Р Е Ш Е Н И Е
№ 260058 07.04.2022
г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На седми март две
хиляди двадесет и втора година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело
№ 291 по
описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Т.А.Д., действаща със съгласието на попечителя си А.Т.Д.,
против Д.Г.А., чрез законния му представител Г.Й.А.. След няколкократни
уточнявания на исковите претенции с молба от 17.06.2020 г. ищцата предявява
следните осъдителни искове:
за сумата от 15 000 лева, представляваща дължим наем
за периода 01.06.2013 г. – 31.07.2017 г. по отношение на дворно място с площ
753 кв.м., находящо се в с. Т., съставляващо неурегулиран поземлен имот № ***,
кв. ** по плана на селото, ведно с построените в имота жилищна сграда, със
застроена площ от 74 кв.м., навес от оградни стени, със застроена площ 18 кв.м.
и гараж от импрегниран чамов материал със застроена площ от 20 кв.м., за който имот
по неприложена в срок дворищна регулация е отреден УПИ ***в кв. ** по плана на
селото, целия с площ 816 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 63 кв.м.,
ведно с лихва за забава в размер на 1522 лева върху главницата за периода
01.06.2013 г. – 31.07.2017 г.;
за сумата от 15 000 лева, представляваща дължим наем
за периода 01.06.2013 г. – 31.07.2017 г. по отношение на празно дворно място УПИ
***, кв. ** с площ 624 кв.м., с изграден в него кладенец по
дворищно-регулационния план на с. Т., ведно с лихва за забава в размер на 1522
лева върху главницата за периода 01.06.2013 г. – 31.07.2017 г.;
за сумата от 1750 лева, представляваща дължима аренда за
периода 01.10.2013 г. – 31.10.2017 г. по отношение на поземлен имот с пл. № ***
– нива, с площ по документи 14,210 дка, десета категория, находящ се в с. Т.,
местност „***“, по плана за земеразделяне, ведно с лихва за забава в размер на
725 лева върху главницата за периода 01.10.2013 г. – 31.10.2017 г.;
за сумата от 1750 лева, представляваща дължима аренда за
периода 01.10.2013 г. – 31.10.2017 г. по отношение на поземлен имот с пл. № ***
– лозе, с площ по документи 1,761 дка, пета категория, находящ се в с. Т.,
местност „***“, по плана за земеразделяне, ведно с лихва за забава в размер на
725 лева върху главницата за периода 01.10.2013 г. – 31.10.2017 г.;
за сумата от 1750 лева, представляваща дължима аренда за
периода 01.10.2013 г. – 31.10.2017 г. по отношение на поземлен имот с пл. № ***
– нива, с площ по документи 3,437 дка, пета категория, находящ се в с. Т.,
местност „***“, по плана за земеразделяне, ведно с лихва за забава в размер на
725 лева върху главницата за периода 01.10.2013 г. – 31.10.2017 г.;
за сумата от 1750 лева, представляваща дължима аренда за
периода 01.10.2013 г. – 31.10.2017 г. по отношение на поземлен имот с пл. № ***
– ливада, с площ по документи 1,960 дка, десета категория, находящ се в с. Т.,
местност „***“, по плана за земеразделяне, ведно с лихва за забава в размер на
725 лева върху главницата за периода 01.10.2013 г. – 31.10.2017 г.;
за сумата от 1750 лева, представляваща дължима аренда за
периода 01.10.2013 г. – 31.10.2017 г. по отношение на поземлен имот с пл. № ***
– нива, с площ по документи 2,940 дка, десета категория, находящ се в с. Т.,
местност „***“, по плана за земеразделяне, ведно с лихва за забава в размер на
725 лева върху главницата за периода 01.10.2013 г. – 31.10.2017 г.
С определение № 4087/18.06.2020 г., потвърдено с
определение № 260735/05.11.2020 г. по ч. гр. дело № 2604/2020 г. по описа на
БОС, в сила от същата дата, съдът допусна обезпечение на предявените искове чрез
налагане на обезпечителна мярка „възбрана” върху
недвижим имот, а именно: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***5 по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота ***,
с площ 92,91 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, ведно с прилежащи части – складово помещение „Е“ в тавански етаж с площ
30,14 кв.м. и 21,03 % и.д. части от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху терена.
С определение № 4088/18.06.2020 г. съдът освободи от
заплащане на държавни такси за производството по делото Т.А.Д., действаща със
съгласието на своя попечител А.Т.Д..
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни.
В проведеното на 26.10.2020 г. съдебно заседание съдът направи
доклад по делото и остави без уважение искането
от 22.10.2020 г. на ищцата по делото за изменение на предявениите от нея
осъдителни искове по чл. 59 от ЗЗД досежно дворно място с площ 753 кв.м.,
съставляващо неурегулиран поземлен имот № ***, кв. ** по плана на селото, ведно
с построените в имота жилищна сграда, със застроена площ от 74 кв.м., навес от
оградни стени, със застроена площ 18 кв.м. и гараж от импрегниран чамов
материал със застроена площ от 20 кв.м., за който имот по неприложена в срок дворищна
регулация е отреден УПИ ***в кв. ** по плана на селото, целия с площ 816 кв.м.,
с неуредени сметки по регулация за 63 кв.м., и празно дворно място УПИ ***, кв.
** с площ 624 кв.м., с изграден в него кладенец, чрез прибавяне на нов период
на дължимост на обезщетение за неоснователно обогатяване, а именно 01.08.2017
г. – 28.08.2019 г., и нов размер на това обезщетение от 7500 лева за първия
имот и 7500 лева за втория имот, ведно с лихва за забава върху тези обезщетения
от 750 лева за същия период.
С определение от съдебно заседание, проведено на
07.06.2021 г., съдът освободи ищцата и от заплащане на разноски за
производството.
С определение № 260269/12.01.2021 г. съдът спря на
основание чл.229, ал.1, т.3 от ГПК производството по делото, поради смърт на
попечителя на ищцата, до назначаване на нов попечител. С определение от
12.05.2021 г. производството по делото бе възобновено.
В съдебно заседание, в което бе даден ход на делото по
същество, процесуалният представител на ищцата поддържа исковете и моли съда да
ги уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски. В същото
съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли
исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Ответникът
Д.Г.А. е роден през 2010 г. и към настоящия момент е малолетен.
На
03.04.2009 г. е сключен договор за аренда, с нотариална заверка на подписите,
вписан в Агенцията по вписвания, по силата на който арендодателите А.Т.Д., Т.А.Д.
(ищцата), И. А. Д. (брат на ищцата и син на А.Д.) и К. П. Д. предоставят на арендатора ЗКПУ „***“ с. Т.
за временно ползване за срок от 8 години, считано от 01.10.2009 г. до
01.10.2017 г. следните земеделски земи: лозе с площ 1.761 дка, пета категория,
м. „***“, с. Т., № ***; нива с площ 3.437 дка, пета категория, местност „***“,
с. Т., № ***; нива с площ 14.210 дка, десета категория, местност „***“, с. Т.,
№ ***; нива с площ 2.940 дка, десета категория, местност „***“, с. Т., № ***;
ливада с площ 1.960 дка, десета категория, местност „***“, с. Т., № ***; лозе с
площ 1.880 дка, пета категория, местност „***“, с. Т., № ***; нива с площ 9.804
дка, девета категория, местност „***“, с. Т., № ***. Първите пет имота се
предоставят от наследниците на М. И.Д., която е съпруга на А.Т.Д. и майка на
ищцата и И. Д.. Срещу това арендаторът се задължава да плаща аренда в размер на
15 лева на декар за всяка стопанска година.
Според
чл.18 от договора за аренда при прехвърляне на собствеността на арендувания
обект, наследяване и други, приобретателят замества арендодателя като страна по
договора за аренда.
С
решение № 149/25.04.2014 г. по гр. дело № 2161/2013 г. по описа на ОС – Бургас Т.А.Д.
е поставена под ограничена запрещение, като за нейн попечител по право е баща й
А.Т.Д., а след неговата смърт за попечител е назначен Т.К.Т.. С експертно
решение на ТЕЛК при „УМБАЛ-БУРГАС“ АД от 29.03.2019 г. на ищцата са признати 50
% трайно намалена работоспособност за срок от три години с водеща диагноза ***.
Тя получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода от
02.03.2019 г. до 01.03.2022 г.
На
13.10.2016 г. е сключен договор за аренда с нотариална заверка на подписите на
страните и вписан в Агенция по вписванията, по силата на който арендодателят А.Т.Д.
предоставя на арендатора ЗКПУ „***“ с. Т. за временно ползване за срок от 8
години, считано от 01.10.2017 г. до 01.10.2025 г. следните земеделски земи:
лозе с площ 1.761 дка, пета категория, м. „***“, с. Т., № ***; нива с площ
3.437 дка, пета категория, местност „***“, с. Т., № ***; нива с площ 14.210
дка, десета категория, местност „***“, с. Т., № ***; нива с площ 2.940 дка,
десета категория, местност „***“, с. Т., № ***; ливада с площ 1.960 дка, десета
категория, местност „***“, с. Т., № ***; нива с площ 1.881 дка, пета категория,
местност „***“, с. Т., № ***; нива с площ 9.803 дка, девета категория, местност
„***“, с. Т., № ***. Срещу това арендаторът се задължава да плаща аренда в
размер на 30 лева на декар за всяка стопанска година.
С
решение № II-73/19.07.2016
г. по в. гр. дело № 1338/2015 г. по описа на БОС, при участието на Д.А. като
трето лице помагач на ответника, е прогласена нищожността на два договора за
покупко-продажба на двете дворни места в с. Т., по силата на които Т.Д.
прехвърля собствеността върху тях на Г.Й.А.. Със същото решение е прогласена
нищожността на договор за замяна на идеалните части на ищцата от петте
земеделски имота с телевизор. В частта досежно двата договора за
покупко-продажба решението е влязло в сила на 17.05.2017 г., а в останалата
част – на 19.07.2017 г. С оглед горното собственик на тези имоти е ищцата и
ответникът не е придобил собствеността върху тях от своя баща чрез две сделки
от април 2013 г.
С
решение № 155/31.08.2018 г. по гр. дело № 461/2016 г. по описа на РС – Айтос,
коригирано с решение № 42/18.02.2019 г. по гр. дело № 461/2016 г. по описа на
РС – Айтос, потвърдено с решение № III-57/23.05.2019 г. по в. гр. дело № 401/2019 г. по описа
на ОС – Бургас, недопуснато до касационно обжалване с определение №
244/22.05.2020 г. по гр. дело № 4092/2019 г. по описа на II
г.о. на ВКС, в сила от същата дата, е признато за
установено по отношение на Д.Г.А., че Т.А.Д. е собственик на дворно място с
площ 753 кв.м., находящо се в с. Т., Община Айтос, съставляващо неурегулиран
поземлен имот № ***, кв. ** по плана на селото, ведно с построените в имота:
жилищна сграда със застроена площ от 74 кв.м.; навес с оградни стени със
застроена площ 18 кв.м. и гараж от импрегниран чамов материал със застроена
площ 20 кв.м. при граници и съседи на парцела – улица и поземлени имоти № ***,
за който имот по неприложена в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ ***в кв.
** по плана на селото, целият с площ 816 кв.м., с неуредени сметки по регулация
за 63 кв.м., при граници и съседи – улица и поземлени имоти ***,
*** и ***, и празно дворно място – УПИ ***,
кв. **, с площ 624 кв.м., с изграден в него кладенец при граници (съседи) – УПИ
– ***, УПИ ***,
УПИ ***,
улица по дворищно-регулационния план на с. Т..
Със
същото решение е прието за установено по отношение на Д.Г.А., че Т.А.Д. е
собственик на 1/3 ид.ч. от следните имоти:
Поземлен
имот с пл. № *** – нива, с площ по документи 14.210 дка, десета категория,
находящ се в с. Т., местност „***“, Община Айтос, по плана за земеразделяне при
граници (съседи): № *** нива наследници на И.Т. Т.; № *** полски път на
кметството на с. Т.; № *** нива наследници на А. В.А.; № *** храсти на кметство
с. Т.; № *** нива на Д. Д. В.;
Поземлен
имот с пл. № *** – лозе, с площ по документи 1.761 дка, пета категория, находящ
се в с. Т., местност „***“, Община Айтос, по плана за земеразделяне, при
граници (съседи): *** полски път на кметство с. Т.; № *** лозе на Е. П. Д.; № ***
лозе на наследници на Т. К.И.;
Поземлен
имот с пл. № *** – нива, с площ по документи 3.437 дка, пета категория, находящ
се в с. Т., местност „***“, Община Айтос, по плана за земеразделяне, при
граници (съседи): № *** нива на И. С. Т.; № *** нива на И. И. И.; № *** полски
път на с. Т.; № *** нива на Л. Д.Т.;
Поземлен
имот с пл. № *** – ливада, с площ по документи 1.960 дка, десета категория,
находящ се в с. Т., местност „***“, Община Айтос, по плана за земеразделяне,
при граници (съседи): № *** ливада наследници на Д. В. Н., № *** ливада на З.П.
Т.; № *** полски път на кметство с. Т.; № *** ливада на наследници на А. К. Ш.;
Поземлен
имот с пл. № *** – нива с площ 2.940 дка, десета категория, по плана за
земеразделяне в землището на с. Т., Община Айтос, местност „***“, при граници
(съседи): № *** – нива на М. А. К.; № *** – нива на К. Т.И.; № *** – нива на
ЗКПУ „***“; № 023062 – полски път на кметството на с. Т..
Със
същото решение Д.Г.А. е осъден да предаде на Т.А.Д. владението върху така
описаните имоти.
На
10.05.2019 г. на ответника чрез неговия баща е връчена нотариална покана от А.Т.Д.,
в качеството на пълномощник на дъщеря си Т.Д., с която го уведомява, че по
силата на съдебното решение РС – Айтос по гр. дело № 461/2016 г. по описа на
този съд е осъден да върне процесните имоти в патримониума на Т.Д., поради което
за периода 01.06.2013 г. до 31.07.2017 г. за двете дворни места в с. Т. Д.А.
дължи месечен наем в размер на 600 лева или общо 21 600 лева, ведно със
законните лихви за същия период в размер на 9150,46 лева. С поканата също така
се претендира аренда за земеделските земи в размер на 700 лева годишно за
периода 01.06.2013 г. – 31.07.2017 г. – 2100 лева, ведно със законните лихви за
същия период, които са в размер на 889,63 лева.
Г.А.
депозира отговор на поканата, като заявява, че няма да извършва плащания, тъй
като към същия момент гр. дело № 461/2016 г. по описа на РС – Айтос не е
приключило.
На
26.07.2019 г. ЗКПУ „***“ с. Т. издава удостоверение, с което признава, че Г.Й.А.
е получил за 8,103 дка земеделска земя, на
колкото се равняват собственическите права на ищцата в петте земеделски имота,
следната рента по години: 2013 г. – 202,58 лева; 2014 г. – 202,58 лева; 2015 г.
– 243,09 лева; 2016 г. – 243,09 лева. Общо сумата е в размер на 891,34 лева.
Според
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза
средният пазарен наем на УПИ ***в кв.34 по плана на с. Т. за периода 01.06.2013
г. до 31.07.2017 г. е 13 250 лева, а средният пазарен наем на УПИ *** в
кв.34 по плана на с. Т. за периода 01.06.2013 г. до 31.07.2017 г. е 7500 лева.
Двата имота са правоъгална форма, един под друг, всеки с едно лице към улица и
една обща страна.
Според
показанията на свидетелите Р. той само веднъж е влизал в къщата в с. Т. преди
7-8 години, т.е. около 2013 г. Той и свидетелят Р. твърдят, че И. (брат на
ищцата) е живял със семейството си в къщата, но не уточняват кога е било това
във времето. И двамата свидетели посочват лошото състояние на имота, в който е
къщата. Според свидетелят Гайдарова от 2013 г. никой не живее в къщата в с. Т.
и не я поддържа. От 2013 г. до 2019 г. бащата на ответника ползва двора, в
който се намира къщата. През 2014 г. бащата на ответника е изгонил Т. и баща й
и последните двама повече не са идвали в имотите в с. Т..
По доказателствата:
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приетите по делото писмени доказателства,
неоспорени от страните, заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза и показанията на разпитаните свидетели С.М.Р., Г. А.Р. и С. П. Г. .
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Когато едно
лице ползва чужд имот, без да има правно основание за това ползване, то лишава
собственика от възможността да ползва имота си, било лично, било чрез трето
лице, като извлича доходи от него, поради което дължи обезщетение по чл. 59 от ЗЗД до размера на това, което би дължало ако ползваше имота на възмездно правно
основание, като размерът на обезщетението се определя не само с оглед на вида,
площта и предназначението на имота, но и с оглед на това за какво конкретно се
използва той от третото лице. Определеното по този начин обезщетение за ползване
на имота без правно основание се дължи, независимо от това дали третото лице е
реализирало доходи от ползването или не и от техния размер, тъй като между
извършваната от ползващия без основание дейност и обедняването на собственика
не съществува връзка. Обедняването произтича не от конкретната дейност, която
третото лице извършва и за която ползва имота, а от самото ползване без
основание – в този смисъл Определение № 587 от 1.07.2016 г. на ВКС по гр. д. №
6223/2015 г., IV г. о.
Ето защо
главните искове по отношение на двата неземеделски имота в с. Т. са с правно
основание чл. 59 от ЗЗД. Обезщетението за ползване на недвижим имот без правно
основание представлява неоснователно обогатяване и няма характер на периодично
задължение. За да изпадне длъжникът в забава, е необходимо отправянето на
покана за плащане на дължимото обезщетение съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, каквато
се твърди, че е отправена до ответника и получена от него.
Останалите
главни искове са с правно основание чл. 93 от ЗС, защото ищцата твърди, че като
съсобственик в земеделски имоти й принадлежат добиви от „арендни вноски“ за
тях, които са получавани от ответника (аргумент от Решение № 175 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1244/2011 г., III г.
о.).
Ответникът въвежда възражение за погасяване на част от вземанията по
давност.
По исковете по
чл.59 от ЗЗД:
Искът за собственост по чл. 108
ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца.
Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане
да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния
имот, и искане да бъде осъден
ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с
иска по чл.
108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор
в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на
силата на пресъдено нещо на решението – в този смисъл т.2а от Тълкувателно
решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК.
Такъв
иск е предявен между същите страни на 28.06.2016 г. и по него е образувано гр.
дело № 461/2016 г. по описа на РС – Айтос, като с влязло в сила решение по него
е прието, че ищцата е собственик на двете дворни места в с. Т. и че ответникът Д.А.
ги е влядал чрез баща си, защото е осъден да предаде владението на същите на
ищцата. Това решение обвързва страните по настоящото дело, поради което в
периода 28.06.2016 г. – 31.07.2017 г. ответникът е владял двата имота без
правно основание. В този смисъл, следва да се установи дали той ги е владял без
правно основание и преди 28.06.2016 г., тъй като претенцията е за периода 01.06.2013
г. – 31.07.2017 г. Установи се от показанията на свидетеля С. Г., че през 2014
г. бащата на ответника е изгонил бащата на ищцата от имота (не се уточнява кой
от двата), сложил е два катинара на вратите и си е тръгнал, като оттогава нито
ищцата, нито баща й са ходили в имота. Следователно, ищцата е била лишена от
възможността да ползва имотите, които са съседни, от 2014 г., поради което
следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на вземането
по давност.
Вземанията, произтичащи от фактическите състави на
неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. При фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД началото на
петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД се свързва с деня на получаване
на престацията от неоснователно обогатилото се лице, тъй като неоснователността
на преминаването на блага от имуществото на обеднелия в имуществото на обогатилия се съществува при самото преминаване, а не в някой последващ
момент – аргумент и от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум
на ВС.
Следва изрично да се посочи, че предявяването на иск по чл.26
от ЗЗД за нищожност на договор за покупко-продажба на имоти, респективно на
договор на замяна на недвижими имоти с движима вещ или на иск по чл.108 от ЗС
не прекъсва погасителната давност за вземането за неоснователно обогатяване,
защото те имат различен предмет. Поканата за изплащане на такова обезщетение
също не прекъсва давността, защото не попада сред основанията, посочени в
чл.116 от ЗЗД.
Исковата молба по настоящото дело е предявена на 17.01.2020
г., следователно вземането за обезщетение за неоснователно обогатяване за двата
имота в регулация преди 17.01.2015 г. е погасено по давност. Ето защо двата
иска се явяват основателни само за периода 17.01.2015 г. – 31.07.2017 г. С оглед приетото от вещото лице за
средния пазарен наем на двата имота и на основание чл.162 от ГПК искът за
първия имот се явява основателен за сумата от 8215 лева, а за втория – за
сумата от 4650 лева, като над тях до пълните претендирани размери от
15 000 лева за всеки един имот исковете за присъждане на обезщетение следва
да бъдат отхвърлени.
По акцесорните искове за лихва върху тези вземания:
С решение Решение № 48 от 10.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 237/2011 г., II т. о.
е даден отговор на въпроса „от кога се дължи лихва за забава върху
обезщетението за неоснователно обогатяване по чл.
59, ал. 1 ЗЗД и необходима ли е покана за възникване на това задължение“.
Прието е, че обезщетението за ползване на недвижим имот без правно основание
представлява неоснователно обогатяване и няма характер на периодично задължение.
При обезщетението за ползване на недвижим имот без правно основание времето за
изпълнение не е уговорено и тъй като отговорността при неоснователното
обогатяване е извъндоговорна, не винаги има яснота в отношенията между
обеднелия и обогатИ. се относно размера на обезщетението. Поради това, за да
изпадне длъжникът в забава, е необходимо отправянето на покана за плащане
на дължимото обезщетение съгласно чл.
84, ал. 2 от ЗЗД.
Видно е, че лихва за забава се претендира за период 01.06.2013 г. – 31.07.2017 г. От материалите по делото се установява, че „първа“ покана за плащане на
обезщетение е изпратена не до ищеца, а до неговия баща, при това на 28.11.2017
г. (л.173 от делото), т.е. след претендирания период, поради което лихва за
забава върху обезщетенията за неоснователно обогатяване не се дължи и тези
искове следва да бъдат отхвърлени.
По исковете по чл.93 от ЗС:
С влязло в сила решение е признато, че ищцата притежава
1/3 ид.ч. от правото на собственост върху 5-те земеделски имота в землището на
с. Т., по отношение на които има сключени два договора за аренда (през 2009 г.
и през 2016 г.) и то от бащата на ищцата, а не от ответника или от неговия
баща.
Както вече се посочи, според
чл.18 от договора за аренда при прехвърляне на собствеността на арендувания
обект, наследяване и други, приобретателят замества арендодателя като страна по
договора за аренда. След като през 2013 г. бащата на ответника му подарява
придобитите от ищцата идеални части от земеделски имоти, то от този момент
детето става страна по арендния договор и тъй като Д. е малолетен, той може да
упражнява правата си по договора чрез своите родители. В този смисъл, макар в удостоверение от ЗКПУ „***“ да не е изрично
посочено, че бащата на ответника е получавал от името на детето за стопанските
2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. рента за 8,103 дка земеделска земя, на
колкото се равняват собственическите права на ищцата в петте земеделски имота, то
следва да се приеме, че правоимащо лице за тях е именно ответникът.
Както се установи обаче, не ответникът, а ищцата е била
собственик на идеалните части от земеделските имоти, поради което тя следва да
получи добивите от тези имоти или ответникът й дължи сумите, които е получил
като добиви. В този смисъл следва да се разгледа възражението на ответника за
погасяване на част от вземанията по давност, като по основателността му съдът
намира следното:
Под „стопанска година“ се разбира периодът от 1 октомври
на текущата година до 1 октомври на следващата година. Ищцата претендира
заплащане на добиви от тези имоти за периода 01.10.2013 г. – 31.10.2017 г., т.е. с начало стопанската 2013 г. – 2014 г.
Според договора за аренда, арендното плащане се извършва в срок до 3 месеца от
приключване на стопанската година. Тъй като в удостоверението от ЗКПУ „***“ се
посочва, че ответникът, чрез своя баща, е получил аренда през 2013 г., то това
означава, че сумата се отнася за стопанската 2012 г. – 2013 г. Получената
аренда през 2014 г. е за стопанската 2013 г. – 2014 г., получената през 2015 г.
аренда е за стопанската 2014 г. – 2015 г. и получената през 2016 г. сума е за
стопанската 2015 г. – 2016 г. Няма доказателства за получена сума за
стопанската 2016 г. – 2017 г.
На
следващо място, претенцията на ищцата не е за плащане на аренда, защото не е
насочена към арендатора, а е за добив, поради което вземането се погасяване с
петгодишна давност, като същата започва да тече от момента на получаване на
сумата от ответника. Както вече се посочи, предявяването на иск по чл.26 от ЗЗД
и чл.108 от ЗС не прекъсват давността, нито пък тя се прекъсва с получаване на
покана за плащане на такива добиви. Ето защо следва да се приеме, че исковете
са погасени по давност за периода 01.01.2013 г. – 16.01.2015 г., т.е.
ответникът дължи добивите само за стопанските 2014 г. – 2015 г. и 2015 г. –
2016 г. или за периода 17.01.2015 г. – 01.10.2016 г. Доколкото сумата и за
двете години е една и съща, то следва, че арендаторът е заплатил по 30 лева на
декар (243,09 лева разделено на 8,103 дка) или ответникът дължи на ищцата суми,
както следва: за поземлен имот с пл. № *** – нива – 284,20 лева; за поземлен
имот с пл. № *** – лозе – 35,22 лева; за поземлен имот с пл. № *** – нива –
68,74 лева; за поземлен имот с пл. № *** – ливада – 39,20 лева; поземлен имот с
пл. № *** – нива – 58,80 лева. До тези размери главните искове следва да бъдат
уважени и отхвърлени за разликата до пълните претендирани такива.
По акцесорните искове за лихва върху тези вземания:
За
да изпадне ответникът в забава, следва да бъде поканен да изплати добива на
собственика съгласно чл.
84, ал. 2 от ЗЗД.
Видно е, че лихва за забава се претендира за период 01.10.2013 г. – 31.10.2017 г. От материалите по делото се установаява, че „първа“ покана за плащане
на добиви е изпратена не до ищеца, а до неговия баща, при това на 28.11.2017 г.
(л.173 от делото), т.е. след претендирания период, поради което лихва за забава
върху добивите не се дължи и тези искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При
този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищцата
е платила адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, като договорът за
правна защита и съдействие е приложен по ч. гр. дело № 2340/2020 г. по описа на
БОС. С оглед уважената част от исковете ищцата има право на разноски в размер на
235,16 лева.
Ответникът
е направил разходи в размер на 3300 лева, изплатено адвокатско възнаграждение.
Доколкото материалният интерес по делото е в размер на 45 419 лева, то
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1893 лева. По делото са
проведени десет съдебни заседания, като за всяко следващо след второто
заседание се заплаща допълнително по 100 лева (чл.7, ал.9 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения). Ето защо и
с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира за справедлив
размер на адвокатското възнаграждение от 2800 лева, като той следва да бъде
взет предвид при определяне на дължимата на ответника сума за разноски. С оглед
отхвърлената част от исковете ищцата дължи на ответника разноски в размер на
1976,92 лева.
Тъй
като ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски за производството, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 764,60 лева, представляваща сбор от дължимите
държавни такси за уважените искове, и сумата от 180 лева, представляваща
възнаграждение за вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза,
изплатено от бюджета на съда, защото исковете по чл.59 от ЗЗД бяха уважени,
макар и в по-нисък размер.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Д.Г.А., ЕГН – **********, действащ чрез своя баща Г.Й.А.,
ЕГН – **********, да заплати на Т.А.Д., ЕГН – **********, действаща със
съгласието на своя попечител Т.К.Т., ЕГН – **********, сумата от 8215 (осем
хиляди двеста и петнадесет) лева, представляваща обезщетение, равняващо се на
пазарния наем, за ползване без правно основание
на дворно място с площ 753 кв.м., находящо се в с. Т.,
съставляващо неурегулиран поземлен имот № ***, кв. ** по плана на селото, ведно
с построените в имота жилищна сграда, със застроена площ от 74 кв.м., навес от
оградни стени, със застроена площ 18 кв.м. и гараж от импрегниран чамов
материал със застроена площ от 20 кв.м., за който имот по неприложена в срок
дворищна регулация е отреден УПИ ***в кв. ** по плана на селото, целия с площ
816 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 63 кв.м., за периода 17.01.2015 г. – 31.07.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до
пълния претендиран размер от 15 000 лева и за периода за присъждане на
обезщетение 01.06.2013 г. – 16.01.2015 г., както и ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лихва за забава в размер на 1522
лева върху главницата от 15 000 лева за периода 01.06.2013 г. – 31.07.2017
г.
ОСЪЖДА Д.Г.А., ЕГН – **********, действащ чрез своя баща Г.Й.А.,
ЕГН – **********, да заплати на Т.А.Д., ЕГН – **********, действаща със
съгласието на своя попечител Т.К.Т., ЕГН – **********, сумата от 4650 (четири
хиляди шестстотин и петдесет) лева, представляваща обезщетение, равняващо се на
пазарния наем, за ползване без правно основание
на празно дворно място УПИ ***, кв. ** с площ 624 кв.м., с
изграден в него кладенец по дворищно-регулационния план на с. Т., като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до
пълния претендиран размер от 15 000 лева и за периода за присъждане на
обезщетение 01.06.2013 г. – 16.01.2015 г., както и ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лихва за забава в размер на 1522
лева върху главницата от 15 000 лева за периода 01.06.2013 г. – 31.07.2017
г.
ОСЪЖДА Д.Г.А., ЕГН – **********, действащ чрез своя баща Г.Й.А.,
ЕГН – **********, да заплати на Т.А.Д., ЕГН – **********, действаща със
съгласието на своя попечител Т.К.Т., ЕГН – **********, сумата от 284,20 лева
(двеста осемдесет и четири лева и двадесет стотинки), представляваща получени
от ответника добиви от аренда на собствените на ищцата 1/3 ид.ч. от поземлен имот с пл. № *** – нива, с площ по документи
14,210 дка, десета категория, находящ се в с. Т., местност „***“, по плана за
земеразделяне, за периода 17.01.2015 г. – 01.10.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до
пълния претендиран размер от 1750 лева и за периода за присъждане на вземане за
добиви 01.10.2013 г. – 16.01.2015 г. и за периода 02.10.2016 г. – 31.10.2017
г., както и ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на лихва за забава в размер на 725 лева върху главницата от 1750
лева за периода 01.10.2013 г. – 31.10.2017 г.
ОСЪЖДА Д.Г.А., ЕГН – **********, действащ чрез своя баща Г.Й.А.,
ЕГН – **********, да заплати на Т.А.Д., ЕГН – **********, действаща със
съгласието на своя попечител Т.К.Т., ЕГН – **********, сумата от 35,22 лева (тридесет
и пет лева и двадесет и две стотинки), представляваща получени от ответника
добиви от аренда на собствените на ищцата 1/3 ид.ч. от поземлен имот с пл. № *** – лозе, с площ по документи
1,761 дка, пета категория, находящ се в с. Т., местност „***“, по плана за
земеразделяне, за периода 17.01.2015 г. – 01.10.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до
пълния претендиран размер от 1750 лева и за периода за присъждане на вземане за
добиви 01.10.2013 г. – 16.01.2015 г. и за периода 02.10.2016 г. – 31.10.2017
г., както и ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на лихва за забава в размер на 725 лева върху главницата от 1750
лева за периода 01.10.2013 г. – 31.10.2017 г.
ОСЪЖДА Д.Г.А., ЕГН – **********, действащ чрез своя баща Г.Й.А.,
ЕГН – **********, да заплати на Т.А.Д., ЕГН – **********, действаща със
съгласието на своя попечител Т.К.Т., ЕГН – **********, сумата от 68,74 лева
(шестдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща получени
от ответника добиви от аренда на собствените на ищцата 1/3 ид.ч. от поземлен имот с пл. № *** – нива, с площ по документи
3,437 дка, пета категория, находящ се в с. Т., местност „***“, по плана за
земеразделяне, за периода 17.01.2015 г. – 01.10.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до
пълния претендиран размер от 1750 лева и за периода за присъждане на вземане за
добиви 01.10.2013 г. – 16.01.2015 г. и за периода 02.10.2016 г. – 31.10.2017
г., както и ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на лихва за забава в размер на 725 лева върху главницата от 1750
лева за периода 01.10.2013 г. – 31.10.2017 г.
ОСЪЖДА Д.Г.А., ЕГН – **********, действащ чрез своя баща Г.Й.А.,
ЕГН – **********, да заплати на Т.А.Д., ЕГН – **********, действаща със
съгласието на своя попечител Т.К.Т., ЕГН – **********, сумата от 39,20 лева (тридесет
и девет лева и двадесет стотинки), представляваща получени от ответника добиви
от аренда на собствените на ищцата 1/3 ид.ч. от поземлен имот с пл. № *** – ливада, с площ по документи 1,960 дка, десета
категория, находящ се в с. Т., местност „***“, по плана за земеразделяне, за
периода 17.01.2015 г. – 01.10.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до пълния претендиран размер от
1750 лева и за периода за присъждане на вземане за добиви 01.10.2013 г. –
16.01.2015 г. и за периода 02.10.2016 г. – 31.10.2017 г., както и ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лихва за
забава в размер на 725 лева върху главницата от 1750 лева за периода 01.10.2013
г. – 31.10.2017 г.
ОСЪЖДА Д.Г.А., ЕГН – **********, действащ чрез своя баща Г.Й.А.,
ЕГН – **********, да заплати на Т.А.Д., ЕГН – **********, действаща със съгласието
на своя попечител Т.К.Т., ЕГН – **********, сумата от 58,80 лева (петдесет и
осем лева и осемдесет стотинки), представляваща получени от ответника добиви от
аренда на собствените на ищцата 1/3 ид.ч. от поземлен
имот с пл. № *** – нива, с площ по документи 2,940 дка, десета категория,
находящ се в с. Т., местност „***“, по плана за земеразделяне, за периода
17.01.2015 г. – 01.10.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска над присъдената сума до пълния претендиран размер от 1750 лева и за
периода за присъждане на вземане за добиви 01.10.2013 г. – 16.01.2015 г. и за
периода 02.10.2016 г. – 31.10.2017 г., както и ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лихва за забава в размер на 725 лева
върху главницата от 1750 лева за периода 01.10.2013 г. – 31.10.2017 г.
ОСЪЖДА Д.Г.А., ЕГН – **********, действащ чрез своя баща Г.Й.А.,
ЕГН – **********, да заплати на Т.А.Д., ЕГН – **********, действаща със
съгласието на своя попечител Т.К.Т., ЕГН – *********, сумата от 235,16 лева
(двеста тридесет и пет лева и шестнадесет стотинки), представляваща разноски,
изплатено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т.А.Д., ЕГН – **********, действаща със съгласието на
своя попечител Т.К.Т., ЕГН – *********, да заплати на Д.Г.А., ЕГН – **********,
действащ чрез своя баща Г.Й.А., ЕГН – **********, сумата от 1976,92 лева
(хиляда деветстотин седемдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща разноски, изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Д.Г.А., ЕГН – **********, действащ чрез своя баща Г.Й.А.,
ЕГН – **********, да заплати
по сметка на Бургаски районен съд сумата от 764,60 лева (седемстотин
шестдесет и четири лева и шестдесет стотинки), представляваща сбор от дължимите
държавни такси за уважените искове, както и сумата от 180 (сто и осемдесет)
лева, представляваща разноски за производството – изплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещото лице по съдебно-техническа експертиза.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: