Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
Производство по реда на чл. 243, ал.6-7 от НПК. С определение от 20.06.2012г. по ЧНД № 1234/2012г. на ВТРС е отмененопостановление на ВТРП от 28.05.2012г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 346/2012г. по описа на РУП на МВР - В. Търново. Делото е върнато на ВТРП за продължаване на наказателното производство. Подаден е протест от прокурор от ВТРП против определението. Наведено е оплакване за неправилност на същото. Изложени са подробни съображения. Представителят на ВТРП моли да се отмени определението, като се потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство. Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди направените оплаквания в протеста и събраните доказателства, прие за установено средното: Подаденият протест е неоснователен. Видно от материалите по делото е, че е образувано ДП срещу А. М. Д. за това, че на 21.03.2012г. в с. С. причинил на П. И. С. тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно слепота с едното око - престъпление по чл. 128, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. В хода на разследването обвиняемият Д. е привлечен, като такъв за престъпление по чл. 128, ал. 2, пр. 2, алт. 1, във връзка с ал. 1 от НК. В хода на раз±ледването са събрани гласни и писмени доказателства, както и са изготвени съдебно-медицинска експертиза и допълнителна такава. По делото са разпитани свидетелите П. С., Н. Д., М. И., В. Г., В. З., З. Т. и Х. Т. и обвиняемият Д.. От събраните доказателства се установява, че разпитаните лица са жители на с.С., Община В.. Св. М. И. и обвиняемият са баща и син. Двамата обитават къща, находяща се в селото. Св.М.Д. ползва първият етаж, а обвинемият –втория етаж. Последният съжителства на съпрлужески начала със св. Г. Пострадалата П. С. живее в къща в с.С.. Отношенията между св.М.И. и обвиняемия били влошени. Първият бил подложен на психически и физически тормоз от страна на втория. Св.М.И. започнал да общува със св.С., като посещавал дома й и пребивавал там. Двамата имали и финансови взаимоотношения. Посочените обстоятелства провокирали негативно отношение на обвиняемия Д. към двамата. Първият подозирал наличието на користна цел у С. към имуществото на баща му. На 21.03.2012г. св. С. и И.били седнали пред магазина в с. С., където пиели лимонада. На тяхната маса била и св. З. По това време обвиняемият Д. се движили с лекия си автомобил заедно с жена си – св. Г. и детето им през селото. Минали покрай магазина и видели св.С. и И.. Обвиняемият спрял автомобила и слязъл от него. Насочил се към магазина. Св. С. го видяла. Първата решила, че нещо ще се случи и влязла в магазина. Св.И. и обвиняемият също влезли вътре. Св. С. стояла до стелажите с продуктите. Обвиняемият Д. се доближил към нея. Нанесъл удар с ръка в областта на дясното око на св.С.. Последната веднага извикала „Извади ми окото". От окото на св. С. потекла силна кръв. Св. И. се развикал на сина си, че бил убиец. Последният излязъл от магазина. Св. Д. веднага завела С. да се измие. Последната излязла навън, седнала на масата заедно със св.И., като продължавала да си търка очите с ръце. Бил извикан екип на спешна помощ, който откарал пострадалата в болница. Св.С. била приета за лечение, като й била извършена операция на дясното око. Изготвена е СМЕ от вещото лице д-р Г.. От заключението към същата се установява, че пострадалата е получила травма на дясното око, довела до разкъсване на очната ябълка с нарушаване на нейната анатомична цялост с пролапс на увеа, стъкловодното тяло и вътреочната леща, довело до пълно пълна загуба на зрението с дясното око. Назначена е и допълнителна експертиза, изготвена от д-р М.. От заключението на същата се изяснява причинната връзка между деянието и резултата. Според заключението увреждането може да бъде причинено с твърд и тъп предмет, като пръст на ръка. Представителят на ВТРП е прекратил наказателно производство на основание чл.243 ал.1 т.2 НПК. Според представителя на ВТРП не са налице достатъчно доказателства, от които да се направи категоричен извод за извършено престъпление по чл. 128 от НК и то от обвиняемия Д.. В атакуваното постановление са изложени съображения за несъставомерност на твърдяното за извършено деяние от субективна страна, както и такива за наличието на изключващи вината обстоятелства, обективиращи осъщественото такова по смисъла на чл. 15 от НК, т.е. случайно деяние. Първоинстанционният съд е приел за необосновано и незаконосъобразно постановлението за прекратяване на наказателното производство. Според същия от събраните гласни и писмени доказателства в досъдебното производство по делото не е изяснена обективно, всестранно и пълно фактическата обстановка по делото. Спорни и неизяснени по делото са останали въпросите относно авторството на деянието и др. Дадени са указания за събиране на допълнителни доказателства като се извършат повторни разпити на свидетелите С., И. и Г., на очни ставки между тях, на следствен експеримент, който да установи точното местоположение на лицата, извършените от тях действия и възможността им за възприемане на сочените от тях обстоятелства. Въззивният съд частично споделя изложените съображения от първоинстанционния такъв. Първият счита, че крайният извод е правилен за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното постановление. В същото, както и в частния протест са изложени теоретични постановки по отношение наличието на съставомерните елементи от фактическия състав на престъплението по чл.128 НК. Същите категорично не се споделят от въззивния съд. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин извършването на деянието, авт¯рството и вината на обвиняемия. За този извод обективно говорят следните факти, а именно наличието на влошени взаимоотношения между св.М.И. и обвиняемия, като първият бил подложен на психически и физически тормоз от последния. Налице са и такива между пострадалата С. и обвиняемия. Същите са провокирали последния към извършване на деянието. Налице са категорични доказателства, от които се установява, че обвиняемият заедно със св.С. и И. са били влезли вътре в магазина в центъра на с.С.. Първият е нанесъл удар с ръка в областта на дясното око на С.. В тази насока са показанията на последната. Същите се потвърждават и от тези на св.М.И., че именно обвиняемият е нанесъл удар на С.. В резултат на посоченото действие последната е получила травматично увреждане. От дясното й око започнала да тече кръв. Посоченото обстоятелство е възприето и от другите свидетели. Пострадалата С. била хоспитализирана и претърпяла оперативно лечение. Видът и характерът на травматичното увреждане е установен от изготвените СМЕ и допълнителна такава. Вещите лица заемат категорично становище, че пострадалата С. е получила травма на дясното око. Констатирано е разкъсване на очната ябълка с нарушаване на нейната анатомична цялост, стъкловодното тяло и вътреочната леща, довели до пълно пълна загуба на зрението с дясното око. Травматичното увреждане има характер на тежка телесна повреда, съгласно чл.128 ал. 2 във вр. с ал.1 НК. От заключенията на вещите лица се установява както видът и характерът на полученото увреждане, така и механизмът на получаването му. Същият съвпада с обстоятелствата, твърдени от пострадалата С.. В атакуваното постановление незаконосъобразно са изключени показанията на св. С. и Иванов, поради констатирано противоречие. На следващо място се възприемат за достоверни показанията на св.Г. по неясни съображения. Последната съжителства на съпружески начала с обвиняемия. Събраните гласни и писмени доказателства, както и изготвените експертизи следва да се ценят в тяхната съвкупност и поотделно. Съдът счита за недопустимо показанията на св. С. и И. да се възприемат за недостоверни и да се изключат от доказателствения материал. Същите са основните свидетели, от чиито показания се извежда авторството и механизма на причиняване на телесната повреда. Същите носят наказателна отговорност за достоверността на обстоятелствата, относно които свидетелстват. Следва да се посочи, че при престъпленията против личността изводите относно субективната страна, т.е. за вината под формата на пряк или евентуален умисъл, както и на непредпазливост се извеждат от обективните данни по делото. Следва да се отчете предшестващото поведение на дееца и пострадалия, техните взаимоотношения, използваният способ или средството на престъплението, характерът на нараняването, силата на ударите и нанасянето им в жизнено важни органи на човешкото тяло. Формата на умисъла на дееца се извежда от съвкупната преценка на тези обстоятелства. По тези съображения съдът счита атакуваното постановление за незаконосъобразно и необосновано. От събраните по делото доказателства се установява конкретна фактическа обстановка. Въз основа на същата в логическа последователност се извеждат съответни констатации и правни изводи. Достигнатите такива от представителя на прокуратурата са в противоречие с посочената по –горе фактическа обстановка. Налице е необоснованост на атакуваното постановление, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Това налага същото да се отмени и се потвърди определението на първоинстанционния съд, като делото се върне за доразследване и изпълнение дадените указания. Водим от изложените съображения, Окръжният съд О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 466/20.06.2012г. по ЧНД № 1234/2012г. на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |