№ 709
гр. София, 07.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110163222 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на К. И. И. срещу „Ф.Б.я“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 21.12.2018 г. сключили с ответника договор за предоставяне на
потребителски кредит № 698799, по силата на който получил сумата от 1000 лв., при ГПР
49,66 %. В чл. 5 било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено
от „Ferratum bank“ в полза на дружеството – кредитодател, за което му била начислена такса
за обезпечение с поръчителство в размер на 500 лв.
Ищецът твърди, че процесният договор за кредит е недействителен по смисъла на чл.
10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената в закона форма, както и поради
нарушение чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК. Счита, че договорът не съдържа начина на
изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формира същият, посочен е грешен размер на
ГПР, тъй като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора,
а това е следвало да бъде направено. В тази връзка сочи, че предоставянето на
поръчителство е задължително условие за сключването на договора за кредит,
възнаграждението за поръчител е разход във връзка с предоставянето на кредита по смисъла
на чл. 19, ал. 1 ЗПК, а с уговарянето на възнаграждение за поръчител се заобикаля чл. 19, ал.
4 ЗПК. Според ищеца посочените в договора по-ниски стойности на ГПР представляват
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП,
тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Евентуално счита, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него като неравноправна по смисъла на
чл. 143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1
и ал. 4 ЗПК. С оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит №
698799 от 21.12.2018 г. е нищожен, а в условията на евентуалност, че е нищожна клаузата на
чл. 5 от него, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение –
поръчителство от „Ferratum bank“ в полза ответника. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен описаният договор за кредит със
соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Оспорва поръчителството да е
задължително условие за сключването на договора за кредит. Твърди, че поръчителят е
самостоятелно юридическо лице и договорът за гаранция е отделно облигационно
правоотношение, по което ответникът не е страна, съответно евентуалната нищожност на
договора за гаранция не води до нищожност на договора за кредит. Твърди, че
кредитополучателят е разполагал с възможността да обезпечи договора по различни начини,
като сам е избрал с поръчителство от посоченото дружество. Счита, че възнаграждението за
поръчител не е разход, който следва да се включва в ГПР. По тези съображения моли за
1
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
Предявени са за разглеждане главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ГПК и евентуален установителен
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и
ал. 4 ЗПК и чл. 143, т. 9 ЗЗП.
В тежест на ищеца по установителните искове е да установи при условията на пълно
и главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба
съдържание, който противоречи на императивни норми на закона или ги заобикаля, а по
евентуалния иск – наличието на посочената клауза, която се намира в противоречие с
императивни норми на закона и има неравноправен характер.
В тежест на ответника по установителните искове е да докаже валидно обвързващи
страните договорни клаузи или индивидуалното им договаряне.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между тях е сключен
соченият договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 698799 от
21.12.2018 г. с описаното съдържание, по силата на който на ищеца е отпусната заемна сума
в размер от 1000 лв., както и че в чл. 5 от същия е уговорена клауза за обезпечаване на заема
чрез поръчителство.
Съдът обявява на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за
неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
По доказателствата:
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи копие
от договора за кредит, от договора за допълнителна услуга (поръчителство), погасителен
план и СЕФ е допустимо и относимо, поради което следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на поставените задачи, следва да се остави без уважение, тъй като същата не е
необходима за изясняване на спора.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред
Българска народна банка за снабдяване с информация относно всички сключени между
страните сделки и движението по тях следва да бъде оставено без уважение, тъй като не се
явява необходимо за изясняване на настоящия спор.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.02.2025 г. от
09,50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Ф.Б.я“ ЕООД в срок до съдебното
заседание да представи заверени преписи от Договор за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние № 698799 от 21.12.2018 г., погасителен план и СЕФ, както и договор
за гаранция (договор за допълнителна услуга), сключен във връзка с договора за заем, като
УКАЗВА на страната, че при непредставяне на посочените писмени доказателства съдът ще
приложи последиците на чл. 161 ГПК, като ще приеме, че са сключени посочените договори
с посоченото в исковата молба съдържание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ищеца.
2
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца - и
препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3