,
а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/.
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, то следва извод, че
изискуемостта на главницата за първия месец от процесния период м.02.2006 г. е
настъпила на първия ден след изтичане на падежа, т.е. на 31.03.2006 г. Изискуемостта
на главницата за последния месец от процесния период м.10.2007 г. е настъпила на
първия ден след изтичане на падежа, т.е. на 01.12.2007 г.. Молбата за издаване на ИЛ
по ч. гр. д. №2473/2007 на ПРС не е могла да прекъсне действието на давността по чл.
111, б. В ЗЗД. Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на
действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД.
Давността за вземането за ВиК за първия месец от процесния период м.02.2006
г. би изтекла на 31.03.2009 г., а за последния м.10.2007 г. на 02.12.2010 г.
Изпълнителното производство е образувано на 27.02.2009 г., с което давността
за всички вземания е спряла да тече. Това е така, тъй като съгласно разясненията по
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС (загубило актуалността си към
момента, но приложимо към обсъждания момент) образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност
не тече. Ако се приеме, че датата на прекратяването е преди постановяването на ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, и обявяването за изгубило сила
на ППВС № 3/1980 г., при което относно погасителната давност е приложимо
тълкуването, дадено с ППВС № 3/1980 г.,то новата давност започва да тече от датата на
прекратяване на изпълнителното производство. Или ако взискателят не е оправил
искане за извършване на изп. действия след молбата за образуване, то след изтичане на
2 години през 2011 г. изп. производство се е прекратило по силата на закона поради
перемция и давността за вземанията ще е изтекла на 01.03.2014 г.
Разрешенията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г. се прилагат занапред спрямо
неприключилите съм момента на обявяването му изпълнителни производства/в същия
смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/. Дори да се
4
приеме, че изп. производство не е перемирано към 26.06.2015г., а висящо, то давността
започва да тече от този момент, тъй като дотогава е била прекъсната. По делото не се
ангажира доказателства за извършени действия от ответника, насочени към спиране
или прекъсване на давността след този момент, поради което към 27.06.2018 г. правото
на принудително изпълнение върху вземанията се е погасило.
С оглед на изложеното предявените искове са основателни и следва да се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски
за ДТ в размер на 50,00 лв., и адв. възнаграждение в размер на 300,00 лв., чието
заплащане е удостоверено в представен договор за правна защита и съдействие.
Неоснователно е възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като размерът на
претендираното адв. възнаграждение е в минимален размер съгласно чл. 7, ал.2, т.1 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124,ал.1 ГПК, че Б. Б. СТ. ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул.„*******“, бл. *****, НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване
и канализация” ООД, ЕИК *********, гр. П., ул. Средец № 11 поради погасяване по
давност на правото на принудително изпълнение сумата в размер на 657,29 /
шестстотин петдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки/ лева,
представляваща главница за предоставени ВиК услуги за периода от 08.02.2006 г. до
10.10.2007 г., за която е издаден изп. лист по ч.гр.д. № 2473/2007 г. по описа на РС-П..
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, гр. П.,
ул. Средец № 11 ДА ЗАПЛАТИ на Б. Б. СТ. ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
„*******“, бл. *****, сумата в размер на 350 /триста и петдесет/ лева,
представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5