Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
12.12.2019 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
12.11. |
Година |
2019 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Вергиния Еланчева |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Красимира Дякова |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
АН |
дело
номер |
919 |
по описа за |
2019 |
година. |
|||||||||||||||
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 29-0000141/31.07.2019
г., издадено от Началник ОО „АА“ гр.Кърджали, с което на З.Н.Д. ***, с ЕГН **********,
са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 200 лв. на
основание чл.93в, ал.13 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.34, &5, буква
„а“ от Регламент (ЕС) № 165/2014г; по т.2.- „глоба” в размер на 200 лв. на
основание чл.105, ал.1 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.71, т.2 от Наредба
№ 33 от 03.11.1999 г. на МТ; по т.3- „глоба” в размер на 2 000 лв. на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.23а, предл.2 от ЗАвП.
Жалбоподателят З.Н.Д. намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно. Твърди, че наказващият орган приложил за
нарушението по чл.23а, предл.2 от ЗАвП санкционната норма на чл.93, ал.1, т.1
от ЗАвП, която се отнасяла за извършване на обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари. В случая обаче ставало въпрос за случаен
превоз на деца, като закона правел разлика между този термин и заложените в
нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП. Случайните автобусни превози били
регламентирани от нормите на Глава III, Раздел II от ЗАвП. Формулираните в този раздел правила за
поведение били скрепени със санкции, установени изрично в разпоредбите на
чл.96б, ал.1-7 от ЗАвП. Нормата на чл.23а, предл.2 от ЗАвП била логически и
функционално свързана с разпоредбата на чл.96б, ал.5 от ЗАвП. В случая
наказващият орган приложил към
хипотезата на чл.23а, предл.2 от ЗАвП санкцията въведена в чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвП и така нарушил принципа за законоустановеност на наказанието. Правилна и
съответстваща санкционна разпоредба на извършеното от жалбоподателя нарушение
на чл.23а, предл.2 от ЗАвП била чл.105, ал.1 от ЗАвП. На следващо място се
твърди, че автобусът бил собственост на дружеството – работодател на
жалбоподателя и именно то било носител на задължението да поиска издаване на
удостоверение за международна класификация на автобусите. Водачът само
управлявал автобуса по силата на трудовото му правоотношение и изпълнявал
нарежданията на работодателя си. Затова не можело да му се вмени във вина
процесното деяние. В случая била ангажирана отговорност на жалбоподателя за
евентуално извършване на чуждо нарушение, тъй като в правомощията на превозвача
било снабдяването с документи, необходими за извършване на съответния превоз. Моли
съдът да отмени атакуваното наказателно постановление или да го измени като
приложи правилната санкционна разпоредба, съответстваща на нарушената
материалноправна такава.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли съдът да отмени изцяло
атакуваното постановление. Относно нарушението по т.3 от наказателното
постановление сочи, че отговорността на жалбоподателя следвало да бъде
ангажирана по чл.93, ал.2 от ЗАвП, а не по ал.1. Водачът на автобуса не бил
представил удостоверение за категоризация в момента на проверката, а
служителите не можели да твърдят дали за процесния автобус изобщо имало такова
издадено. Относно нарушението по т.1, защитникът сочи, че липсвало описание на
нарушението. В акта и наказателното постановление не било посочено в какво
точно се състои несъвпадението на часовото време в тахографския лист с
официалното време в страната на регистрация на превозното средство. С това се нарушавало
правото на защита на жалбоподателя, тъй като не бил наясно за какво точно
деяние му е повдигнато обвинение. Отделно от това, наложената по т.1 санкция на
жалбоподателя надхвърляла границата на необходимото за постигане на легитимно
преследваните от законодателството цели.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание
оспорва жалбата и моли за решение, с което наказателното постановление да бъде
потвърдено. Излага съображения за неговата законосъобразност.
Районна
прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание
чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.07.2019 г. свидетелите М.М. и М.И. били на работа
като инспектори в ОО „АА“ гр.Кърджали. Около 10.05 часа на същата дата те се
намирали на главен път I-5 на разклона за с.Чилик, в района на КПП-Чилик, 337
км., където спрели и проверили автобус СЕТРА С208Х с рег.№ СМ 3587 АМ от
категория М3. Свидетелите констатирали, че превозното средство се управлявало
от жалбоподателя З.Н.Д., който извършвал случаен превоз на пътници /деца/ от с.Елховец
за гр.Бургас, съгласно договор за транспортна услуга от 24.06.2019 г. При
проверката било установено, че водача не е осигурил съвпадение на часовото
време върху тахографския лист от 03.07.2019 г. и официалното време в страната
на регистрация на МПС – Република България. Автобусът бил оборудван с тахограф KIENZLE с № 830447. Освен
това, жалбоподателят нямал попълнен пътен лист по образец и не представил
такъв. На следващо място, инспекторите М. и И. установили, че водача извършва
случайния превоз на деца с автобус, за който нямало удостоверение за категоризация
на автобусите за туризъм /IRU/. По повод така констатираните нарушения срещу
жалбоподателя на място бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.34, &5, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., чл.71,
т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ и чл.23а, предл.2 от ЗАвП, който той
подписал и получил без възражения. На 31.07.2019 г. било издадено атакуваното
наказателно постановление, с което на З.Н.Д. са наложени административни
наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.93в, ал.13 от
ЗАвП за извършено нарушение по чл.34, &5, буква „а“ от Регламент (ЕС) №
165/2014 г.; по т.2.- „глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.105, ал.1 от
ЗАвП за извършено нарушение по чл.71, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на
МТ; по т.3- „глоба” в размер на 2 000 лв. на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП
за извършено нарушение по чл.23а, предл.2 от ЗАвП.
Горната фактология се установява след анализ на показанията
на свидетелите М.М. и М.И., както и от приетите по делото писмени доказателства
- Акт за установяване на административно нарушение от 03.07.2019 г.; Списък на
учениците, включени в екскурзия с маршрут Елховец – Асеновград – Бургас –
Крайморие – Бургас – Асеновград – Елховец от 03.07.2019 г. до 08.07.2019 г.;
Тахографски лист от 03.07.2019 г.; Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на МТИТС,
установяваща правомощия на административнонаказващия орган да издаде процесното
постановление.
При така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
По т.1 от
наказателното постановление: Отговорността на
жалбоподателя З.Н.Д. е ангажирана за нарушение на чл.34, &5, буква „а“ от
Регламент (ЕС) № 165/2014 г. Видно от разпоредбата на чл.34, &5, буква „а“
от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари
2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране
на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт,
водачите следва да осигуряват съответствието на часовото време, регистрирано
върху тахографския лист, с официалното време в държавата на регистрация на
превозното средство. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява, че З.Н.Д. действително е извършил процесното административно
нарушение, тъй като не е спазил изискванията на чл.34, &5, буква „а“ от Регламент
(ЕС) № 165/2014 г. На посочените по-горе
дата и място той е бил водач на автобус СЕТРА С208Х с рег.№ СМ 3587 АМ, оборудван
с тахограф, на който не е осигурил
записаното часово време да съответства на официалното време в Република
България. Затова правилно е бил санкциониран от
административнонаказващият орган на основание чл.93в, ал.13 от ЗАвП, предвиждащ
да се наказва с „глоба“ от 200 лв. водач, който не е осигурил записаното на
тахографския лист часово време да съответства на официалното време в страната
на регистрация на превозното средство. Наложеното
на жалбоподателя наказание е законосъобразно, тъй като в чл.93в, ал.13 от ЗАвП
законодателят не е предвидил минимум и максимум на глобата и не е предоставил
възможност на административно наказващия орган за преценка при определяне
размера на наказанието. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за
незаконосъобразност на наказателното постановление в тази част. Касателно
нарушението по чл.34, &5, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. и АУАН
и атакуваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, отговарят
на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички
относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено. От изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя,
кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е
налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният
акт до степен, налагаща отмяната му. Без значение за съставомерността на
нарушението е какво точно като час
е било времето отразено на тахографския лист, защото изискването на Регламента е водача да осигури съответствие
между записаното на тахографския лист и
действителното часово време в страната. Именно
неосигуряването на това съответствие е изпълнителното деяние на нарушението и
то е посочено. А що се отнася до това, че в акта и наказателното постановление
е записано не е осигурил „съвпадение“, вместо не е осигурил „съответствие“, то
няма никакво съмнение, че двете думи са синоними, близки по значение, и като
такива водят до един и същи извод. Лишено от правно основание е и твърдението
на защитата, че наложената по т.1 санкция надхвърляла границата на необходимото
за постигане на легитимно преследваните от законодателството цели. Изискванията на
транспортното законодателство следва да се съблюдават във всички случаи, още
повече, когато
става дума за превоз на деца. Ето защо, наказателното постановление в тази част се
явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По т.2 от
наказателното постановление: Отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.71, т.2 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на МТ, с която разпоредба се въвежда изискване по
време на работа водачът да представя
при поискване от контролните органи документите по чл.100, ал.1,
т.1 – 3 от Закона
за движението по пътищата и попълнен
пътен лист по образец (приложение № 11). В случая в
АУАН и наказателното постановление е посочено, а и друго не е установено по
делото, че водачът е без попълнен пътен лист по образец. Затова нарушението се
явява съставомерно по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП и е следвало да наложи санкция
на това основание, а не по реда на чл.105, ал.1 от ЗАвП. В чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвП законодателят е предвидил наказание за водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без редовно издаден лиценз, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, каквато е посочената по-горе Наредба. Дори и да бе
установено наличието на издаден пътен лист към деня на проверката, то отново
нарушението не се явява наказуемо по общия състав на чл.105, ал.1 от ЗАвП, а по
реда на специалния такъв – чл.93, ал.2 от ЗАвП. В чл.105, ал.1 от ЗАвП е
регламентирана отговорност за нарушения
на ЗАвП
и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение
на изискванията
за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание. Специалната норма на чл.93, ал.2 от ЗАвП предвижда
наказание за водач, който при проверка не представя издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове
по прилагането му. При анализ и съпоставка на
чл.93, ал.1, т.1 и чл.93, ал.2 от ЗАвП става ясно, че при първия състав се
касае за липса на редовно издадени документи, изискващи се при проверка от
контролните органи, а при втория състав тази документи съществуват в правния
мир, но водача не ги представя в момента на проверката. Кой от двата състава е
осъществен е въпрос на изясняване към момента на проверката, и към момента на
издаване на наказателното постановление. В случая в деня на проверката водача
не е представил документа, посочен в чл.71, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999
г. на МТ, като впоследствие до издаване на наказателното постановление не е
представил доказателства за наличие на валиден такъв. И актосъставителя и
наказващия орган са приели, че водача е без попълнен пътен лист по образец. Затова
жалбоподателя неправилно е санкциониран, тъй като към инкриминираната дата не е
установено той изобщо да е имал издаден пътен
лист по образец (приложение № 11), който да
представи. Като не е приложил правилната административно наказателна разпоредба наказващият орган е допуснал
нарушение, което не може да бъде преодоляно в настоящото
производство. Съдът не може да преквалифицира административното нарушение, тъй
като ако стори това в случая би поставил нарушителя в по-неблагоприятно
положение, с оглед по-високия размер на предвидената санкция в чл.93 от ЗАвП.
Ето защо, наказателното постановление в тази част се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
По т.3 от
наказателното постановление: Жалбоподателят е
наказан и за нарушение на чл.23а, предл.2 от ЗАвП, която норма изисква случайните
превози на деца и/или ученици да се
извършват само с автобуси, за които има издадено удостоверение за категоризация
по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на
Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU). От доказателствата по делото се установява, че в деня на
проверката З.Н.Д. е извършвал случаен превоз на пътници /деца/ с автобус СЕТРА
С208Х с рег.№ СМ 3587 АМ, за който не е имало издадено удостоверение за
категоризация на автобусите за туризъм /IRU/. Затова правилно
е санкциониран от административнонаказващия орган на основание чл.93, ал.1, т.1
от ЗАвП, предвиждащ да се наказва с „глоба“ от 2 000 лв. водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му – при първо нарушение. Наложеното на
жалбоподателя наказание е законосъобразно, тъй като в чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП законодателят не е предвидил
минимум и максимум на глобата и не е предоставил възможност на административно наказващият
орган за преценка при определяне на размера на наказанието. Не се споделя
довода на жалбоподателя за неотносимост на санкцията по чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвП към нарушението по чл.23а, предл.2 от ЗАвП. Именно това е приложимата
норма за установеното деяние на водача Д., при липса на каквито и да било данни
за автобуса да е издавано и да е имало валидно към процесната дата удостоверение
за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за
туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU). Неснователно
е и възражението, че в случая превоза бил случаен, което не било идентично с
понятието обществен превоз. Според легалната
дефиниция „обществен превоз“ е всеки превоз,
който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане - § 1, т.1 от
ДР на ЗАвП. От своя страна, обществените
превози на пътници могат да бъдат различни видове, регламентирани в ЗАвП – превоз на пътници по автобусни линии (раздел І), специализирани и
случайни превози, таксиметрови превози (раздел II), международни превози
(раздел III). Законодателят е дал легално определение и на понятието „случайни автобусни превози“ в § 1, т.24 от ДР на ЗАвП, според който такива са
превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на
групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия. Легална дефиниция се съдържа и на другите понятия,
посочени по-горе, като характерното е че винаги за извършения превоз се дължи
заплащане било от пътника, било от възложителя или организатора на конкретния
превоз. При съобразяване на тези легални определения и при извършено
систематично тълкуване на законовите разпоредби се налага извода, че „обществен превоз“ на пътници е общото
понятие, отнасящо се до всички тези видове превози, независимо дали те са по
утвърдени автобусни линии, случайни и др. Затова и всеки водач, който управлява моторно превозно средство, с което се
осъществява който и да е от този вид превози може да бъде субект на
административна отговорност по санкционната норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП. Действително субекта, който има възможността да предприеме
необходимите действия по издаване на исканото удостоверение е превозвача,
стопанисващ автобуса. За него е предвидена и отделна административнонаказателна
отговорност в чл.96б, ал.5
от ЗАвП за това, че е допуснал или наредил извършването на превоз в
нарушение на съответното изискване. Но предвиждането на тази отговорност не е
пречка да бъде реализирана и отговорността на водача. В Глава осма на ЗАвП се съдържат
административнонаказателни разпоредби определящи съставите на съответните
административни нарушения, наказателноотговорните лица и санкциите. В тази
глава законодателят е предвидил отговорност както за водачите, в случая по чл.93, ал.1, т.1,
така и за превозвачите – чл.96б, ал.5
от ЗАвП. Следователно законът е инкриминирал поотделно поведението
на водача и на превозвача. Реализирането на отговорността на единия от тези субекти е
самостоятелно и независимо от това дали ще бъде образувано административнонаказателно
производство срещу другия субект. Правна
възможност и съответно задължение за снабдяване с изискуемите от закона
документи има собственика на превозното средство /превозвача/, но законът
забранява на водача да осъществява превоз при тяхната липса. Ето защо, наказателното постановление в тази част се
явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 29-0000141/31.07.2019 г., издадено
от Началник ОО „АА“ гр.Кърджали, в частта, с която на З.Н.Д. ***, с ЕГН **********,
са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 200 лв. на
основание чл.93в, ал.13 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.34, &5, буква
„а“ от Регламент (ЕС) № 165/2014г; по т.3- „глоба” в размер на 2 000 лв. на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.23а, предл.2 от
ЗАвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 29-0000141/31.07.2019 г.,
издадено от Началник ОО „АА“ гр.Кърджали, в частта, с която на З.Н.Д. ***, с
ЕГН **********, е наложено административно наказание: по т.2.- „глоба” в размер
на 200 лв. на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.71,
т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на
глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.
Районен
съдия: