Мотиви към Присъда № 78/18.10.2018г.
по ВНОХД № 1752/2018г. на Окръжен съд Пловдив
С Присъда № 9/15.05.2018г.,
постановена по НОХД № 263/2017г., Районен съд Първомай, е признал подсъдимия Р.В.Д.
за виновен в това, че на *** година в град П., област П., без да има за това
надлежно разрешение по чл.50, ал.3 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия, държи боеприпаси за огнестрелни
оръжия по чл.7, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия – четиридесет и един изправни и годни да възпроизведат
изстрели стандартни бойни пистолетни патрона, калибър 9х18 мм, поради което и
на основание чл.339, ал.1 от НК вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на Лишаване
от свобода в размер на една година и шест месеца, чието изпълнение отложил на
основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години и шест месеца. Приспаднато
е 24-часово задържане по делото. Направените по делото разноски са възложени на
подсъдимия. Има разпореждане с веществените доказателства.
Срещу присъдата е постъпила
въззивна жалба от адв.И.Д. – защитник на подсъдимия, с която се иска отмяната
й, и постановяване на нова, оправдателна присъда.
Жалбата се поддържа в съдебно
заседание, както от подателя й, така и лично от подсъдимия. Заявяват се доводи
за липса на престъпление от общ характер, алтернативно – за малозначителност на
извършеното.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив предлага, обжалваната присъда да бъде потвърдена, а
подадената против нея жалба да се остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна
инстанция правилността на постановената присъда, във връзка с направените
оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК,
намери, че са налице основанията по чл.336, ал.1, т.3 вр. чл.334, т.2 от НПК за
отмяната й, и постановяването на нова – оправдателна присъда.
От събраните по делото доказателства, се установява следната
фактическа обстановка:
Жалбоподателят Р.Д. започнал работа в системата на МВР на ***г.
като ******* в Полицейското управление в гр.П., като през годините е заемал
различни длъжности – ***, ***, ****“, и от ***г. е назначен на длъжност *******
„Криминална полиция“ в същото полицейско управление, като тази длъжност заемал
и към датата на инкриминираното деяние.
През ****г. в Окръжна прокуратура Пловдив било образувано досъдебно
производство № 3/2015г. по техния опис, срещу неизвестен извършител за
престъпления по чл.302, чл.294 и чл.282 от НК, в хода на което са събирани
данни за извършени престъпления от общ характер от Началника на РУ на МВР гр.Първомай
В.Н.. Впоследствие, разследването е възложено на Окръжен следствен отдел към
Окръжна прокуратура Пловдив, и е заведено там под № 166/2015г. По досъдебно
производство № 166/2015г., следовател от ОСО при Окръжна прокуратура Пловдив, е
извършил претърсване и в кабинета на жалбоподателя Р.Д. ***, за намиране на
търсени предмети, книжа и компютърни информационни системи, съдържащи
компютърни информационни данни, имащи отношение към разследването по делото,
водено срещу неизвестен извършител по чл.294, чл.302 и чл.282 от НК. В искането
за одобряване на извършеното действие е посочено, че са възникнали съмнения за
това, че Р.Д. съхранява в служебната си каса незаведена служебна документация.
Така, на ***г., в тъмната част на денонощието – от 22.25ч. до 23.10ч., е
предприето действието по претърсване в кабинета на жалбоподателя, в негово
присъствие /той е бил задържан за 24ч. към този момент/. Поканен да отключи
служебната си каса, Д. доброволно я отключил и отворил. В касата са намерени и
иззети, подробно описани в приложения протокол веществени доказателства, сред
които и пистолет „Макаров“ с № АЕ24250, пълнител с 8 патрона за пистолет
„Макаров“, отделно патрони за пистолет „Макаров“ 9х18 мм. - 49 броя. Общия брой
иззети патрони е 57, толкова са предадени впоследствие на съхранение при
Домакина на полицейското управление.
В хода на разследването по посоченото досъдебно производство,
освен на В. Н., са повдигнати обвинения и на Р.Д. – на ***г. за извършено
престъпление по чл.294, ал.4 вр. ал.1 от НК и на ***г. за извършено
престъпление по чл.302 от НК. Посочените по-горе веществени доказателства не са
били предмет на първоначално предявените на Д. обвинения по делото, като не
става ясно и защо изобщо е било иззето служебното оръжие на жалбоподателя,
нямащо характеристики на предмет по чл.109 от НПК. С постановление от
23.02.2017г. на Окръжна прокуратура Пловдив, материалите касаещи Р.Д. са
отделени в ново досъдебно производство - № 39/2017г. по описа на ОСО към Окръжна
прокуратура Пловдив. При разследването по новообразуваното дело, спрямо Д., на
31.03.2017г. се стига и до повдигане на обвинение по чл.339, ал.1 от НК,
касаещо инкриминираните в настоящото производство 41 броя патрона – част от
иззетите на 16.09.2015г. общо 57 патрона от служебната каса на жалбоподателя. След
приключване на разследването, с постановление от 25.09.2017г., Окръжна
прокуратура Пловдив е прекратила наказателното производство относно предявените
на жалбоподателя Д. обвинения по чл.294 и чл.302 от НК, а за това по чл.339,
ал.1 от НК е изготвен, разгледания от районният съд обвинителен акт. С него, на
Р.Д. е предявено обвинение затова, че на ***г. в гр.П. е държал боеприпаси за
огнестрелно оръжие – 41 броя изправни и годни за ползване по предназначение
стандартни, бойни, пистолетни патрони кал. 9х18 мм. без да има за това надлежно
разрешение – престъпление по чл.339, ал.1 от НК.
Патроните са били предмет на балистична експертиза,
простреляни са, установено е, че са били годни да произведат изстрел, като нищо
от тях не се пази.
От показанията на свидетелите, заемащи длъжностите Домакин
на РУ на МВР гр.Първомай и служителят по КОС в същото управление пред
първоинстанционния съд, се потвърждава, че при постъпване на работа в системата
на МВР, на полицейските служители се зачислява служебно оръжие с два броя
пълнители и боеприпаси за два броя пълнители, като след този момент не се
извършват нови зачислявания на боеприпаси, независимо, че при учебни стрелби и
полицейски акции, първоначално зачислените са употребени. Според наложената
практика в РУ на МВР гр.Първомай, на полицейския служител се предоставят нови
боеприпаси срещу върнати гилзи при проведените стрелби.
Самото зачисляване на служебно оръжие на служителите в МВР,
става по вътрешни правила в районните полицейски управления, като от писмените
справки на Началника на РУ на МВР гр.Първомай, приложени по делото е видно, че
на жалбоподателя Д., към инкриминираната дата, е било зачислено служебно оръжие
- пистолет „Макаров“ кал. 9х18 мм. с № ****, 16 бр. боеприпаси, кал. 9х18 мм.
за това оръжие, както и два броя пълнители. От приложените извадки от водената
нарочна книга по въоръжението в РУ на МВР гр.Първомай, става ясно, че водещите
се на Р.Д. 16 броя патрони за пистолет „Макаров“, калибър 9 мм., са му
зачислени на ***г., като след тази дата не са сдавани/връщани патрони и гилзи
срещу подпис от негова страна, нито са му зачислявани други боеприпаси. Видно
от извадката от книгата по въоръжението, зачислените на жалбоподателя през
2000г. 16 патрона не са индивидуализирани по година на производство, завод
производител или други отличителни белези, евентуално цвят и т.н. От справките,
изготвени от Началника на управлението, става ясно, че в периода ***г. до ***г.,
жалбоподателя Д. е притежавал и е имал съответни разрешения да съхранява и носи
и лични оръжия – пистолет „Валтер“ кал. 7,65 мм. с № ****, пистолет „Макаров“
кал. 9 мм. с № ****, пистолет „Валтер“ 22 кал. с № ****и до 50 броя боеприпаси
за всеки от тях. След ****г. тези оръжия са прехвърлени на други физически
лица.
За да приеме за установени изложените факти, съдът ползва
събраните от първоинстанционния съд доказателства, включително приобщените от
него такива, събрани в хода на досъдебното производство. В случая,
доказателствата които имат значение за изясняване на обективната истина по
делото са писмените справки за започване на работа в системата на МВР от
жалбоподателя и за зачисляване на служебно оръжие и боеприпаси при това
постъпване, протокола за извършеното претърсване и изземване в кабинета на
жалбоподателя, от значение е и заключението на балистичната експертиза за
годността на иззетите патрони, които вече бяха посочени при описанието на
фактите. Описаните по-горе факти, правилно и въз основа на годни
доказателствени източници, са били приети за установени и от районния съд,
който обаче, анализирайки ги, е достигнал до погрешен правен извод относно
обществената опасност на извършеното от жалбоподателя.
Преди да изложи аргументи в подкрепа на крайната си позиция
по делото, въззивният състав на съда намира за необходимо да акцентира на
няколко съществени въпроса, които се явяват разрешени с произнесената
оправдателна присъда:
- Няма спор между страните, че към инкриминираната дата,
жалбоподателят е заемал длъжността ********“ в РУ на МВР гр.Първомай, както и
че в служебната му каса - под ключ, в кабинета му, намиращ се в сградата на
полицейското управление, са се намирали, освен служебното му оръжие, всички
останали иззети документи и предмети, нямащи отношение към обвинението по
чл.339 от НК, и 57 броя патрони калибър 9х18 мм. За 41 броя от тях, обвинението
твърди, че жалбоподателя нямал съответно разрешително за държането им, тъй като служебно му били
зачислени само 16 патрона, с което е осъществил състава на престъплението по
чл.339, ал.1 от НК. В обвинението /нито в обстоятелствената част, нито в
диспозитива/ не е посочено коя нормативна разпоредба се явява нарушена от Р.Д.,
като тази липса е запълнена по недопустим начин едва с присъдата по делото, в
която съдът е вмъкнал нарушената според него законова разпоредба - „…без да има за това надлежно разрешение по
чл.50, ал.3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия, държи боеприпаси за огнестрелни оръжия по
чл.7, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия…“. От прочита на обвинителния акт, обвързал
липсата на разрешение на 41 бр. патрона с отчуждените по-рано лични оръжия от
жалбоподателя, става ясно, че действително обвинението има предвид разпоредбите
на ЗОБВВПИ, като именно така е разбрал обвинението срещу себе си и самия
жалбоподател, който заяви, че е наясно, както с броя патрони зачислявани
служебно в МВР, така и с ограниченията за боеприпаси към лични оръжия по
посочения закон. Макар и в случая обвинението да е било ясно на жалбоподателя,
то следва да се има предвид, че както обвинителят е длъжен да посочи конкретно
нарушената разпоредба, която според него води до приложимост на чл.339, ал.1 от НК, така и съдът няма право да излиза извън рамките на описаното в обвинителния
акт и да разширява/допълва/изяснява смисъла на повдигнатото обвинение;
- Обвинителната теза вменява на жалбоподателя държане, без
съответно разрешение, на 41 броя патрони 9х18 мм., които са били в повече от
зачислените му със служебното оръжие 16 броя. Не е посочено обаче кои 16 броя
от иззетите на ***г. общо 57 патрона от еднакъв калибър се възприемат като
служебно зачислени, респективно кои 41 броя като надхвърлящи установения според
прокуратурата лимит. А патроните са различни. При изземването им, разследващите
не са ги описали обстойно, а са посочили единствено вида им. Видно от снимките
към изготвената балистична експертиза /вещото лице е направило 2 броя снимки,
една на плика, в който е получил патроните за изследване и друга – на самите
патрони/ които не могат да заместят липсата на фотографиране и описване на
веществените доказателства от разследващия орган, патроните са били разположени
в отделни кутии, имат различно оцветяване и различна година на производство. 41
броя от патроните имат червено оцветяване върху капсулите, а 16 броя са със
зелено оцветяване на капсулите. Обозначенията върху дънните им части сочат на
един и същ завод производител с шифър 10, като 12 броя са произведени 87
година, 29 броя – 88 година и 16 броя – през 98 година. Вещото лице е нямало
такава задача и респективно не е уточнило кои от червените и кои от зелените
патрони през коя година са произведени, а от направения фотос това не може да
се установи. При разпита на вещото лице в първата инстанция е установено, че
куршуми и гилзи след проведеното изследване не се пазят, тъй като няма такива
изисквания. Този проблем, по подобие на посочения по-горе, свързан с
непосочване на нарушена разпоредба от специален закон, също се явява преодолян,
заради еднаквия калибър на всички иззети 57 патрона, при което може да се
приеме, че обвинението и в тази насока е достатъчно ясно – инкриминирани са 41
патрона с калибър 9х18 мм.;
- Остава да се отговори на въпроса, поставен от защитата и в
първата и пред въззивната инстанция - как се стига до бройката 41 неразрешени
патрона, след като са иззети общо 57, и след като всички патрони са иззети от
служебна каса на действащ полицейски служител, съхранявани наред със служебното
му оръжие. Нормативно установени правила
за предоставяне на боеприпаси към служебните оръжия на служителите в МВР няма.
При осъществяване на правомощията си, служителите в МВР, удостоверяват
качеството си със служебна карта или с личен знак – чл.151, ал.1 от ЗМВР, като
държавните служители в МВР носят служебно оръжие при условия и по ред,
определени с инструкция на Министъра на вътрешните работи – чл.151, ал.7 от ЗМВР. Инструкцията е с № 8121з-533 от 12.05.2015г. за условията и реда за
носене на служебно оръжие от държавните служители в МВР, и съгласно нея, право
да носят служебно оръжие имат държавните служители в МВР преминали курс на
обучение по стрелкова подготовка и инструктаж за боравене с конкретната система
стрелково оръжие, която им е зачислена. Държавните служители удостоверяват
правото си да носят служебно оръжие със служебната си карта, като изпълняват
служебните си задължения със зачисленото им служебно оръжие. В ЗМВР, както и
ППЗМВР, цитираната инструкция и всички останали относими нормативни
актове, липсва регламентация на въпроса - при какви условия на държавните
служители в МВР се зачисляват боеприпаси за съответния вид зачислено им
служебно оръжие. В конкретния случай, на жалбоподателя, през 2000г., при
постъпването му на работа в МВР са зачислени 16 броя патрони калибър 9 мм.,
съобразно установени вътрешни правила. След това нови зачисления няма.
Установява се по делото, че служителите в МВР провеждат учебни стрелби 2 пъти
годишно, като на всеки се дават нови патрони срещу представени гилзи от
изстреляните. В РУ на МВР гр.Първомай по този повод не се води нова отчетност –
на всеки полицай стоят записани първоначално зачислените му патрони при
постъпване на работа /напр. св.К. казва, че неговите са му зачислени през
1998г./. При тези данни, прокуратурата приема, че след като са зачислени 16
броя, то съответния полицейски служител няма право да придобива и държи други
патрони, надвишаващи този лимит. Както бе посочено по-горе, нормата на чл.339
от НК е бланкетна и изиска запълване с конкретно нарушена разпоредба, като е
ясно каква може и трябва да е запълващата разпоредба – такава съдържаща
конкретно правило за поведение. В случая, предвид специалната подготовка на
жалбоподателя и обстоятелството, че той е бил наясно колко патрона са му
зачислени служебно, за него няма съмнение, че му се вменява липса на съответно
разрешение за съхранение на патроните в повече, в лично качество. Тоест,
ясно е че разликата от 41 патрона над зачислените 16 броя, не представляват
служебни боеприпаси за жалбоподателя, макар и да остава не ясно, а и неизяснимо
по обективни причини, кои точно 41 от всички 57 иззети, са такива. Макар и да
не е уреден нормативно, броят боеприпаси които има право да съхранява
полицейския служител винаги е установим, тъй като при постъпването му на
работа, заедно със зачисляването на служебно оръжие, му се зачисляват и
служебни боеприпаси, чиито брой и калибър се описва в книга по въоръжението. По
делото има данни, че броя на служебните боеприпаси зависи от вида на зачисленото
оръжие и вместимостта на пълнителя му. Така при зачислено 1 брой служебно
оръжие се полагат боеприпаси за два пълни пълнителя към това оръжие. При това
положение, въззивният съд също възприе тезата, че жалбоподателят е имал право
да съхранява само зачислените му през 2000г. 16 броя патрони.
По съществото на делото: Факт е, че патроните – тези 41 в
повече, са съхранявани в служебната каса на жалбоподателя, наред със служебното
му оръжие и заедно/смесено със служебно зачислените му боеприпаси, като всички
патрони са от еднакъв калибър – предназначени именно за оръжие от вида на
служебното. Предвид това, може да се направи извод, че всички иззети 57 патрона,
включително и инкриминираните 41 броя, са предназначени за ползване с това
служебно оръжие, а и жалбоподателя към онзи момент няма лично оръжие. Ясна е и
функцията на жалбоподателя като началник група Криминална полиция в
полицейското управление към инкриминираната дата. Предвид това, неминуемо
възниква въпроса, разкрива ли конкретно извършеното от жалбоподателя, някаква
степен на обществена опасност.
За да бъде квалифицирано едно деяние като престъпление, то
следва на първо място да е общественоопасно. Районният съд е възприел тезата на
прокуратурата и е съзрял престъпление в извършеното от жалбоподателя. При
анализ на конкретно осъществената проява обаче, не може да се отграничи
засегнат непосредствен обект на престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Обществените
отношения които законът цели да защити от общественоопасните деяния, визирани
от нормата на чл.339, ал.1 от НК, във връзка с „прозиращата“ в обвинителния акт
и заявена в диспозитива на първоинстанционната присъда норма на чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ, са свързани с реда за придобиване и държане на оръжия и боеприпаси и
респективно опасността, която възниква при държане на такива предмети от лица,
нямащи съответно разрешение. Касае се не за изцяло забранена дейност, а за
дейност, която не е разрешена на съответния деец на престъпление. По дефиниция,
лицата които имат издадено разрешително за носене на огнестрелно оръжие, имат
право да придобиват и съхраняват до 50 броя боеприпаси за съответното оръжие, а
допълнително могат да придобиват и съхраняват и още до 50 броя за учебни
стрелби или според доказаните потребности за спортносъстезателни нужди, за
ловен туризъм и за промишлен лов /ЗОБВВПИ/, тоест уредбата на закона обвързва
притежаването на разрешение за носене на оръжие с възможността за придобиване
на боеприпаси за него. Защитата, която се търси с наказателно правната норма, е
да се неутрализира възможността лица, които нямат разрешение за придобиване на
оръжия и боеприпаси, респективно съответната подготовка за боравене с тях, да
се снабдят с такива. В случая, жалбоподателя има доказана подготовка за
боравене с оръжие, в качеството му на полицейски служител, началник група.
Видно от длъжностната му характеристика и специфичните изисквания за заеманата
длъжност, той освен това е длъжен да покрива ежегодно и установени в системата
на МВР нормативи по стрелкова подготовка. Може да носи огнестрелно оръжие – по
силата на длъжността си, като такова му е било и зачислено /Както е
казано в Решение № 12/17.01.1970г. по н.д. № 741/69г. на II н.о. на ВС – такива лица носят оръжие и държат боеприпаси
по право/.
Зачислени са му били и 16 патрона за това оръжие през 2000г. Служебното оръжие
и общо 57 патрона за него са били намерени в служебната каса на Д., в кабинета
му в полицейското управление, до която каса единствено той има достъп – лично я
е отключил пред разследващите. При тези факти, дори и като се вземе предвид това,
че Д. е бил наясно с броя служебно зачислени му патрони към служебното му
оръжие, няма как да се извлече нужната доза обществена опасност на извършеното
от него, която да позволи характеризиране на стореното като престъпление. Със
съхраняването на патрони в повече от служебно зачислените му, заедно със
служебното оръжие и очевидно предназначени за ползване с това служебно оръжие,
респективно при изпълняване на полицейски функции от полицейски служител,
призван да охранява обществения ред /а не в лично качество, в каквото
той не притежава оръжие, с което би могъл да ползва патроните/, трудно може да се обоснове
теза за накърнени обществени отношения от вида, защитаван от нормата на чл.339,
ал.1 от НК. Освен това, защитаваните от последно посочената норма обществени
отношения не са изолирани от всички останали, напротив следва да се държи
сметка и за връзката им с други обществени отношения, като това в конкретната
ситуация позволява да се проследи волята на държавата, наела и обучила
съответен полицейски служител в практики по опазване на обществения ред и
превенция на престъпления, да снабди този полицейски служител със служебно
оръжие и боеприпаси за него, при специални условия, несвързани с изискванията
към останалите граждани, с цел упражняване на основните му функции. Спецификата
на тези функции не позволява нормативно да се определи броя и вида на оръжията
които се предоставят на всеки полицейски служител, още по-малко това е възможно
за отпусканите боеприпаси, поради което се прибягва до вътрешни правила, които
да указват при кои случаи какви оръжия и боеприпаси се зачисляват. При това
положение, в случай, че полицейски служител изстреля повече от зачислените му 16
патрона по време на учебна стрелба или при полицейска акция със служебното си
оръжие и в служебно качество, или дори не изстреля, а само съхранява повече от
16 патрона към служебното си оръжие и на работното си място, да се твърди, че
той автоматично се превръща в престъпник за разликата над 16 патрона, е неприемливо
според този съдебен състав. Липсата на осезаемо засягане на охраняваните от
правната норма обществени отношения, очертава липса на обществена опасност на
извършеното от жалбоподателя, а при липса на обществена опасност на деянието то
е обявено от закона за непрестъпно.
Никой от казусите, на които се позоваха страните във
въззивното производство не се доближава до настоящия, поради което и
произнасянията по тях не бяха взети предвид.
Предвид изложеното по-горе, и при ясно очертаващата се първа
алтернатива на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, постановената от Районен съд гр.Първомай
Присъда бе отменена, и се постанови нова такава, с която подсъдимият беше
признат за невиновен в извършване на посоченото по-горе престъпление, и
съответно – оправдан, съгласно чл.304 от НПК.
Каквито и нарушения на процесуални правила да са допуснати в
досъдебно/съдебно производство, то те се явяват преодоляни с постановяването на
оправдателна присъда, даваща защита в най-голяма степен на обвиненото лице.
По изложените съображения от фактическо и правно естество,
Пловдивският окръжен съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.