№ 7205
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100509515 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на С. Л. С. срещу решение № 12500/26.06.2025
г. по гр.д. № 61851/2024 г. по описа на СРС, 81 състав, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателят иск с правно основание чл. 22, пар. 2 от Монреалската
конвенция и ревизираните лимити на отговорност от 28.12.2019 г. на Международната
организация за гражданска авиация (ИКАО) над сумата в размер на 1058,18 евро до
сумата в размер на 1392,64 евро, представляваща обезщетение за загубен багаж при
изпълнение на полет № FB444 от София до Барселона на 02.09.2023 г., ведно със
законната лихва от 21.03.2024 г. до погасяването, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16860/2024 г. по описа на СРС, 81 състав.
Въззивникът - С. Л. С., поддържа, че решението в обжалваната част е
неправилно. Счита, че има право на обезщетение за загубения багаж в размер на
претендираната сума, равняваща се на 1288 СПТ (след приспадане на заплатеното от
ответника извънсъдебно обезщетение в размер на 360 лв.). Ето защо, моли решението
на СРС в обжалваната част да бъде отменено и предявеният от него иск да бъде
уважен до сумата в размер на 1392,64 евро. Претендира разноските по
1
производството.
Ответникът по жалбата - „България Еър“ АД, оспорва жалбата, като счита, че
решението в обжалваната е правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от С. Л. С. и П. С. С. с искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 75, вр. чл. 76 ЗГВ.
Ищците – С. Л. С. и П. С. С., твърдят, че с ответника „България Еър“ АД са
сключили договор за превоз, като са закупили самолетни билети за полет от София до
Барселона (FB477). Полетът е извършен на 02.09.2023 г., като преди тръгване ищците
са регистрирали и предали на превозвача багажа си на летището в гр. София. След
пристигане в Барселона са установили, че регистрираният от ищците багаж липсва.
Ответното дружество е признало дължимостта на обезщетение в полза на ищците за
загубения им багаж, като е заплатило сумата в размер на 360лв. Считат, че ответникът
им дължи обезщетение в по-висок размер, като всеки от тях претендира сумата в
размер на 1576,66 евро (равняваща се 1288 специални права на тираж), съгласно чл.
22, пар. 2, вр. чл. 24, ал. 1 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз (Монреалската конвенция). За посочените суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.04.2024 г. по ч.гр.д. №
16860/2024 г. по описа на СРС, 81 състав, като, предвид подадено възражение от
длъжника „България Еър“ АД, предявява искове за установяване на съществуването на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
С решение № 12500/26.06.2025 г. по гр.д. № 61851/2024 г. по описа на СРС, 81
състав, искът на С. Л. С. е уважен до сумата в размер на 1058,18 евро и е отхвърлен до
пълния предявен размер от 1576,66 евро.
Искът на П. С. С. е отхвърлен изцяло.
Решението на СРС е обжалвано само от ищеца С. Л. С. в частта, с която искът
му е отхвърлен над сумата в размер на 1058,18 евро до сумата в размер на 1392,64
евро.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
Съгласно чл. 134 ЗГВ, иск срещу превозвача може да се предяви само когато
последният напълно или частично е отхвърлил рекламацията или когато рекламантът
не е получил отговор в срока, предвиден в чл. 133 ЗГВ. Видно от представената
кореспонденция между страните чрез електронни съобщения, ищците са предявили
рекламация пред ответното дружество за загубения им багаж, като са получили
2
предложение за заплащане на сумата в размер на 360 лв., която впоследствие в хода на
процеса им е била заплатена. Следователно, искът е допустим, доколкото ответното
дружество не е заплатило претендираното от ищеца обезщетение за загубен багаж.
На основание чл. 75 и чл. 76 ЗГВ, превозвачът отговаря за щетите, настъпили
вследствие на повреда или липса на регистрирания багаж, ако щетата е настъпила през
времето, когато багажът е бил под негов надзор. При превоз на багаж отговорността на
превозвача е съгласно изискванията на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила
за международния въздушен превоз, изготвена в Монреал на 28 май 1999 г.
(ратифицирана със закон – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (ДВ, бр. 6 от 2004 г.) и Регламент (ЕО)
№ 2027/97 от 9 октомври 1997 г. на Съвета относно отговорността на въздушните
превозвачи в случай на произшествия.
С доклада на делото, неспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства, а именно: между страните е сключен
договор за въздушен превоз, за полет от София до Барселона, извършен на 02.09.2023
г., че регистрираният и предаден от ищеца С. Л. С. багаж е бил загубен, както и че на
04.04.2024 г. ответникът е заплатил извънсъдебно сумата в размер на 360 лв. по
предявената претенция за загубен багаж.
Следователно, безспорни са всички обстоятелства, включени във фактическия
състав на предявения от ищеца иск, с изключение на размера, в който е възникнало
правото на ищеца да получи обезщетение за загубен багаж.
На основание чл. 22, ал. 2 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз, при превоз на багаж отговорността на превозвача в
случай на унищожаване, загуба, повреда или закъснение е ограничена до 1000
специални права на тираж за всеки пътник, освен ако пътникът е направил по време на
предаване на регистрирания багаж на превозвача специална декларация за интерес от
доставка в местоназначението и е заплатил допълнителна сума, ако случаят го изисква.
В този случай превозвачът е отговорен да заплати сума, непревишаваща декларираната
сума, освен ако докаже, че сумата е по-голяма от действителния интерес на пътника от
доставка в местоназначението. Съгласно ал. 5 от същия член на конвенцията,
предходните разпоредби на ал. 2 на този член не се прилагат, ако бъде доказано, че
вредата е причинена от действие или бездействие на превозвача, неговите служители
или агенти, извършено с намерение да бъде причинена вреда или от груба небрежност
и със знанието, че вероятно ще бъде причинена вреда; при условие че в случай на
такова действие или бездействие на служител или агент бъде също доказано, че
служителят или агентът са действали в рамките на своите трудови задължения.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че
загубването на багажа на регистрирания от ищеца багаж се дължи на действие или
бездействие на служител при ответника, извършено с намерение да бъде причинена
3
вреда или от груба небрежност и със знанието, че вероятно ще бъде причинена вреда.
Не се доказва също така обстоятелството, че пътникът е направил по време на
предаване на регистрирания багаж на превозвача специална декларация за интерес от
доставка в местоназначението и е заплатил допълнителна сума, ако случаят го изисква.
Следователно, пътникът има право на обезщетение за загубени багаж, което е в
размера, предвиден в чл. 22, ал. 2 от конвенцията. Съгласно чл. 24, ал. 1 от
конвенцията, без да се накърнява действието на разпоредбите на чл. 25 от тази
конвенция и при условията на ал. 2 по-долу, определените в чл. 21, 22 и 23 лимити на
отговорност се преразглеждат от депозитаря на интервали 5 години, като първото
такова преразглеждане трябва да се осъществи в края на 5-ата година след датата на
влизане в сила на тази конвенция или ако конвенцията не влезе в сила в срок 5 години
след датата на първото й откриване за подписване, през първата година след влизането
й в сила, с посочване на инфлационен фактор, отговарящ на натрупания процент на
инфлация от предишното преразглеждане насам или в първия случай от датата на
влизане в сила на конвенцията. Размерът на процента на инфлация, който следва да се
използва при определяне на инфлационния фактор, е среднопретеглената стойност на
годишните проценти на увеличаване или намаляване на индексите на потребителските
цени на държавите, чиито валути образуват специалните права на тираж, посочени
в чл. 23, ал. 1 . В тази връзка не се спори между страните по делото, че към датата, на
която е загубен багажът на ищеца, размерът на дължимото обезщетение по чл. 22, ал. 2
от конвенцията е 1288 специални права на тираж, или 1576,66 евро (на основание чл.
162 ГПК размерът на дължимото обезщетение е изчислен от съда при използване на
данни за курса на СПТ към едно евро към 02.09.2023 г.).
Следователно и след извършеното извънсъдебно плащане на сумата в размер на
360 лв. (184,07 евро), то непогасената част от дължимото обезщетение е в размер на
сумата в размер на 1392,59 евро.
Ето защо, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
предявеният от С. Л. С. иск е отхвърлен над сумата в размер на 1058,18 евро до сумата
в размер на 1392,59 евро, като искът в посочената част бъде уважен. Решението на
СРС следва да бъде потвърдено в останалата обжалвана част, с която искът е
отхвърлен за разликата над 1392,59 евро до 1392,64 евро.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника следва да се присъди сумата в
размер на 26,31 лв., представляваща допълнителни разноски за заповедното и исковото
производство.
Не следва да се присъждат допълнителни разноски за заповедното и исковото
производство в полза на процесуалния представител на въззивника – адв. Г. Й. Г.,
доколкото определеното възнаграждение в първоинстанционното производство се
4
явява справедливо такова и предвид изхода на спора, съгласно настоящото решение.
Съгласно Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/2022 г., при определяне на
адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите, предвидени в
наредбата, поради което не следва да се преценява какъв е размерът по наредбата.
В тази връзка, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Г. Й. Г. следва да се
присъди сумата в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, който размер се явява справедлив, предвид фактическата и правна
сложност на делото.
В полза на въззивника следва да се присъди и сумата в размер на 24,99 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство съобразно уважената част от
жалбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12500/26.06.2025 г. по гр.д. № 61851/2024 г. по описа на
СРС, 81 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Л. С. срещу „България
Еър“ АД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 75, вр. чл. 76 ЗГВ за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца над сумата в размер на
1058,18 евро до сумата в размер на 1392,59 евро, представляваща обезщетение за
загубен багаж при изпълнение на полет № FB444 от София до Барселона на 02.09.2023
г., ведно със законната лихва от 21.03.2024 г. до погасяването, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16860/2024 г. по описа на СРС, 81
състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „България Еър“ АД, ЕИК *********,
дължи в полза на С. Л. С., ЕГН **********, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 75,
вр. чл. 76 ЗГВ сумата над 1058,18 евро до сумата в размер на 1392,59 евро,
представляваща обезщетение за загубен багаж при изпълнение на полет № FB444 от
София до Барселона на 02.09.2023 г., ведно със законната лихва от 21.03.2024 г. до
погасяването, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 16860/2024 г. по описа на СРС, 81 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12500/26.06.2025 г. по гр.д. № 61851/2024 г. по
описа на СРС, 81 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Л. С. срещу
„България Еър“ АД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 75, вр. чл. 76
ЗГВ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца над сумата в размер
на 1392,59 евро до сумата в размер на 1392,64 евро, представляваща обезщетение за
загубен багаж при изпълнение на полет № FB444 от София до Барселона на 02.09.2023
5
г., ведно със законната лихва от 21.03.2024 г. до погасяването, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16860/2024 г. по описа на СРС, 81
състав.
ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на С. Л. С.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 26,31 лв.,
представляваща допълнителни разноски за заповедното и исковото производство,
както и сумата в размер на 24,99 лв., представляваща разноски за въззивното
производство съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на адв. Г. Й.
Г., личен № **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 300 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6