№ 1771
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20211100110740 по описа за 2021 година
Ищецът А. Х. П. е предявил срещу ответниците С. Д. П. и Х. А. П. иск с
правно основание чл. 227, б. „в“ ЗЗД за разваляне на дарение на безвъзмездно
учредено вещно право на ползване на С. Д. П. и за разваляне на дарение на
недвижими имот в полза на Х. А. П., представляващ - АПАРТАМЕНТ № 83,
находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от 110 кв.м., които
разпоредителни сделки са обективирани в нотариален акт за учредяване право
на ползване и дарение на недвижим имот № 123, том II, рег. № 10040, дело №
288 от 30.08.2016 г. на нотариус Ц.С., рег. № 030 в НК.
Ищецът А. Х. П. излага твърдения, че по силата на горепосочения
нотариален акт е дарил на своята съпруга С. Д. П. вещното право на ползване
и на сина си Х. А. П. правото на собственост върху наследствения му
апартамент. От дълги години страдал от хипертония и исхемична болест на
сърцето, които не му позволявали трайно да работи и да реализира доходи,
като се нуждаел от значителни по размер суми за закупуването на лекарства.
Тъй като през последните години не успял да изкарва достатъчно средства, за
да удовлетворява очакванията на съпругата си, през м. ноември 2019 г. тя
инсценирала „домашно насилие“, в резултат на което бил отстранен по
съдебен ред от семейното жилище и се наложило да заживее от около две
години в недовършена вилна постройка в с. Желен, общ. Своге, като най-
1
близко находящите се и жизненоважни за него лекар и аптека се намирали на
10 км. Впоследствие, при една от честите му хипертонични кризи, шофирайки
към болницата, пострадал при ПТП, в резултат на което допълнително се
влошило здравословното му състояние. Предвид затрудненото му финансово
състояние и влошено здраве е поискал от ответниците месечна издръжка от
500 лв., за което им е изпратил нотариална покана, но те нито признали
нуждата му от издръжка, нито пожелали да му изплатят такава. Ето защо,
счита, че за него се е породило правото да развали договора за дарение на
основание чл. 227, б. „в“ от ЗЗД.
Ответниците С. Д. П. и Х. А. П. в законоустановения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, са депозирали писмен отговор, с който оспорват предявения иск.
Признават сключения договор, но оспорват исковете, възразявайки че за
времето на фактическото им съжителство в периода от 2009 г. до
окончателната раздяла на съпрузите, трудово ангажираният в семейството е
била единствено и само съпругата С. П., като дори и в периода след
извършване на дарственото разпореждане до окончателната им раздяла тя е
заплащала с лични средства здравните осигуровки на ищеца и обслужвала
негови кредити. Излагат, че на 26.11.2019 г., около 23.00 часа, ищецът, видимо
употребил алкохол, нанесъл побой на съпругата си пред очите на
непълнолетната тогава Д. А.а П. – дъщеря, и Х. А. П. - син, което била и
причината ищецът да бъде отстранен по реда на ЗЗДН от съвместно
обитаваното им жилище. На 07.02.2022 г. с протоколно определение по гр.
дело № 40059/2021 г. на СРС е утвърдено споразумение по чл. 50 от СК, с
което е прекратен сключения между съпрузите граждански брак, като
ползването на семейното жилище - процесния дарен апартамент, е
предоставен за ползване на ответницата - С. Д. П., със съгласието и без
претенция за ползване от страна на ищеца А. П.. Твърдят, че по време на
сключения между страните граждански брак, а именно на 28.12.2007 г. те са
придобили в режим на СИО един недвижим имот, находящ се в гр. София, ул.
„*******, от който ищецът ежемесечно получавал наем. Ищецът използвал и
придобитата по време на брака вила в с. Желен, която била в много добро
състояние. Твърдят, че дарственото намерение е било извършено единствено
поради множеството задължения на ищеца по кредити и към „Топлофикация
София“ ЕАД, с цел да не бъде наложена възбрана и върху този имот. Оспорват
2
ищецът да е в тежко здравословно състояние, което да не му позволява да
полага труд. Излагат, че той ежедневно злоупотребява с алкохол и в това си
състояние шофира личния си автомобил, за което има влязла осъдителна
присъда, като в тази връзка оспорват изцяло изложеното в исковата молба, че
е пострадал при неконкретизирано като време и място пътно-транспортно
произшествие по здравословни причини.
Сочат, че бившата съпруга понастоящем работи, но живее в едно
домакинство с двете родени от брака с ищеца деца. Разходите за ежедневни
потребности и консумативи за жилището, се заплащат само от нея. Също така,
тя осигурява ежедневните разходи и средствата за издръжка на дъщерята на
страните, както и таксите за университетското й обучение, а през 2021 г., е
поела разходите за нейния абитуриентски бал. Вторият ответник - син на
страните, няма постоянни доходи, не работи на трудов договор и не реализира
средства. Не е семеен, живее в едно домакинство със сестра си и майка си.
Често кандидатства за работа на различни места, но безуспешно. Към
настоящия момент не разполага със собствени средства, от които да отделя за
издръжка на дарителя си, тъй като той самият не разполага с такива.
Предвид гореизложеното ответниците оспорват ищецът да е в
невъзможност да се издържа сам, това състояние да е трайно, като
същевременно те няма финансови средства и имущество, от което да му
предоставят средства за издръжка. Претендират разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не е спорно между страните по делото, а и от представените по делото
писмени доказателства се установява, че с договор за дарение, обективиран в
Нотариален акт за учредяване на право на ползване и дарение на недвижим
имот от 30.08.2016 г., №123, том ІІІ, рег.№10040, н.д. №288/2016 г. по описа на
нотариус с рег.№030 на РНК, ищецът А. Х. П., ЕГН ********** е дарил на
своя син Х. А. П., ЕГН **********, правото на собственост върху следния
недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №83, находящ се в гр. София, ж.к.
Христо Смирненски, в сградата на ЖСК *******, със застроена площ от
111.09 кв.м., заедно с МАЗЕ №83 с площ от 3.29 кв.м., ведно с
принадлежащите му 1.09 % идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, и е учредил на С.
Д. П., ЕГН **********, пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
3
горепосочения недвижим имот
С нотариални покани, връчени на ответниците на 11.06.2021 г., ищецът
ги е поканил да му заплащат месечна издръжка в размер на 500.00 лв., която
му е необходима за поддържане на „базисен жизнен стандарт” и за да се грижи
адекватно за силно влошеното си здравословно състояние.
От показанията на свидетеля Н.Я.С., се установява, че свидетелят често
посещавал ищеца А. П., който живеел в къща в с.Желен. Свидетелства, че тъй
като ищецът бил с влошено здравословно състояние и не могъл да се
обслужва сам, му носил храна, цепил му дърва, давал му пари на заем и му
плащал сметките.
От показанията на свидетеля Е.Т.Б., се установява, че докато живеели
заедно като семейство ищецът А. П. и ответницата С. П., давали под наем
жилище, което притежават, като С. й споделяла, че наемът получавал А..
Сочи, че С. е полагала всички необходими грижи за двете им деца, като се
затруднявала при плащане на сметките за жилището, в което живеели, особено
през зимните месеци.
От представения по делото Договор за продажба на недвижим имот –
частна общинска собственост от 28.11.2007 г., се установява че през време на
сключения между тях граждански брак ищецът А. Х. П. и ответницата С. Д. П.
са придобили правото на собственост върху следния недвижим имот –
АПАРТАМЕНТ №52, находящ се в гр. София, ж.к. *******, със застроена
площ от 110.48 кв.м., заедно със съответното зимнично помещение №52 със
застроена площ от 3.56 кв.м., заедно с припадащите се 0.685% идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че по време на
сключения между тях граждански брак са отдавали под наем горепосочения
недвижим имот.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, дарението може да
бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от
която той се нуждае. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен
4
искът, следва да бъде установено осъществяването на следните кумулативно
предвидени материалноправни предпоставки: сключването на описания в
исковата молба договор, с твърдяното съдържание, трайна нужда от издръжка
на дарителя, искане, отправено от него до дарения и отказ на последния
(изричен или мълчалив) да даде на дарителя издръжка.
Дарението е едностранен безвъзмезден договор, по силата на който
дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.
За дарения не възникват правни задължения със сключването на договора, той
има само морално задължение за признателност, тъй като целта на договора е
той да бъде облагодетелстван. С разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД е
предвидена възможност за отмяна на дарението - когато дареният откаже да
даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Това са и обстоятелствата,
при които моралното задължение на дарения се трансформира в правно
такова. До отмяна на дарението обаче се достига само при драстични форми
на непризнателност – тези, които са силно обществено укорими (наред с
убийство, опит за убийство, набедяване в тежко престъпление) – това са
случаите, при които дареният отказва да даде поисканата от него издръжка, за
която има материална възможност да предоставя (в т. см. ТР № 1/2013 на
ОСГК на ВКС). "Такава високо укорима непризнателност ще има, когато
дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да
накърнява минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на
които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я даде....
Признателността изисква дареният да намали собствения си стандарт на
живот в случаите, при които дарителят му трайно се нуждае от издръжка, но
до нивото на минималните лични и обичайни нужди на дарения и лицата, на
които той дължи издръжка по закон.... С оглед на изложеното, право на отмяна
на дарението следва да се признае на дарителя само тогава, когато дареният
отказва да даде поисканата от него издръжка, от която той трайно се нуждае и
за което дареният има материална възможност, освен в случаите, при които
поради липса на достатъчно средства при даването на издръжка на дарителя,
той би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-
лошо положение от това на дарителя. " - ТР № 1/2013 на ОСГК на ВКС.
На първо място, следва да се отбележи, че ищецът не доказа по делото
при условията на пълно, главно доказване, че при него е налице трайна нужда
от издръжка. В тази връзка следва да се отбележи, че от събраните по делото
5
доказателства (показания на доведения от ищеца свидетел) се установява, че
към момента, в който ищецът твърди да е поискал издръжка от ответниците –
м. юни 2021 г. той е бил във влошено здравословно състояние, без да се
установява, дали е имал съответните разходи за лекарства, респ. какви
средства са били необходими за лечението му.
По делото не са ангажирани други доказателства, относно доходите,
имущественото и здравословно състояние на ищеца.
Съдът взема предвид и съдебната практика, според която е важно
дарителят да е изпаднал в трайна нужда и това да е било факт било към датата
на поканата, отправена преди исковата молба, или към датата на исковата
молба, вкл. към датата на съдебното дирене на основание чл. 235 ГПК (арг. от
Решение № № 473/11 от 20.01.2012 г. по гр. дело № 263 по описа за 2011 г. ІV
г. о. на ВКС, Решение № 194 от 2.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 130/2013 г., III
г. о.).
Събраните по делото доказателства установяват ответниците да са били
уведомени за изявлението на ищцата за възникнала нужда на 11.06.2021 г.
Същевременно обаче съдът намира за основателно възражението на
ответниците, че следва да се отчита и възможността на ищеца за реализация
на доход чрез отдаване под наем на притежавания от него недвижим имот,
представляващ - АПАРТАМЕНТ №52, находящ се в гр. София, ж.к. *******,
със застроена площ от 110.48 кв.м., заедно със съответното зимнично
помещение №52 със застроена площ от 3.56 кв.м., заедно с припадащите се
0.685% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото.
Съобразно цитираната съдебна практика сумата, съставляваща
месечните средства, които дарителят има на свое разположение, се формира
от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми,
реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които
реално е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество. (Решение
№ № 473/11 от 20.01.2012 г. по гр. дело № 263 по описа за 2011 г. ІV г. о. на
ВКС).
В конкретния случай невъзможност апартамента да се отдава под наем
не се твърди от самия ищец, напротив не е спорно между страните по делото
обстоятелството, че по време на сключения между тях граждански брак са
6
отдавали под наем горепосочения недвижим имот.
С оглед на гореизложеното следва да се отчете, че за ищеца е била
налице възможност за реализация на допълнителен доход чрез отдаване под
наем на недвижим имот, представляващ - АПАРТАМЕНТ №52, находящ се в
гр. София, ж.к. *******, със застроена площ от 110.48 кв.м., заедно със
съответното зимнично помещение №52 със застроена площ от 3.56 кв.м.,
заедно с припадащите се 0.685% идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото.
За пълнота съдът намира, че следва да обсъди възражението на
ответниците за липса на непризнателност с оглед разрешението, дадено в
Тълкувателно решение № 1/21.10.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че у
ответниците са липсвали и липсват достатъчно средства за даването на
издръжка на дарителя. Установява се по делото, че ответницата С. Д. П. дълго
време преди твърденията за отправяне на поканата е осигурявала издръжката
на себе си и двете деца от брака й с ищеца, едното от които е ответника Х. А.
П..
По въпроса налице ли е проява на непризнателност, когато дареният не
предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае,
ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя,
дареният би поставил себе си (и лицата, които е длъжен да издържа по закон),
в по-лошо положение от това на дарителя, е налице трайна съдебна практика,
обективирана в решение № 36/18.02.2014 г. по гр. д. № 3459/2013 г. на ВКС, ІІІ
ГО, решение № 110/17.05.2021 г. по гр. д. № 3279/2020 г. на ВКС, ІV ГО, и
обобщена в Тълкувателно решение № 1/21.10.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г.
на ОСГК на ВКС. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР №
1/2013 г., при иск за отмяна на дарение по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице
проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от
дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на
достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би
поставил себе си (и лицата, които е длъжен да издръжка по закон), в по-лошо
положение от това на дарителя. Недаването на издръжка трябва да се прояви в
обществено укорима форма, равностойна на останалите основания за отмяна
на дарението по чл. 227 ЗЗД, за да се признае на дарителя правото да отмени
7
дарението. Такава високо укорима непризнателност ще има, когато дареният
има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява
минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи
такава по закон и въпреки това отказва да я даде.
В настоящия случай, събраните доказателства не сочат, че ответниците
разполагат със средства да задоволяват собствените си нужди, а още по-малко
– че имат възможност да дадат и осигурят издръжка на ищеца.
По изложените съображения, искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците
следва да се присъдят и своевременно поисканите разноски за настоящето
производството в размер на сумата от 2 700.00 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение, което е съобразено с нормите на Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал.
2 и не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 36 Закона за
адвокатурата за намалението му, каквото възражение е направил ищеца.
Предвид на действителната правна и фактическа сложност на делото,
извършените процесуални действия, усилията по проведена защита срещу
предявените искове, определеният в договора за правна защита и съдействие
адвокатски хонорар не е прекомерен. Той е заплатен в брой, като вписването
на извършеното плащане в договора е достатъчно и има характера на разписка
(в този смисъл - т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Х. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „*******, адв. В..Т., срещу С. Д. П., ЕГН ********** и
Х. А. П., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр. София, бул.
„*******, адв. Я. С.-А., иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, за
отмяна на договор за дарения, обективирани в Нотариален акт за учредяване
8
на право на ползване и дарение на недвижим имот от 30.08.2016 г., №123, том
ІІІ, рег.№10040, н.д. №288/2016 г. по описа на нотариус с рег.№030 на РНК, с
който А. Х. П., ЕГН ********** е дарил на своя син Х. А. П., ЕГН
**********, правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ №83, находящ се в гр. София, ж.к. Христо Смирненски, в
сградата на ЖСК *******, със застроена площ от 111.09 кв.м., заедно с МАЗЕ
№83 с площ от 3.29 кв.м., ведно с принадлежащите му 1.09 % идеални части
от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
върху мястото, и е учредил на С. Д. П., ЕГН **********, пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху горепосочения недвижим имот, като
неоснователен.
ОСЪЖДА А. Х. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„*******, адв. В..Т., да заплати на С. Д. П., ЕГН ********** и Х. А. П., ЕГН
**********, и двамата със съдебен адрес: гр. София, бул. „*******, адв. Я. С.-
А., сумата от 2 700.00 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9