РЕШЕНИЕ
№ 585
гр. Велико Търново, 19.02.2024
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на шестнадесети януари две хиляди
двадесет и четвърта година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша
докладвано от съдия Банев Адм. д. № 6 по
описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 206, ал. 2 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба /„искане“/, подадена в деловодството на Администвен съд – Велико
Търново на 04.01.2023 г., от К.Г.Д. с ЕГН **********, адрес ***, с посочено правно основание
чл. 256, ал. 2 от АПК. В искането е посочено, че на 03.01.2023 г. подателката е поискала от директора на
Професионална гимназия по моден дизайн – гр. Велико Търново информация,
която засяга пряко нейни права, свободи и законни интереси, като моли съда да
упражни правомощията си, за да бъде спазен закона в срок. Към искането до съда
е приложено искане на К.Д. до директора на Професионална гимназия по моден
дизайн – гр. Велико Търново, с което на основание чл. 12 от АПК, чл. 42, чл.
44, т. 2, т. 4 и т. 6, и чл. 50, т. 6 от Правилника за вътрешния трудов ред за
учебната 2020/2021 г., чл. 73, т. 3 от Правилника за дейността на ПГМД – гр.
Велико Търново за учебната 2022/2023 г. и във връзка със становище изх. № 153/
30.11.2022 г. на директора на ПГМД, е поискано предоставянето на копия от
изброени в искането документи и цялата преписка по жалба вх. № 437/ 11.11.2022
г. в ПГМД – Велико Търново.
Допълнително с писмен отговор от 23.01.2023 г., във връзка с указания на съда,
молителката е представила доказателства, че е в трудово
правоотношение с Професионална гимназия по моден дизайн – гр. Велико Търново /ПГМД – гр. Велико Търново/ и е посочила като правни основания за искането си към ответника
разпоредбите на чл. 41, ал. 2, вр. с чл. 5, ал. 2 от Конституцията на Република
България, чл. 2, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 12, ал.
1, чл. 24, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 от АПК. В хода на делото същата, лично и чрез пълномощника си *** М. Л. от ***,
поддържа искането си. Твърди незаконосъобразно неизпълнение от директора на задължение за извършване на фактическо действие - предоставяне на
информация, касаеща К.Д. във връзка с
провеждано по отношение на нея административно производство – процедура за
определяне на допълнително трудово възнаграждени за постигнати резултати от
труда й като педагогически специалист, съгласно Раздел V от Наредба № 4/ 20.04.2017 г. на МОН за
нормирането и заплащането на труда. Сочи, че цялата искана информация не и е
предоставена в нейната пълнота и достоверност веднага в момента на поискването,
части от информацията са били представяни в хода на делото, а по отношение на
редица предоставени документи твърди, че същите са „фалшиви“, т.е. с невярно
съдържание. Изтъква и че отделни документи изобщо не са предоставени в тяхната
цялост, като намира за необосновани твърденията на ответника, че исканата информация
съдържаща се в тях, съставлява лични данни. С тези доводи развити в пъэрвоначалното искане,
уточненията към него, в хода на устните състезания и пунктуално в писена
защита, от съда се иска да осъди директора на ПГМД – гр. Велико Търново, да предостави в нейната цялост информацията, посочена от К.Д. в искането й до административния орган от
03.01.2023 г., като определи срок за това. Претендира присъждане на направените разноски за водене на делото,
представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът – директорът на Професионална гимназия по моден дизайн –
гр. Велико Търново,
лично и чрез пълномощника си по делото *** Т.Т. от ***, в писмен отговор и в
хода на делото, заема становище за недопустимост на жалбата, алтернативно за
нейната неоснователност. Сочи, че още в отговор на отправеното от К.Д. искане,
на същата са предоставени преобладаващата част от исканите документи, като по
отношение на тях за същата не е налице правен интерес от водене на настоящото
дело. По отношение на останалите искани документи изтъква, че те са били
представени в хода на производството. Конкретно относно заповедите на директора на ПГМД по чл. 29, ал. 2,
Наредба № 4/
20.04.2017 г. на МОН за нормиране и заплащане на труда /за определяне размерите на допълнителните
трудови възнаграждения на педагогическите специалисти/ за учебните 2019/2020 г., 2020/2021 г., и 2021/2022 г. сочи, че са предоставен със
съдържание, съответстващо на Закона за защита на личните данни и Регламент
2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета от
27.04.2016 г., като
са отразени получените точки и допълнителни възнаграждения само на субектите,
дали своето съгласие за това. Развива и доводи, че не той е компетентният орган
по оценяване на резултатите от
труда на
педагогическите специалисти и оспорването на тази оценка, а преписката по
оспорването не е била искана от комисията, пред която се е развило съответното
производство. С тези доводи, развити в писмения отговор и в хода на устните
състезания ответникът моли искането на К.Г.Д. да бъде отхвърлено, претендира
присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл.
80 от ГПК.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
С искане вх. № 799/ 03.01.2023 г. на Професионална гимназия по моден дизайн –
гр. Велико Търново
/съгласно отбелязаното в писмо изх. № 302 от 17.01.2023 г. на същата гимназия –
л. 19/, К.Г.Д. е поискала от директора на
учебното заведение, да й предостави във вид на заверени преписи, следните
документи: 1. Заповед на
директора на ПГМД № 159/ 21.10.2021
г. за работата на комисията по чл. 27, ал. 2 от Наредба № 4 за
нормирането и заплащането на труда; 2. Констативен
протокол на директора на ПГМД № 6/ 30.09.2022 г.; 3. Доклад до началника на РУО - Велико Търново „за извършената
проверка и констатациите“; 4. Заповед на директора
на ПГМД за определяне на „комисия в състав: И.Н., председател и членове Е.М. и Ц.Т.
- М.за разработване и актуализиране на критерии за оценяване на резултати от
труда на педагогическите специалисти“; 5. Протоколът
от заседанието на Педагогическия съвет на 29.09.2021 г.; 6. Протоколът от заседанието на Педагогическия съвет, на
което са приети критериите за оценяване на резултатите от труда на
педагогическите специалисти, по които е извършено оценяването; 7. Становището на Етичната комисия, „според
което начинът на изказ и изразяване, както и действията на Училищната комисия
за оценка на резултатите от труда не са предпоставка за нарушаване на Етичния
кодекс“; 8. Цялата административна преписка във връзка
с жалба вх. № 437/ 11.11.2022 г. в ПГМД срещу решение на Комисията по чл. 27, ал. 2 от
Наредба № 4 за нормирането и заплащането на труда; 9. Заповед на директора на ПГМД по чл. 29,
ал. 2. Наредба № 4, за
определяне размерите на допълнителните трудови възнаграждения на
педагогическите специалисти за учебната 2021/2022 година; 10. Заповед на директора на ПГМД по чл. 29, ал. 2. Наредба № 4, за
определяне размерите на допълнителните трудови възнаграждения на
педагогическите специалисти за учебната 2020/2021 година и 11. Заповед
на директора на ПГМД по чл. 29, ал. 2. Наредба № 4, за определяне размерите на допълнителните трудови
възнаграждения на педагогическите специалисти за учебната 2019/2020 година. В искането е отразено, че
същото е във връзка със становище
изх. № 153/ 30.11.2022 г. на директора на ПГМД, получено на 13.12.2023 г. и като основания за
подаването му са посочени разпоредбите на чл. 12 от АПК, чл. 42, чл. 44, т. 2, т. 4 и т. 6, и
чл. 50, т. 6 от Правилника за вътрешния трудов ред за учебната 2020/2021 г.,
чл. 73, т. 3 от Правилника за дейността на ПГМД – гр. Велико Търново за
учебната 2022/2023 година.
На дата
04.01.2023 г. в деловодството на АСВТ е
подадено искане от К.Г.Д. с посочено правно основание чл.
256, ал. 2 от АПК,
като е приложено искането до директора на ПГМД, заявено е, че исканата
информация засяга пряко права,
свободи и законни интереси на подателката и е поискано съдът да упражни правомощията си, за да бъде спазен закона
в срок. Във връзка с
дадени от съда указания, допълнително е представила писмен отговор и доказателства, че е в трудово
правоотношение с Професионална
гимназия по моден дизайн – гр. Велико Търново и заема длъжността „учител по
общообразователна подготовка“ /л. 34 и сл. от делото/. В този отговор ищцата е посочила допълнително
като правни основания за отправеното до директора на учебното заведение разпоредбите
на чл. 41, ал. 2, вр. с чл. 5, ал. 2 от Конституцията на Република България,
чл. 2, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 24, ал. 1 и чл.
34, ал. 1 от АПК.
Междувременно от директора на учебното заведение е изискано да представи
административната преписка по заявление от 03.01.2023 г., подадено от К.Д., като с писмо вх. № 305/ 19.01.2023 г. от ответника са представени във вид на заверени копия:
1. Заповед № 159/ 21.10.2021 г. на директора
на ПГМД, за определяне на комисия за оценяване труда на
педагогическите специалисти в учебното заведение, като в заповедта са
формулирани и задълженията на комисията; 2. Констативен протокол № 6/ 30.09.2022
г., издаден от директора на ПГМД, за резултати от проверка на
работата на комисията и изпълнението на негова Заповед № 159/ 21.10.2021 г.; 3. Заповед № 1052/ 14.09.2021 г. директора на ПГМД,
с която е определена комисия за изготвяне на критерии към
показатели за оценяване на резултатите от труда на педагогическите специалисти
за 2021/2022 учебна година /състав председател И.Н., членове Ц.Т.-М.и Е.М./ и са възложени задачи на въпросната комисия; 4. Протокол № 1 / 29.09.2021 г. от проведено заседание на Педагогическия съвет при ПГМД; 5. Протокол № 14/ 07.09.2021 г.
от проведено заседание на
Педагогическия съвет при ПГМД, по т. 3 от който с 6 гласа „за“
и 2 гласа „въздържал се“ е прието предложението при оценката на педагогическите
специалисти за учебната 2021/2022 г. да се използват критериите от учебната
2020/2021 година; 6. Становище
на Етичната комисия
при ПГМД до директора на учебното
даведение относно подадена жалба от К.Д. с вх. № 437/ 11.11.2022 година; 7. Заповед № 198/ 25.10.2022 г. на директора на ПГМД за определяне на размерите на
допълнителните трудови
възнаграждения на педагогическите специалисти за учебната 2021/2022 г.; 8. Заповед № 170/ 26.10.2021 г. на директора на ПГМД за определяне на размерите на
допълнителните трудови възнаграждения на педагогическите специалисти за
учебната 2020/2021 г.; 9. Заповед № 223/ 16.11.2020 г. на директора на ПГМД за определяне на
размерите на допълнителните трудови възнаграждения на педагогическите
специалисти за учебната 2019/ 2020 година. В трите броя представени
заповеди за определяне на
размерите на допълнителните трудови възнаграждения на педагогическите
специалисти за
посочените учебни години, са посочени общият размер на сумата, определена за
диференцирано заплащане, общия брой на точките, с които е оценен
педагогическият състав в училището, съответстващата сума на точка, брутната
сума и точките, получени от К.Г.Д., като от заповедите са заличени данните за
име, презиме, фамилия, брутна сума и брой точки на останалите педагогически
специалисти. Заедно с изброените документи ответникът е представил посоченото
по-горе писмо изх. № 302/
17.01.2023 г., адресирано до К.Д., съгласно което на последната са
предоставени копия от изброените по-горе документи,
посочени в искането й. В писмото до ищцата, както и в придружителното писмо е посочено, че докладът до началника на РУО - Велико Търново по т. 3 от искането, касае трето лице и предоставянето му противоречи на ЗДОИ,
информацията от доклада съществува в предоставен констативен протокол от
30.09.2022 година. По отношение т. 8 от искането
- за предоставяне на административната
преписка по жалба с вх. № 437/ 11.11.2022 г. срещу решение на комисията по чл.
27, ал. 2 от Наредба № 4/ 20.04.2017 г. на МОН за нормиране и заплащане на труда, е отбелязано, че същата е предадена на К.Д.
с изх. № 153/ 30.11.2022 година.
Изброените документи са повторно представени с отговора
на ответник по чл. 131, ал. 1 от ГПК, към който освен това са били приложени
Становище изх. № 153/
30.11.2022 г. на директора на ПГМД до К.Д., относно нейна жалба с вх. № 437/ 11.11.2022 г.,
с отбелязване, че адресатът отказва да получи становището, Решение вх. № 240/
20.10.2022 г. на комисията по
чл. 27, ал. 2 от Наредба № 4/ 20.04.2017 г. на МОН, относно писмено възражение срещу оценката,
подадено от К.Д., карта за оценка резултатите от труда на педагогическия
специалист К.Д. за учебната 2021/2022 г., фактура от 31.05.2022 г. с издател
„Пътнически превози“ АД – гр. В. Търново и получател ПГМД – гр. В. Търново и писмо изх. № 317/ 04.02.2022 г. от директора на ПГМД до К.Д., съдържащо покана
последната да попълни информация по изпълнение на индивидуални учебни планове
на ученици със СОП за м. януари 2022 година. Съгласно отразеното в Решение вх.
№ 240/ 20.10.2022 г. на комисията
по чл. 27, ал. 2 от Наредба № 4/ 20.04.2017 г. на МОН и в картата за оценка резултатите от труда на
педагогическия специалист за учебната 2021/2022 г., същите са връчени на ищцата
на дата 20.10.2022 г. /л. 70 – л. 75/.
От ищцата, извън документите, приложени към искането и
отговора й, със становище вх. № 1493/ 22.03.2023 г., са представени документи
между които нейна жалба с вх. № 437/ 11.11.2022 г. до директора на ПГМД, Заповед № 159/ 21.10.2021 г. на директора
на ПГМД, със
съдържание, различно от на тази представена от ответника и Становище изх. № 153/ 30.11.2022 г. на директора на
ПГМД до К.Д., с
отбелязване от последната, че е получено на 13.12.2022 г. /л. 168 – л. 170/.
Останалите представени със становището документи /заявления, допълнения, запитвания,
информации и искания/, съставляват кореспонденция между ищцата, директора на
ПГМД и други органи на управление в училището, нямащи отношение към предмета на
делото. Отделно с входящи номера от 16.05.2023 г. и 30.05.2023 г., извън вече
съдържащи се по делото документи, от К.Д. са представени и са приети като
доказателства нейни искания за предоставяне на документи, формиращи преписка по
подадено писмено възражение от 13.10.2022 г. относно резултата от оценката за
резултатите от труда за учебната 2021/2022 г., документи, получени в разултат
на тези искания и протокол от 08.10.2021 г. от заседание на Педагогическия
съвет при учебното заведение. На последно място, по нейно искане към настоящото
дело са приобщени документите, съдържащи се в адм. делио № 743/ 2022 г. по
описа на АСВТ, ав съдебно заседание са приети покана от 01.12.2022 г. до
ученици в ПМГД и снимков материал от участие в проект „Моят проект за модерна
коледна украса“ /л. 448 – л. 451/. В хода на делото от К.Д. са отправени и
редица други доказателствени искания, вкл. за назначаване на технически
експертизи, които са оставени без уважение от съда, като нямащи отношение към
предмета на спора.
Извън приложените към придружителното му писмо и към
отговора на искането документи, в хода на делото от ответника са представени Правилник за вътрешния трудов ред за
учебната 2020/2021 г. на ПГМД - гр. В. Търново и Правилник за дейността на ПГМД - гр. В. Търново за учебната
2022/2023 г.
Представени са също така длъжностна характеристика на К.Г.Д., и отново Заповед № 198/ 25.10.2022 г., Заповед № 170/ 26.10.2021 г. и Заповед № 223/ 16.11.2020 г. на ответника, последната от които с
първоначално представеното съдържание, а Заповед № 198/ 25.10.2022 г. и Заповед № 170/ 26.10.2021 г. – с посочени данни за име, презиме,
фамилия, брутна сума и брой точки на още двама педагогически специалисти от
ПГМД, извън ищцата, както и документ до педагогическите специалисти в учебното
заведение, за искане на съгласие за предоставянето на информацията за
определения им брой точки при извършените оценки на труда и допълнителните им
трудови възнаграждения за учебните 2021/2022 г., 2020/2021 г. и 2019/2020 г., със съответните изявления за
даване/недаване на съгласие и подпис на лицата /л. 245 – л. 248/. Освен това от
ответника са представени придружително пидмо от директора на ПГМД до началника
на Регионално управление на образованието /РУО/ - гр. Велико Търново и от
приложен към въпросното писмо Доклад от директора на ПМГД до началника на РУО –
В. Търново, във връзка с дадени от последния задължителни предписания от 15.10.2021 година. Докладът касае
извършена проверка на дейността на комисията по оценяване на постигнатите
резултати от труда в учебното заведение /комисията по чл. 27, ал. 2 от 2021/2022 г. от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. на МОН/ и на дейността на заместник-директор в учебното
заведение. На последно място по искане на ищцата от ответника са представени Входящ дневник на кореспонденцията за
2021/2022 г., Изходящ дневник за кореспонденцията за 2021/2022 г., Книга за
заповедите на директора за 2021/2022 г., Книга за контролната дейност на
директора за 2022/2023 г., във вид на заверени преписи, а първите два дневника – и в оригинал за
сверка.
От неучастващо в производството лице – председателя на
Етичната комисия при ПГМД – Велико Търново, са изискани документите, формиращи
преписката по жалба вх. № 437/ 11.11.2022 г., в отговор на което са представени
Протокол № 2/ 16.11.2022 г. и Протокол № 3/ 30.11.2022 г. на Комисията по етика
при учебното заведение, касаещи постъпила жалба вх. № 437/ 11.11.2022 година.
По искане на ищцата са изслушани обясненията на ответника
по въпроси относно организацията в ПМГД, във връзка с приемане на критериите за
оценка резултатите от труда на педагогическите специалисти ионната за учебната
2021/ 2022 г., в ПМГД, начин на издаване и съобщаване на заповедите на
директора на учебното заведение, организация на документооборота и т.н.
Ответникът е дал обяснения и относно разликата в съдържанието на негова Заповед № 159/ 21.10.2021 г., между вида й, предоставен по делото /напр. л. 57/ и
този, предоставен от К.Д. /напр. л. 170 от делото/, като е посочил, че тази
разлика се дължи на техническа грешка, меродавно е съдържанието на заповедта
представена пред съда и по нея е извършен контролът, отразен в някои от
останалите изискани от ищцата документи. Ответникът е отговорил и на въпроси,
касаещи връчването на по отношение връчването Становище изх. № 153/ 30.11.2022 г., оформено като такова при
условията на отказ. По искане на страните и с цел изясняване на горните
въпроси, са изслушани и свидетелските показания на Г.К.Г. – заместник директор на ПГМД, П.И.Н. – педагогически специалист и завеждащ „Административна служба“ в същото учебно заведение, и Е.Н.М. - педагогически специалист в ПМГД. Показанията на
разпитаните свидетели като цяло потвърждават обясненията на ответника относно
приемането на критериите за оценяване, издаването назаповедите и документооборота
в училището, както и причините за изменянето на съдържанието на Заповед № 159/ 21.10.2021 г. на директора на ПМГД и хронологията при това изменение,
а също и причините за оформянето на връчването на Становище изх. № 153/ 30.11.2022 г. при условията на отказ. Същите
се ценят при съобразяване разпоредбата на чл. 172 от ГПК, и на обстоятелството,
че свидетелите, както и двете страни в производството, са служители в едно и
също учебно заведение.
При така установеното от
фактическа страна, като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, съдът прави следните изводи:
Заявената искова претенция е допустима, доколкото се
установява, че преди заявяването й от К.Д. е отправено искане до директора на
ПГМД – Велико Търново, за
извършване на съответни действия - предоставянето на заверени копия от
документи, за които
се твърди, че се намират при ответника и не са предоставени на ищцата при
отправеното към него искане. Макар, че сезирането на съда е извършено на
следващия ден след подаването на искането до ответния орган, формално се явява
спазена разпоредбата на чл. 256, ал. 2 от АПК, която определя като начален
момент за отправяне на допустима исковата претенция, всеки такъв, следващ
заявяването на искането пред административния орган. Исковата молба /искането/
е подадено в АСВТ определения от закона в 14-дневен срок,
считано от 03.01.2023 г. – датата на подаване искането до
административния орган. При така установените
факти ищцата има и правен интерес от предявяването на иска, доколкото твърди, че искането й до директора на ПГМД не е удовлетворено, т.е. ответникът неоснователно бездейства да й осигури поисканата
информация, чрез представяне на намиращи се при него документи.
При преценка основателността на исковата претенция,
съдът взе предвид следното:
Съгласно чл. 256, ал. 2 от АПК /Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./,
неизвършването на фактически действия, които
административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на
оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването
му. Съгласно алинея
трета на същата норма, с
решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като
определя срок за това или отхвърля искането. Или искът по чл. 256, ал. 2 от АПК има за цел да установи със сила на присъдено нещо, че в
полза на ищеца срещу ответника – административен орган, съществува неудовлетворено
субективно право, а
от там и да получи съдебна
защита чрез осъждане на административния орган да извърши вмененото му от закона
задължение.
В случая исковата претенция е за осъждане на ответника, в
качеството му на административен орган, да предостави във вид на заверени
преписи документи, които са му били поискани, но същият не е предоставил,
въпреки задължението си по закон, при което относима за решаване на спора са
разпоредбите на чл. 12, ал. 2 от АПК. Съгласно посочената норма, страните
осъществяват правото си на достъп до информацията в производството по реда на
този кодекс, а останалите лица - по реда на Закона за достъп до обществена
информация. Редът за достъп на страните в административното производство до
информация от вида на процесната /запознаване с документи/ е посочен в чл. 34,
ал. 1 от АПК. Тази разпоредба задължава административния орган да осигурява на
същите възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят
бележки и извадки или копия за тяхна сметка по всяко време на производството,
включително и след приключването му с издаване на индивидуален административен
акт, съгласно Закона за Националния архивен фонд. Тълкуването на цитираните
норми налага извод, че по реда на чл. 34, ал. 1 от АПК предоставяне на
документи се осигурява на страните по висящи административни производства,
неприключили с влязъл в сила акт /вкл. отказ/, за лица които не са страни в
такива производства предоставянето на актове и документи се извършва по реда на
ЗДОИ, а когато тези лица са били страни в конкретното приключило
административно производство, предоставянето на документи може да бъде
извършено по реда на Глава шеста /чл. 84 – чл. 94/ от Закона за Националния
архивен фонд, алтернативно по реда на ЗДОИ. Достъп до информация за
административни производства и преключващите ги актове на лица, които не са и
не са били страни по тези производства, се осъществява единствено по реда на
ЗДОИ.
В искането си до директора на ПГМД, освен на чл. 12 от АПК, К.Д. се е позовала на редица текстове от правилника на учебното заведение за вътрешния трудов ред за учебната 2020/2021 г. и на такива от Правилника за дейността на ПГМД. Измежду тях принципно
относим към искането й е единствено чл.
50, т. 6 от Правилника за вътрешния трудов ред за учебната 2020/2021 г. на ПГМД, съгласно който при
изпълнение на трудовите си функции служителите имат право да бъдат редовно
информирани за резултатите от дейността на училището или по въпроси, свързани с
техните права и задължения, а не се спори, че Д. е педагогически специалист в
гимназията.
В искането си до съда същата се е позовала на
неизпълнение разпоредбите на чл. 12 и чл. 34, ал. 1 от АПК. Директорът на ПГМД
при упражняване на редица функции по Закона за предучилищното и училищното
образование, разполага с правомощията да издава актове по чл. 21, ал. 1 - ал. 4
от АПК, вкл. адресирани към педагогическите специалисти в училището, съответно
той притежава качеството административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
към АПК. Видно обаче още от самото наименование на голяма част от документите,
посочени в искането на К.Д. до него, същите не биха могли да представляват част
от преписка по провеждано административно производство, по което страна е
заявителката, извод който се потвърждава и от съдържанието на въпросните
документи, представени по делото на един или друг етап от производството. При
запознаване с това съдържание се установява, че те в преобладаващата си част не
съставляват част от преписка по някакво административно производство пред
директора на ПГМД, в което ищцата да е страна. Документите касаят разработването
и приемането на критериите за оценяване на резултатите от труда на педагогическите специалисти в учебното заведение
конкретно за учебната 2021/2022 г., структурирането и дейността на комисията по
оценяването на постигнатите
резултати от труда
на педагогическите специалисти /комисията по чл. 27, ал. 2 от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. на МОН/, извършени проверки по отношение на тази дейност
и дейността на зам. директор на учебното заведение, резултатите от оценяването
на педагогическите специалисти в същото и определените в резултат на тази оценка размери на допълнителните трудови възнаграждения за учебните 2019/ 2020 г., 2020/2021
г. и 2021/2022 година. С коментираната насоченост на съдържанието си и доколкото не се
твърди и не се установява К.Д. да е член на комисията по оценяването на труда
или заместник директор в ПГМД, въпросните документи не могат да бъдат
определени като такива, издадени в хода на административно производство,
развило се по реда на чл. 24 и сл. от АПК и по което ищцата в някой момент да е
била страна. От друга страна, търсената от ищцата информация, в преобладаваата
й част касае дейността на
задължен по чл. 3 от ЗДОИ субект, доколкото не е спорно, че Професионална гимназия по моден дизайн – гр. Велико
Търново е държавно училище, финансирано от държавния бюджет. Като такова то е задължено да предостави достъп
до обществена информация относно извършваната от него
дейност, в обема
установен от ЗДОИ и евентуално при нормативните ограничения, въведени от същия
или други закони. В тази връзка следва да се отбележи, че писмо изх. № 302/ 17.01.2023 г. на директора на ПГМД, адресирано до К.Д., с което са й предоставени част
от исканите документи, по своето съдържание също има характера на решение по
чл. 40, ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото освен предоставяне на информация, съдържа
мотиви и за обективирания в същото отказ, на заявителката да бъдат представени
определени искани от нея документи по т. 3 и т. 8 от искането.
Съобразно горното съдът намира на първо място, че К.Д. би
следвало да получи исканата информация от ответника в настоящото производство,
в посочения от нея вид не по реда на чл. 34, ал. 1 от АПК, а чрез предоставяне
на достъп по реда на ЗДОИ, на основание чл.
12, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 4, ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ.
Последният извод не се променя от разписаното в чл. 50, т. 6 от Правилника за вътрешния трудов ред за
учебната 2020/2021 г. на ПМГ, доколкото коментираните документи не касаят права и задължения на
ищцата. При така посоченото, отправеното от К.Д. искане до ответника в
настоящото производство, би следвало да се квалифицира не като като искане от
страна в административното производство за предоставяне на документите по реда
на чл. 34, ал. 1 от АПК, а на такова за предоставяне на достъп до информация по реда на ЗДОИ. Изключение
правят единствено документите, съставляващи преписката по жалба с вх. № 437/
11.11.2022 г., подадена от ищцата до директора на ПГМД – т. 7 и т. 8 от
искането, които касаят производство по реда на АПК, инициирано от К.Д.. По
отношение на останалата искана информация производството пред административния
орган е следвало да се развие по реда и в сроковете, установени в Глава трета
от ЗДОИ /чл. 26 и следващите от закона/, и да приключи с произнасяне на
оправомощения за това орган чрез издаването на изричен административен акт, а
не посредством извършването на фактически действия /вкл. такива по чл. 21, ал.
4 от АПК/. Съответно, съдебната защита срещу този административен акт следва да
се осъществи по реда на Дял трети от АПК, а не по този на чл. 256, ал. 2 от
същия кодекс.
На второ място следва да се посочи, че към момента на
приключване на делото ответникът на практика е представил всички искани от К.Д.
документи, като тези по т. 9, т. 10 и т. 11 от искането са с частично заличено
съдържание. Всъщност документите по т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, т. 6 са
предоставени на ищцата на дата 17.01.2023 г., т.е. преди първото открито
заседание, в който смисъл са и нейните изявления в становище на л. 158 от
делото. Последни измежду документите – предмет на искането са представени
Протокол № 2/ 16.11.2022 г. и Протокол № 3/ 30.11.2022 г. на Комисията по етика
при ПМГД, същите са приети като доказателства по делото с протоколно определение
от 19.09.2023 година. Съответно като страна по делото на К.Д. е предоставен
практически неограничен достъп до тези документи, вкл. възможност да получи
преписи от тях, след отправяне на съответното искане. Тоест, към момента на приключване
на устните състезания, исканията заявени в т. 1 – т. 8 вкл., са изцяло удовлетворени от ответника. Както вече се отбеляза предметът на
търсената съдебна защита в производства от вида на настоящото, е административният орган да бъде
осъден да извърши фактическото
действие, за което е задължен по закон и което не извършва. Предвид характера на
производството, фактическото изпълнение от ответника, макар и в хода на
съдебното дело, представлява достатъчно основание претенцията на К.Д. по чл.
256, ал. 2 от АПК да бъде квалифицирана като неоснователна, в частта й по
посочените по-горе точки от искане с вх. № 799/ 03.01.2023 г. на ПГМД.
В тази връзка неоснователни са изявленията в хода на
делото и в представената писмена защита, за неистинност практически на всички
искани и предоставени от ответника документи, с предположение, че те са съставени за целите на съдебното
оспорване. Тези
изявления се обосновават в писмената защита, с подробни доводи за липсата на
определени реквизити в част от документите, за липса на доказателства за
връчването им, а по отношение на Заповед
№ 159/ 21.10.2021 г. на директора на ПМГД – и с факта, че са
налице две заповеди с един и същ номер, но различно съдържание.
Както нееднократно се отбеляза, настоящото производство
не е такова по контрол за законосъобразност на административните процедури,
проведени от ответника, вкл. и на приключващите ги актове. В случая защитата по
чл. 256, ал. 2 от АПК се ограничава до осъждане на административния орган да предостави конкретно поисканите
му документи, ако се докаже, че е налице такова нормативно установено негово
задължение. Въпросите дали съдържанието на предоставените документи /вкл.
когато обективират административни актове/ удовлетворява ищцата, дали те са
издадени в резултат на законосъобразно развили се производства, дали са редовно
връчени, стоят извън предметния обхват на съдебната защита по чл. 256, ал. 2 от АПК, доколкото тя е срещу фактическо бездействие, а не срещу правни действия и
актове на административния орган. Действително, според настоящия съдебен
състав, в конкретния казус част от исканията касаят обществена информация,
която би следвало да е поискана по реда на ЗДОИ, при което за ответника
съществува задължение да предостави достоверна информация /чл. 6, ал. 1, т. 1
от ЗДОИ/. На първо място обаче, заявеното от К.Д. искане пред директора на
ПГМД, не е с правно основание чл. 24 от ЗДОИ, съответно по отношение развилото
се производство, резултатът от него и съдебния контрол върху този резултат, не
намират приложение разпоредбите на посочения закон. На второ място и в
производствата по ЗДОИ /каквото настоящото не е/, съдът гарантира единствено предоставянето
на информацията такава, каквато е при сезирания орган, а не контролира
верността на съдържанието й, още по-малко съответствието на това съдържание с очакванията на
заявителя. На следващо място, ищцата не е предприела своевременни процесуални
действия по оспорване истинността на представените от ответника документи по реда на чл. 193 – чл. 194
от ГПК, като
заявяване на такова оспорване по отношение на част от същите, бе направено след
изтичане на определения в закона преклузивен срок /съдебно заседание на
27.06.2023 г./, което е недопустимо, предвид разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ГПК. На последно място, при съпоставка на представените от ответника документи
не се установяват сочените от ищцата несъответствия в тяхното съдържание, вкл.
по отношение датите на създаването им. При това положение и съобразно
изложеното по-горе, съдът намира изявленията на ищцата, че приложените по делото книжа са
новосъздадени за
целите на настоящото съдебно производство, или че е променяно съдържанието им,
отново с тази цел, поначало за стоящи извън предмета на разглеждания иск, а по
същество – и за лишени от фактическо основание.
Извън така изложение общи съображения, касаещи също така
общо заявени оплаквания на ищцата, по отношение на конкретните искания съдът
намира следното:
По т. 1 от искане с вх. № 799/ 03.01.2023 г. на ПГМД е заявено предоставянето на
заверено копие от Заповед №
159/21.10.2021 г. на
директора на ПГМД за работата
на комисията по чл. 27, ал. 2 от Наредба № 4/ 20.04.2017 г. на МОН. С писмо изх. №
302/ 17.01.2023
г. на директора на
ПГМД, /л. 19 от делото/, копие от заповедта е предоставено на К.Д., с което
искането й към ответника в настоящото производство е удовлетворено. Съдът
намира за неоснователни оплакванията на ищцата, че документът не й е бил
предоставен незабавно след искането й, или в определения от закона 3-дневен
срок /?/. Вярно е, че чл. 34, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 12, ал. 2, предл. първо от същия кодекс, административният
орган е задължен да осигури възможност на страните в производството да се
снабдят с копия на документите за тяхна сметка, като това се отнася и за
случаите след приключване на производството с индивидуален административен акт. С оглед целеното с посочените
норми охраняване правото на достъп до информация
на страните в административното производство и определените в чл. 57 от АПК срокове за приключването
на този вид производства, оправдано би било очакването на страната за
представяне на искани документи в един разумно кратък срок.
Независимо от соченото пред съда правно основание за
искането й, К.Д. не е адресат на
Заповед № 159/21.10.2021 г. на директора на ПГМД и няма никакви данни, нито твърдения да е страна в
производството по издаване на въпросната заповед, или в административно
производство, в което тази заповед представлява част от административната
преписка. Поради това и разпоредбата на чл. 34, ал. 1 е неприложима по
отношение на искането й за предоставяне на заверено копие от въпросната
заповед, съответно неприложими са коментираните по-горе изисквания за
процесуална бързина при това предоставяне. Документът е предоставен на
заявителката в 14-дневен срок от отправяне на искането й, т.е. в срока по чл.
57, ал. 1 от АПК и този по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, доколкото в случая може да се
приеме, че заповедта съдържа обществена информация. При всяко положение този
документ е предоставен на К.Д. преди първото открито съдебно заседание по
настоящото дело, в който смисъл са изявленията в становището й на л. 158 от
същото.
Що се отнася до обстоятелството,
че от директора на ПГМД са били издадени две заповеди с №
159/ 21.10.2021 г., но с различно съдържание, то е безспорно установено и намира своето
логично обяснение в обстоятелството, че е извършена промяна в съдържанието на
първоначално издадената заповед с посочения номер. В този смисъл са както
обясненията на ответника, така и показанията на свидетеля П.Н.. От друга
страна, безспорно е, че в първоначалния си вид Заповед № 159/ 21.10.2021 г. е била доведена до знанието на К.Д. на дата 26.09.2022 г. /според
собствените й твърдения/, а при отправеното искане от 03.01.2023 г., тя й е
била предоставена и с „актуалното“ си съдържание. Искането, в частта му по т.
1, е изцяло и своевременно удовлетворено, а искавата претенция в тази й част е
неоснователна.
По т. 2 от искане с вх. № 799/ 03.01.2023 г. на ПГМД е заявено предоставянето на заверено копие от Констативен протокол на директора на ПГМД № 6/ 30.09.2022 година. Видно от съдържанието му, същият касае
резултатите от извършена от ответника проверка на основание чл. 258, ал. 1, т.
1 от ЗПУО, на работата на комисията по чл. 27, ал. 2 от
Наредба № 4/
20.04.2017 г. на МОН. С писмо изх. № 302/ 17.01.2023 г. на директора
на ПГМД, копие от констативния протокол е предоставено на К.Д., с което
искането й към ответника в настоящото производство е удовлетворено.
Неоснователни са оплакванията на ищцата, че документът не й е бил предоставен
незабавно след искането й, или в определения от закона срок. Както се упомена, К.Д.
не е била член на комисията, чиято дейност е проверявана, при което не е страна
в развилото се производство и по отношение на искането й са неприложими
разпоредбите на чл. 34, ал. 1 от АПК. Документът й е предоставен в 14-дневен
срок от отправяне на искането й и преди първото открито съдебно заседание.
Неоснователно е оплакването, че от ответника не е предоставена пълната
информация по посочения констативен протокол, тъй като не
е предоставено приложение № 1 към въпросния
протокол, съдържащо представените от председателя на
комисията по оценяването протоколи № 1/ 19.09.2022 г., № 2/ 26.09.2022 г. и № 3/ 30.09.2022 година. Видно от искането от 03.01.2023 г., в него ищцата
е посочила само констативния протокол на директора
на ПГМД от 30.09.2022
г., като е недопустимо предмета на
това искане да се разширява в хода на съдебното производство. Отделно е видно,
че сочените протоколи са съставени от друг орган, а не от ответника в
настоящото производство. Искането, в частта му по т. 1, е изцяло и своевременно
удовлетворено, а искавата претенция в тази й част, е неоснователна.
По т. 3 от искането от 03.01.2023 г. на ПГМД е заявено предоставянето на заверено копие от доклад до началника на РУО за
„извършена проверка и констатациите“. Първоначално ответникът изрично е отказал
да удовлетвори това искане, като в писмо изх.
№ 302/ 17.01.2023
г. е изложил мотиви, че исканият доклад
касае трето лице и предоставянето му
противоречи на ЗДОИ, а информацията от доклада съществува в
предоставен констативен протокол от 30.09.2022 година. Независимо от това в съдено заседание на 30.05.2023 г. от директора на
ПГМД е представен негов доклад до началника на РУО – Велико Търново, изпратен
до последния с придружително писмо изх. № 64/ 07.10.2022 г. и двата документа
са приети като доказателства по делото /л. 244/. Видно от съдържанието му,
въпросният доклад е изготвен във връзка със задължителни предписания от
15.10.2021 г. и констативен протокол от 08.10.2021 г. и касае извършената
проверка на дейността на комисията по чл. 27, ал. 2 от Наредба № 4/
20.04.2017 г. на МОН, с резултатите, отразени в Констативен
протокол на директора на ПГМД № 6/ 30.09.2022 година. В доклада е отбелязано и че директорът на учебното заведение е извършил
оценяване на заместник-директора и членовете на комисията.
Докладът по т. 3 от
искането, изпратен до началника на РУО – Велико Търново, не е издаден в хода на
административно производство, в което ищцата е била страна, а съдържащата се в
него информация не може да бъде определена като обществена информация по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Съответно на горното искането за
предоставянето на копие от този документ на конкретния заявител не може да бъде
нормативно обосновано с никоя от хипотезите по чл. 12, ал. 2 от АПК и за
ответникът не е съществувало установено в закон задължение да предостави
исканата от К.Д. информация. Независимо от това, чрез представянето му по
настоящото дело на ищцата е осигурен достъп до съдържащия се в този документ
информация, по заявения от нея начин, с което искането, в частта му по т. 3, е
изцяло удовлетворено, преди приключване на съдебното дирене. Последното
обстоятелство на самостоятелно основание лишава съда от правна възможност да
осъди ответника за извършване на вече
осъщественото действие, което прави исковата претенция неосноватена и в тази й
част.
По т. 4 от искане с вх. № 799/ 03.01.2023 г. на ПГМД е заявено предоставянето на заверено копие от заповед на
директора на ПГМД за определяне на „комисия в състав: И.Н., председател и членове
Е.М. и Ц.Т.-М.за разработване и актуализиране на критерии за оценяване на
резултати от труда на педагогическите специалисти“. С писмото
от 17.01.2023
г. ответникът е представил на заявителката заверено копие от негова Заповед
№1052/ 14.09.2021 г., с която е определена комисия в посочения в искането състав, на същата е
възложено да разработи критерии към показателите за оценяване на резултатите от
труда на педагогическите специалисти за учебната 2021/2022 г., в срок до 25.09.2025
г. и да представи така изготвените критерии за на заседание на педагогически
съвет за утвърждаване, в срок до 29.09.2021 година. Съдът намира, че с
предоставянето на цитираната заповед искането на К.Д. е изцяло и своевременно
удовлетворено, имайки предвид, че и в този случай същата не го е отправила в
качеството й на страна в административно производство. Неоснователни са
оплакванията на ищцата, че документът е антидатиран, тъй не й е бил предоставен
в определения от закона срок. Мотивите за този извод са идентични с изложените
относно обсъдените до тук искания и е безсмислено да бъдат преповтаряни.
Заповедта не разкрива и соченото логическо противоречие със съдържанието на
Протокол № 14/ 07.09.2021 г. от проведено заседание на
Педагогическия съвет при ПГМД, доколкото не съществува пречка ответникът да възложи последващо
разработване на критерии за оценяване и внасяне на същите за за обсъщдане и
евентуално утвърждаване, независимо от предходното решение на педагогическия
съвет. Друг е въпросът, че видно от съдържанието на Протокол № 1 /
29.09.2021 г. от заседание на Педагогическия
съвет при ПГМД, комисията
назначена със Заповед №1052/ 14.09.2021
г., не е изпълнила възложените й задачи. Исковата претенция
е неоснователна и в тази й част.
По т. 5 от искане с вх. № 799/ 03.01.2023 г. на ПГМД е заявено предоставянето на заверено копие от протокола от заседание на Педагогическия
съвет при ПГМД на 29.09.2021
година. С
писмо изх. № 302/ 17.01.2023
г. на директора на ПГМД, на заявителката е предоставено
копие от посочения по-горе Протокол № 1 / 29.09.2021 г. от заседание
на Педагогическия съвет при ПГМД /л. 25 от делото/. Неоснователни са възраженията на ищцата, че този
протокол е „неистински“, с позоваване на съдържанието на становище № 153/30.11.2022
г. на директора на ПГМД, в което е посочено, че на
заседанието на ПС от 29.09.2021 г. новото предложение
/за критерии за оценяване/ не е прието.
Видно от съдържанието на Протокол № 1 /
29.09.2021 г. от заседание на Педагогическия
съвет при ПГМД, ново предложение
относно критерии за оценяване действиелно не е приемано, нещо повече – същото
не е и обсъждано, а в дневния ред на заседанието изобщо липсва такава точка.
Искането, в частта му по т. 5, е изцяло и своевременно удовлетворено, а
искавата претенция в тази й част, е неоснователна.
По т. 6 от искане с вх. № 799/ 03.01.2023 г. на ПГМД е заявено предоставянето на заверено копие от протокола
от заседанието на Педагогическия съвет, на което са приети критериите за
оценяване на резултатите от труда на педагогическите специалисти, по които е
извършено оценяването. С писмото от
17.01.2023 г. на директора на ПГМД, на заявителката е предоставено копие от Протокол №
14/ 07.09.2021 г. от проведено заседание на Педагогическия
съвет при ПГМД. Съгласно отразеното
в този протокол, от петдагогическия съвет е прието решение по т. 3 от дневния
ред - при оценката на педагогическите специалисти за учебната 2021/2022 г., да
се използват критериите от учебната 2020/2021 година. При така цитираното
съдържание на документа, не могат да бъдат споделени доводите в писмената
защита на ищцата, че не й е предоставен протокола
от заседанието на педагогическия съвет, на което са приети
критериите за оценяване на резултатите от труда на педагогическите специалисти,
по които е извършено оценяването. Доколкото в
искането до административния орган не е уточнено критериите за оценяване през
коя учебна година то касае, логично е да се предостави актът, въвеждащ
критериите за оценка през учебната 2021/2022 г., като последна за която заявителката
е била оценявана преди отправянето на искането. В тази връзка от ответника й е
предоставен именно посочения протокол, с който е прието за учебната 2021/2022
г. да се използват критериите от предходната учебна година. Останалите развити
в писмената защита оплаквания по тази точка касаят представения по делото Протокол № 1/ 07.10.2019 г. от
заседание на Педагогическия съвет на ПГМД, който не
е предмет на искането до ответника, съответно и на спора пред съда, поради
което не е необходимо да бъдат обсъждани. Искането на К.Д. до директора на
ПГМД, в частта му по т. 6, е изцяло и своевременно удовлетворено, а искавата
претенция в тази й част, е неоснователна.
По т. 7 от искане с вх. № 799/ 03.01.2023 г. на ПГМД е заявено предоставянето на заверено копие от становище на етичната комисия
„според което начинът на
изказ и изразяване, както и действията на Училищната комисия за оценка на
резултатите от труда не са предпоставка за нарушаване на Етичния кодекс“. С
писмото
от 17.01.2023
г. на директора на ПГМД, на заявителката е предоставено
копие от Становище изх. № 154/ 30.11.2022 г. на Комисията по етика при ПГМД до
директора на учебното заведение. Съгласно отразеното в този документ, същият е
изготвен във връзка с подадена жалба от К.Г.Д. с вх. № 437/ 11.11.2022 г. с
обвинения за нарушаване на етичния кодекс, като крайното становище на Комисията
по етика е, че правата на госпожа Д. не са нарушени. Цитираната в становището
жалба /л. 223 – л. 226 от делото/, е подадена срещу Решение от 20.10.2022 г. на
комисията
по чл. 27, ал. 2 от Наредба № 4/ 20.04.2017 г. на МОН, по подадено от К.Д. възражение срещу оценката на резултатите от
труда й за учебната 2021/2022 година. Жалбата е подадена до директора на ПГМД –
гр. Велико Търново, с копие до председателя на Етичната комисия.
По посочената
по-горе жалба е издадено и Становище с изх. №153/ 30.11.2022 г. на директора на ПГМД, в което са описани извършените по от комисията по чл.
27, ал. 2 от Наредба № 4/ 20.04.2017 г. на МОН действия и издадените от тази комисия актове при оценяването на К.Д.,
както и извършената проверка за дейността на същата, обективирани в Констативен
протокол на директора на ПГМД № 6/ 30.09.2022 година, като е отбелязано, че Етичната комисия еу предоставила становище,
според което начинът на изказ, изразяване, както и
действията на Училищната комисия за оценка на резултатите от труда не са
предпоставка за нарушаване на Етичния кодекс“. Въпреки, че
липсва изрично произнасяне за отказ да бъде
уважена жалбата на К.Д., изложените в становището съображения
са в този смисъл.
По делото не е
спорно, че в Професионална гимназия по моден дизайн – гр. В. Търново работят
повеце от 10 педагогически специалисти. Съгласно приложимите в такива случаи
разпоредби на чл. 28, ал. 4 – ал. 6 от Наредба № 4/
20.04.2017 г. на МОН за нормиране и заплащане на труда,
педагогическите специалисти, които не са съгласни с дадената им оценка на
резултатите от труда, могат да подадат писмено възражение, в което да посочат
мотивите за несъгласието си с оценката. Възражението се подава до председателя
на комисията по чл. 27, ал. 2, в срок до 3 работни дни от датата, на която
оценяваният се е запознал с картата си за оценка на резултатите от труда.
Комисиите по чл. 27, ал. 2 са длъжни да се произнесат по възражението в
5-дневен срок от получаването му, като решението им е окончателно. При така
цитираната нормативна уредба и въведената с нея необжалваемост на решенията на
комисията по
чл. 27, ал. 2 от Наредба № 4/ 20.04.2017 г. на МОН, жалбата на К.Г.Д., пред директора на ПГМД поначало е била
недопустима, при което последният поначало не е дължал разглеждане и
произнасяне по тази жалба.
Предвид част от
наведените в нея оплаквания обаче, жалбата с вх. № 437/ 11.11.2022 г. може да
бъде разглеждана и като подаден срещу комисията по чл. 27, ал. 2
от Наредба № 4/ 20.04.2017 г. на МОН, сигнал по смисъла на чл. 107, ал. 8 от АПК. Очевидно по този начин
същата е била възприета от директора на ПГМД – гр. В. Търново, тъй като същият
я е разгледал и фактически се е произнесъл по нея с цитираното по-горе
„становище“, след получаване на становище и от Комисията по етика. Няма данни
за самостоятелно произнасяне по сигнала от последно посочената комисия.
При така
установената фактология съдът намира следното. Лицето, подало сигнала до органа
по чл. 119, ал. 1 от АПК, какъвто в случая се явява директорът на учебното
заведение, не е страна в производствато по смисъла на чл. 15 от същия кодекс.
Съответно той не може да се ползва с правата по чл. 34, ал. 1 от АПК, а в Глава
осма „Предложения и сигнали“ липсва изрична разпоредба, въвеждаща право на
подателите на сигнали да се запознават с преписките по тяхното разглеждане,
вкл. с представените по тези преписки документи от трети лица. За този вид
производства липсва и препращане към съответните норми на Глава пета или Глава
шеста от АПК, като в задължение на административния орган е вменено единствено
да съобщи крайния си акт /решение/ на подателя на сигнала - чл. 123, ал. 1 от АПК. С оглед характера на развилото се производство, преписката по него не може
да бъде разглеждана и като съдържаща обществена информация, извън евентуално
крайният акт, който я приключва. При
това положение настоящият състав намира, че поначало ответникът не е дължал
предоставяне на ищцата на Становище изх. № 154/ 30.11.2022 г. на Комисията по
етика при ПГМД или други искани от нея документи, съдържащи се в преписката по
жалба с вх. № 437/ 11.11.2022 г., извън крайния си акт – в случая Становище
с изх. № 153/30.11.2022 г. на директора на ПГМД. Независимо от това,
с писмото си от
17.01.2023 г. той е предоставил на заявителката копие от искания документ. Съдът намира
за неоснователни оплакванията, че представеното становище на Комисията по етика, не е това, посочено от
нея в искането
й. Безспорно е, че Становище изх. № 154/ 30.11.2022 г. на
Комисията по етика не съдържа цитирания от ищцата текст /от становището на
ответника/, но това само по себе си не означава, че е налице друго становище на
комисията. Самият ответник не възпроизвел въпросния текст като цитат, а при
запознаване със съдържанията на Решение от 20.10.2022 г. на комисията
по чл. 27, ал. 2 от Наредба № 4/ 20.04.2017 г. на МОН, на жалба вх. № 437/ 11.11.2022 г. и становището на Комисията по
етика, се налага извод, че той е интерпретирал изводите на комисията за липса
на нарушения правата на г-жа Д., именно във връзка със съдържаниеето на
решението от 20.10.2022 г. и част от оплакванията, направени в жалбата.
Съобразно това и при положение, че както в искането си, така и в хода на цялото
съдебно производство, ищцата не е посочила друго конкретно становище на
Комисията по етика при ПГМД, като подлежащо на представяне от ответника, съдът
намира за установено, че с предоставянето на Становище изх. № 154/ 30.11.2022
г., директорът на ПГМД е изпълнил заявеното по т. 7 от искане с вх. № 799/ 03.01.2023 г., подадено от К. Д.. Исковата претенция е
неоснователна в тази й част, и като такава следва да бъде отхвърлена.
По т. 8 от искане с вх. № 799/ 03.01.2023 г. на ПГМД е заявено предоставянето на цялата административна преписка във
връзка с жалба вх. № 437 /11.11.2022 в ПГМД срещу решение на Комисията по чл.
27, ал. 2 от Наредба № 4 за нормирането и заплащането на труда. Първоначално с писмо изх. №
302/ 17.01.2023
г. на директора на ПГМД това искане не е изпълнено, като е
посочено, че преписката е предоставена на К.Д. с изх. № 153/30.11.2022
година. Впоследствие, с
писмения отговор от 07.02. 2023 г. са представени коментираните по-горе Становище
с изх. № 153/ 30.11.2022
г. на директора на ПГМД и Решение от 20.10.2022 г. на комисията по чл.
27, ал. 2 от Наредба № 4/ 20.04.2017 г. на МОН, а също карта за оценка резултатите от труда на К.Д. за учебната
2021/2022 г. и фактура от 31.05.2022 г. с издател „Пътнически превози“ АД – гр.
В. Търново. Допълнително в хода на съдебното производство /л. 326 - л. 328/, са
представени Протокол № 2/ 16.11.2022 г. и Протокол № 3/ 30.11.2022 г. на
Комисията по етика при ПГМД, касаещи постъпила жалба вх. № 437/ 11.11.2022 г.,
извършване на проверка по същата, обсъждане и на резултатите от тази проверка и
изготвяне на становище, които са приети като доказателства по делото с
протоколно определение от 19.09.2023 година. Съдът намира, че изброените
документи, заедно с обсъденото Становище изх. № 154/ 30.11.2022 г. на Комисията
по етика при ПГМД, изчерпват съдържанието на административната преписка съдържащи се в адинистративната преписка по
нейна жалба вх.
№ 437 /11.11.2022 г., подадена от К.Д.. Самата ищца не сочи други
документи, които би следвало да се съдържат в тази преписка. Предвид характера
на развилото се производство във връзка с жалба вх. № 437
/11.11.2022 г., настоящият съдебен състав счита, че предоставянето на
документите от него не е било дължимо от ответника на никое от основанията по
чл. 12, ал. 2 от АПК. Съображенията за този извод са развити по-горе във връзка
с т. 7 от искането на К.Д., отнасят се за всички съдържащи се в преписката
документи и е излишно да бъдат преповтаряни. Изключение от тях прави Становище
с изх. № 153/ 30.11.2022
г. на директора на ПГМД, като приключващ производството акт, но същото е било
връчено на ищцата най-късно на дата 13.12.2022 г. /според собствените й
отбелязвания и твърдения/, т.е. преди отправяне на искането от 03.01.2023
година. Въпреки това, чрез представянето преди приключването на съдебното
производство на всички изброени по-горе документи, искането на К.Д., в негона
т. 8 е било изцяло удовлетворено. Исковата претенция е неоснователна и в тази й
част.
Без никакво
значение за разглеждания спор е дали Становище с изх. № 153/ 30.11.2022
г. е връчено на ищцата на дата 30.11.2022 г., при условията
на отказ или на дата 13.12.2022 година. В тази връзка само за пълнота следва да
се отбележи, че въпреки положените значителни процесуални усилия в тази насока,
ищцата не обори достоверността на отбелязването за връчване при условията на
отказ. Независимо от редица противоречия в показанията на П.Н. и Е.М., те не съдържат съществени такива по отношение на въпросния наведен като
спорен факт. По-конкретно показанията на М. не опровергават возможността К.Д.
да е била търсена за връчване на Становище с изх. № 153/ 30.11.2022
г. на дата 30.11.2022 г., сутринта, преди обяд и в ранния
следобяд и да е отказала да получи това становище или да не е била намерена, в
каквато насока са твърденията на свидетеля Н.. Самият М. сочи, че във въпросния
времеви период не е бил с К.Д., вкл. и през междучасията между отделните учебни
занятия. Горният извод не се променя от факта, че в адм. дело № 743/ 2022 г. на
АСВТ, а и в настоящото дело се съдържат екземляри от въпросното становище, без
отбелязване за връчване при условията на отказ. Последният факт намира своето
обаснение в обстоятелството, че становището е изготвено в два екземпляра, като
отбелязването за връчване е направено само върху единия, в каквато насока са
обясненията на ответника и показанията на свидетеля Н., които в тази си част на
практика не се оспорват от ищцата. Що се отнася до законосъобразността на Становище
с изх. № 153/ 30.11.2022
г., както вече се посочи, контролът за такава не може да
бъде предмет на настоящото съдебно производство.
По т. 9, т. 10 и т.
11 от искане с вх. № 799/ 03.01.2023 г. на ПГМД е заявено предоставянето на заповедите на на директора на
ПГМД по чл. 29, ал. 2 от Наредба № 4/
20.04.2017 г. на МОН, за определяне размерите на допълнителните
трудови възнаграждения на педагогическите специалисти за учебните 2021/2022
г., 2020/2021 г. и 2019/2020 година. С писмото си от 17.01.2023 г. ответникът е представил свои Заповед
№ 198/ 25.10.2022 г., Заповед № 170/ 26.10.2021 г. и Заповед № 223/ 16.11.2020
г. за
определяне размерите на допълнителните трудови възнаграждения на
педагогическите специалисти, във вид, в който са посочени
общият размер на сумата, определена за диференцирано заплащане, общия брой на
точките, с които е оценен педагогическият състав в училището, съответстващата
сума на точка, брутната сума и точките, получени от К.Г.Д., като от заповедите
са заличени данните за име, презиме, фамилия, брутна сума и брой точки на
останалите педагогически специалисти. В хода на делото изброените заповеди са
предстанвени отново, като Заповед № 223/
16.11.2020 г. е с първоначално представеното съдържание, а Заповед
№ 198/ 25.10.2022 г. и Заповед № 170/ 26.10.2021 г. – с посочени данни за име, презиме, фамилия, брутна
сума и брой точки на още двама педагогически специалисти от ПГМД, извън К.Д..
Представен и документ до педагогическите специалисти в учебното заведение, с
формулирано искане на съгласие за предоставянето на информацията за определения
им брой точки при извършените оценки на труда и допълнителните им трудови
възнаграждения за учебните 2021/2022 г., 2020/2021 г. и 2019/2020 г., със съответните изявления за даване/недаване на съгласие и подпис на
лицата. Съобразно последния документ, такова съгласие са дали педагогическите
специалисти, чиито имена, възнаграждения и брой точки са отразени в повторно
представените заповеди. Изброените документи са приети по делото с протоколно
определение от 30.05.2023 година. Ищцата оспорва заличаването на част от тяхното
съдържание, като изтъква, че ответникът не е обосновал становището си, че
заличената информация представлява лични данни. Отделно навежда твърдения, че заповедите не са й връчени в 3-дневен срок
от издаването им.
Съобразно съдържанието на заповедите представянето на които е поискано,
съдът намира, че същите съдържат служебна информация по смисъла на чл.
11 от ЗДОИ – такава, която се събира, създава и съхранява
във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и
на техните администрации. Както се посочи по-горе, директорът на ПГМД е
задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ. Поради това
искането на К.Д. за предоставянето на екземпляри от изброените заповеди намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 24 от ЗДОИ, вр. с чл. 12, ал. 2,
предл. от АПК. Същото обаче не е направено по надлежния за това ред, а при
нередовно отправено искане, защита срещу бездействието/отказа на ответния орган
не може да бъде реализирана по реда на чл. 256, ал. 2 от АПК. Все пак следва да
се отбележи, че съдът споделя становището на ответника, че част от
исканата информация представлява лични данни на други педагогически специалисти. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, вр. с 4, т. 1 от Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г.,
„лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано
физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект
на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което
може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор
като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн
идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата,
физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата,
културната или социална идентичност на това физическо лице.
Целта на законодателя е да се гарантира неприкосновеността на личността и
личния живот, като се защитят физическите лица при неправомерно използване на
свързаните с тях лични данни и се регламентира правото на достъп до събираните
и обработвани такива данни. Трите имена на педагогическите
специалисти, размерът на техните допълнителни възнаграждения и броят получени
точки при оценяването им по реда на чл. 27 – чл. 28 от Наредба № 4/
20.04.2017 г. на МОН са
лични данни, които позволяват идентифицирането на тези лица и определянето на
тяхната физическа, икономическа и социална идентичност. В този смисъл, изброените по-горе заповеди законосъобразно са предоставени във вид
препятстващ възможността за узнаване личните данни на други педагогически
специалисти и то при изразеното изрично несъгласие на тези от тях, чиито данни са заличени. С посоченото си съдържание
заповедите са представени във вид, съответстващ
на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ,
според която този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Закрилата на
личните данни не би могла може да бъде преодоляна чрез института
на „надделяващия обществен интерес“, а и в случая не се
установява наличието на такъв интерес. Исковата
претенция е неоснователна и в тази й част.
В обобщение на
всичко изложено по-горе, подадената от К.Г.Д., искова молба с вх. № 31/ 04.01.2023 г. е неоснователна, във всичките й части, и като
такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора не следва да се присъждат
разноски в полза на ищцата. При своевременно
заявеното искане за това и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПКС, вр. с чл. 144 от АПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на администрацията, в чиято структура е ответникът, направените разноски по делото в общ
размер на 2 000,00 лв. - адвокатско възнаграждение на един адвокат, съгласно
договори за правна защита и съдействие 20.03.2023 г.и 12.11.2023 г. /л. 84 и л.
494/ и платежни нареждания от 13.09.2023 г. и 14.11.2023 г. /л. 495 и л. 496 от
делото/.
Водим от горното и на основание чл. 256, ал. 3, предл. второ от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля исковата молба на К.Г.Д. с ЕГН **********, адрес ***, подадена с вх. № 31/ 04.01.2023
г. в деловодството на АСВТ, против директора на Професионална гимназия по моден дизайн – гр. Велико
Търново, с която се иска да бъде ответникът да бъде осъден да предостави на ищцата информация - заверени копия от документите, посочени в нейно искане с
входящ номер от 03.01.2023 г. на Професионална гимназия по моден дизайн –
гр. Велико Търново,
като неоснователна
Осъжда К.Г.Д.
с ЕГН **********, адрес ***, да заплати
на Професионална гимназия по моден дизайн – гр. Велико Търново с ЕИК000123825, адрес гр. Велико Търново, ул.
„Мармарлийска“ № 26,
разноски по делото в размер на 2 000,00 /две хиляди/
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :