Решение по дело №17266/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2619
Дата: 25 юни 2020 г. (в сила от 21 юли 2020 г.)
Съдия: Христина Валентинова Колева
Дело: 20193110117266
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

…………/25.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при участието на секретар Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17266 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от В. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** срещу ЗАД „А.”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева, частичен иск от целият в размер на 2317.74 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а „Фиат Добло” с рег. № ****, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 30.06.2019 г. в ****, причинено по вина на водача на л.а „Фолксваген Ъп” с рег. № ****, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № ****, вкл. следните увреждания - преден ляв калник; предна броня; долна декоративна лайсна десен фар; преден десен калник; предна маска; десен фар; предна дясна врата; предна лява джанта и предна лява гума BRIDGESTONE, Duravis 175/75 R 14, R 630, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

В о.с.з. на 05.06.2020г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск чрез неговото увеличаване от частичен иск за сумата 100.00 лв. /сто лева/, представляваща част от общо дължимо застрахователно обезщетение в размер на 2317.74 лева, на частичен иск за сумата 1749.37 лева/ хиляда седемстотин четиридесет и девет лева и 37ст./, представляваща част от общо дължимо застрахователно обезщетение в размер на 2317.74 лева

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Собственик е на л.а „Фиат Добло” с рег. № ****. На 30.06.2019г. около 14.30 ч. в **** при движение по пътя за кк Св. св. Константин и Елена е ударен от л.а. „Фолксваген Ъп” с рег. № ****, управляван от И.Я., който предприел маневра за преминаване от дясна в лява лента и не пропуснал движещият се в лявата лента  л.а „Фиат Добло” с рег. № ****, като станал причина за настъпването на ПТП. За настъпилото ПТП, водачите съставили Двустранен констативен протокол, като посочили за виновен, водачът на „Фолксваген Ъп” с рег. № ****. Ответникът като застраховател на лек автомобил на виновния водач бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие и съответно изготвил опис по щета № ****, в който били описани установените увредени детайли. Застрахователят му изплатил обезщетене за вредите в размер на 422.26 лева. След извършено проучване установил, че сумата необходима за възстановяване на щетите е в размер на 2740 лева. Ето защо, претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, която претенция заявява понастоящем като частичен иск. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски. 

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявения иск по основание и размер. По повод на настъпилото застрахователно събитие, в дружеството на ответника била образувана преписка по щета, като е извършен оглед на процесното превозно средство. При наличие на констатираните щети, посредством оценка по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по Наредба № 24 за задължителното застраховане от 08.03.2006г., било установено, че ремонтът на увредените детайли възлиза на сумата 422.26 лева, която стойност била изплатена на ищеца. Твърди се, че съгласно чл.4 от Методиката, същата се прилага в случаите когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка. Възразява се срещу пълния размер на претенцията с твърдения, че същият е прекомерно завишен. Излага, че изплатеното обезщетение е справедлив еквивалент на претърпените от ищеца имуществени вреди и достатъчен за тяхното репариране. В този смисъл счита предявения иск за неоснователен и моли за постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен.

В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание страните, чрез процесуални представители поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища. 

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 432 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка. ***. 405 КЗ застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок. Срокът не може да бъде по - дълъг от 15 дни, когато се касае за застраховка гражданска отговорност свързана с притежаването и използването на МПС.

Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдяните имуществени вреди, съответно техния размер.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че при ответника е заведена щета под № ****; че на 15.07.2019г. ответникът е заплатил на ищеца сумата 422.26 лева.

От представеното удостоверение за регистрация част І  се установява, че ищецът е собственик на лек автомобил „Фиат Добло” с рег. № **** и затова се явява лице, активно легитимирано по предявения иск.

От своя страна ответникът като застраховател по имуществена застраховка гражданска отговорност на виновния водач, е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй като застрахователното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие по представената Застрахователна полица № ****/16.06.2019г. за лек автомобил „Фолксваген” с рег. № ****, управляван от Иван А. Я..

Представен е Двустранен констативен протокол за ПТП от 30.06.2019г., подписан от участниците в ПТП.

Ответникът е съставил Опис на щетите по претенция № ****/13.09.2019г. и Опис заключение по щета от 05.07.2019г за причинени увреждания по автомобила на ищеца.

Описите са направени от служител на ответника, съобразно който, щетите са както следва: Преден ляв калник - ремонт и боядисване, Предна броня - ремонт, Долна декоративна лайсна десен фар - подмяна и боядисване, Преден десен калник - подмяна и боядисване, Предна маска - ремонт, Десен фар - ремонт и боядисване, Предна дясна врата - боядисване, Предна лява джанта - ремонт, Предна лява гума Bridgestone Duravis 175/75 R14, R630 Н- 2.88мм ост. ст-т 12% - подмяна.

Размерът на определеното и изплатено на 15.07.2019г. от застрахователя обезщетение е 422.26 лева.

По делото е изслушано и прието заключение по назначена САТЕ, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, изготвено въз основа събраните по делото доказателства, проучване на пазара и действащи нормативни актове в областта на застраховането по повод определяне на дължимото застрахователно обезщетение. В изпълнение на поставените му задачи в.л. посочва, че на 30.06.2019 г., около 14:30 часа, Участник II с лек автомобил „Фиат Добло" с ДК N: ****, управляван от Н.Г.Я., се е движил по ****, в лявата лента. Участник I с лек автомобил „Фолксваген Ъп", с ДК N: ***, управляван от Иван А. Я., се е движил в същата посока в дясната лента. При предприемане от водача на лек автомобил „Фолксваген Ъп", с ДК N: ***, преминаване от дясната в лявата лента, удря движещия се в лявата лента лек автомобил „Фиат Добло" с ДК N: ****, като вследствие на удара лек автомобил „Фиат Добло" с ДК N: **** се отклонява наляво по посока на движението си, преминава през бордюр и се удря в предпазното ограждение тип мантинела. Вследствие на удара настъпват материални щети по автомобилите. За лек автомобил „Фолксваген Ъп", с ДК N: *** ударът е в странична лява част на автомобила. За лек автомобил „Фиат Добло" с ДК N: **** ударът с лек автомобил „Фолксваген Ъп", с ДК N: *** е в предна дясна част на автомобила, а ударът с предпазното ограждение тип мантинела е в предна лява част на автомобила. След съпоставяне на уврежданията на лек автомобил „Фиат Добло" с ДК N: **** (описани от представител на застрахователя и видими на предоставения снимков материал, предимно в предната част на автомобила), схемата в Двустранния Протокол за ПТП, вещото лице счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следния - пряк контакт между две превозни средства, движещи се успоредно в една посока, под ъгъл спрямо надлъжните им оси (страничен кос удар), със сравнително еднаква скорост имайки предвид получените увреждания на автомобилите. Вещото лице приема уврежданията, които са установени по автомобила при извършеният оглед от представител на застрахователя и описани в Опис на щетите по претенция N: **** и видими на предоставения снимков материал а именно: Преден ляв калник - ремонт и боядисване, Предна броня - ремонт, Долна декоративна лайсна десен фар - подмяна и боядисване, Преден десен калник - подмяна и боядисване, Предна маска - ремонт, Десен фар - ремонт и боядисване, Предна дясна врата - боядисване, Предна лява джанта - ремонт, Предна лява гума Bridgestone Duravis 175/75 R14, R630 II- 2.88мм ост.ст-т 12% - подмяна. Уврежданията, които са установени по автомобила при извършеният оглед от представител на застрахователя са в предна дясна и лява част на автомобила в зоната на ударите и са вследствие на деформация и изместване на увредени детайли. При съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „Фиат Добло" с ДК N: **** и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Общата стойност на щетите на автомобила поотделно и като обща сума, като се определи стойността на частите по средни пазарни цени за оригинални части към датата на произшествието, като при определяне на средната пазарна цена на труда се използва цената предлагана в сервизи отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да притежават европейски сертификат за качество ISO ***, както и сервизи не притежаващи европейски сертификат за качество ISO ***, е в размер на 2 171.63 лв. Общата действителна стойност на уврежданията, върху лек автомобил „Фиат", модел „Добло", peг N: ***, изчислена по експертна оценка на база методика към Наредба N:24/2006 г. на Комисията за финансов надзор, е в размер на 740.94 лв.

При така установените по делото безспорно факти, спорният между страните въпрос се свежда единствено до определяне стойността на разходите необходими за възстановяване на.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от 2 171.63 лв.. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/.

Не се спори между страните, че ищецът е получил 422.26 лева обезщетение, при което се получава остатък на дължимото обезщетение от 1749.37 лева. Претенцията следва да се уважи в заявения частичен размер от 1749.37 лева.

При определяне дължимото застрахователно обезщетение съобразени бяха и нормативно определените лимити на застрахователните дружества по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" през посочения в исковата молба период, съгл. чл.492, т.2 КЗ.

Исковата сума следва да се присъди, ведно със законната лихва считано от исковата молба, така както е поискано.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото е уважен иска и съобразно размера в който е уважен. Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на следните суми: 69.97  лв. - държавна такса; 200 лв. – депозити вещо лице и 564 лв. с ДДС – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.05.2020г.. От страна на процесуалния представител на ответното дружество не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед крайния изход на делото и след направените изчисления съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 833.97 лв., съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗАД „А.”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на В. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата 1749.37 лева/ хиляда седемстотин четиридесет и девет лева и 37ст./, частичен иск от общ размер 2317.74 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а „Фиат Добло” с рег. № ****, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 30.06.2019 г. в ****, причинено по вина на водача на л.а „Фолксваген Ъп” с рег. № ****, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № ****, вкл. следните увреждания - преден ляв калник; предна броня; долна декоративна лайсна десен фар; преден десен калник; предна маска; десен фар; предна дясна врата; предна лява джанта и предна лява гума BRIDGESTONE, Duravis 175/75 R 14, R 630, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

ОСЪЖДА ЗАД „А.”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на В. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата 833.97 лв. /осемстотин тридесет и три лева и 0.97 стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                    

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: