ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 448
гр. Пловдив , 02.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на втори
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501423 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД –
гр. София, ЕИК *********; против Разпореждане от 04,02,2021 г., постановено по ч. гр. д.
№ 1962/21 г., на РС Пловдив, XIII гр. състав, с което отхвърлено заявление с вх. №
4689/02,02,2021 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник В.С. С. с ЕГН **********; В ЧАСТТА, с
която се претендира заплащане на суми, дължими по сключен между страните договор за
кредит № 30038750725/14,08,2019 г., както следва: сумата от 115,89 лв. – договорно
възнаграждение за периода от 01,09,2019 г. до 01,07,2020 г.; сумата от 180 лв. –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“, сумата от 480 лв. –
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги „Флекси“; сумата от 30 лв. – разходи
за събиране на вземането; както и съответната част от деловодните разноски над
присъдените размери от 16,03 лв. – ДТ и над 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, като
оспорва формирания от РС извод за евентуална неравноправност на клаузите на договора,
от който произтичат претендираните вземания. От въззивния съд са иска да отмени
първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на исканата със заявлението на
жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника за
посочената сума.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. №
1
272826/20,10,2020 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК
*********; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу В.С. С. с
ЕГН **********; за суми, дължими по сключен между страните договор за кредит №
30038750725/14,08,2019 г. С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението в
частта за посочените по-горе суми като е приел, че същите се претендират въз основа на
клаузи в потребителски договор, за които е налице обоснована вероятност да са
неравноправни.
Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от
търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това заповедният
съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в
договора. Настояща инстанция приема з правилен извода на Рс за наличие на обоснована
вероятност спорните вземания да се основават на неравноправни клаузи, поради следните
съображения:
1/ Относно претендираното договорно:
В договора за потребителски кредит е посочено, че годишният лихвен процент е
40,90 %, а ГПР е 48,11 %, като не е посочена методиката на определяне на ГПР. Доколкото
по делото липсват данни, относно риска за заемодателя вземането му да остане
неудовлетворено, както и с оглед на обстоятелството, че в настоящото производство не
могат да се събират доказателства в този смисъл, не може да се извърши преценка дали
размерът на така определения фиксиран годишен лихвен процент е необосновано завишен,
респ. дали е в съответствие с добросъвестността и добрите нрави. В този смисъл и с оглед
нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, а именно, че всяка клауза уговорена във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, съществува
вероятност уговорката за дължимата по договора възнаградителна лихва да е неравноправна.
2/ Относно сумите, претендирани като възнаграждения за закупен пакет от
допълнителни услуги:
Сумите се претендират като дължимо възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги. От характера на посочените в договора "допълнителни услуги", за
които е предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита,
възможност за отлагане, намаляване и смяна на дата на падеж на погасителни вноски и
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства), следва, че същите се
отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. При това положение
следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата (т. нар. скрита
възнаградителна лихва), уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
2
3/ Относно сумата, претендирана като разходи за извънсъдебно събиране на
вземането:
Клаузите са дължимостта им противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, доколкото действията по извънсъдебно
събиране на задължението са такива по управление на кредита. Разглежданият вид дейност
на кредитора се компенсира и отчита при определяне размера на възнаградителната лихва,
чийто ценообразуващ елемент е. Следователно уговарянето на бъдещите разходи във
фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за
същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага
неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 ЗПК.
С оглед изложеното обжалваното разпореждане следва да се приеме за правилно и
да бъде потвърдено. Затова съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 04,02,2021 г., постановено по ч. гр. д. №
1962/21 г., на РС Пловдив, XIII гр. състав, с което отхвърлено заявление с вх. №
4689/02,02,2021 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник В.С. С. с ЕГН **********; В ЧАСТТА, с
която се претендира заплащане на суми, дължими по сключен между страните договор за
кредит № 30038750725/14,08,2019 г., както следва: сумата от 115,89 лв. – договорно
възнаграждение за периода от 01,09,2019 г. до 01,07,2020 г.; сумата от 180 лв. –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“, сумата от 480 лв. –
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги „Флекси“; сумата от 30 лв. – разходи
за събиране на вземането; както и съответната част от деловодните разноски над
присъдените размери от 16,03 лв. – ДТ и над 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3